петък, 27 февруари 2009 г.

Акция на младите доброволци

Предлагаме Ви както моменти от посещението на младите доброволци на БЧК Шумен в ДДМУ „Калинка" с. Васил Друмево, където те взеха участие в тържеството по случай посрещането на Баба Марта и зарадваха децата с мартенички, a също така и фотоси от фондонабирателната кампания проведена пред сградата на Областна управа където доброволците на БМЧК продаваха картички, и набраха средства в размер на 136 лева. Същите ще бъдат изразходвани за закупуване на художествени материали предназначени за децата от ДДМУ „Калинка" с. Васил Друмево.


четвъртък, 26 февруари 2009 г.

Усмивката ти струва милиони...

Попробуйте, сидя за рулем, улыбнуться соседнему водителю. Реакция предсказуема: от недоуменного взгляда до выразительного жеста у виска. Так же и в бизнесе: мы боимся раздавать улыбки. А зря - от благожелательности во многом зависят наши успехи.

ОСОБЕННОСТИ НАЦИОНАЛЬНОЙ УЛЫБКИ

Самый серьезный бизнес – российский. У нас самые неулыбчивые в мире менеджеры, продавцы и служащие. Мы издеваемся над вечно улыбающимися американцами и сто раз подумаем, прежде чем улыбнуться незнакомому человеку.

Какому народу принадлежат поговорки "Смех без причины – признак дурачины", "Рот до ушей – хоть завязочки пришей"?

В какой стране самые неулыбчивые первые лица государства, политики и телеведущие? "Если все серьезны, так почему я должен улыбаться, как жизнерадостный кретин", – говорит себе наш человек и, надев непроницаемую маску, отправляется на работу. Улыбки встречных его настораживают. Улыбается продавец – вот гад, точно хочет надуть. Улыбнулись на улице – наверное, у меня что-то не так с одеждой. Сверкает тридцатью двумя деловой партнер – ясно, человек несерьезный, только время с ним потеряю...

СТРАТЕГИЯ УЛЫБКИ

Однако первое правило успеха гласит: если хотите расположить к себе окружающих, улыбайтесь! Бизнес не любит обремененных проблемами людей, даже если об этом говорят только выражения их лиц.

К тому же улыбка — ценность измеримая. Американцы считают, что широкая и открытая, она стоит миллион долларов. 74% людей не хотели бы вести дела с мрачными людьми, 58% уверены, что понурые люди что-то скрывают, 69% не хотели бы с ними дружить и 56% не стали бы с ними работать. Одна из крупнейших страховых фирм провела собственное исследование, согласно которому улыбающиеся и доброжелательные агенты, начинающие свою карьеру, продают на четверть больше полисов, чем их суровые коллеги. Во второй год работы эта разница составляет уже 130%. "Жизнерадостные люди более экспрессивны, чем печальные, и благодаря этому поднимают настроение у своих клиентов, что в результате выражается в удачных сделках", – говорит американский психолог Дэниэл Голдман.

Улыбаться следует уже при первой встрече – это создает атмосферу доверия.

Улыбка очень важна во время переговоров и ни в коем случае не должна слетать с лиц, как только переговоры заканчиваются. Иначе следующей встречи может и не быть: вас заподозрят в неискренности и откажутся сотрудничать дальше. Во всем мире мрачные люди воспринимаются именно так, поэтому улыбка является просто стандартом в бизнесе как для крупных международных корпораций, так и для небольших семейных фирм. А работодатели в своих объявлениях в числе важных для кандидата черт указывают энтузиазм и оптимизм.

ТАКТИКА УЛЫБКИ

На любом психологическом бизнес-тренинге предпринимателей специально учат улыбаться. Оказывается, это не так просто – заставить улыбнуться человека с атрофировавшейся мимикой, считающего смех занятием пустячным.
Узнали свой портрет? Тогда попробуйте сделать следующее:

1. Заставьте себя улыбнуться. Если вы в одиночестве, напевайте или насвистывайте какую-нибудь мелодию или песню. Даже натянутая дежурная улыбка играет положительную роль – вызывает прилив крови к мозгу, улучшая настроение и вселяя оптимизм.

2. Всякий раз, когда вы выходите из дома, приосаньтесь, высоко поднимите голову, как если бы она была увенчана короной, дышите полной грудью, приветствуйте улыбкой знакомых и вкладывайте душу в каждое рукопожатие. Не бойтесь быть неправильно понятым и не задумывайтесь о недоброжелателях. Чаще произносите комплименты и обязательно – с улыбкой.

3. Делайте мимическую гимнастику – заставляйте работать мышцы, идущие от скул к губам и вокруг глаз. У многих они развиты настолько слабо, что им физически трудно держать естественную улыбку. Тренируйтесь регулярно: улыбке нужно учиться так же, как езде на авто.

4. Учитесь внутренне смеяться. По дороге на службу вместо серьезного обдумывания проблем вспомните что-то смешное, а в машине держите кассету с записями любимых сатириков.

5. Помните: люди больше реагируют на интонации и мимику, чем на смысл сказанного. Именно поэтому излишняя серьезность может погубить хорошую идею или даже переговоры в целом.

6. Перед тем как войти в кабинет человека с предложением или просьбой, на мгновение задержитесь и вспомните события, наполняющие вас чувством благодарности, чтобы вызвать на лице добрую улыбку, и затем входите с как бы тающей на лице улыбкой. Этот простой прием во многом способствует вашему успешному продвижению по службе.

7. И наконец, всегда поступайте так, как если бы были счастливы. Парадоксально, но это приведет вас к счастью. Высший сознательный путь к жизнерадостности – это взять себя в руки и заставить говорить и поступать так, как если бы она была уже обретена. Ведь счастье, в том числе в бизнесе, зависит не столько от внешних условий, сколько от внутренних.

сряда, 25 февруари 2009 г.

Старите познати лекарства... За, и против!...

Мы можем считать себя ценителями здорового образа жизни, ходить на фитнес и пить исключительно обезжиренный йогурт… Но стоит заболеть, лечимся морально устаревшими препаратами, а, значит, бесполезными и опасными для здоровья.

Позвонил друг – продает "Митсубиси-Лансер" 2006 года: говорит, машина морально устарела. "А что пьешь, когда зуб болит?" – спрашиваю между делом. "Как что? Анальгин. Но при чем здесь это?" – удивляется друг. "А ты не думал, что анальгин, которому скоро стукнет 100 лет, морально устарел куда больше, чем твой "Лансер"?"

С БОЛЬНОЙ ГОЛОВЫ НА ЗДОРОВУЮ

Не так давно анальгин исключили из льготного списка лекарств. К слову – он уже давно не просто исключен, а запрещен к продаже на территории большинства европейских стран.

Метамизол натрия – основа анальгина – был синтезирован в 1920 году. На тот момент он показал высокую эффективность и небольшое (по сравнению с наркотическими анальгетиками) количество побочных эффектов, поэтому быстро начал завоевывать мировой рынок.

КОГДА ЗАПРЕТИЛИ АНАЛЬГИН


1965 год – в Австралии и Великoбритaнии
1977 год – в США
1979 год – в Итaлии
1987 год – в Гермaнии
1989 год – в Испaнии

Анальгин даже в дословном переводе с латинского означает "отсутствие боли". И лишь со временем выяснилось, что он вызывает много побочных эффектов, в том числе и очень опасных. Самые грозные осложнения – анафилактический шок и агранулоцитоз (тяжелое нарушение кроветворения).


Почему его не запрещают у нас? В России не работает механизм сбора данных о побочных действиях лекарств. Нет статистики от врачей – нет и формальных оснований для запрета. Росздравнадзор закончил формировать систему мониторинга безопасности лекарственных средств лишь несколько месяцев назад. И пройдет еще немало времени, прежде чем все случаи побочных действий будут документально зафиксированы.

СКОРАЯ ПОМОЩЬ – АНТИБИОТИК

В народе бисептол принято считать "полуантибиотиком". Им он в действительности и является, только "полу-" означает не безопасность, а скорее отсутствие лечебного эффекта. В свое время его назначали так часто, что у болезнетворных микроорганизмов давно выработалась устойчивость.

Но это зарубежные данные. Наши медики убедительной статистикой не располагают, и считается, что бисептол все еще работает.

Но мишень биспетола – не вирусы, вызывающие простуду. А возбудители цистита, простатита, острого и хронического бронхита, отита и синусита, дизентерии, сальмонеллеза.


"Этот препарат нужен, несмотря на то что врачи уже почти перестали его назначать, – поясняет терапевт, консультант нашего сайта Любовь Дулова. – Выписанный по показаниям, с обязательной проверкой чувствительности к нему, он бывает весьма эффективен, особенно когда не помогают другие препараты. Но без консультации врача и тем более при респираторных вирусных инфекциях бисептол принимать нельзя! При длительном необоснованном применении он, как и другие сульфаниламиды, вызывает обширные аллергические реакции по типу крапивницы". А в Англии, например, бисептол вообще запрещено назначать детям до 12 лет из-за возможного токсического действия.

СТАРЫЙ – ЗНАЧИТ ПРОВЕРЕННЫЙ?


То же касается и других "старых добрых" препаратов – тетрациклина и левомицетина. Назначая их самим себе по принципу "меня еще мама им лечила", мы рискуем пострадать от их токсического действия и, опять же, вскармливаем армию устойчивых к лекарству бактерий.


