сряда, 29 декември 2010 г.

МИСИЯ

Български Червен Кръст Шумен като най голямата неправителствена организация в Шуменска област обединява усилията си с местните и държавни власти, с неправителствените организации и с бизнеса в Шуменска област за привличане на неизползвани ресурси за предотвратяване и облекчаване на човешките страдания на страдащите и уязвимите.
В тази връзка и в предвид коледните и предстоящи новогодишни празници председателят на Областният Съвет на Български Червен Кръст Шумен доктор Николай Чобанов предостави: 
  1. Сумата от 600 лева на Виктор Искренов Левенов пострадал при ПТП
  2. Шест броя оборудвани чанти за оказване на първа долекарска помощ на Пътна Полиция Шумен 
  3. Сумата от 200 лева на Румен Димитров пострадал при избухване на камина
  4. Петнадесет броя хранителни пакети на регионална съюзна организация на слепите Шумен
  5. Памперси за нуждите на децата от ДДМУ "Калинка" в село Васил Друмев
 
 
 

вторник, 28 декември 2010 г.

Хомеопатични лекарства

Причината Хомеопатията да е забулена в мистицизъм и да не се използва толкова широко в Света, а и в нашата страна, се нарича Хомеопатично Лекарство! Какво съдържа то, как действа, как се произвежда, защо няма упътване за ползване и странични ефекти – това са все въпроси, които се появяват веднага, стигне ли се до действително лечение с Хомеопатия.

Нека да започнем от източниците за хомеопатични лекарства – ние, хомеопатите, ги наричаме “царства”. Използват се основно три царства – растително, животинско и минерално. Основният принцип е, че се използват източници, които съставляват околната среда на човека. Досещате се, че все по-малко представители на споменатите царства, се срещат около нас в днешно време. Затова в модерните времена на ХХ, а вече и на ХХІ век, се приготвят лекарства от най-често използваните измислени от човека храни (например шоколад), от пластмаса, от често използвани химични лекарства и ваксини.

Как се произвеждат хомеопатичните лекарства и необходима ли е стерилност? Да проследим производството на хомеопатичното лекарство от растението Pulsatilla vulgaris. Приготвя се от цяло, прясно, разцъфнало растение. В България то е известно като Котенце, и е от семейство Лютикови. Често срещан вид е в Южна Европа. Поставя се в алкохол и престоява известно време. Алкохолът извлича от него различен букет от вещества като фармакологичното действие на растението се дължи основно на един глюкозид (ранункулозид). То има спазмолитично действие при спастична кашлица, спазми на храносмилателния канал и маточни болки. Има и противомигренозно и антиневралгично действие. Използва се и като противокатарно и седативно средство, а има и антибактериално действие и свойство да причинява образуване на мехури по кожата. След прецеждането на цялата смес се получава тинктура, която се нарича майчина тинктура. От нея се взема една част (например 1 милилитър) и се слага в празен сън. В него се добавят 99 части (99 милилитра) смес от алкохол и вода в равни количества. Получава се 100 части смес майчина тинктура-вода и алкохол. Това се нарича едно стократно разреждане на тинктурата и се отбелязва с 1СН. След това се извършва процесът потенциране (думата “потенция” най-често се използва за устно означаване на степента на разреждане на медикамента (1СН – първа потенция; 9СН – девета потенция).. Представлява многократно, силно и енергично разклащане на съда чрез кратки и резки удари (например върху дланта на другата ръка), наречени сукусии. Чрез тези силни разбълниквания молекулите в сместа се удрят една в друга. При ударите си предават енергия. Различните автори предлагат различен брой на сукусиите, но това не е важно. След достатъчно разтръсквания вече сместа в съда се е превърнала в хомеопатично лекарство 1СН. От него се взема една част (1 мл) и се поставя в нов празен съд, в който се добавят нови 99 части (99 мл) смес вода/спирт в равни количества. Става двустократно разреждане и се отбелязва с 2СН. Следват нови сукусии и се появява хомеопатичното лекарство Pulsatilla 2СН. Така можем да продължаваме до безкрай. Необходимо е да отбележа, че след 9СН, получаваме толкова силно разреден разтвор, че в него не може да се открие и една молекула от растението. Има само водни и алкохолни молекули.

