четвъртък, 29 ноември 2007 г.

НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ

Една от приоритетните социални групи, с които Българският Червен кръст активно работи в годините на преход, са възрастните хора. Основен проблем за по-голямачаст от тях са нарастващата социална изолация и затрудненият достъп до социални и здравни услуги.

С цел да насърчи активното стареене, Българският Червен кръст насочи своите усилия към разработването на устойчив модел за социално включване на хората от третата възраст. Този модел цели създаването на предпоставки за участие на възрастните хора в живота на общността, както и овластяването им и участието им в процеса на обсъждане и разрешаване на актуални за тях въпроси. В резултат на това, в няколко региона на страната, сред които и нашия, бяха създадени групи от активни възрастни хора, които, в партньорство с други неправителствени организации, лобират за разрешаване на конкретни проблеми пред местните власти.

Българският Червен кръст винаги е изразявал своята готовност и желание да работи за подобряване положението на възрастните хора в България и създаване на необходимите условия за тяхната социална реализация и активно стареене.

В тази връзка на 04.12.2007г. от 9.00 часа в сградата на НС на БЧК – бул. „Джеймс Баучер” №76, зала „София” ще се проведе Национална конференция на тема „Застаряването на населението – предизвикателство за цялото общество”. Тя се организира съвместно с Министерство на труда и социалната политика под патронажа на министър Емилия Масларова.

На този форум са поканени представители от различни държавни структури, НПО, местни власти и посолства на различни европейски държави.

неделя, 25 ноември 2007 г.

ДОБРОВОЛЧЕСТВО

Всеки е доброволец. Детето, което помага на по-малките си брат или сестра да си напишат домашното, младежът, който дава рамо на свой приятел при организирането на празненство, мъжът, който изчиства снега и по-далеч от собствената си врата, за да може възрастната съседка да излезе от дома си. Доброволчество означава да помогнеш на някого просто защото искаш или пък защото съчувстваш на човека до теб, който се нуждае от тази помощ.
Доброволчеството е универсална категория. Всички религии и култури отдават дължимото на всеки, който е склонен да проявява щедрост, без да търси изгода за себе си, и признават важността на подобни жестове за изграждането на една силна и здрава общност. Доброволчеството е и българска национална черта. Читалищата, изиграли толкова важна роля за възстановяването на българската идентичност и укрепването на българската нация, са създадени с доброволчески усилия и до днес разчитат на приноса на доброволци, за да останат жизнеспособни.
Доброволчеството е от полза както за цялото общество, така и за самия доброволец. То играе важна роля и в икономически, и в социален аспект, тъй като изгражда доверие и взаимност между гражданите, допринасяйки по този начин за сплотеността на цялото общество.
Български Червен кръст Шумен подкрепя усилията на доброволците в Шуменска област чрез редица свои инициативи и програми и най-вече чрез програмата “Хранителна Банка”.
Българският Червен кръст Шумен е доброволна организация, коя­то е част от националното дружество и се ръководи от неговите основни принципи:
неутралност,
хуман­ност,
безпристрастност,
неза­висимост, доброволност,
един­ство
и универсалност.
Чрез своята мрежа от добро­волци в Шуменска област БЧК под­крепя уязвимите хора в бед­ствени и кризисни ситуации.
Посредством програми за обу­чение и дейности в полза на об­ществото допринася за облек­чаване и предотвратяване на страданието във всичките му форми, закриля здравето и жи­вота и осигурява уважение към човешката личност..
Основните дейности на Българ­ския червен кръст са:
- Готовност за бедствия
- Първа помощ
- Социално подпомагане
- Здравна просвета
- Кръводаряване
- Водно-спасителна дейност
- Хуманитарно подпомагане
- Фондонабиране
- Връзки с обществеността и издателска дейност
- Финансово-стопанска дейност
- Програми с активното учас­тие на общността
- Организационно развитие
БЧК Шумен е универсална и достъпна за всички организация, обхваща доброволческите дейности в цялото им многообразие и издига в ценност свободната воля, отдадеността на определена кауза, ангажираността и солидарността, които са в основата на доброволчеството.
Доброволчеството има различни проявления. БЧК Шумен съдейства за набирането на доброволци, които оказват техническо съдействие при осъществяването на проекти, но наред с това помага и за привличането на доброволци за овладяване на трудни и кризисни ситуации. Понякога сред доброволците има професионалисти с познания и опит, съизмерими с тези на високоплатените консултанти. Техните усилия често пъти са дори по-ефективни благодарение на позитивния дух и личната съпричастност, които тези хора влагат в работата си.
Доброволчеството има своето място в Шуменска област. В едно така бързо променящо се общество като българското непрекъснато възникват редица потребности, свързани с човека или с природата. Хората са подложени на стрес. Те често нямат време нито за себе си, нито за своите семейства. Но за да може промените да доведат до изграждането на едно здраво и щастливо общество, хората трябва да бъдат ангажирани и да работят заедно за удовлетворяване на нуждите – техните собствени и на останалите. Пазарният принцип обикновено е най-ефективният инструмент за разпределяне на ресурсите и оползотворяване на способностите на хората, но понякога дори той се проваля, а и както казва Адам Смит, пазарът не е достатъчно условие за наличието на едно процъфтяващо общество. Необходимо е и нещо повече и това е хората по своята собствена добра воля да си помагат един на друг, било то чрез малки ежедневни жестове, чрез съвместни инициативи или чрез по-дългосрочен ангажимент.

събота, 24 ноември 2007 г.