Левомицетин – любимый "родительский" препарат, если у чада понос и рвота. Но основное лечение кишечного расстройства – голодание и питье. И обязательная консультация врача (чем младше ребенок – тем быстрее ему нужна помощь). Очень важно не допустить обезвоживания и исключить инфекцию.


Тетрациклиновая мазь – токсичный устаревший препарат, которым граждане часто лечатся при конъюнктивите. Забудьте о нем! Равно как и том, что с конъюнктивитом можно справиться самому – бесполезной чайной заваркой или слабым и токсичным альбуцидом, призывает Дмитрий Майчук, доктор медицинских наук, заведующий научно-педагогическим центром ФГУ "МНТК "Микрохирургия глаза" имени академика С. Н. Федорова: "Воспаление рано или поздно пройдет, а вот последствия – повторяющиеся конъюнктивиты и синдром сухого глаза – останутся. Риск тем выше, чем дольше вы не снимаете воспаление".

При вирусном конъюнктивите нужно комплексное лечение – глазные капли с антибактериальным, противовирусным и противогрибковым эффектом. А в качестве завершающего этапа – слезозаместительная терапия. Дозу и схему применения расписывает исключительно врач.

ВОЛНУЕТСЯ СЕРДЦЕ…

Еще один мастодонт, дошедший до нас из бабушкиных сказок – валидол. По традиции его применяют при плохом самочувствии вообще и в частности при повышении давления и боли в области сердца. Уже лет 20 кардиологи не устают повторять, что валидол – пустышка. Даже в аннотации к препарату написано, что он оказывает легкое сосудорасширяющее и снотворное действие – и ВСЕ. Да и "легкое сосудорасширяющее" толком так и не было доказано.

Его собрат – корвалол. История повторяется, за исключением того, что в отличие от валидола, в котором кроме ментола ничего нет, в состав корвалола входит экстракт валерианы и снотворное фенобарбитал.

Компонентов, помогающих работе сердца, ни в корвалоле, ни в валокордине, ни в валидоле нет. Воспринимая эти средства как сердечные, мы теряем драгоценные минуты. Надежнее вызвать скорую или принять настоящий сердечный препарат.
Кстати, и в качестве успокаивающего корвалол нельзя принимать постоянно и долго: фенобарбитал вызывает привыкание. Вернее, уже вызвал, причем у большого числа сограждан. Помните, как под действием слухов о запрете безрецептурной продажи корвалола его за несколько дней просто смели с прилавков?

Устаревший препарат Чем опасен Современные аналоги
Анальгин Повреждение слизистой желудка, почек и печени, аллергия, нарушение процесса кроветворения Обезболивающие из группы нестероидных противовоспалительных средств. Для снижения температуры – парацетамол
Бисептол Аллергическая сыпь Антибиотики направленного действия на конкретную группу бактерий
Тетрациклиновая
мазь
Зуд, покраснение, отек Глазные капли с антибактериальным действием
Левомицетин При частом приеме может вызывать подавление костномозгового кроветворения Антибактериальные препараты последнего поколения

Закуси сам, раздели обяда с приятеля си, дай вечерята на врага си!...

Одни считают, что ужин – первая жертва, которую нужно принести стройной талии. Другие настаивают, что от ужинов не толстеют. Кто же прав?

Сначала - о тех, кто отдает ужин врагу.

МУЖЕСТВЕННЫЕ И ГОЛОДНЫЕ
Самые стойкие не просто отказываются от ужинов, а вообще не едят после 6 вечера, передвигаясь по жизни с бутылкой кефира 0,5. Но признаются, что иногда прямо посреди ночи им приходится мчаться в ближайший "Макдональдс". Потому что доведенный ограничениями до ручки организм требует сатисфакции! Поклонники ранних ужинов верят, что мучат себя не зря. Насколько обоснованы эти надежды?

ПЛЮСЫ
1. Обмен веществ наиболее интенсивен в дневное время, во второй половине дня он угасает. Соответственно, "съеденные" вечером калории откладываются на боках. Не поужинали – обманули запасливый организм.
2. Отказывая себе в ужине, мы, по сути, просто пропускаем один прием пищи и тем самым снижаем суточный объем калорий. Если при этом еще и умудриться быстро заснуть, то муки голода можно просто… проспать.
3. Пропустив ужин, мы становимся гораздо активнее за завтраком. Аппетит будет таким зверским, что за один присест вы умнете сковороду яичницы, тарелку каши и еще выудите из холодильника суп, оставшийся со вчерашнего дня.

Диетологи советуют приучать себя к плотному завтраку. И пропущенный ужин – как раз то средство, которое нам в этом поможет.

МИНУСЫ

1. Очень мало людей, которым отказ от ужина дается без труда. По большей части это жаворонки, что рано просыпаются и рано ложатся. Они-то как раз могут с легкостью не есть после шести.
2. Большие перерывы между приемами пищи чреваты проблемами с желудком и кишечником. При некоторых заболеваниях, например, язве или гастрите, предрасположенности к камнеобразованию в желчном пузыре отказ от ужина – вообще сумасбродство.
3. Если вы весь день едите на бегу, кое-как, а потом еще и без ужина себя оставляете, то в перспективе это может привести не только к дефициту витаминов и минеральных веществ (а это – предпосылка для развития самых разных заболеваний), но и набору веса! Потому что организм, сбитый с толку постоянной нехваткой еды, притормаживает обмен веществ и каждую ухваченную калорию стремится превращать в твердую валюту – то есть в жир.

А теперь посмотрим на тех, кто не отказывает себе в удовольствии плотно поужинать.

СЫТЫЕ И ДОВОЛЬНЫЕ

Почему людям вообще свойственно ударно наедаться ближе к вечеру? Причин тому несколько.
1. Инстинкт велит организму делать жировые запасы, а они успешнее всего откладываются именно из вечерней еды.
2. Многие утром не могут впихнуть в себя ни кусочка, зато отыгрываются, вернее, отъедаются, вечером.
3. График работы часто не способствует "питанию по науке". Утром проспала – поесть было некогда, днем носилась по офису, как белка в колесе – поесть было некогда, пришла после работы домой – к холодильнику, полному еды.

У такой жизненной позиции есть свои бонусы и недостатки.

ПЛЮСЫ

1. Вечерняя еда успокаивает. Отличный антидепрессант!
2. Ужин обеспечивает комфортные промежутки между перекусами, чему желудочно-кишечный тракт и желчно-выводящая система будут только рады. Они терпеть не могут работать в авральном режиме или сидеть на голодном пайке, часами дожидаясь, когда им подкинут хоть маленький кусочек на переработку.
2. Поев вечером, мы сладко спим ночью.
3. Вечерняя еда может стать действенным средством для поднятия иммунитета.

Вечерние посиделки за столом обеспечивают нам психологический комфорт.

4. В отличие от утра, уже никуда не надо спешить. Есть время приготовить что-то интересное. Можно уделить внимание и пресловутой "эстетике быта" и приятному общению с домашними, которого нам так не хватает в дневной суматохе.

МИНУСЫ

1. Если поздний ужин – ваша главная трапеза за день, готовьтесь к неприятностям вроде прибавки в весе. Изголодавшееся тело возьмет свое!
2. Жирная вечерняя еда действует на нас парадоксально – вроде усыпляет, но и окончательно заснуть не дает. Поэтому, знатно поев на ночь жирного мяса или рыбки, вы можете часами и безрезультатно считать овец.
3. Обильная еда на ночь – дополнительная нагрузка на организм, который мог бы провести ноч в упрощенном режиме, тем самым отдыхая и восстанавливаясь.

ВЕРДИКТ

Как видите, вопрос "ужинать или нет" не может быть решен однозначно. Если вы рано ложитесь спать, то вам поздние ужины просто не нужны. Вполне достаточно перекусить около 6-7 часов вечера. При ночном образе жизни без ужина просто не обойтись – и это никак не скажется на процессе похудения, если соблюдать нехитрые правила.

Ешьте не позднее, чем за 2,5 часа до сна, тогда у организма еще будет время "растрясти" набранные калории. Лучший способ от них избавиться – отправиться на прогулку. Вечерняя возня с детьми тоже способствует потере килоджоулей. Интеллектуальный труд – вполне себе энергозатратный.

Вот пишу сейчас статью и теряю калории со скоростью примерно 100 ккал в час.

Диетологи не рекомендуют есть на ночь жирное мясо или рыбу, но и одними овощами-фруктами обходиться не советуют. Первые подстегивают аппетит, во вторых слишком много глюкозы, избыток которой превращается в жирные кислоты и откладывается в виде излишков на талии. Лучший ужин – это кусочек постного мяса с овощным гарниром, а также творог, сырники и прочие блюда из белка и сложных углеводов.

понеделник, 23 февруари 2009 г.

Антибиотиците - за и против?!

Изобретяването на антибиотиците съвсем справедливо се нарича революция в медицината. Много заболявания, които преди това са протичали изключително тежко и дори са завършвали с летален край, днес изглеждат банални като обикновената настинка.

Но, както се случва в повечето такива случаи, много скоро след появата на новия тип медикаменти, се появиха и митовете за тяхната вреда и опасност за живота, както и за почти повсеместното им успешно приложение.

Терминът “антибиотик” често се използва в разговорния език като определение за всички антимикробни средства, но на практика лекарства като популярния бисептол например не са антибиотици, защото те се различават и по механизма на своето въздействие върху микробите и по ефективността и общото им въздействие върху организма.