Кое тогава действа! Искате ли да ви издам една тайна – никой все още не знае и точно това е слабото място на хомеопатичната наука в този материален свят. Може би медицината и светът очакват това откритие, което е достойно за Нобелова награда. Но ефектът от лечението точно с тези нематериални лекарства е неоспорим. Какво действа тогава. Ето вероятно обяснение:

Когато се сблъскват молекулите на източника на лекарство, на водата и на алкохола става обмяна на много фини енергийни частици, наречени кванти. Тъй като водата и алкохолът (който е подбран) не са реактивни (т.е. трудно встъпват в химични процеси), те не се променят химично под въздействие на молекулите на активните вещества, извлечени от източника (от тинктурата-майка). Естествено няма голяма енергийна обмяна, затова и не се наблюдават явления като взривове, запалване, силно загряване, излъчване на светлина и други, които да покажат огромно енергийно въздействие. Въпреки всичко се обменя енергия. Постепенно подредбата в пространството на водните и алкохолните молекули започва да наподобява подредбата на молекулите на източника. Енергийните им колебания също започват да си приличат:


Колкото повече се разтръсква разтворът на разреждането, толкова повече се наподобява източника, съответно подобието между източника и болестното състояние също се увеличава. Какво означава това?!

Всеки медикамент в Хомеопатията си има картина, на основата на която се назначава. Тази картина се търси при прегледа. Тя представлява едно много голямо разнообразие от тип, динамика, вид на оплаквания и симптоми от различни органи и системи на тялото (дори психични); от фактори, които ги подобряват или влошават (наречени модалности). Колкото по-голяма част от установената при изследванията на лекарството картина е представена в конкретния случай, толкова е по-голямо и пълно подобието на лекарството и болестта, съответно, толкова по-голямо разреждане е необходимо да се приложи.

Например лекарството Belladona се използва най-често при внезапно появяващи се, остри, бурни инфекции, с много силна изява на симптомите. При наличие на ярко зачервено гърло, силна болка при преглъщане, която се е появила внезапно след ядене сладолед (например), внезапно появила се много висока температура (над 38,5°С) и никакви други оплаквания би могло да се използва лекарството в разреждане 9СН. Когато към тези оплаквания се добави силно пулсиращо главоболие, придружено с ярко зачервяване на лицето, студени крайници, а изгаряща глава, може би е по-подходяща 15СН. Ако картината е още по-разширена – с широко разширени зеници, силно дразнене от ярка светлина и шум и горещо изпотяване, силна жажда, силна отпадналост и зиморничавост вече е необходимо още по-високо разреждане (30СН). И при наличие на халюцинации (например за кучета), силно изразени страхове, съпътстващи остро възникналото възпаление ще ни трябват доста големи разреждания на това лекарство. Колкото картината на лекарството е по-пълна, толкова по-високо е разреждането, което е необходимо за излекуването!

Хомеопатията е математика – за всичко има причина, която обуславя съответното действие и реакция на организма! Как хомеопатът изгражда теорията си за необходимото на конкретния пациент лекарство е тайната на изцелението! Това е ключът за успеха на хомеопата.

История на хомеопатията

“Най-висшето и единствено призвание на лекаря е да възстанови здравето на болния и това се нарича лекуване”.