1 ДЕКЕМВРИ - Световен ден за борба със СПИН

Всяка седмица по един българин се заразява със СПИН. 458 са хората у нас, които носят вируса на чумата на века, както е известна болестта. Или толкова са регистрираните официално. Колко не си признават или не знаят, че са заразени обаче, не е ясно. 56 нови случая на СПИН бяха регистрирани през последната година, голяма част от тях още са тийнейджъри, обяви вчера националният координатор в борбата срещу страшната болест д-р Тонка Върлева. 190 от болните у нас вече са починали, отчете тя ден преди днешния световен ден за борба срещу СПИН-а. Нито един българин носител на СПИН не желае да се покаже, тъй като толерантността към болните у нас е нулева. България се намира в центъра на регион, в който смъртоносната епидемия бушува с пълна сила. Въпреки, че у нас на книга има малко болни, специалистите не са убедени, че в бъдеще и в България положението няма да излезе от контрол. Подобно на това в Русия и Украйна. 1 500 000 са болните от СПИН в страните около нас, ръстът там продължава, въпреки усилията на здравните им министерства заразата да се спре. На 5 юни 1981 е обявено съществуването на СПИН. Оттогава до януари 2006 вирусът на СПИН е убил повече от 25 милиона души (по данни на Световната здравна организация и на Програмата на ООН за ХИВ/СПИН). Само през 2005 вирусът е отнел живота на между 2,4 – 3,3 милиона души. Повече от 570 000 от тях са деца. Според ООН ако програмите за превенция на СПИН не обхванат много повече хора, отколкото сега, до 2020 жертвите ще са още 68 милиона. Източник: http://www.hiv.bg/
Какво е СПИН ? СПИН се причинява от вирус наречен ХИВ (Човешки Имунодефицитен Вирус). Вирусът атакува част от белите кръвни телца и може да остане скрит дълго време без да проявява симптомите си. Тялото създава свои антитела срещу вируса, които може да бъдат проследени в кръвта. Вирусът на СПИН е необикновен с това, че не може да бъде победен от защитите на тялото и постепенно разрушава имунната система. Ако защитата (имунната система) на тялото не работи правилно, както когато тялото е заразено с ХИВ, тя не може да го предпазва от микроорганизми, които по принцип не вредят, или вредят много малко.
ДИАГРАМ*: ХИВ като други вируси се нуждае от клетките, които заразява, за да може да се копира. Тези нови копия на ХИВ клетките продължават да заразяват други клетки. По този начин ХИВ се разпространява до милиардите клетки, които съставляват човешкото тяло. Една от любимите мишени на ХИВ са кръвните клетки наречени “Т-клетки” или “CD4-клетки”. Тези клетки играят важната роля да предупреждават други клетки на имунната система кога да започнат работа. Когато вирусът на ХИВ увреди достатъчно CD4-клетки той застрашава защитата на тялото срещу инфекция и имунната система отслабва. Резултатът от това е, че някои биологични явления като гъбички, вируси и паразити, които могат да живеят в повечето хора без да причиняват болести, могат да предизвикат сериозни инфекции у хора живеещи с ХИВ. Когато настъпят тези инфекции, когато броя на CD4-клетките падне под определено ниво или когато броя на ХИВ вируса в тялото достигне определено ниво, тогава човекът, имащ ХИВ, е развил Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност, или СПИН. НАЧИНИ НА ЗАРАЗЯВАНЕ: ХИВ обикновено не е заразен, но инфекцията може да се предаде по три начина: по време на полов акт; чрез смесване на кръв, т.е. чрез замърсени игли и спринцовки или допир на заразена кръв с отворени рани; и от майка на дете. Най-често ХИВ се предава чрез полов акт – между мъж и жена или между двама мъже. Хората употребяващи венозни наркотици също са в опасност ако използват една и съща игла. Няма опасност от инфекция при битови условия. Няма опасност от ръкуване или прегръщане със заразен човек. Кашлица или кихане също не могат да предадат вируса. ХИВ не се предава и чрез храна или напитка или съдове и прибори за хранене. Въпреки че вирусът обикновено се намира в кръвта, спермата и вагиналните секрети, не може да стане инфекция ако тези телесни секрети влязат в допир с кожата, освен ако по тялото няма отворени рани. Лигавиците са много по-податливи от кожата, така че ако някакъв секрет влезе в досег с тях има много по-голяма опасност от инфекция. Смята се, че други венерически болести, които причиняват поражения на половите органи, като херпес, гонорея и сифилис, увеличават още повече тази опасност. СИМПТОМИ: Повечето заразени нямат симптоми в началото. Понякога се появяват внезапни и краткотрайни симптоми, като подути лимфни възли, зачервено гърло, грип или дори менингит. В по-късните етапи на болестта, която обикновено се открива години след инфекцията, се проявяват различни симптоми, някои от които са постоянно увеличени жлези, зачервено гърло, потене нощем, дълга треска, тревога и депресия. Така нареченият финален етап на болестта се нарича СПИН. Той обикновено се състои от странни инфекции, които се срещат само у пациенти с крайно увредена имунна система. В този етап пациентите могат да хванат тежка пневмония, инфекции на централната нервна система, дълга диария, загуба на апетита и драстична загуба на тегло. Пациенти със СПИН могат да хванат и редки видове рак, най-често това е вид рак на кожата - Kaposis sarkmein, който се проявява като лилави петна по кожата. ДИАГНОЗА: Инфекцията на ХИВ се диагностицира чрез кръвен тест. Резултатите от такъв тест стават готови за няколко дни. ЛЕЧЕНИЕ: Досега не е открито реално лекарство срещу СПИН. От друга страна са разработени лекарства, които контролират вируса и така силно намаляват възможността от проявление на симптомите. По този начин живота на хората живеещи с ХИВ се продължава и прави по-поносим. Лечението с тези лекарства трябва да продължава през целия живот на пациента и все пак някои пациенти получават странични ефекти.
*Линк към филма: http://www.pbs.org/wgbh/nova/aids/images/lifecycleanim.gif

Какво е СПИН и HIV ? Какво е СПИН (Синдром на придобитата имунна недостатъчност)? С - Синдром – защото страдащият от СПИН може да страда от богата гама различни болести и възползващи се инфекции П - Придобита – защото това е състояние, което човек трябва да придобие или с което да се зарази, а не е нещо което се предава чрез гените И - Имунна – защото влияе върху имунната система, тази част от тялото, която обикновено работи, за да предпазва от микроби като бактерии и вируси Н - Недостатъчност – защото кара имунната система да бъде недостатъчно силна (да не може да работи правилно) Какво е HIV? H - Човешки – защото този вирус заразява само човешки същества. I – имуно-дефицитен – защото ефектът на този вирус е да създаде недостатъчност, или неспособност да работи добре, на имунната система в тялото. V - Вирус – защото този организъм е вирус, което означава, че една от неговите отличителни черти е, че той не може да се репродуцира сам. Той се репродуцира чрез превземане на механизмите на човешките клетки. НАЧИНИ НА ЗАРАЗЯВАНЕ ХИВ обикновено не е заразен, но инфекцията може да се предаде по три начина: по време на полов акт; чрез смесване на кръв, т.е. чрез замърсени игли и спринцовки или допир на заразена кръв с отворени рани; и от майка на дете. Най-често ХИВ се предава чрез полов акт – между мъж и жена или между двама мъже. Хората употребяващи венозни наркотици също са в опасност ако използват една и съща игла. Няма опасност от инфекция при битови условия. Няма опасност от ръкуване или прегръщане със заразен човек. Кашлица или кихане също не могат да предадат вируса. ХИВ не се предава и чрез храна или напитка или съдове и прибори за хранене. Въпреки че вирусът обикновено се намира в кръвта, спермата и вагиналните секрети, не може да стане инфекция ако тези телесни секрети влязат в допир с кожата, освен ако по тялото няма отворени рани. Лигавиците са много по-податливи от кожата, така че ако някакъв секрет влезе в досег с тях има много по-голяма опасност от инфекция. Смята се, че други венерически болести, които причиняват поражения на половите органи, като херпес, гонорея и сифилис, увеличават още повече тази опасност. Ако мислите че може да сте заразени с ХИВ, тествайте се за ХИВ колкото може по-скоро. Симптомите на ХИВ са сходни с тези на някои други болести. Някои ХИВ позитивни хора се чувстват зле само няколко седмици, въпреки че симптомите отшумяват доста бързо, докато други въобще нямат симптоми. Въпреки това те са заразени и могат да заразят други хора. Поради природата на първоначалните симптоми е трудно да се направи разлика между ХИВ и други по-обикновени инфекции освен чрез специален ХИВ тест. Обикновения ХИВ тест е нормален кръвен тест. Взетата кръв се изследва от Департамента по Медицинска Вирусология за да се разбере дали тя съдържа антитела за ХИВ (human immunodeficiency virus (HIV) - вирус на придобита имунна недостатъчност у човека). Антителата са протеини които имунната система произвежда за да се бори с ХИВ. Няма нужда да седите в бездействие – липсата на сигурност може да предизвика голям страх и напрежение. Ако имате някакви съмнения и се страхувате че може да сте заразени, направете си кръвен тест. Така ще разберете дали имате ХИВ антитела или не. Това е най-разумното нещо, което можете да направите защото всеки заразен човек получава правилната диагноза и подходящото лечение. Вие самите също трябва да знаете за да предотвратите заразата на други хора със ХИВ. Резултатите от теста ще са готови след около седмица. Щест седмици след евентуалното заразяване точността на резултатите е около 98 % а 12 седмици след това, тя е 100 %. Ако резултатите са негативни, което значи че не сте заразени, то резултатите ще са абсолютно точни ако са направени поне 12 седмици след евентуалното заразяване. От друга страна ако резултатите са негативни, винаги има съвсем малка възможност за грешка, така че теста трябва да бъде повторен. Не е много вероятно да сте заразени с ХИВ, защото сравнително малко хора се заразяват. Даряването на кръв не трябва да се прави от хората от високорискови групи що се отнася до ХИВ/СПИН. Целта на тестовете за антитела които се правят от кръвните банки е да е сигурно че заразена кръв няма да бъде използвана за кръвопреливане, а не за да се провери дали кръводарителя е заразен с ХИВ. Ако вашият ХИВ тест е позитивен, лекарят трябва да съобщи на централните здравни власти. Всички други лекари, включително вашият личен лекар няма да бъдат информирани, освен ако вие не желаете това. Само от вас зависи кой ще знае за това че сте заразени!