Различните бактерии са чувствителни към различни антибиотици. Бактериите са способни да изработят устойчивост към препаратите и ако един препарат ни излекува веднъж, това не означава, че той ще ни помогне да се справим с инфекцията и следващия път.

С антибиотици не могат да се лекуват вирусни и други инфекциозни заболявания. Например острите респираторни заболявания и грипът са предизвикани от вируси. С тях антибиотиците не могат да се преборят. Тези инфекции следва да се лекуват с имуномодулатори, интерферони и противовирусни препарати. При назначаване на антибиотици при такива заболявания дори са възможни бактериални усложнения.

Антибактериалните препарати могат в определени случаи да предизвикат различни нежелателни реакции при тяхното приемане (токсически реакции, нарушения на микрофлората, лекарствена алергия). Според статистиката антибиотиците са най-разпространената причина за лекарствена алергия, което разбира се не означава, че трябва всички да се откажат от тяхното използване.

За намаляване на риска от развитието на дисбактериоза повечето специалисти препоръчват да се приемат и противогъбични препарати и/или препарати, възстановяващи микрофлоратана червата.

Категорично не трябва да се прибягва до употребата на антибиотик без лекарско предписание - изборът на препарата, неговата дозировка, продължителността на приемане трябва да се определят от специалист. Усложненията често се дължат именно на неправилната употреба на антибиотиците.

В тази връзка скъпият антибиотик не определя, че е и най-ефективният. Цената на всеки медикамент се определя от фактори, които нямат нищо общо с тяхната ефективност при конкретни случаи на заболявания.

Антибиотици често се назначават след оперативна намеса. Без тяхното приложение често се развиват сериозни усложнения - например след ангина (която не е лекувана с антибиотици), могат да възникнат поражения на сърцето (ревматизъм, миокардит) и на бъбреците. Без лечение на остри заболявания (пневмония и др) с антибиотици се увеличава вероятността от хронични заболявания - хронична пневмония, хронична инфекция на пикочните пътища.

Съществуват редица заболявания (микоплазмена инфекция, хламидиоза), които влошават качеството на живот, но могат да се излекуват с помощта на антибиотиците.

Правилно избраният препарат помага да се определи микроба и да се изучи неговата чувствителност към антибиотиците. Дозата от препарата зависи от възрастта и съпътстващите заболявания и не винаги съответства на препоръчаната доза в листовката за употреба.
Самолечението с антибиотици в повечето случаи води до липса на ефективност от провежданата терапия, развитие на странични и токсични ефекти, развитие на устойчивост на микроорганизмите към антибиотика поради ненавременнотно отменяне на препарата.

Често болните сами прекъсват лечението с антибиотик, след като се почувстват по-добре, а именно в резултата на това се формират антибиотикоустойчиви щамове на самите бактерии.

Приемайте ги само по лекарско предписание и спазвайте точно указанията, за да бъдат те ефективни.
здраве.bg

Ефектът на етеричните масла

Етеричните масла са силно концентрирани ароматни вещества, съдържащи се главно в цветовете, листата, плодовете, семената и корените на растенията. Те действат като катализатор и регулират растителния метаболизъм, и по този начин помагат за адаптирането на растенията към заобикалящата ги среда.

Истинските етерични масла се получават единствено чрез дестилация или чрез студено пресоване на различните части на растенията. Получените растителни екстракти представляват летливи ароматни смеси, съдържащи биологично активни вещества, наподобяващи хормони, витамини, антибиотици и антисептици. Ароматните молекули притежават свойството да проникват невидимо и влияят едновременно на множество нива в човешкия организъм.
Силата и въздействието на ароматите са добре познати на хората още от древността. Създаването на положителни емоции с помощта на благоуханията датира още от векове. С аромати са експериментирали алхимиците, използвани са при различни обреди, жриците на любовта също са си служили с тях. Самият термин "ароматерапия" е възникнал едва през XX век.

Китайците първи използвали ароматите с терапевтична цел

Китайците били първите, които открили и започнали първи да използват ароматните свойства на растенията за лекуване на тялото. Но не само това – те са вярвали, че добре подбраните аромати имат способността да създават хармонична атмосфера, както и да релаксират тялото.

Египтяните използвали дестилация, за да добиват ароматни масла

Египтяните били тези, които използвали дестилация, за да добиват ароматни масла. Те комбинирали успешно различни есенции и отвари и ги използвали като козметика и дори с лечебна цел. Поради това за родина на ароматерапията се приема Египет, а рождената й дата се губи някъде преди цели 5000 години.

Гърците – откриватели на ароматерапията

Древните гърци използват ароматни масла, за да съхраняват храна, с медицинска цел, в готвенето и дори в религиозните си ритуали. В действителност самата идея за ароматерапията хрумва за първи път именно на гърците – те горят ароматни билки с цел да унищожават болести, пренасяни по въздуха.

Развитието на ароматерапията преминава през Персия и се свързва с името на Авицена. По-късно ароматни билки са били използвани като превенция от чума.

В днешни времена ароматерапията е изгубила медицинското си предназначение и се използва предимно в областта на козметиката. Под ароматерапия ние разбираме масаж с ароматни масла, няколко капки есенция във ваната или просто мириса на горящите ароматни свещи или пръчици.

При правилна употреба маслата стимулират естествените защитни сили в организма. Техните етерни молекули бързо се включват в системата на кръвообращението, проникват в организма и вдъхват нов живот на емоционалните и физическите реакции. Оказват влияние на сърдечносъдовата система, имат транкилизиращи, релаксиращи и успокояващи свойства. Като растителни активни вещества те съдържат компоненти, които са способни да разширяват кръвоносните съдове, да подобряват снабдяването на мускулите с кислород, да подобряват процесите на проводимост в тъканите.

Етеричните масла стимулират нервната система, енергизират, намаляват раздразнителността, емоционалната възбуда, нормализират съня, отстраняват натрапчиви мисли, повишават работоспособността. Могат да се разглеждат като универсални профилактични вещества с имуномоделиращи и антиоксидантни свойства, които възпрепятстват натрупването на свободни недоокислени продукти в организма, влияещи отрицателно на метаболизма и процесите на деление на клетките. Те ускоряват процесите на регенериране, ревитализиране и способстват за заздравяването и хидратирането на различните слоеве на кожата. Сетивата ни имат директно отношение към паметта и спомените.

Връзката между обонянието, спомените и емоциите

Обонятелната система е свързана с лимбичната система, която е онази част от мозъка, която отговаря за емоциите и спомените. Затова чрез правилния аромат можете да възбудите определено настроение или спомен.

Ефектът на ароматерапията

Ароматерапията работи на психологично ниво. Освен това засяга системи като хормоналната и ендокринната, които са свързани с нервната система. Стимулирането на хормоналната система въздейства върху нивото на стрес, храносмилателната система, продуцирането на инсулин от тялото и апетита. Системите в тялото, които могат да бъдат повлияни от ароматерапията, са обонятелната, лимбичната, нервната и ендокринната. С помощта на ароматите може да се намали стресът и неговите проявления като: главоболие, напрежение във врата, безпокойство, депресия, безсъние, напрежение, храносмилателни проблеми, както и да се подпомогне процесът на съзнателно качване или сваляне на килограми.

Ароматните масла

Ароматните масла заемат основно място в ароматерапията и целта й да поддържа свеж дух в здраво тяло. Ароматните масла представляват екстракти от семена, цветове, плодове, листа, корени, дървесни кори и стъбла на различни растения. В зависимост от техния източник могат да имат различен ефект – антибактериален, антивирусен, антибиотичен, антивъзпалителен или диуретичен.

Хората отговарят на усещането за мирис на емоционално ниво много по-активно, отколкото на всяко друго усещане. Така например само един аромат може да отключи цяла серия от забравени спомени.

В зоната от мозъка, асоциирана с мириса, се намират и механизмите, свързани с паметта. Обонятелните нерви са разположени в носната кухина и изпращат информация до онази част от мозъка, където са заложени паметта и емоциите. Тази част се свързва с друга част от мозъка – хипоталамуса и свързаната с него хипофизна жлеза, управляваща хормоналната ни система. Така ароматите „отключват" различни химични реакции в тялото, водещи до отделяне на различни вещества. Така например енкефалинът намалява болката и създава усещане за добро разположение. Ендорфините също намаляват болката и индуцират сексуални усещания. Серотонинът спомага за отпускане и успокоение. Тъй като обонятелните нерви са директно продължение на лимбичната система на мозъка, реакцията при вдишване на аромата се предава незабавно.