Д-р Самуел Ханеман
Основите на Хомеопатията, като научна система, полага гениалният немски лекар и химик Кристиян Фридрих Самуел Ханеман, роден на 10 април 1755г. в град Майсен, Саксония. От най-ранна възраст баща му, изкусен живописец в местната порцеланова фабрика, го възпитава да развива самостоятелност и задълбоченост на мисленето си. Ханеман започва медицинското си образование в Лайпциг. След това се премества във Виена, където е бил най-известният тогава медицински университет в Европа. Издържал се от преводи на научна литература и от уроци по чужди езици. През 1791г. той бил избран за член на Академията на Науките в Майнс заради изследванията си в областта на химията. Неговият “Аптекарски лексикон” станал стандартен учебник за всички лекари в Германия. На него била възложена задачата да стандартизира немската фармакопея. Той не бил удовлетворен от драстичните методи на лечение, прилагани тогава в медицинската практика – пускане на кръв чрез венесекции, пиявици или вендузи, даване на препарати от живак или други силно отровни вещества и очистителни. Затова решил да преустанови лекарската си практика, но продължил да изследва здравето и болестта. Чрез многобройните си преводи в областта на лечебното изкуство той е придобил огромна широта на познанията си. Превеждайки ръководство на известния по онова време английски професор по медицина Уйлям Кулен той прочел, че лечебните свойства на хининовата кора при лечението на маларията се дължат на горчивия ù вкус. Той не приел това обяснение и решил да вземе няколко пъти извлек от хининова кора. Като резултат Ханеман изпитал всички симптоми на малария без всъщност да е болен от нея. Този експеримент поставил началото на нова ера в лекуването и било първото доказване на хомеопатично лекарство. Следващите години Ханеман и неговите привърженици се отдали на подробно изучаване и систематично записване на резултатите от опитите, които провеждали върху себе си, близките си и приятелите си като приемали малки дози от различни вещества. Този процес, при който експериментално били предизвиквани симптоми у здрави хора в резултат на приемане на определени вещества, бил наречен доказване. Всички симптоми, причинени от отравянията и онези, изявени при експериментите били събрани в огромни томове. Често били разпознавани комплекси от симптоми на различни заболявания, считани дотогава за нелечими. Тогава тези вещества, приготвени по съответен начин като лекарства били давани на пациенти с подобни оплаквания и те ги излекували.
Тази идея не била нова – Хипократ, а по-късно и Парацелз, използвали сняг, за да лекуват измръзвания, а при повишена киселинност на стомаха – незначителни количества солна киселина; извлек от татул за някои случаи на лудост и конвулсии.
Натрупал тази база от знания след няколко години Ханеман се върнал към медицинската си практика, но прилагайки вече хомеопатичния метод на лечение. През 1810г. излязъл фундаменталния му труд “Органон на лечебното изкуство”. Между 1811г. и 1821г. публикувал в 6 тома “Материя Медика Пура” с 67 хомеопатични лекарства. Едновременно с издателската си дейност той развил интензивна и ползотворна лечебна и образователна дейност. До 2 юли 1843г. (датата на смъртта му) практиката му процъфтявала, последователите му ставали все по-многобройни, науката Хомеопатия - все по-усъвършенствана.

В САЩ най-голям принос за развитието на Хомеопатията има доктор Джеймс Тайлър Кент. Той се ориентирал към тази наука след като станал свидетел на “магическо” излекуване, чрез този нов за страната му метод, на тежко болната му съпруга. Кент насочил цялата си енергия към изучаването и прилагането му. В резултат станал професор по Хомеопатична Материя Медика и преподавал в различни медицински хомеопатични колежи в САЩ.

Друг голям лекар-хомеопат, работил в зората на тази нова наука, е немския лекар Константин Херинг. Знанията му по класически езици, литература и математика са били енциклопедични. В Университета в Лайпциг той бил ученик на известния тогава хирург Роби. По това време местното лекарско общество възложило на неговия наставник да напише изобличителна статия срещу Хомеопатията, но Роби отказал и прехвърлил тази задача на младия Херинг. С присъщата си педантичност Херинг започнал да проучва публикуваната дотогава хомеопатична литература и да прави експерименти със себе си. Случило се така, че един ден докато правил дисекция на трупове се порязал и получил отравяне на кръвта. Била му препоръчана ампутация на ръката като единствена надежда за спасение на живота му. Но прилагайки хомеопатия върху себе си той бързо и напълно се излекувал.