Тест - Центрове Телефони за връзка и адреси на кабинетите по анонимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН в София, Пловдив, Бургас, Варна и Плевен СБАЛИПБ - Проф. Иван Киров - ЕАД гр. София Адрес: бул. Акад. Иван Гешов № 17 Град: София Телефон: (02) 952-3780 () Факс: (02) 952-0101 () E-mail: inf_bolniza@tеchnо-link.com Национална Потвърдителна Лаборатория по ретровируси - София Бул.Столетов 44 А Тел.931-07-13 в.214 29 Поликлиника - София Кожно и венерически заболявания Тел.958-17-23 МБАЛ Александровска - София Бул.Георги Софийски 1 Тел.951-69-96 в.472 Национален център по наркомании - София Тел.;920-10-46;22-94-90;44-64-97;946-69-80 ХЕИ – Бургас Ул. Александровска №120 Ет. 5 стая 35 Тел. 056/ 816 257 ХЕИ – Варна Ул. Брегалница №3 Ет. 5 стая 501 ( до Токсикофизиологичната лаборатория ) Тел. 052/ 632 778 ХЕИ – Плевен Ул. Асен Халачев № 7 Ет. 3 стая 307 Тел. 064/ 806 067 ХЕИ – Пловдив ул. Перущица №1 Ет. 1 стая 20 Тел. 032/ 643 436 Столична ХЕИ Ул. Враня №20 Ет. 5 стая 502 Тел. 02/ 833 40 99 02/ 931 20 51 в. 281 Българска асоциация по семейно планиране Ул. Суходолска №99 Кв. Факултета Ет. 1 Тел. 02/ 929 41 45 V ДКЦ, София (бившата Студентска поликлиника, ет. 1, кабинет 15, тел. 02/931-20-91/288 и 02/831-20-17) ХЕИ - Велико Търново (ул. «Н. Габровски» № 23, ет. 5, стая 504, тел. 062/4-78-91 и 062/62-22-61) ХЕИ - Стара Загора (ул. «Стефан Караджа»,№ 10, ет. 1, тел. 042/60-24-6 ХЕИ -Благоевград (ул. «Братя Миладинови» №2, партер, тел. 073/88-53-21).

Презарвативът За случая, когато говорим за първи полови контакти – безспорно по-доброто решение са презервативите. Изследване в САЩ сочи, че около половината от запитаните студенти казват, че използват редовно презервативи. У нас няма точни или дори никакви данни за това. И все пак, ето защо трябва да се използват презервативите: Презервативът е единственият начин да се предпазим от предаваните по полов път болести, в това число СПИН, когато се използват правилно и постоянно. Презервативът е най-надеждният метод за предпазване от нежелано забременяване. Презервативът няма странични реакции на здравето. Има различни цветове, форми, вкусове, текстури, размери презервативи. Презервативът може да помогне на жената срещу рак на матката. Презервативи се продават навсякъде – аптеките, супермаркетите, обикновени магазинчета, лесно е да си купиш, не е необходима рецепта от лекар. Презервативът прави секса "по-чист". Презервативите са част от модерния начин на живот Как се употребява : (Източник: http://www.lifestylesplay.com/bulgaria/)

Как се използват презервативите? Факти: Статистиката показва, че една от основните причини за възникване на проблеми при употребата на презервативи е поставянето му на обратно от потребителя или повреждането му при отваряне на опаковката. Ето някои полезни факти, които трябва да имате предвид: Има правилен и погрешен начин за поставянето на презерватива. Ако презервативът не се развива гладко от пръстена навън, това означава, че е поставен обратно. Има само три размера – стандартен, контурен и голям (2 mm по-голям от стандартния). Само презервативи, изработени от латекс осигуряват най-добрата защита срещу болестите, предавани по полов път. Презервативите имат определен срок на годност – винаги е отбелязан на опаковката. Винаги проверявайте срока на годност. Най-неподходящото място за носене на презервативите е в задния ви джоб – в джоба на ризата или в защитен калъф е по-подходящо. Никога не отваряйте опаковката със зъби. Оставяйте място на върха. Ако презервативът не завършва с ”резервоар”, притиснете върха му. Използвайте само лубриканти на водна основа – всички други видове биха могли да повредят латекса. Ако почувствате, че презервативът се скъсва, прекратете незабавно акта и го отстранете веднага. Как се поставя презерватив (Източник: http://www.lifestylesplay.com/bulgaria/)