Представяме ви някои от най-разпространените ароматни масла и начина, по който се прилагат:

  • Босилекът се използва в парфюмерията заради чистия си, сладък и умерен аромат, наподобяващ този на карамфила. Маслото му се добива чрез дестилация на листата и помага за облекчаване на кашлица, настинки, бронхит и оскъдна менструация. Босилекът има добро действие при състояния на безсъние, нервност, истерия и умствена умора. В ароматерапията маслото от босилек се използва за подсилване на концентрацията и заради облекчаващото му действие срещу главоболие и мигрена. Препоръчва се да се избягва употребата му при бременност или чувствителна кожа.
  • Лавандуловото масло има антисептично действие и служи за успокоение на малки рани и изгаряния, за отпускане при главоболие и мигрена. Маслото се добива чрез дестилация на цветовете на лавандуловото растение. Има добро действие при лечение на астма, бронхит, хронична кашлица и настинка, високо кръвно налягане, предменструален синдром, безсъние, напрежение и депресия.
  • Бергамотовото масло е едно от най-популярните съставки в парфюмерията. Освен това то е отличен репелент и има добро действие върху уринарния и храносмилателния тракт. Полезно е при кожни раздразнения вследствие на стрес. Бергамотът е и една от основните ароматни подправки на чая Earl Grey. Студенопресованото бергамотово масло обаче съдържа бергаптен, силен фотосинтезиращ елемент при контакт с кожата, така че за външна употреба се използват само дестилирани масла или такива, несъдържащи бергаптен.
  • Черният пипер има остър подправков аромат. Най-честите му употреби са свързани със стимулиране на циркулацията и срещу мускулни болки. Кожната употреба включва приложение при натъртвания и охлузвания, тъй като стимулира циркулацията.
  • Карамфилът е повърхностен аналгетик, широко използван в стоматологията. Той е добър антисептик, антиспазматик, има газогонно и антиеметично действие.
  • Евкалиптовото масло е често използвано в комбинация с мента за облекчаване на дихателните пътища при настинка или грип.
  • Maслото от здравец се използва като кръвоспиращо, антисептично и диуретично средство.
  • Лимоновото масло има свеж и ободряващ аромат, стимулиращо действие и е чудесен антидепресант. Маслото се добива чрез пресиране на корите на плода. Помага при артрит, анемия, кашлици и настинки. Действа стимулиращо апетита и намалява болката при ухапвания от насекоми. Тъй като има фотосинтезиращо действие, при употребата му върху кожа трябва да се внимава, поради риск от поява на пигментация при контакт със светлината.
  • Маслото от чаено дърво има антимикробно действие и е често използвано в антисептични и дезинфектантни препарати и разтвори за уста.
  • Маслото от бял равнец се използва за намаляване на ставните възпаления и облекчения на симптомите при настинки и грип.
  • Кедровото масло се добива чрез дестилация на прахта, получена при рязане на кедровото дърво и от треските. Има благоприятно действие върху мазна кожа, акне, раздразнения по скалпа и др. Препоръчва се избягване на употребата на кедрово масло при бременност и чувствителна кожа.
  • Евкалиптовото масло се добива при парна дестилация на листата и помага при кашлица, настинка, бронхит и треска.
  • Кориандър - широко разпространена подправка в Индия. Маслото му се характеризира с леко сладък, но остър аромат и се получава при дестилация на плодовете. Има освежаващо действие върху нервната система, допринася за намаляването на ревматичните болки и подобрява апетита. Кориандърът също е и афродизиак, използващ се при бани, масажи и за инхалиране.
  • Маслото от розмарин се получава чрез дестилация на цялото растение. То е особено ефикасно срещу артрит, бронхит, изгаряния, настинки, пърхот и кожни раздразнения. Има чудесен успокояващ ефект върху нервната система и спомага за избистряне на мисълта. Като предпазна мярка ароматерапистите препоръчват да се избягва употребата му през първото тримесечие от бременността.
  • Маслата от жасмин, роза, сандалово дърво и иланг-иланг са изразени афродизиаци.

неделя, 22 февруари 2009 г.

Храните които забравяме!...

Здравословното и рационално хранене е една от най-често обсъжданите и коментирани теми . Въпреки, че в науката и медиите виреят всевъзможни мнения по въпросите за здравето и храната, на практика хранителният режим на голяма част от хората не се променя и остава също толкова нездравословен много, а някои интересни, полезни и дори приятни храни рядко или никога не стигат до трапезата ни.


Джими Бауден е американски специалист по въпросите на храненето и автор на множество книги. Той е публикувал във вестник “Ню Йорк Таймс” списък на продуктите, които според него хората би трябвало да консумират, но не го правят достатъчно често. В списъка има някои малко известни и по-трудно откриваеми растения като тученица или goji berries, но има и такива, които са с уникални хранителни качества и са напълно достъпни.


Предлагаме ви списък на 10 от полезните храни за които често забравяме.


Цвекло

Toва кореноплодно растение е по-сладко от всеки друг зеленчук, и е един от най-добрите източници на фолиева киселина и бетаин. Тези две съставки заедно регулират нивото на хомоцистеин в кръвта, който вреди на артериите и предизвиква сърдечни болести.


Правени са експерименти с мишки, при които е доказано, че естествените пигменти, които придават червения му цвят, са полезни в борбата с рака.


Полезните свойства на цвеклото да познати още от най-дълбока древност. Още римляните са използвали цвеклото за лекуване на треска и рани, в Средновековието е била известна функцията му на афродизиак. Цвеклото е легендарно като универсална панацея до такава степен, че здравният министър на ЮАР Манто Чабалала Мисманг официално го пропагандира като средство срещу СПИН, с което тя си спечелва прякора „Доктор Цвекло”.


Специалисти по храненето казват, че цвеклто е добре да се консумира свежо и сурово. Печенето му намалява антиоксидантните му свойства. Листата му също са годни за консумация и са заредени с полезни витамини, минерали и антиоксиданти.


Канела

Тази подправка също е позната от дълбока древност. Днес, най-често тя се смесва със захар и се използва в сладкарството.


Канелата помага за контролирането на кръвната захар, чието повишаване крие риск от сърдечни болести. Проучвания са открили, че хора с диабет втори тип, които са консумирали по 1 грам канела на ден в продължение на 6 седмици (около ¼ чаена лъжичка всеки ден), значително са намалили не само кръвната си захар, но и триглицеридите и вредния си холестерол. Активните съставки в подправката помагат на клетките да усвоят захарта до 20 пъти по-бързо.



Сок от нар

Питието е популярно от десетилетия насам в Близкия изток, но у нас ако се консумира, то най-често е като съставка в някой коктейл в заведение. Всъщност сокът от нар се смята за изключително полезен. Израелски учени са установили, че мъже, които редовно са консумирали 50ml сок от нар в продължение на година, са намалили кръвното си налягане с 21% и значително са подобрили кръвообръщението си. Освен това 100ml от сока осигуряват 50% от необходимата дневна доза витамин C. Смята се, че съдържа тройно по-голямо количество антиоксиданти отколкото червеното вино и зеления чай. Още в Древна Гърция се е смятало че нарът повишава сексуалните възможности и станал символ на плодовитостта .



Сушени сливи
Те съдържат хлорогенни киселини, антиоксиданти, особено ефективни срещу супероксидния анион-радикал, вредящ на структурата на клетките, което се счита за една от основните причини за рака. В домашната медицина сливите и сокът им често се ползват против запек.



Тиквени семки

Тиквените семки са най-хранителната част от тиквата. Употребата им е най-лесния начин да консумирате повече магнезий. Френски изследователи наскоро установиха, че мъже с по-високо ниво на магнезий в кръвта са с 40% по-малко рискови за ранна смърт от тези с по-малко магнезий.

Тиквените семки съдържат също така цинк и разнообразни витамини, а някои смятат дори, че намаляват лошия холестарол. Освен това 1 грам протеин от тиквните семки съдържа толкова триптофан, колкото има в 1 пълна чаша мляко. Триптофанът е незаменима аминокиселина, която служи за редица функции на организма и се смята, че богатите на триптофан храни помагат за регулирането на апетита, добрия сън и повишаването на насторението. 30 грама печени семки съдържат около 150 мг. магнезий, с което лесно може да се набави необходимата дневна доза от 420 мг.



Сардини

Сардините са богати на омега-3 мазнини и калций и за разлика от много други риби нямат живак. Съдържат още желязо, магнезий, фосфор, калий, цинк, мед и манган, както и всички Б-витамини. Омега-3 мазнините са полезни за сърцето и мозъка и помагат за регулацията на нивото на захарта в кръвта.


Куркума
Куркумата често е наричана „суперзвездата сред подправките”. Куркуминът – активната съставка в куркумата, е жълто-оранжев и се среща в кърито. В последните години привлича значителен интерес с възможността си да лекува различни състояния без странични ефекти.

Още от древни времена в Индия съставката се е ползвала за лекуване на ревматизъм, кожни заболявания, диария, глисти, възпаления, запек, колики. Куркуминът е известен с антитуморните си, антиоксидантни, антиамилоидни и противовъзпалителни свойства. Има и косвени свидетелства, че куркуминът подобрява мозъчните функции.



Боровинки
Освен свежи през лятото, могат да се ползват и замразени през цялата година. Боровинките са известни с благотворния си ефект върху паметта и болести, свързани със стареенето като Алцхаймер и Паркинсон. Чрез експерименти с животни е доказано, че намаляват мозъчните увреждания при удар.



Тиква

Свежа или консервирана, тиквата е вкусен нискокалоричен зеленчук, богат на фибри , имуностимулиращия витамин А, витамин C и калий. Помага за регулиране на апетита и в превенцията на артеросклероза.



Гуава
Гуавата е не много известен по нашите географски ширини тропически плод, с леко кисел вкус, който става все по-сладък навътре към сърцевината. Забележителна е, защото съдържа по-висока концентрация на ликопен – антиоксидант против рак на простатата, от всяко друго ядливо растение, дори от доматите и динята.