По време на холерната епидемия в Неапол през 1854г. д-р Рубини спасил с хомеопатични лекарства всички лекувани от него 255 души заболели от холера.

През тридесетте години на миналия век д-р Бьонингхаузен спасил от бяс десетки хора и животни много години преди Луи Пастьор да въведе ваксината срещу бяс през 1855г.

В Англия Хомеопатията е въведена от д-р Фредерик Куин - пряк ученик на Ханеман, който основал Лондонската Хомеопатична Болница през 1849г. През тези почти 200 години много знаменити лекари от цял свят са допринесли за развитието и доброто име на Хомеопатичния метод: Т. Ален, М. Блеки, М. Тайлър, Е. Неш, П. Шанкаран и много други. Възраждането и възходът на тази ценна лечебна система през последните две десетилетия се свързват и с името на големия гръцки хомеопат - Георгиус Витулкас.

В наши дни, в много страни по света, има Хомеопатични клиники; в Европа най-известната се намира в Белгия, чийто директор е д-р Алфонс Гьойкенс. Хомеопатията, като терапевтичен метод, е изключително развита в Индия (където има многобройни хомеопатични болници и колежи) и Латинска Америка, тъй като тя е много ефикасна и в същото време евтина.

Не случаен е фактът, че близо 160 години Кралското семейство в Англия се лекува с Хомеопатия. Крал Джордж VІ през 30 години на нашия век дори нарекъл любимия си състезателен кон на името на едно от хомеопатичните лекарства – Хиперикум.
В Холандия около 50% от лекарите на обща практика, а в Англия около 40 % - изписват хомеопатични лекарства.

Практикуващите Класическа Хомеопатия лекари членуват в Хомеопатични лекарски съюзи, които са обединени в Европейски комитет по Хомеопатия - в много страни има асоциации на ветеринарните хирурзи, прилагащи хомеопатична терапия, както и асоциации, обединяващи много от ветеринарните лекари-хомеопати. Тези асоциации са обединени в Международна Асоциация за Ветеринарна Хомеопатия.

Принципи на хомеопатията

Хомеопатията се отличава от Алопатията (“класическия” метод на лечение) и другите лечебни методи по това, че има ясна формулировка на принципи и закони, които определят и обясняват лечебните ефекти на хомеопатичните лекарства и са в пълно съзвучие с природните. Това отделя Хомеопатията от другите ненаучни терапевтични методи.


Принципи на подобието
Първият и основен принцип, който лежи в основата на хомеопатичната наука е този на ПОДОБИЕТО. С него започват всички учебници, семинари и изложения на хомеопатична тема. Той е формулиран така: подобното се лекува с подобно (similia similibus curentor). Какво се крие зад него? Веществата, които евентуално биха се използвали като основа за хомеопатично лекарство, в здрав индивид трябва да предизвикват симптоми, сходни на симптомите на определено заболяване. Например: при допир с листата на растението Отровен шмак (Rhus toxicodendron) се получава обрив от малки мехурчета, пълни с бистро съдържимо, силно сърбящи и парещи, кожата по тях е зачервена и оточна Тази картина много прилича на пораженията, които нанася вирусът Херпес зостер върху кожата. Това означава, че двете картини са подобни, следователно това хомеопатично лекарство може да се използва с успех при такава проява на вирусното заболяване Херпес зостер.