За да отворите опаковката, разкъсайте фолиото от едната страна и извадете презерватива внимателно. Не отваряйте опаковката със зъби или с ножица, защото така бихте могли да повредите презерватива. Презервативите са здрави, но могат да се разкъсат от нокти или бижута. Винаги поставяйте презерватива след като пениса е вече в ерекция и преди контакт с тялото на партньора. Това съдейства за предотвратяване на заразяването с болести, преносими по полов път и на забременяване. Дръжте презерватива за края му и използвайте другата си ръка за да отстраните чрез стискане евентуално събралия се в него въздух. По този начин се освобождава място за спермата. След това го поставете на върха на пениса с навитата част навън. С другата ръка развийте презерватива така, че да покрие целия пенис. Ако пенисът е необрязан, издърпайте кожата назад преди да поставите презерватива. Извадете пениса скоро след еякулацията като придържате плътно презерватива в основата за да остане на мястото си. Преди да свалите презерватива, пенисът трябва да е изцяло извън тялото на партньора ви. Не допускайте допир на пениса и презерватива с вагината, за да се избегне евентуален контакт със спермата. След употреба, веднага изхвърлете използвания презерватив. Увийте го в салфетка и го изхвърлете на подходящо място, не в тоалетната чиния. Нещата, които трябва да имате предвид Използвайте нов презерватив преди всеки сексуален акт. Винаги използвайте презервативите само по веднъж. Не поставяйте презервативите в портфейла или в джоба си, а ги съхранявайте на хладно и сухо място, защитено от директна слънчева светлина. Използвайте само лубрикантите, които се препоръчват за употреба с презервативи. Не използвайте лубриканти на мастна основа като масажно масло, бебешки лосиони, масло, маргарин, гелове, съдържащи бензинови производни и т.н., тъй като всички продукти на мастна основа могат да повредят латексовите презервативи. . Някои, прилагани върху пениса или вагинални медикаменти биха могли да окажат влияние върху презервативите, така че консултирайте се с вашия лекар. Употребата на презерватив не гарантира 100% - ва защита срещу бременност и болести, преносими по полов път. Ако сте алергични към продукти от латекс, моля консултирайте се с вашия лекар, преди да използвате презервативи. Презервативите са предназначени за употреба при вагинален сексуален акт, при друг вид употреба е възможно рискът от скъсване на презерватива да се повиши. Ако сте имали сексуален контакт без предпазни средства или се опасявате от евентуален неуспех или проблем при вашия метод на контрацепция, потърсете помощта на вашия лекар или клиника за семейно планиране, колкото е възможно по-скоро. Винаги проверявайте срока на годност. Ако е срокът е изтекъл или фолиото на опаковката е повредено, не използвайте презерватива. И още.... Ако партньорът ти каже: Какво е това? Ти му кажи: Презерватив, скъпи/а. Ако партньорът ти каже: За какво ни е? Ти му кажи: За да го използваме, когато правим любов. Ако партньорът ти каже: Но аз не ги харесвам. Ти му кажи: Защо? Ако партньорът ти каже: Тази гума разваля усещането. Ти му кажи: А аз ще съм по-спокоен. Ако съм по-спокоен ще се погрижа да не развали усещането ти. Ако партньорът ти каже: Ние никога не сме използвали презервативи досега. Ти му кажи: И аз не искам да рискуваме повече. Ако партньорът ти каже: Тия гумички са отвратителни. Ти му кажи: Още по-лошо е да забременея без да искам това. Същото важи и за СПИН. Ако партньорът ти каже: Не ми ли вярваш? Ти му кажи: Въпросът не е в доверието. Хората могат да пренасят болести предавани по полов път и без да го знаят. Ако партньорът ти каже: Аз ще го извадя навреме. Ти му кажи: Жените могат да забременеят и от пред-еякулационна течност. По същия начин тя пренася и инфекции предавани по полов път. Ако партньорът ти каже: Не казваше ли, че презервативите те карат да се чувстваш евтин/а? Ти му кажи: Реших, че трябва да приема фактите. Харесва ми да правя секс и искам да остана здрав/а и щастлив/а. Ако партньорът ти каже: Презервативите убиват романтиката. Ти му кажи: Правенето на любов и грижата за здравето на другия на мен ми звучи достатъчно романтично. Ако партньорът ти каже: Признай си, че правенето на любов с презерватив е като да се къпеш с дъждобран. Ти му кажи: Е, правенето на секс без презерватив е като да играеш на Руска Рулетка. Ако партньорът ти каже: Просто чувствителността намалява. Ти му кажи: С презерватив един мъж може да издържи по-дълго време и това да компенсира за другото. Ако партньорът ти каже: Лесно ми пада ерекцията когато съм с презерватив. Ти му кажи: Аз ще се погрижа за това. Ако партньорът ти каже: Самото поставяне на презерватива прекъсва всичко и убива момента. Ти му кажи: Не и ако аз ти помогна да го сложиш... Ако партньорът ти каже: Ще опитам, но не знам дали ще стане. Ти му кажи: С практиката човек се усъвършенства. Ако партньорът ти каже: Но аз те обичам. Ти му кажи: Тогава ще ми помогнеш да предпазя себе си и здравето си. Ако партньорът ти каже: Ти май не ме обичаш истински. Ти му кажи: Нямам намерение да “доказвам любовта си” като рискувам живота си. Ако партньорът ти каже: В никакъв случай няма да сложа презерватив, каквото ще да става! Ти му кажи: Тогава значи няма да правим секс. Ако ти си девствен/а и си решил/а да правиш секс и искаш да използваш презерватив, и партньорът ти каже: Хайде само този път да го направим без него. Само първия път. Ти му кажи: Само веднъж е достатъчно, за да се забременее. Само веднъж е достатъчно, за да се зарази човек с болест предавана по полов път. Само веднъж е достатъчно и да хванеш СПИН. Ако партньорът ти абсолютно отказва да си сложи латексен презерватив, ти можеш да използваш презерватив за жени. Някои мъже казват, че усещането не е така намалено ако в секса се използва женски презерватив. Не се страхувай от отхвърляне. Освен това партньор, който не се интересува от твоето здраве и благополучие, не заслужава да имаш интимни отношения с него. Зощо някои презервативи се провалят? О. Никой контрацептивен метод не може да осигури 100% защита срещу бременност или полово предавани зарази. Повечето провали на презервативите се дължат на тяхното изхлузване или скъсване, предизвикани от неправилната им употреба (например при използването на допълнителни лубриканти на масна основа, скъсването на кондома с нокти или невнимателното изваждането на пениса от вагината). (Източник: http://www.durex.com/BG/)
Не забравяйте: Имате право на личен живот, но нямате право да отнемате друг, особено на човека, когото най-много обичате!

петък, 23 ноември 2007 г.

Болница "Червен кръст" - предшественик на болница "Пирогов"

Преди повече от век, на 28.05.1900 г., на мястото, където сега се намира МБАЛСМ " Н. И. Пирогов", се поставя началото на болницата "Червен кръст".
Болницата "Червен кръст" е създадена с цел реално подпомагане подготовката на милосърдни сестри от дружеството "Червен кръст", започнала още през 1895 г. До тогава практическата подготовка на милосърдните сестри се провеждала в Александровска болница.