В една купа гуава има 688 мг. калий, което е 63% повече от съдържащия се в банана. Една от най-богатите на фибри храна – почти 9 г. в чаша. Всичко в плода се яде и е хранително – от кората до семките. Кората има повече витамин C от кората на портокал. Намира се в по-големите супермаркети.

петък, 20 февруари 2009 г.

Ново ръководство

На 19 февруари в народно читалище „Добри Войников", Шуменската Областна Червенокръстка организация проведе своето редовно отчетно изборно събрание.

В събранието взеха участие 38 от 39 делегати, избрани от Общинските Червенокръстки организации на Шуменска област.

Гости на събранието бяха:

Господин Христо Григоров – председател на БЧК

Доктор София Стоименова – генерален директор на БЧК

Доктор Славита Джамбазова – заместник генерален директор на БЧК

Господин Красимир Костов – кмет на община Шумен

Госпожа Зейнур Чауш – заместник кмет на община Шумен.

На събранието бе отчетена дейността на Шуменската Областна Червенокръстка организация за периода 2005 – 2008г и бяха начертани насоките за нейното развитие през 2009 – 2012година.

Делегатите с тайно гласуване единодушно избраха Доктор Николай Чобанов за председател и г-н Александър Недеков за заместник председател на ОС на БЧК Шумен.

Събранието избра и

1. Доцент Соня Тончева

2. Геновева Димитрова

3. Валентин Маринов

4. Зюбейде Кьосева

5. Пепа Трънчева

6. Доктор Живко Железов

7. Координатор БМЧК

За членове на Областния Съвет на БЧК Шумен.

За делегати на общото събрание на БЧК бяха избрани: Доктор Николай Чобанов; Александър Недеков и Симона Маринова.

сряда, 18 февруари 2009 г.

Самолечение...

Поставянето на диагноза понякога изглежда лесно, но може също така да се окаже и опасно.

Със сигурност ви се е случвало – нещо ви заболява и вие бързо решавате от какво е, отивате в първата аптека и си “изписвате” онова, което смятате, че ще ви помогне... Вярно е, че доста лекарства се продават без рецепта, а още не малко, за които рецептата е задължителна, в аптеката няма да ви я поискат.

Но дали това ще свърши работа. Или пък симптомите за кратко уж ще отшумят, но само за да се появят отново след няколко дни - този път по-силни. И ще се наложи все пак да потърсите лекар.

Независимо от това дали изпитвате лека болка или имате някакво възпаление, което ви създава дискомфорт, в днешно време е по-лесно от всякога да прибегнем до самолечение – все повече лекарства се продават без рецепта, в медиите може да се намери най-разнообразна информация, свързана със здравето (Мрежата не прави изключение – статистиката показва, че около 80% от сърфиращите поне веднъж са търсили информация на здравна тема).

Всичко това означава най-малко едно – съвременният човек е готов да поема повече отговорност за своето здраве. Но това носи и своите рискове, които нарастват поне със същата скорост – да объркаме “диагнозата” със всички негативни последици от това.

Някои на пръв поглед обикновени състояния също могат да ни подведат...

Смятате, че имате...
гъбички


А всъщност може да е... възпаление в резултат от употребата на неподходящ сапун или друга козметика, проблем, свързан с менопаузата (за жените) или някакво заболяване, предаващо се по полов път.

Статистиката показва, че 75% от хората, които се обръщат за помощ към лекар и смятат, че имат гъбички, всъщност страдат от съвсем друго заболяване. В 70% от случаите всъщност става дума за обикновено възпаление, предизвикано от сапун или друга неподходяща козметика. Други се оказва, че имат нарушения в обичайната за половите органи флора. И съвсем малък брой страдат от хламидии.

Във всички тези случаи използването на антимикотичен препарат (таблеткиили крем) е напълно безсмислено. То дори може да предизвика засилване на проблема. Нелекуваната (с месеци и години) полова инфекция става по-опасна и може сериозно да застраши репродуктивната способност и много други органи (извън тези на половата и отделителната система).

Лекувайте се правилно

Преди да използвате крема против гъбички, се опитайте да си спомните дали проблемът не е възникнал след смяна на използвания сапун, шампоан и т.н. Ако отговорът е именно такъв (или дори ако само имате колебания), върнете се към козметиката, която сте използвали преди. Пробвайте антибактериален сапун, мокри кърпички, бельо, което по-добре абсорбира влагата, отделяна от тялото.

Ако все пак решите да пробвате лечението с антимикотичния крем, то резултатите трябва да са забележими още след 2 дни. Ако липсват или ако симптомите не преминат до 3-4 седмици, време е да потърсите лекар – явно самолечението се е оказало грешно.

Смятате, че имате...
депресия


А всъщност може да е... хипотиреоидизъм или слийп апнеа

Думата депресия става все по-популярна във всекидневието. Сигурно затова мнозина я приемат като една доста възможна диагноза. От една страна в това няма нищо лошо – щом за нещо се говори все повече, значи вероятно има причина. От друга страна някои симптоми на депресията – липса на енергия и настроение, сънливост – са същите като при заболяванията, свързани с щитовидната жлеза. Доказано е, че около 10% от хората страдат от разстройства в нейната функция, които не са диагностицирани.

Т.нар. слийп апнеа също се проявява с подобни на депресията симптоми. За съжаление около 80-90% от хората с това състояние, не са диагностицирани.

Липсата на диагноза (или наличието на грешна) е предпоставка за по-голям здравословен проблем. Хипотиреоидизмът може да доведе до повишен холестерол и сърдечно-съдово заболяване. Слийп апнеата увеличава риска от диабет, високо кръвно налягане, удар или инфаркт.

Лекувайте се правилно

Лошото настроение, заедно с умората, нарастването на теглото, сухата кожа, косопадът, склонността към често настиване могат да означават проблеми във функцията на щитовидната жлеза. Нивото на съответните хормони следва да се установи чрез кръвен тест и при наличие на проблем е необходимо съответно лечение.

Хъркането и сънливостта през деня са показателни за евентуално наличие на слийп апнеа. Най-добре е да се потърси консултация с лекар. Носенето на маска (по време на сън) и някои промени в начина на живот със сигурност ще бъдат от полза.

Смятате, че имате...
проблеми със синусите


А всъщност може да е... мигрена. Последните проучвания сочат, че в почти 90% от случаите на оплаквания от главоболие (в областта на синусите) всъщност става дума за мигрена. За съжаление в над половината от тези случаи не се стига до поставяне на правилната диагноза... и така синузитът си остава основна грешка при самодиагнозата.

Ако лекувате погрешно главоболието си, това бързо ще си проличи по липсата не ефект – до тук лесно. Но също така повечето медикаменти, които повлияват този тип болка, в известна степен въздействат и на мигрената. Това според специалистите в голяма степен обяснява защо толкова много случаи на мигрена остават неустановени, както и защо много от тези хора се оказват пристрастени към обезболяващите.

Лекувайте се правилно

Погрешното диагностициране на мигрена е много лесно. Също както болката в синусите тя може да се предизвика от по-рязка промяна във времето или някакъв алерген. И двете състояния се характеризират с болка в предната горна част на главата, слуз в носа и сълзене от очите.

И все пак – по-вероятно да е мигрена, ако отговорът на поне 2 от долните 4 въпроса е положителен:
1. Само от едната страна ли е болката?
2. Пулсираща ли е?
3. Променя ли се периодично от средна към силна?
4. Увеличава ли се при физическо натоварване?
Мигрената също така може да предизвика свръхчувствителносткъм светлина и шум.

Синузитът се съпровожда почти винаги от отделянето на зелена слуз от носа, повишена температура или лош дъх.

Ако не сте убедени, че можете да различите симптомите на двете състояния, най-добре потърсете консултация със своя лекар или специалист.

Смятате, че имате...
инфекция на пикочните пътища


А всъщност може да е... цистит. Още преди 24-та си година една трета от жените поне веднъж са имали инфекция на пикочните пътища. Затова, когато усетят лека болка в пикочния мехур, желание за често уриниране, те решават, че става дума именно за такава инфекция. Нерядко и лекарите правят същата грешка. В резултат сбърканата диагноза (и съответното грешно лечение) може да останат с години. В повечето случаи третирането на инфекцията с медикаменти води до относително заглъхване на признаците. Същото обаче важи и за лечението на цистита. Въпреки това правилната диагноза, разбира се, има своите предимства - освен всичко останало няма да се предпише излишно лечение с антибиотици.

Лекувайте се правилно

Ако след антибиотичното лечение (3 до 7 дни – в зависимост от медикамента) няма осезаемо подобрение, следва да се направи тест за урината – за наличие на бактериална инфекция. Ако резултатът е отрицателен, трябва да посетите уролог, който да прецени дали не става дума за цистит.
здраве.bg

вторник, 17 февруари 2009 г.

Секс и здраве

Според Newsweek учени са доказали, че сексът има редица благотворни ефекти върху нашето здраве – от дълголетието до облекчаването на болка. Желателно обаче е редовното му практикуване – поне веднъж седмично. Учени твърдят, че сексът е полезен за здравето, като това в най-голяма степен се отнася за жените. Проведените изследвания обаче не могат да кажат дали това се дължи на самия полов акт сам по себе си, на съответната емоционална нагласа, която изпитва човек по време на интимна близост, или на отделяните при полов акт хормони.