Понятие за жизнена сила
Хомеопатията използва понятието “Жизнена Енергия”. С нея се обяснява действието на хомеопатичното лекарство, процесът на излекуване и всички феномени, свързани с човешкия индивид като форма на живот. Жизнената Енергия е силата, която вдъхва живот на всички организми. Тя е вдъхновението, което прави съвкупността от клетки и тъкани – жив организъм, човек. Всички болестни фактори: стрес, вируси, вредни условия на околната среда, въздействат именно върху нея. Така се получават места, където Жизнената Енергия е подтисната – там се проявява патологията. Ролята на хомеопатичното лекарство е да покаже на организма къде, в коя посока Жизнената му Енергия е подтисната. Тогава, при наличие на добра Жизнена Енергия, човек сам се справя с болестта. Ето защо децата и младите хора много добре реагират на хомеопатично въздействие, справят се добре с острите и хронични патологии – защото при тях Жизнената Енергия не е подтисната от вредните фактори на околната среда и стресът. И обратно: възрастните хора, дълго боледувалите или обременените с тежки наследствени патологии имат слаба Енергия, за която са необходими внимателно преценени по сила хомеопатични импулси.

Само едно лекарство

Това е втория по важност принцип в Хомеопатията. Той гласи, че винаги се дава само едно хомеопатично лекарство на принципа на подобието според тоталността от проявените симптоми. Това означава, че след хомеопатичното интервю се назначава само един хомеопатичен медикамент и не се приема никакъв друг докато не се установи ефектът от него или изменение на симптоматичната картина. Едновременното даване на няколко хомеопатични лекарства (или комбинирани препарати), практикувано от някои хомеопати, не е съобразено с “доказването” на хомеопатичните лекарства (т.е. изследването на симптомите на това вещество проявени в здрав индивид) и начина им на действие. Следователно ефектът на такова “лечение” е съмнителен. Например: сутрин - Беладона, обед - Пирогениум, вечер - Меркуриус или понеделник - Креозотум, сряда - Пулсатила, неделя - Сулфур.

Принципи на безкрайно малката доза

Трети основен принцип в Хомеопатията. Лекарството се дава във възможно най-малкото количество и не се повтаря или променя докато не се е изчерпал ефектът от първата доза. Това означава, че докато организмът е ангажиран да отговори на стимулиращия сигнал на хомеопатичното лекарство, той не трябва да се отклонява в друга посока, т.е. да се дава друг сигнал пък бил той и същия.

Тоталност на симптомите (холистичен подход) или Оздравяване и концепция за болестта: нива и посока на жизнената сила (закон на Херинг)

Хомеопатията е холистичен метод на лечение (от гръцки holos – цял, цялостен). Този метод възприема един по-широк възглед за човека, здравето, причините за болестта и индивидуалните и прояви в отделния индивид. Той представя човека като съставен от три взаимно свързани, влияещи си, основни нива. Всяко от тях има своя вътрешна организация, енергийна структура и динамика: физическо, умствено-емоционално и духовно. За да може лекарят-хомеопат да прави правилна преценка за процесите, които той самия направлява, трябва добре да разбира и знае йерархичната подреденост на тези нива и влиянието й върху функцията на отделните органи и тъкани. Най-общо можем да кажем, че най-маловажното ниво е физическото, следва умствено-емоционалното, а най-високо стой духовното ниво. Оттук произтичат и въпросите “без връзка” със случая. На болния се задават въпроси, които ориентират лекарят-хомеопат за индивидуалността на тези нива в конкретния човек. Хомеопатът трябва да разбере страховете, емоционалните особености на пациента, привичките, причините за емоционално разстройство

Във всяко от нивата също има йерархия: например във физическото най-важен е мозъкът (главен и гръбначен), после следват сърце, бъбреци, бели дробове и т.н. като кожата е най-периферния и относително маловажен орган. Хомеопатите казват, че кожата е най-невинният орган в човешкото тяло. Това е така, защото ако всеки орган (тъкан) в организма е здрав кожата никога няма да се разболее. Тя е като огледало за здравословното състояние на човек. Има схващане, че кожното заболяване е болестен процес, който е излязъл извън типичната за развитието си област.