Това се оказало неудобно, поради отдалечеността й от училището, находящо се по това време на Руски паметник. Следователно, нуждата от единство между теория и практика в подготовката на медицинските сестри, наложило разкриването на болнична база. Налице била и обществена потребност от разкриване на болнични легла в новоизграждащата се държава, както и финансова възможност от страна на Българския Червен кръст.
Директор на сестринското училище и първи управител на болницата е бил д-р Петър Ораховац. Той бил ръководител и лекуващ лекар. След него, втори управител на болница станал д-р Васил Моллов.
Първоначално в болницата започнали работа две руски милосърдни сестри - София Висоцкая и Олга Сухонен . И двете са от Санкт Петербург, от Крестовоздвиженската общност. Ученичките живеели в сградата, където в момента се помещава Националният център по кръвопреливане. Болницата имала 6 легла и се помещавала в построената още през 1893 г. за склад на Дружеството "Червен кръст". сграда Сега на това място е построена сградата на Неврохирургията на "Пирогов".
Теренът, на който се създава и развива болницата "Червен кръст" е дарен на Дружеството от Софийска градска община с нотариален акт. В началото това били 5 225 кв.м. площ . През 1901 г. общината увеличава подареното място с още 6 600 кв.м., а през 1907 г. - с още 12 000 кв.м. По този начин през 1907 г. БЧК разполага с 23 825 кв.м. в близост до Руски паметник за развитието на болницата "Червен кръст".
Какви сгради е имало на това място в началото на века? Откъм централния вход на сегашния Институт, на мястото на паркинга, се е намирала 3 етажна къща, в която са били жилищата на медицинския персонал на Дружеството. Тази постройка е разрущена около 1972 г. На мястото на сегашните детски хирургични клиники е била двуетажната сграда на Централния съвет на БЧК. Приемното отделение на сегашната детска хирургия е било аптека. Откъм ул. "Лайош Кошут", на мястото на сегашната Неврохирургия, са били складове и портал, след тях работилници и гаражи, къща на 2 етажа. Следва сградата на сегашната Клиника по Гнойно-септична хирургия, останала от онова време. Сградата с комина е също от началото на века - била е дом за пенсионирани милосърдни сестри.
Централното здание на Болница "Червен кръст" е започнато да се строи през 1907 г. и било завършено през 1909 г. За него, заедно с болничните инсталации, са изразходвани 335 500 лв. От тях 104 023 лв. са от парите, събрани за преждевременно приключилата мисия на българска червенокръстка бригада в Далечния изток по време на Руско-японската война. Това е страдата на сегашните секции по Токсикология и Спешни вътрешни заболявания. До 1952 г. тя е била на 2 етажа. През 1952 г. се надстроява и трети етаж, а през 1999 - 2000 г., на сградата се извършва генерален ремонт и осъвременяване, като нейните архитектурна стойност и функции се съхраняват.
За времето болничното заведение е било много модерно, слънчево, хигиенично, с необходимите болнични и сервизни помещения, техника и апаратура. Българският Червен кръст е поддържал добри връзки с чуждестранни червенокръстски организации и те го подпомагали в това му значимо дело.
Легловата база на болницата нараства постепенно. От 6, 9, 12 легла до 1903 г. и от 20, 30, 40 легла от 1905 до 1909 г. На 15 септември 1909 г., започва работа новият корпус на болницата с 60 легла, едно вътрешно и едно хирургично отделение. За старши лекар на вътрешното отделение е назначен д-р Каракашев, а за управител - д-р Карамихайлов. В болницата са разкрити 5 легла за бедни, на които пациентите се лекуват безплатно. Тарифите за останалите пациенти са 10, 6, 3 лева, в зависимост от броя на леглата в стаята. Таксата за един амбулаторен преглед е 1 лв. Бедните не плащат такса.
Освещаването на болницата е станало официално на 6 юни 1910 г. Поканени били всички лекари от гр. София. За времето това била една добре уредена, отговаряща на всички изисквания болница. Стаите били разделени на 3 класи - с по 1, 2 и повече легла.
Може да се каже, че болницата на дружеството "Червен кръст" е била приоритет в дейността му и за нея не са жалени средства. Лекарският персонал е специално подбиран. Тук работят едни от най-добрите лекари на страната.
Към вътрешното отделение имало и модерна лаборатория, а към хирургичното две добре обзаведени операционни зали - за септични и асептични операции. Имало просторна амбулатория със съответни кабинети, както и аутопсионна с лаборатория за патологоанатомични изследвания. Така разгърнатата болнична база позволила на нейна територия да се базира и Бързата помощ за София / през 1945 г./.
Болницата от онова време се славела с отлични стерилизационна и болнична пералня. За първи път в България за нея били внесени модерни автоклави и апаратура за асептика и антисептика.
Още в края на първото десетилетие от създаването си, болницата "Червен кръст" е дала сериозна заявка за активно участие в българското здравеопазване.
През второто десетилетие на века, наситено с бурни и трагични исторически събития, болницата продължава да се развива. Започналата Балканска война / 1912-1913 г./ наложила разкриването на редица болници на фронта и в тила. Грижата за тиловите болници била предоставена на Българското дружество "Червен кръст". Ръководството на това дружество преди всичко се спряло на своята основна база - болницата "Червен кръст" в София. На нейните 60 легла през време на Балканската война от 12.02.1912 г.до 01.03.1914 г. били лекувани по 120 души едновременно. Общо, за целия период в болницата били лекувани 1820 души. От тях 607 офицери, 1015 подофицери и войници и 198 цивилни. За същото време през амбулаторията преминали 9097 души - офицери, войници, цивилни граждани. По време на тази война леглата в болницата стават 100 и остават толкова чак до 1947 г.
След 1913 г. ръководителите на сестринското училище обръщат особено внимание на гледането на болния съобразно най-новите тенденции в Европа и изхождайки от презумпцията, че за оздравяването на болния гледането оказва също толкова влияние, както и лечението.
През 1915 г. бил разкрит рентгенов кабинет (рентгенов институт, както го наричали тогава). Този кабинет, един от първите за времето, бил оборудван с най-модерна техника и повишил авторитета на болницата. Апаратурата била получена с помощта на Международния комитет на Червения кръст и Лигата на дружествата на Червения кръст и червения полумесец.
По време на Първата световна война болницата станала главната болнична база на българското дружество "Червен кръст". В нея били лекувани особено тежките случаи и такива, които изисквали специални грижи. Тя вече имала авторитета на първостепенно лечебно заведение в България.
През третото си десетилетие ( 1920 - 1930 ) болницата продължава своето развитие. В 1925 г. била внесена от чужбина специална апаратура и бил разкрит физиотерапевтичен кабинет - нещо съвсем ново и модерно за онова време, с особен принос за по-доброто и по-бързо излекуване на тежко болните.
През четвъртото десетилетие ( в 1934 г. ) е разкрита една от първите уредени и функциониращи диетични кухни. Персоналът в нея работел под ръководството и контрола на специално обучена в чужбина милосърдна сестра. В диетичната кухня ученичките милосърдни сестри се обучавали да приготвят различните диети за болните, да требват храната, да я подбират по качество на продуктите. Учели се и да приготовляват някои храни и питиета за болните и да сервират по подходящ начин.
Все по това време се разкрива модерна клинична и биохимична лаборатория. Открита е и специална болнична аптека, разполагаща със съвременни лекарства, доставени чрез международните червенокръстски организации. Вече към 1940 г. болницата работи със строго установен и обоснован правилник. Съгласно този правилник, болницата "Червен кръст" си поставяла следните цели:
1. Да бъде винаги готова за даване на медицинска помощ на ранени и заболели през време на обществени бедствия и война.
2. Да бъде база за практическа подготовка на ученичките за милосърдни сестри.
3. Да полага грижи за лекуването на бедни със средства, отпуснати от дружествените дарители.
В продължение на четвърт век до 9.ІХ.1944 година, леглата в болницата "Червен кръст" остават постоянно 100.
През цялото съществуване болницата "Червен кръст" усъвършенства непрекъснато материално-техническата си база и увеличава обема на диагностично-лечебната си дейност под ръководството на видни лекари- управители и лечители.
Към 9.ІХ.1944 г. това е вече една известна и призната болница със 100 легла, структурирани във вътрешно и хирургично отделение. Хирургичното отделение се завежда от д-р Гребенаров. Тук работи и д-р К. Алтънов. Вътрешното отделение се завежда от приват доцент д- Борис Клаин с ординатор д-р Арменков и д-р В. Сеизов - старши лекар. По това време в отделението работи като доброволец и Ал. Монов-студент по медицина.
През 1945 г. болницата "Червен кръст" е реорганизирана в главна база на бързата помощ в България. Известно време след 9 септември 1944 г. тази болница играе ролята на правителствена.
През 1947 г. леглата стават 115 - 50 за вътрешно отделение и 65 за хирургично. Тук работят 17 лекари, 17 мед.сестри, 5 санитарки, 8 болногледачки, 16 прислужници-чистачки. По длъжност лекарите са: лекар-управител, двама завеждащи отделения, двама старши лекари и 6 лекари специалисти, 5 младши лекари и 1 лекар завеждащ амбулаторията. От1944 до 1951 г. за 7 години управители на болницата са били: д-р Ташо Ташев, д-р Ангел Симеонов, д-р Стефан Димитров-професори, видни специалисти в българската медицина. Тук работят още: д-р Здравка Кемилева, д-р Ема Бозаджиева, д-р Агоп Чакъров, д-р Янаки Холевич - по-късно изтъкнати български професори в различни области на медицинската наука.
През 1949 г. болницата "Червен кръст" минава на подчинение на Софийски градски народен съвет като спешна градска болница.
Приносът на болницата "Червен кръст" е голям, особено по време на тежките военни и следвоенни години и кризисни времена, за лекуване на болни, ранени и пострадали. Това е болница на обикновения български гражданин, поставила основите на Института за спешна медицинска помощ "Н.И.Пирогов" през 1951 г. Последният наследи и доразви идеите и традициите на своята предшественичка в следвашите 50 години - до 2000 година.

четвъртък, 22 ноември 2007 г.