Ето шест примера за това как сексът подобрява здравословното състояние на организма:

1. Помага срещу инфекции
Според учените от университета в Пенсилвания половите сношения веднъж или два пъти седмично повишават образуването на борещите се с инфекциите антитела.

2. Подмладява и разкрасява
Твърдението се базира на резултати от изследване, проведено в Единбургската кралска болница в Шотландия. Група експерти гледали през стъкло за едностранно виждане участниците в експеримента и се опитвали да предположат тяхната възраст. Оказало се, че тези, които изглеждали от 7 до 12 години по-млади от възрастта си, са правели секс средно по 4 пъти седмично.
Според специалисти по-добрият външен вид и самочувствие се дължат именно на секса. Една от причините е, че сексът повишава нивото на хормона естроген у жените, което прави косата блестяща и кожата мека.

3. Гори калориите
Води до изгаряне на малко повече от 4 калории за една минута. Според специалисти калориите, получени от изяждането на четири шоколадови бонбона, се топят за половин час любов.

4. Лекува главоболието
За жените, които страдат от мигрена, ще бъде много по-полезно да не избягват секса, използвайки баналната реплика: “Не сега! Боли ме главата!“. Установено е, че увеличаването на ендрофините и кортикостероидите в кръвта по време на възбуда действа болкоуспокояващо.

5. Помага при смущения на менструалния цикъл
Серия изследвания на ендокринолозите в Колумбийския и Станфордския университет доказват, че жените, които имат полов контакт поне веднъж седмично, имат по-редовен цикъл от въздържателките. Установено е, че дори сексът при лесбийките влияе положително на менструалния цикъл. Според учените важна е самата интимна близост, а не оргазмът. Редовното отдаване на партньора има удивителни ефекти върху здравето и доброто физическо състояние.

6. Може да предотврати пролапс

Жените използват мускула на тазовото дъно, за да задържат урината. С възрастта тези мускули се отпускат и затова жените трябва да полагат много по-големи усилия, за да избегнат неволното изпускане на урина. Но по време на секс тези същите мускули се натоварват и това предотвратяпа пропадане на органите в малкия таз – пролапс.

Бельото може ли да предизвика гинекологични проблеми?

Всяка жена иска да бъде красива и желана. Това си личи в най-голяма степен при избора на бельо. Разнообразието от материи, цветове и модели е наистина зашеметяващо. Но на какво трябва да обърнем внимание, когато си купуваме бикини? И дали красивото бельо е безопасно?

Предлагаме ви някои факти, които е възможно да не знаете, но със сигурност ще ви помогнат да запазите здравето си:

1. Синтетичното бельо може да предизвиква гинекологични проблеми
Синтетиката често предизвиква раздразнение на кожата, освен тава може да провокира някои заболявания. Към тях се отнасят дисбактериоза, гарднерелоза (бактериална вагиноза) и кандидоза (млечница). Кандидозата най-често се развива след инфекция и прием на антибиотици. В такива периоди носенето на синтетично бельо е абсолютно забранено. Дори и да сте здрава, гинеколозите не препоръчват носенето на синтетично бельо.

2. Прашките могат да провокират цистит
Наблюдения на голяма група от жени са показали, че тези, които предпочитат да носят прашки, страдат от възпаления на пикочния мехур по-често от тези, носещи бикини. Това се дължи на факта, че тясната ивица плат се врязва в лигавицата и я травмира. Възниква източник на инфекция, която в крайна сметка прониква в пикочния мехур. Лекарите не препоръчват ежедневното носене на прашки.

3. Бикините-боксерки са опасни при разширени вени
Дамските боксерки обхващат плътно тялото, като най-голямо напрежение изпитват бедрата. Така при варикозни вени в кръвоносните съдове се натрупва още повече кръв. Доказано е, че същото въздействие оказват и чорапите с жартиери.

4. Тясното бельо може да доведе до проблем със забременяването
Последни проучвания сочат, че носенето на тясно бельо може да доведе дори до безплодие. То предизвиква застой на кръвта в малкия таз, може да способства за възпаление на матката и яйчниците.

Тясното бельо може да предизвика развитие на бактериални инфекции, които да предизвикат хронично възпаление и дори – безплодие. Затова е много важно бикините ви да са с подходящия размер, а не прекалено тесни.

5. Следи по тялото
Ако бикините оставят червени ивици по кожата, най-вероятното обяснение е малкият размер на бельото. Изхвърлете го и си купете такова с подходящ размер. Впиването на бельото може да предизвика раздразнение и дори възпаление на кожата.

6. Коригиращо бельо
Коригиращо бельо трябва да се купува от специализирани магазини, тъй като не всички производители на бельо се съобразяват с анатомията. Характерно за коригиращото бельо е, че при разработката на моделите се изчисляват точките на максималното налягане, оказано от материала. Ако моделът е конструиран неправилно, то тялото ще се чувства стегнато от всички страни. Това е много опасно, тъй като може да причини нарушение в кръвообращението.

7. Бикините с памучна “подложка”
Бельото трябва да има подложка от специална тъкан. В материята присъства микрофибър или еластични нишки с много малки размери и напречно сечение. Благодарение на това материята е гладка и мека и не предизвиква дразнене на кожата.

8. Негативното влияние на украсите.
Американски учени са направили извод, че дантелите, пайетите, бродериите и всевъзможните украси по бельото оказват негативно влияние на състоянието на жените. Тези заключения се основават на факта, че блестящите и дантелени допълнения са от твърда тъкан, която често дразни кожата. Този дискомфорт влияе на психологическото състояние на жената, като я прави разсеяна и невнимателна, а често и раздразнителна. Затова на работа по-добре носете спортен тип бельо, а дантелените бикини запазете за по-подходящ случай.

9. Микрофибърно бельо
Често в памучното бельо се добавя микрофибър, което е много уместно решение при бикините. Бельото с микрофибър е изключително подходящо за ежедневно носене. То е комфортно, хигиенично и при пране остава меко и еластично. Такива бикини могат да издържат няколкостотин пранета.

10. Прозрачното бельо
Много модерно е бельото от прозрачна тъкан. То обаче не е предназначено за ежедневно носене, тъй като е изработено изцяло от синтетика. Материята е твърда и предизвиква кожно раздразнение. Освен това не влияе добре на микрофлората. Поради тези причини не бива да се носи прозрачно бельо ежедневно, особено в топлото време.

понеделник, 16 февруари 2009 г.

Храна и секс

Връзката между сексуалното желание и храната е известна на човечеството още от хилядолетия. Терминът "афродизиак" произлиза от името на гръцката богиня на красотата, любовта и сексуалното привличане Афродита. Интересен факт е, че политеистичните религии са обожествявали Любовта и са издигали в култ всичките й форми и проявления и след приемането на монотеистичните религии, хората спират да извършват различните езически ритуали. И все пак любовта си остава най-значимото и силно чувство в живота, за което си струва да положим всички усилия и да дадем всичко от себе си, за да го съхраним.


Репутацията на някои афродизиаци и приписваните им стимулиращи ерекцията свойства, дължи еднинствено на символиката и нямат научни доказателства.


Скаридите се смятат за афродизиак заради формата си, наподобяваща женски полов орган. Това обяснява и търговията с наподобяващия фалос рог на носорог, която междувременно нанася сериозни поражения върху числеността на въпросния животински вид. Други животински афродизиаци пък спечелват репутацията си заради външната мъжественост или агресивност на самото животно - например пенисът при тигъра. През вековете хората са правили асоциации за афродизиаци с животни, които са познати като мъжествени и плодовити репродуценти. Зайците, тигрите, козите и биковете например имат славата на изобилна репродукция, сила и мъжественост. Рисунки в пещерите показват сцени, в които ловци ядат тестисите на животните, които са убили, вярвайки, че ще приемат качествата на самото животно.


Според специалистите афродизиаците могат да създават сексуално желание по два начина: чрез въздействие върху мозъка и чрез влияние върху части от тялото ни. Така например нещо, което засилва кръвния поток в сексуалните органи, може да симулира усещането за полов акт и всъщност да създаде желание за секс. По подобен начин съществуват и субстанции, каращи тялото ни да произвежда повече химически вещества, свързвани със сексуалното желание.

Субстанциите, които „свалят" задръжките като алкохол и марихуана, също могат да създадат или „отключат" сексуалното желание. Понякога дори само мисълта, че нещо е афродизиак, създава усещането, че то наистина работи като такова. Проучвания доказват, че някои храни, подправки и други добавки наистина могат да стимулират отделянето на хормони и други химически вещества, които влияят върху либидото. Онова, което не знаят обаче е дали тези вещества се произвеждат в достатъчно голямо количество, за да усетим разликата. Не са налични много на брой задълбочени изследвания в тази област, тъй като по принцип либидото е трудно за изследване състояние.

Авокадо
Още ацтеките са познавали и използвали авокадовото. Наричали са го „дървото на тестисите", тъй като плодовете му растяли по двойки и наподобявали тестиси. Афродизиачната слава на авокадото се дължи именно на въпросната прилика.


Банани
Стимулиращите сексуалността свойства на банана, също са му преписвани заради фалическата форма на плода банан, а също и на цветовете на дървото. Древно ислямско поверие гласи, че след като Адам и Ева биват прогонени от райската градина, те се опитват да прикрият голите си тела не със смокиново листо, а с листо от бананова палма. Освен че са много вкусни, бананите са богати на натрий и витамини от групата В, за които се смята, че са изключително важни при производството на сексуалните хормони.