Ако по време на терапията се наблюдава преместване на увреждането от по-важни към по-маловажни нива и от по-важни централни органи към по-маловажни и периферни, знаем, че настъпва истинско излекуване. Ако се наблюдава противоположният процес, т.е. придвижване на увреждането към по-дълбоки нива и по-важни органи, очевидно болестта се подтиска и задълбочава, а не се лекува. Затова не трябва да ни заблуждава фактът, че нямаме симптоми на физическо ниво. Например обривът може да се скрил от лечението с кортикостероидни препарати, но новопоявилата се астма или сенна хрема трябва да ни посочи, че кожната патология е подтисната и се е придвижила на по-горно ниво, обхванала е по-важни органи. Ето защо, въпреки все по-модерните и “действащи” лекарства, болестите се лекуват все по-трудно. Това не е, защото бактериите са станали по-устойчиви на новите антибиотици, а защото патологията е преминала на по-горно ниво, превръщайки се в една хронична заболеваемост на хората, която много трудно може да се излекува истински тъй като Жизнената им Енергия е подтисната, а патологията се е имплантирала навътре в организма. Съществува виждане, че тази потиснатост на Жизнената Енергия се предава на поколенията. Това доказва “подмладяването” на болестите, т.е. болести, характерни за възрастните се появяват във все по-млада възраст.

Строго индивидуален подход

При общоприетата сега практика в медицината на определена съвкупност от симптоми обикновено се дава име на някаква болест. Според Хомеопатията болестта е само една – разстройство на Жизнената Енергия, което се изразява в различни оплаквания на различни нива според индивидуалната реактивност и вродена слабост на индивида. Затова болестта протича специфично при всеки отделен човек. Не можем да разберем болестта, докато не разберем човека, който е болен. Затова индивидуалният подход е от първостепенно значение за успешното лечение.

Огромен недостатък на съвременната медицина е, че е загубила директния контакт с пациента. Лекарят се стреми правилно да изтълкува лабораторните резултати и да е изряден в документацията, отколкото да разбере човека, който е срещу него, да прозре първопричината за болестта му.

От всичко казано дотук, нормално се оформя идеята за пълно и активно сътрудничество от страна на пациента. Ако той не се разкрие сам, ако не помогне с експресивността си и желанието си за самоосмисляне на собственото си заболяване колкото и добър да е лекарят-хомеопат той е безсилен да помогне на този човек. Болният, чрез своите споделяния и съпричастност, сам насочва хомеопата към правилното лекарство, а оттам и постигане на успех в конкретния случай.

Лечебна криза

Лечебната криза е феномен, който често съпътства пациентът по пътя към неговото излекуване. Тя не е задължителна и определяща, но нейното наличие е указание, че се върви в правилната насока.

Тя представлява кратковременно усилване интензивността на симптомите (главоболие, температура, обриви) и е резултат от стимула, който хомеопатичното лекарство е дало на Жизнената Енергия на конкретния болен организъм. Но хомеопатът трябва правилно да я тълкува: това усилване на симптомите лечебна криза ли е или болестта се усложнява?; може ли конкретния болен да понесе лечебната криза (например: дете с висока температура или при критично сърдечно заболяване)?

Що е хомеопатия

Погрешно е да се идентифицира Хомеопатията с билколечението или с други алтернативни методи за лечение. Тя стои на здрава научна основа и използва методи, при които с индивидуално подбрани хомеопатични лекарства се стимулират естествените оздравителни реакции на самия организъм. Хомеопатични лекарства се приготвят по строго определен научен метод и са световно признати за лекарствени средства. Често я наричат “нежната медицина”, защото тя действа изключително меко, без сътресения за организма, по посока на реакцията на самия организъм, а не срещу него и без да нанася вреда по токсичен път или да променя самия организъм.


Хомеопатичната медицина не изисква строга класификация на заболяванията или наличие на определена диагноза. Тя не се интересува от клиничната диагноза, а от реакцията на целия организъм към болестотворния фактор: на емоционално, психическо и физическо ниво. ТЯ ЛЕКУВА НЕ ОТДЕЛНИЯ СИМПТОМ ИЛИ БОЛЕСТ, А ЦЕЛИЯ ОРГАНИЗЪМ, поставен в критични (патологични) условия.