ИСТОРИЯ

ВОЕННОПЛЕННИЧЕСКИЯТ ЛАГЕР КРАЙ ШУМЕН
1943–1944 г.
Станимир Станев, доц., полк. o.р.
Робърт Х. Джонсън, Форт Уърт,Тексас

На 24 юни 1944 г. заедно с около 150 тежки бомбардировача от 15-а американска въздушна армия към петролните рафинерии при гр. Плоещ от Италия излита и бомбардировач B-24 H-15-DT “Либърейтър”, сериен № 41-28846, с надпис в носовата част “Gidi Gidi Boom Boom”, с № 55 на опашката, принадлежащ на 717-а бомбардировъчна ескадрила от 449-а група, 47-о крило.
Тази мисия за екипажа трябва да е една от последните над Европа преди завръщането му в САЩ – дотогава той е летял над Германия, Франция, Северна Италия, Австрия, Унгария, Румъния и България.
Над Стара планина поради повреда в един от двигателите самолетът завива обратно и самостоятелно поема курс в югозападна посока, към базата си в Италия.
Около 10 часа сутринта в района на Самоков бомбардировачът е прехванат от 4 изтребителя “Ме-109”, водени от българския ас поручик Стоян Стоянов. Последователно атакуват той, подпоручик Михаил Узунов, подофицер Кирил Стоянов и излетелият от Карлово подпоручик Петър Киров Петров от 2/6 изтребителен орляк.
Въздушният бой над Самоков продължава няколко минути на височина около 5200 м. Oт попаденията в бомбардировача са ранени 4 души – пилотът, страничният и опашният стрелци и радистът. Подпалени са двата леви двигателя, започва да гори и крилото на самолета. Пилотът лейтенант Робърт Андерсън включва аварийния звънец и от височина около 4500 м всичките 10 членове на екипажа скачат с парашути. Приземяват се в района на гр. Самоков. Спасява се целият екипаж, а не както се твърди в някои спомени.
Почти веднага екипажът е пленен от патрул, изпратен от 7-и дивизионен артилерийски полк.
(При падането на самолета в местността “Рудежа” тялото му остава почти запазено. След около седмица е закарано до казарменото поле на 7-и артилерийски полк в Самоков. През май 1945 г. остатъците от бомбардировача са превозени в двора на полка. Оттам, по свидетелство на самоковеца Иван Шаклев – ветеран от Втората световна война, са откарани в леярния завод за цветни метали на гара Искър, където са претопени за чинии, вилици и лъжици за столовата на полка.)
Имената, военните звания и длъжности, служебните номера и възрастта на членовете на екипажа от сваления бомбардировач тук посочваме в два варианта – в българска транскрипция според разпитните протоколи и на английски:
1. Пилот на самолета – поручик Робърт Колби Андерсън, 24 год., сл. № 0461695; pilot, (first lieutenant ANDERSON, Robert Colby).
2. Втори пилот – подпоручик Доналд Уоринг Лобер, 23 г., сл. № 0759266; (co-pilot, second lieutenant LOBER, Donald Warring).
3. Навигатор – подпоручик Луис Уилям Ригс, 22 г., сл. № 0703797; (navigator, second lieutenant RIGGS, Louis).
4. Бомбардир – поручик Джон Францис Дивайн, 25 г., сл. № 0729424; (bombardier, first lieutenant DEVINE, John).
5. Борден механик и страничен стрелец – подофицер (технически сержант) Кенет Антони Леонарди, 26 г., сл. №14038874; (engineer and waist gunner, technical sergeant LEONARDI, Keneth Anthony).
6. Радист и страничен стрелец – подофицер (технически сержант) Джон Хауърд Уотсън, 20 г., сл. № 37460788; (radio-operator and waist gunner, technical sergeant WATSON, John).
7. Стрелец на носовата кула – подофицер (технически сержант) Джон) Мервин Джъстис, 24 г., сл. № 37002309; (nose turret gunner, technical sergeant JUSTICE, John).
8. Стрелец на горната кула – подофицер (щабен сержант) Роберт Хенри Джонсон, 19 г., сл. № 18098923; (top turret gunner, staff sergeant JOHNSON, Robert Henry (роден на 16.02.1925 г.)
9. Оръжейник и стрелец на долната кула – подофицер (щабен сержант) Ръсел Реймонд Байгни, 21 г., сл. № 18137582; (armament and ball turret gunner, staff sergeant BIAGGNE, Russel R).
10. Стрелец на опашната кула – подофицер (щабен сержант) Джозеф Реймонд Кейпиш, 27 г., сл. № 20238336; (tail gunner, staff sergeant KAPISH, Joseph R).

Тъй като пилотът и бордният механик са по-сериозно ранени, целият екипаж остава около две седмици в ареста и в лечебницата на полка, докато ранените се възстановят. Войникът от лечебницата на полка Иван Пенев Балабанов придружавал многократно до болницата в Самоков и военноинвалидния дом в Белчин пилота Андерсън, който бил със счупен крак и скъсано ахилесово сухожилие, и превързвал ранения борден механик. Вечер при пленниците понякога идват военнослужещи от гарнизона, носят им пресни череши и разговорят с тях. Интересен детайл е посещението на група военни художници от София, които правят скици от натура на Ръсел Байгни и Джо Кейпиш (той имал превръзка на главата и очите поради изгаряния).
На 8 юли 1944 г. членовете на екипажа са превозени с камион до софийския затвор, където са разпитвани от българските военни и от немски офицери. На 15 юли 1944 г. рано сутринта екипажът е откаран на гара София, откъдето започва двудневно пътуване с влак към Шумен.

***
По времето на Втората световна война, от 26 ноември 1943 г. до 25 септември 1944 г., на платото край гр. Шумен действа военнопленнически лагер за американски и английски самолетни екипажи, свалени над България, сред които попада и екипажът на самолета, за който става дума по-горе.
На 8 септември 1944 г. от него са освободени 327 души, повечето от които американци. (В списъците на военнопленническото депо фигурират общо 329 имена, но на 17 юли 1944 г. сърбинът Александър Тасич е изпратен на разпит в София и остава в Софийския казармен затвор, а Хенриксен остава на лечение в Шуменската военна болница, откъдето е изписан на 12.09.1944 г.)
У нас има подробни публикации, свързани с този лагер1, разкрити са и някои от причините за преобладаващите в чуждестранните публикации2 негативни оценки за третирането на съюзническите военнопленници в България.
Фактите сочат, че в лагера край Шумен към пленниците стриктно са били спазвани изискванията на Женевската конвенция, нещо повече – от страна на местните военни власти и населението на гр. Шумен към тях е било проявявано толерантно и хуманно отношение.
В документите лагерът се среща под названията “Военнопленнически лагер № 1” и “Военопленническо депо”. Той е бил разположен на платото, най-напред в помещението на войнишката почивна станция на 4-та дивизионна болница – Шумен ( ЦВА, ф. 23. оп. 1, а.е. 821, л. 574), намираща се на 7,5 км западно от Шумен край шосето за село Лозево, а след 13 юли 1944 г., поради препълване – в наскоро ремонтираното казармено помещение на 3-то огнестрелно отделение. За подготовката и оборудването на новото помещение отговаря поручик Георги Високов, който по-късно (от 6 септември) е назначен за комендант (последният) на лагера (ЦВА, ф. 23. оп. 1, а.е. 821, л. 546).

След препълването на почивната станция командването на гарнизона подготвя спешно друга сграда на “Илчов баир”, южно от Шумен. С телефонограма 980 от 12 юли 1944 г. се нарежда прехвърлянето на пленниците. Това става на 13 юли. Пленниците от станцията край Лозево под засилена охрана (към караула са изпратени още 8 войници от 5-и дивизионен артилерийски полк) извършват няколкочасов пеши марш по платото до новото помещение. За болните и “за разни потреби” са били отделени 5 каруци, а походната кухня е превозена с волове. Заради липсата на вода на новото място са били заделени 2 водоноски, като се е разчитало, че нуждите на военнопленниците ще бъдат 3–4 куб. метра на ден (ЦВА, ф. 23.оп. 1, а.е. 821). По-нататък липсата на достатъчно вода ще бъде основният проблем в лагера. Не трябва да се забравя обаче, че и гражданите на Шумен също са страдали от безводието.
Сградата била с размери около 25¯40 метра. Приблизителните размери на двете помещения са били 18¯24 м, между тях е имало коридор с врати от двата му края. В източното помещение на кревати са били настанени офицерите и някои подофицери, възстановяващи се след раняване, общо 120 души. В това помещение са се събирали всички военнопленници за запознаване с новините от фронтовете, и по други поводи. В западното помещение е имало 170 места за спане на подофицерите – нарове около стените за 94 души и сламеници в центъра на помещението за 87 души.