Нар
В Мароко кората на нара се счита за средство, засилващо мъжката потентност и възбуда. Кората на плода се настъргва на много ситно и към нея се добавят смачкани плодове на черница.


Папая

Освен сладък и сочен вкус папаята има и естрогенни свойства - тя съдържа химически съединения, действащи подобно на женския хормон естроген. В миналото вкусния плод се е използвал като средство предизвикване на менструация и образуване на кърма, улесняване на раждането и увеличаване на сексуалното желание при жените.


Люти чушки

Консумацията на лютите чушки предизвиква серия от физиологични реакции в организма на човек, каквито са изпотяване, учестяване на сърдечния ритъм и кръвообращението. Тези реакции наподобяват симптомите, появяващи се по време на секс. Причина за тези физиологични реакции е веществото капасцин, което има и доказани болкоуспокояващи свойства. Консумацията на люти чушлета може да причини и раздразнение в половите органи и пикочните пътища, наподобяващи усещанията при сексуална възбуда.


Краставици

Освен заради формата си, наподобяваща мъжки полов член, ароматът на краставицата действа стимулиращо при жените като увеличава кръвния поток към вагината.


Лакрица
В древен Китай хората употребявали лакрицата за засилване на любовното желание. Оказва се, че нейният аромат е изключително стимулиращ. Според резултатите от проведено проучване за ефекта на различните миризми върху възбудата, се оказва, че миризмата на черна лакрица увеличава кръвния поток към пениса с 13%, а в комбинация с аромат на понички този процент става 32.


Сентела / Готу-Кола

Китайците и индийците пък обичат да похапват салата от Сентела (или Готу-Кола) - пълзящо растение, в чиито листа се съдържа фитоестроген (както и в тези на кориандъра), който кара хормоните да кипят.


Мандрагора

Растението мандрагора е много известно във всички цивилизации със своите магически свойства. Археолозите разчитат названието му дори върху намерените шумерски дъски за писане. В гробовете на египетските фараони са открити корени от мандрагора, които много приличат на човешко тяло. Хипократ препоръчва мандрагора при безсъние, страхови неврози и стрес.

Арабите наричат зърната на мандрагората "ябълки на любовта" заради еротичните сънища, които предизвикват. Зърната на растението са с бял или червеникав цвят и са големи колкото орех. В Библията се споменава, че Рахел зачева след като е яла от плодовете на мандрагората. Днес учените провеждат изследвания и откриват на какво се дължат чудните свойства на мандрагората - растението съдържа множество алкалоиди като атропин и скополамин. Първият е използван днес при лекуването на чернодробни колики, а вторият има възбуждащо действие.


Чесън

Преди много време на тибетските монаси е било забранявано да влизат в манастир, ако са яли чесън преди това, защото се е вярвало, че чесънът „събужда" страстите. Чесънът има и ускоряващо кръвообращението действие.


Босилек

От векове хората вярват, че босилекът стимулира желанието за секс и увеличава плодовитостта като създава и общо усещане за комфорт и добро разположение. В миналото жените посипвали гърдите си с изсушен и стрит босилек, тъй като вярвали, че ароматът му влудява мъжете.


Кардамон

Кардамонът е ароматна подправка, която според някои култури лекува импотентност. Съдържа съставка, имаща способност да увеличава кръвния поток в областите на приложение.


Шафран

Цветове на шафрана са много търсени не само заради лековитите им свойства, но и заради невероятно бързото въздействие върху мъжете, изразяващо се в изостряне на сексуалния апетит.


Ванилия

Вярва се, че ароматът и вкуса на ванилията увеличава желанието. Легендата гласи, че Ксанат, младата дъщеря на мексиканската богиня на плодородието, се влюбила в тавтонски младеж. Поради божествения си произход тя не можела да се омъжи за него и се превърнала в растение, носещо удоволствие и щастие.


Джинджифил

В продължение на векове хората са смятали джинджифила за афродизиак заради екзотичния му аромат и неговата способност да стимулира кръвообращението.


Индийско орехче

В древен Китай жените възхвалявали магическата сила на индийското орехче. Проучвания са установили, че въпросната подправка увеличава склонността към намиране на партньор при опити, проведени с плъхове, но не съществуват доказателства за същия ефект върху хората. В големи количества индийското орехче може да има халюциногенен ефект.


Анасон

Древните гърци и римляни вярвали, че смученето на семена от анасон увеличава сексуалното желание. Анасонът съдържа естрогенни съставки, наподобяващи женските хормони.


Йохимбе
Кората на дървото йохимбе, растящо в тропическите райони на Африка, съдържа алкалоида йохимбин, имащ способността да разширява кръвоносните съдове особено в областта на половите органи. При мъжете йохимбе причинява изключително силна и продължителна ерекция, а при жените спомага за разширяване на еректилните тъкани, което гарантира изкачването до седмото небе.


Шоколад
От незапомнени времена шоколадът е свързван с любов и романтика. Маите боготворели какаовото дърво и го наричали „храна на боговете". Исторически данни сочат, че вождът на ацтеките Монтецума изпивал всеки ден по 50 чаши шоколад за подобряване на сексуалните възможности. Проучвания доказват, че шоколадът съдържа фенилетиламин и серотонин, които са вещества за „добро настроение". Те са естествени съставки и се отделят от мозъка, когато се чувстваме радостни, обичаме, преживяваме момент на страст и др. Черният шоколад е прословут със своето възбуждащо действие. Ароматът и горчивият му вкус изпращат сигнали директно към мозъка и така отделянето на хормони се ускорява. Той не съдържа холестерол, защото какаовото масло е с растителен произход.


Шоколадът създава чувство на еуфория, както когато сме влюбени. Освен въпросните две съставки, учени са установили, че шоколадът съдържа и вещество, имащо ефекта на марихуаната. Това вещество представлява невротрансмитер и се нарича анандамид. Неговата концетрация в шоколада е твърде малка, за да „надруса" човек, но е достатъчна, за да увеличи ефекта, който създават фенилетиламина и серотонина. Означава ли това обаче, че шоколадът създава сексуално желание? Вероятно не - но ако ни кара да се чувстваме добре, може да премахне задръжките ни и да ни направи по-освободени, защо да не го похапваме (разумно и с мярка- в духа на нашето издание за фитнес и здравословен живот) ? Освен това шоколадът съдържа повече антиоксиданти отколкото червеното вино. Следователно тайната на страстта вероятно се крие в това да комбинираме и двете в подходящите дози.

Пчелен мед
Медът се отделя от пчелата майка за храна на ларвите. Лечебните му и стимулиращи свойства са познати на човечеството още от древността. В средновековието хората пиели медовина-ферментирала напитка, приготвяна от мед, за да засилват сексуалното си желание. Още Хипократ предписвал мед за стимулиране на сексуалната активност. В древността, поне седмица преди да се венчаят, младоженците хапвали по една лъжичка мед на ден, за да си осигурят изпълнени със страст първи дни на семейния живот. Именно затова пътуването след бракосъчетанието се нарича "меден месец".


Пчелният мед е богат на витамини от групата В (необходими за производството на тестостерон), както и химическия елемент бор (помага на метаболизма и образуването на естроген). Според някои изследвания, медът дори може да увеличи нивото на тестостерона в кръвта.


Скариди

Записите, документиращи афродизиачните свойства на скаридите, датират в древен Рим от второто хилядолетие от Новата ера. Този морски дар е богат на цинк, съществен при подобряване на сексуалната потентност при мъжете (допълнителна хипотеза е, че по форма скаридите наподобяват женски полов орган). Проучвания доказват, че скаридите и мидите съдържат D-аспартамова киселина и NMDA (N-метил- D-аспартат)- съединения, които имат положителен ефект върху тестостерона и естрогена.


Вино
Една - две чаши вино със сигурност могат да подпомогнат любовната прелюдия и да внесат силни емоции в нея. Виното ще ни кара да се отпуснем и ще стимулира сетивата ни.

Най-разпространените заблуди за венерическите заболявания

Болестите, които се предават по полов път, са съпътствали хората още от най-дълбока древност. Известно е, че още Хипократ е наблюдавал и описвал тези заболявания и тeхните симптоми. Оттогава списъкът на венерическите заболявания, познати на медицината, значително нараства, тяхното успешно лечение в повечето случаи отдавна е факт, а хората все по-открито започват да говорят за тях. Поради начина, по който се разпространяват тези „срамни“ болести, са се появили много погрешни схващания и легенди:

1. Със сифилис или гонорея човек може да се зарази, ако използва вещи, до които се е докосвал болен.

Истината е, че почти всички микроорганизми, които предизвикват венерическите болести, могат да остават жизнеспособни върху повърхност в продължение на няколко часа. Такива повърхности са например влажната хавлия или изтривалка. Но ако се спазват елементарните правила за хигиена да не се носят чужди дрехи или бижута, да не се допушва чужда цигара, да не се използва чужда козметика и т.н., няма опасност от заразяване. На практика хирурзите, стоматолозите и гинеколозите са застрашени в по-голяма степен, защото са в постоянен контакт с рискова среда.

2. Мъжът може да стане импотентен, ако е прекарал няколко пъти гонорея.