Произхода на думата “Хомеопатия” е гръцки: Homoios – подобен; pathos – страдание и отразява основният й принцип: ПОДОБНОТО СЕ ЛЕКУВА С ПОДОБНО (Similia similibus curantur). Веществото, от което е създадено хомеопатичното лекарство, дадено в по-големи дози на здрав организъм, предизвиква подобни симптоми като на болния човек.

Общо може да се каже, че лечебните методи са два основни вида: хомеопатичен и алопатичен. Алопатичните методи действат противоположно на реакцията на организма срещу болестния фактор, т.е. потискат естествените защитни сили на организма. Хомеопатичните действат обратно – засилват естествените защитни реакции на организма и му помагат да се справи с болестта. Да вземем за пример човек, страдащ от висока температура. Чрез високата температура организмът сам създава такива условия, при които болестотворният агент не може да се развива. Целта на алопатичното лекарство за температура е да я понижи като така създава благоприятни условия за развитие на патогена. Отделно трябва да добавим друго алопатично лекарство, което да убие болестотворния агент (както и някои клетки на самия организъм, с което му вредят). Хомеопатичното лекарство не понижава температурата, а напротив - задържа я по-дълго време като по този начин патогена не може да живее и умира. През това време пациентът е бодър и със запазен апетит, въпреки че е с висока температура. Няма странични отрицателни ефекти, както и вреда за организма.

Медицината е възникнала в дълбока древност, с нея са се занимавали най-интелигентните и начетени представители на човешкото общество. Предвид материята на медицината (преплитането на живота и смъртта) тя развива и своя философия. Обособяват се много мнения за лечебни методи, които в годините намират поддръжници и стават научни течения.

Първото течение – с представител Хипократ - смятало, че симптомите, чрез които се проявява болестта са резултат на саморегулиращата и защитна функция на организма и те трябва да се подпомогнат: с лечебно гладуване, билки, чист въздух, хигиена.
Второто течение приемало, че симптомите са самата болест, с която трябва да се борим активно като с нашественик и враг.

Голямо значение за доминирането на ограничената материалистична теория в медицината оказва редукционистичния подход на Рене Декарт (френски философ от ХVІІ век). Той твърдял, че хората имат два разграничими компонента – ум и физическо тяло, т.е. материална и духовна част, което донякъде е израз на конфликта между църква и наука. За това разграничаване допринасят откритията на Робърт Кох (немски бактериолог) и Луи Пастьор (френски химик и биолог). Те спомагат за формирането на теорията за специфичния причинител – болестотворен микроорганизъм. Според нея всяка болест се причинява от разпознаваем конкретен причинител – вирус или бактерия. Постепенно пациентът се превръща в “болестна единица”, дори само като болен орган, а не като болен човек. Напоследък е особено силно развита тенденцията лекарят да се превръща в механичен събирач на данни от лабораторията, образното изследване или апаратурата. Загуби се безценния контакт лекар - пациент. Така от пациента отпада необходимостта да поеме отговорност за собственото си здраве. Хората свикнаха с мита, създаден от медицинската индустрия за “магическото хапче”, което ще ги освободи от страданието. Медицината вече се свързва с развитието на фармацевтичната промишленост – могъща сила, подкрепяща алопатичния подход. Здравеопазването започна да се обвързва все повече с икономически и политически интереси, твърде отдалечени от грижата за здравето на хората. Медицината се превърна в индустрия, носеща огромни печалби.

В САЩ през ХІХ век са съществували около 60 Хомеопатични болници, 10 детски Хомеопатични болници, хиляди Хомеопатични и натуропатични медицински колежи, в които са се изучавали хомеопатия, фитотерапия, гладолечение и др. природни методи. Една четвърт от всички практикуващи лекари са прилагали хомеопатия.