***
След пленяване членове на екипажите на свалените самолети са били изпращани в Софийския гарнизонен затвор, в Софийския затвор или в болници в зависимост от здравословното им състояние. Първоначалните разпити са били извършвани в подразделенията на Разузнавателния отдел на армията, във военнополицейската дружина и в затворa. В някои от тях са участвали и немски офицери, (ЦВА, ф. 23, оп. 1, а.е. 1015).
Военнопленниците, под охрана и с придружителни документи, са превозвани с влак до гр. Шумен (пътуването траело около две денонощия). До 23 юли 1944 г. извозването на военнопленниците от гара Шумен до Шуменското плато ставало с камиони. От 24 юли съгласно нареждане от Щаба на 3-а армия придвижването е ставало пеш, като за болните и ранените са осигурявани каруци.
Лагерът е бил подчинен на коменданта на шуменския гарнизон, който е назначавал през около 2 месеца комендант на лагера измежду младшите офицери в гарнизона, владеещи чужди езици.


Първият комендант на лагера е бил призованият на служба в армията юрист фелдфебел школник Георги Асенов Георгиев (1916–1986). Той е разрешавал на военнопленниците по тяхно желание да слизат в Шумен под охрана и да работят на граждани срещу заплащане, с което подпомагали не много богатия си порцион в лагера. Поради това, че е проявявал хуманно отношение към пленниците, след 9 септември 1944 г. на проведения процес не е осъден от Народния съд.
Първата група военнопленници е от 1 август 1943 г. (лейтенант Дарлингтън и още 9 души), която след престой във военната болница е преместена във временен военнопленнически лагер в Семинарията край София. На 25 ноември 1943 г. групата е изпратена за Шумен.
Още в София те са посетени от представители на Българския червен кръст. В Шуменския Държавен архив са запазени 2 документа – първият е писмо за лагера от върховното управление на Българския Червен кръст до местния клон. В изпълнение на това писмо на 18 декември 1943 г. председателят на Шуменския клон на БЧК и председателката на местния дамски комитет г-жа Бойчева посещават лагера, където намират “10 души военнопленници, всичките американци” и им подаряват цигари и сладкиши. Пленниците са поискали топло бельо и чорапи. За това е уведомено ръководството на БЧК в София (ДА – Шумен, фонд 23к, опис 1, лист 49).
От самото начало на съществуването на лагера той е обект на посещения от представители на Българския и Международния Червен кръст.

Медицинското осигуряване на военнопленниците е било съгласно нормативните документи в българската армия. Санитарният подофицер Атанас Канев е водел през месеците юли и август до военната болница в Шумен за преглед не само нуждаещите се, но и още 2-3 пленници, желаещи да се “поразтъпчат”.

Единствената открита засега снимка от лагера в Шумен (март, 1944 г.) В средата е тогавашният командир пор. Драгомир Евров, от лявата му страна е лейт. Едуард Тинкър, а вторият от дясната му страна е лейт. Дж.Т.Дарлингтон. Останалите не са идентифицирани

Най-дълго време – 288 дни, от началото до края, в лагера на Шуменското плато са прекарали лейтенант Ж. Т. Дарлингтон и останалите 9 души, пленени на 1 август 1943 г. На 20 декември 1943 г. край София е свален и пленен пилотът на изтребител “Лайтнинг” от 82-ра изтребителна група, 97 ескадрила, лейтенант Едуард Тинкър.
По време на съществуването на лагера има и еден опит за бягство. На 3 юни 1944 г. четирима от военнопленниците след вечеря преминават под бодливата тел, но са забелязани от часовия и са заловени след кратко време в оврага западно от лагера. Отношението към заловените е толерантно и опитът за бягство остава без последствия за тях.
На 8 септември 1944 г. всички военнопленници от Шумен са освободени и са откарани със специален влак през Карнобат, Стара Загора, Хасково, Свиленград и Одрин до Истанбул. С влак военнопленниците са превозени от Истанбул до сирийската граница, откъдето с английски камиони са закарани до столицата на Сирия. Оттам с американски самолети са транспортирани до Кайро в Египет. Останалите ранени военнопленници в Истанбул вероятно са били прехвърлени със самолети до американски бази в Италия.
През август 1945 г. подофицерите от всички американски екипажи, освободени от плен в Европа, в това число и екипажът на бомбардировачът “B-24 H-15-DT “Либърейтър”, пленен на 24 май 1944 г., са демобилизирани.

СПИСЪК НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ ОТ ЛАГЕРА КРАЙ ШУМЕН (1943-1944)


ЛИТЕРАТУРА
1Янев, К. и Е. Янев. Тихи делници на “Илчов баир”. – Криле, 1983, бр.12.; Руменин, Р. Летящи крепости над България. С., 1990.; Димитров, Иван, По волята на победителите (съглашението за примирие и лагери в България). С., 1996. Вележка № 2 Bateson, R. Bulgaria at war ( Part 2), AIR PICTORIAL, May 1972, p.178; Dugan, J. Stewart C., PLOESTI, Bantam books, NY, 1962; Muirhead John, Those who fall, Random House, New York, 1986. Виж по темата в частност и като цяло и: Евров, Д. Спомени. Жажда. Сливен, 2002.; Високов, Г. Спомени за пленените англо-американски летци. – Един завет, 1998, бр. 2, с. 42.; Миланов, Й. Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912/1945 (част втора),С., 1997.; Стоянов, С. Ние бранихме тебе, София.С.,1993.; Розев, Т. Спомени на летеца. С., 1953.; Открити са имената на американците от свалената “летяща крепост”. – Българска армия, 18 и 19.05.1992. В статията са използвани освен данни от цитираните по-горе в бележките спомени и спомени на Страхил Василев, завеждащ сектор “Нова история” в Регионалния Исторически музей, Шумен; бившите военнопленници Джулиан Дарлингтон, Едуард Тинкър и Робърт Джонсън; Атанас Канев от Варна; Денчо Денчев и Иван Шаклев от Самоков.

понеделник, 19 ноември 2007 г.

КОАЛИЦИЯ

Български Червен кръст и сдружение „Социално дело” Шумен обединиха своите усилия към устойчиво развитие на Хранителна Банка Шумен, с цел повишаване на качеството на живот на уязвимите самотноживеещи възрастни хора от община Шумен.

В тази връзка от 01 декември 2007г до 31 март 2008г Хранителна Банка Шумен започва предоставянето на топла храна два пъти в седмицата на 50 възрастни самотноживеещи хора от община Шумен.

Към коалицията от партньори се присъедини и хлебозавод „Корн”, който предоставя безвъзмездно хляба в рамките на инициативата.

Призоваваме всички които са с добри сърца и искат да помогнат да се присъединят към нас. Това ще ни даде възможност да обогатим и разнообразим предоставяната храна.

четвъртък, 8 ноември 2007 г.

ЕТИЧЕН КОДЕКС

Предлагаме на Вашето внимание проект за етичен кодекс на БЧК. Очакваме Вашите коментари и предложения, които след обобщение ще се предложат на вниманието на общия форум на БЧК през 2008г!

ЕТИЧЕН КОДЕКС
на Българския Червен кръст


І. ВЪВЕДЕНИЕ

Българският Червен кръст е доброволна организация, която е част от Международното червенокръстко движение и се ръководи от неговите основни принципи: неутралност, хуманизъм, безпристрастност, независимост, доброволност, единство и универсалност.
Чрез своята мрежа от доброволци в цялата страна БЧК подкрепя уязвимите хора в бедствени и кризисни ситуации. Посредством програми за обучение и дейности в полза на обществото допринася за облекчаване и предотвратяване на страданието във всичките му форми, закриля здравето и живота и осигурява уважение към човешката личност.