Този мит също не е напълно достоверен. Ако болестта се лекува навреме и правилно, тя няма да се отрази на мъжката потентност. Но ако заболяването не се лекува правилно или лечението не бъде довършено, гонококите се придвижват нагоре по половите пътища и наистина могат да станат причина за безплодие, импотентност и други проблеми с мъжката сексуалност.

3.Съществуват микроорганизми, които могат да проникнат дори през презерватив.

В действителност в повечето случаи презервативът предпазва от инфекции, но при условие, че той има сертификат за качество и се използва правилно. Жената допълнително може да намали вероятността от заразяване, като използва свещички, крем, таблетки. Важно е да се знае, че оралният секс е толкова опасен, колкото и традиционният, и при него човек също може да се зарази с половопренасяни болести. Микробите се чувстват еднакво комфортно и в устната кухина, и във влагалището.

4. Съществува метод за диагностика, който да определи всички налични заболявания.

Единият от методите на съвременната диагностика е ПВР или полимерни верижни реакции. Този метод действително диагностицира каква точно е причината за болестта. Важно е да се знае, че ако човек е боледувал например от хламидиоза, дълго време в неговия организъм остават “следи” от това заболяване. Затова само лекар може да определи какъв анализ (бактериологичен, бактериоскопичен, серотоничен, културален и т.н.) трябва да се направи.

5. Антибиотици могат да излекуват всяко венерическо заболяване.

Това определено не е истина. Универсални таблетки за всички болести няма. Всяко едно половопредавано заболяване се лекува с определен медикамент. Например сифилисът се лекува с препарати, съдържащи пеницилин, хламидиозата – най-често с тетрациклин или с по-модерен антибиотик. Строги схеми се използват само при лечението на сифилис и гонорея. В останалите случаи лекарят избира медикаменти според конкретния случай и коригира тяхното приемане.

Важно е да се помни, че самостоятелното лечение е абсолютно противопоказано и може да доведе до усложнения, а понякога и до стерилитет. Освен това венерическите болести рядко се срещат самостоятелно. Често заедно с гонореята се лекуват трихомониаза или хламидиоза.

6. Не е възможно да се излекуваме от хламидиоза.

Това твърдение също е мит. Правилното и навременно лечение с подходящи медикаменти може напълно да излекува болния от хламидиозата. Освен антибиотици, в повечето случаи се предписват и имуностимулиращи препарати. От всички болести, предавани по полов път, хламидиозата се среща най-често – почти 70% от пациентите, обърнали се за помощ, страдат от това заболяване.

Своевременното и правилно лечение е изключително важно за предотвратяване на неприятни усложнения. Ако не се вземат мерки, хламидиозата може да стане причина за безплодие и при жените, и при мъжете. При бременни жени тя е в състояние да предизвика извънматочна бременност или аборт.

7. Не може да се заразиш при еднократен полов контакт.

Абсолютна и много опасна заблуда! В повечето случаи инфекцията прониква в организма дори при еднократен полов контакт. Превантивни мерки за предпазване от заболяване (например сифилис) взимат обикновено тези, които имат близък контакт с болните.

Правилният подход при лечение на заболяване, предавано по полов път (независимо от броя на контактите с носителя), е да бъде назначено лечение на всички, които са имали полов контакт със заразения. Инкубационният период на повечето инфекции от този тип е достатъчно дълъг, за да бъдат взети мерки за предпазване дори на евентуален партньор след установяване на заболяването.

8. Съществуват методи, намаляващи риска от заразяване в екстремни ситуации.

За подобни случаи, например ако презервативът се е скъсал, има лекарствени средства, които трябва де се приемат до няколко часа след половия акт. Все пак те не гарантират 100% безопасност. През следващите месеци трябва да наблюдавате здравословното си състояние и при най-малките подозрения да потърсите лекарска помощ.

9. Ако потърсите помощ, ще се наложи да бъдете лекувани в диспансер и всички ще разберат за вашата болест.

Не е вярно. Не само Хипократовата клетва, но и кодексът забранява на лекаря да разгласява тайната лекар–пациент. Дори болният да бъде лекуван в стационар, в болничния лист няма да бъде посочена истинската диагноза.

“За” и “против” последните “писъци” на здравословното хранене

Полезни или не, ефективни или без резултат, понякога явно не е толкова от значение. Броят на диетите за отслабване продължава да се увеличава. Ту едни, ту други излизат на мода - особено ако "зад" тях стои и някое популярно лице.

По-долу ви предлагаме шест от плановете за отслабване, които поне засега се очертават като диетите на 21 век:

Вие сте това, с което се храните
Зад нея стои: Джилиан Маккейт

Как “работи” тази диета? “Добрите” карбохидрати, като кафявия ориз и хляб от непресято зърно или паста са включени, както и “добрите” мазнини (известни като ненаситени мастни киселини) като тези, които се съдържат в ядките, семената, рибата и авокадото. Те са много важни, тъй като “разбиват” други видове мазнини, които иначе биха се натрупали в организма.

Какво казват критиците: “Това, което най-много ме подразни е грубият й и назидателен тон...Според моето професионално виждане, всеки, който реши да следва съветите й дословно ще бъде перманентно гладен, абсолютно отчаян и най-вероятно ще страда от постоянно стомашно разстройство”, казва един известен биохимик.

Фенове на диетата: Гуинет Полтроу, Мадона, Кери Катона

Диетата на Аткинс
Зад нея стои: Робърт Аткинс

Как “работи” тази диета? Д-р Аткинс смята, че твърде много карбохидрати карат тялото да произвежда твърде много инсулин и това, на свой ред, предизвиква чувство на глад и от там...натрупване на килограми. Неговата диета позволява само между 15-60гр. карбохидрати дневно, включително паста, хляб и плодове, но той окуражава употребата на протеини и мазнини. Диетата работи на принципа, че редуцирайки храните с високо съдържание на карбохидрати, метаболизмът може да бъде подобрен и така да се намали теглото.

Какво казват критиците: Д-р Аткинс е бил патологично дебел, когато е починал. Диетоложката д-р Сюзан Джеб осъжда диетата като “безсмислица и псевдо-наука”. Здравната психоложка д-р Джейн Огден описва привържениците на диетата като “наивници”.

Фенове на диетата: Рене Зелуегер, Роби Уилямс.

Диетата South Beach (Южен плаж)
Зад нея стои Д-р Артур Агатстон,

който казва: “Забравете за нискокарбохидратните и нискомаслените храни и мислете за “правилно”-карбохидратните и “правилно”-маслените”

Как “работи” тази диета? Принципът е – колкото човек е по-дебел, толкова рискът да стане резистентен към инсулина се увеличава.

Страничният ефект от това е, че тялото складира повече мазнини, особено около корема, задните части и бедрата. Диетата разчита на “правилните” карбохидрати (плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни) и на ограничения прием на “лоши” карбохидрати (кексове, бисквити и др).

Какво казват критиците: Хората, които избягват карбохидрати често установяват значително намаляване на теглото в началото на диетата, но тя има диуретичен ефект и вероятно става въпрос за загуба на течности, не на мазнини.
Фенове на диетата: Никол Кидман

Диетата на Хей
Зад нея стои: д-р Уилям Хей

Как “работи” тази диета? Основната причина за много здравословни проблеми е неправилното състояние на химическите вещества в тялото. Д-р Хей класифицира храните в три вида (протеини, неутрални и скорбяла/нишестета), според начина им на ефективно усвояване. Смесването на протеини и карбохидратни нишестета в едно хранене например, означава, че те няма да бъдат напълно усвоени, което води до натрупване на токсини и тегло.

Зеленчуците и плодовете съставляват голяма част от диетата, но плодовете трябва да се консумират самостоятелно.

Какво казват критиците: Нищо особено. Само от един университет казват, че след проучване не са намерени научни доказателства или причини да се вярва, че карбохидратите и протеините се “бият”, ако се консумират заедно.

Фенове на диетата: Лиз Хърли, Катрин Зита-Джонс.

Диетата GI (джи-ай)
Зад нея стои: Тя се ражда през 2004 г. като клинично изследване, когато д-р Дейвид Дженкинс от университета на Торонто е забелязал ефекта от различните видове карбохидрати върхувърху пациенти с диабет.

Как “работи” тази диета? GI идва от “гликогенен индекс” - скала от 1 до 100, която описва скоростта, с която усвояваме карбохидратите. Храни с нисък GI, като овесена каша и червено цвекло, отделят глюкозата бавно и плавно. Храни с висок GI правят бърз “удар” и карат тялото да отделя инсулин, който после превръща излишната глюкоза в мазнини.

Какво казват критиците: Почти нищо. Медицинската индустрия смята диетата GI за една от малкото, в които има здрав смисъл и един от най-здравословните хранителни режими.

Фенове на диетата: Кайли Миноуг

Диета “Зоната”
Зад нея стои: диетологът д-р Бари Сиърс

Как “работи” тази диета? Стриктен режим с намален прием на и карбохидрати. Сиърс вярва, че с регулирането на инсулина, се максимализира загубата на мазнини и се намалява риска от сърдечно-съдови заболявания. Една от най-сложните диети, тя разчита на съотношение: 40% протеини, 30% карбохидрати и 30% мазнини.

Какво казват критиците: Трябва да направите 6 сложни хранения на ден, така че дори в Холивуд, където първоначално стана голям хит сред звездите и тези, които не правят нищо по цял ден, тя се задържа на дневен ред за кратко.

Фенове на диетата: Дженифър Анистън.