В началото на ХХ век огромни икономически фондации (Рокфелер) започнали активна дарителска дейност насочена към медицинските университети. Те искали да създадат медицинска професия, вдъхваща респект, практикувана от висшата класа и с философия, базирана на използването на алопатични лекарства. Същите фондации били монополизирали вече производството и продажбата им. Чрез финансови механизми тези фондации стимулирали развитието на Висши медицински учебни заведения, отговарящи на техните интереси и унищожавали останалите. Така “правото на избор” за начина на лечение на населението било отнето. Наложили се такива терапевтични методи, които не са толкова ефикасни, колкото икономически изгодни (за производителя на алопатични лекарства и медицинска апаратура). Например: за бронхопневмония се изписва 1 антибиотик + няколко витамина + лекарства за температура + лекарства за кашлица. След няколко дена антибиотика се налага да се смени с друг. Според дейността и активната реклама на фармацевтичните фирми се налага едно или друго “модерно” лекарство.

Най-големия недостатък на съвременната медицина е, че продължават да властват остарели теории, които се толерират само защото поддържат материалния модел на икономическите и политически сили, които го подкрепят. В същото време нови и важни открития се погребват умишлено и не им се дава гласност. Пример за такова откритие е биологичната трансмутация, което е свързано с превръщане в тялото на един химичен елемент в друг. Това дава основа за нов начин на мислене и възприемане на тялото и органите.

четвъртък, 16 декември 2010 г.

ХРАНИТЕЛНИ ПАКЕТИ ЗА ДЕЦА В РИСК

Description: bulgarian Description: clip_image001

Спазвайки традицията и тази година Шуменската Областна Червенокръстка Организация зарадва с коледни подаръци двеста уязвими деца от Шуменска област ситуирани по общини както следва:

1.     Шумен град - 61

2.     Шумен села - 19

3.     Нови Пазар - 25

4.     Венец - 11

5.     Каолиново - 15

6.     Никола Козлево - 15

7.     Смядово - 5

8.     Каспичан - 15

9.     Велики Преслав - 15

10.  Върбица - 9

11.  Хитрино - 10

       ..........................

                   200

 

Всеки един подарък съдържа:

1.     мляко Фибела

2.     кроасан Гранд

3.     ядки Жени

4.     кракерс Кроко

5.     шоколад Милка

6.     плодов сок Кико

7.     солети

8.     бисквити Милка

9.     вакумиран кашкавал

 

      Хранителните пакети на децата живущи в  деветте общини на Шуменска област бяха предоставени от председателите на Общинските Червенокръстки организации, а на тези от община Шумен от доброволци от БМЧК Шумен.

 



I am using the Free version of SPAMfighter.
SPAMfighter has removed 109 of my spam emails to date.

Do you have a slow PC? Try free scan!

вторник, 7 декември 2010 г.

БЛАГОТВОРИТЕЛНА ИЗЛОЖБА

Във връзка с пети декември международния ден на доброволчеството на 6 декември пред сградата на Областна управа и в непосредствена близост до църквата "Св. Три Светители" (до пл. "Кристал") млади и стари доброволци от БЧК - Шумен организираха и проведоха благотворителен базар. Предлагаха се различни кулинарни изкушения. Събраните средства в размер на 204 лева ще се използват за закупуване на хранителни пакети на социално слаби възрастни хора, живеещи в областта.



I am using the Free version of SPAMfighter.
SPAMfighter has removed 97 of my spam emails to date.

Do you have a slow PC? Try free scan!

ПОХОД "ИСКАМ ДА ЗНАМ"

 

Във връзка с пети декември международния ден на доброволчеството на 04 декември доброволците от БМЧК – гр. Шумен и членовете на Клуб 7 „Връстници обучават връстници" ПРОВЕДОХА  Поход за сексуалните и репродуктивни права на младите хора в България в рамките на изцяло младежкия проект "Искам да знам!", създаден от членове на Y-PEER България



I am using the Free version of SPAMfighter.
SPAMfighter has removed 97 of my spam emails to date.

Do you have a slow PC? Try free scan!