В своята ежедневна дейност БЧК се стреми да въведе високите стандарти и критерии на едно “добре функциониращо национално дружество”, като неговите практики, политики и стратегии да отговорят в значителна степен на нуждите, потребностите и очакванията на българското общество, да осигуряват ефективно и прозрачно управление на ресурсите, което в крайна сметка ще изгради неговия добър обществен образ. Приемането на етични правила за поведение на деятелите[1] на БЧК (доброволци, членове и щатен апарат) е осъзната необходимост и допринася значимо за реализирането на тези цели. Спазването на етичните правила и норми за поведение е гаранция за законността и морала в дейността на доброволци, членове и щатни служители и е предпоставка за усъвършенстване на организационната култура на Българския Червен кръст. Доброволното възприемане на етичните норми на поведение е предпоставка те да изпълняват своите задължения в съответствие с принципите на червенокръстката етика. Несъобразяването с етичните норми на поведение би могло да доведе до уронване престижа на организацията, загуба на общественото доверие и подкрепата за цялостната й дейност.

ІІ. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Наличието на Етичен кодекс (ЕК) е необходимо условие за работа в БЧК, тъй като неговата дейност е изградена в голяма степен на основата на доверието в мисията, целите и същността на дейността на организацията. Етичният кодекс на БЧК включва в себе си два съществени компонента:
- принципи, чието приложение е задължително и уместно за дейността на организацията;
- правила за поведение, които описват нормите към които червенокръстките деятели би следвало да се придържат. Тези правила помагат на практическото приложение на принципите и имат за цел да ръководят поведението на червенокръстките деятели в посока на етични отношения.

ІІІ. ПРЕДМЕТ НА КОДЕКСА

Настоящият Етичен кодекс установява ценностите и принципите, които следва да управляват организационните и личните действия на червенокръстките деятели (доброволци, членове и щатен състав) с цел адекватно реализиране на етични и ценностни червенокръстки модели, които да гарантират отговорно и ефикасно действие на институцията в рамките на фундаменталните принципи на Международното червенокръстко движение като част от една международна мрежа.

ІV. ОБХВАТ

Етичните правила в този кодекс са приложими спрямо:
· доброволците, членовете и щатния състав и се отнасят до взаимоотношенията помежду им;
· взаимоотношенията между червенокръстките деятели и различни групи и институции в обществото и отделните граждани;
· взаимотношенията между отделни доброволци, членове и щатни специалисти като неделима част от БЧК;
· общите етични правила за задълженията на доброволците, членовете и щатния състав.

V. ЦЕЛ НА КОДЕКСА

· да определя етичните стандарти и норми към които деятелите на БЧК следва да се придържат;
· да развива организационната култура и ценности, основани на фундаменталните принципи на Движението и Стратегията на БЧК до 2010;
· да утвърждава принципите на червенокръстка дейност, основани на етичен модел за червенокръстка работа в полза на уязвими групи в обществото;
· да подпомогне обучението на членовете, доброволците и щатния състав за постигане на етично поведение в тяхната работа.

VІ. ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРИНЦИПИ

Фундаменталните принципи са съвкупност от идеи на Международното движение на Червения кръст/ЧП и са ядрото на ЕК. Те определят спецификата на ЧК и ЧП в международен мащаб и са ценности, задължителни за доброволците и служителите от всички компоненти на Международното движение.
Хуманизъм. Червеният кръст, роден от желанието да оказва помощ без дискриминация на ранените по бойните полета, се стреми чрез своите международни и национални форми на проявление да предотвратява и облекчава при всички обстоятелства човешките страдания. Неговата цел е да закриля живота и здравето на човека, както и да изисква уважение към човешката личност. Той способства за установяването на взаимно разбирателство, дружба, сътрудничество и траен мир между всички народи.
Безпристрастност. Червеният кръст не проявява предпочитание по отношение на националност, раса, религия, социално положение или политически убеждения. Неговият стремеж е единствено да подпомага хората в зависимост от степента на страданието им и да осигури предимство на онези, които се намират в най-голяма беда и се нуждаят от най-бърза помощ.
Неутралност. За да запази доверието на всички, Червеният кръст се въздържа да взима участие във враждебни действия и никога не влиза в спорове от политически, расов, религиозен или философски характер.
Независимост. Червеният кръст е независим. Националните дружества, помощници на държавната власт и нейната хуманитарна дейност и подчиняващи се на действащите закони в съответните страни, трябва при все това да запазят своята независимост, която им дава възможност да действат винаги в съответствие с принципите на Червения кръст.
Доброволност. Червеният кръст е организация за оказване на доброволна и безкористна помощ.
Единство. Във всяка страна може да съществува само едно дружество на Червения кръст. То трябва да бъде достъпно за всички и да разпростира своята хуманна дейност по цялата територия на страната.
Универсалност. Червеният кръст е световна организация, в която всички дружества имат равни права и задължението взаимно да се подпомагат.

VІІ. ПРАВИЛА И НОРМИ НА ЕТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ

А) ОРГАНИЗАЦИОННИ НОРМИ И ПРАВИЛА

Организационните норми и правила отразяват в по-голяма степен спецификата на нормите и правилата за нашето национално дружество.
Осигуряване на добро ръководство и управление на всички организационни равнища:
1.1 Колективните ръководни органи функционират на принципите на мандатност, демократичност и зачитане правата, интересите и компетентността и на другите субекти на червенокръстка дейност, на заинтересованите лица и преди всичко на уязвимите лица и групи.
1.2 Ръководните и управленски органи и деятелите на БЧК проучват уязвимостта на общностно ниво и реализират застъпничество в полза на лицата в уязвимо състояние, изолираност и страдание.
1.3 Ръководните и управленски органи и деятелите на БЧК осигуряват достъпна среда на уязвимите лица за споделяне на проблеми от хуманитарен характер.
1.4 Доброволците, членовете и служителите на организацията се стремят към постигане на професионализъм и високо качество на дейността си като приемат с уважение решенията на ръководните и управленски органи и активно работят за тяхното реализиране.
1.5 Органите в БЧК работят при ясно дефинирани роли и отговорности, в съответствие с изискванията на МФЧК/ЧП за „добре функциониращо национално дружество” и се стремят да не реализират функции, несвойствени за тях.
Осигуряване на прозрачност:
2.1 ръководните и управленски органи ясно формулират и осигуряват публичен достъп до мисията и целите, Устава, състава, правилата и механизмите на организацията, както и средствата за постигане на целите, приоритетите, дейностите и програмите.
2.2 Ръководните, управленските и контролните органи осигуряват публичен достъп и са отворени за мненията на членовете, доброволците и щатния състав, институциите, уязвимите лица и гражданите.
Гарантиране на отчетност
3.1 Ръководните и управленски органи и деятелите на БЧК спазват всички законови и вътрешно-организационни изисквания, изисквания на донори и съответните програми за финансиране.
3.2 Ръководните, управленски и контролни органи всяка година отчитат публично своята дейност като посочват изчерпателно и коректно източниците и размера на получените финансирания и дарения (при донори, пожелали да бъдат анонимни, се посочва само размера на финансирането, начините на разходване на средствата, дейности, програми проекти и постигнати резултати);
3.3 При осъществянане на техническа помощ за финасиране на проекти и програми ръководните и управленски органи осигуряват публичен достъп в рамките на допустимото до договора с възложителя, до информация за регламентирането на конкурса, възможните получатели на средства, размера на финансиране и темите на финансираните проекти.
При осигуряване на финансиране и набиране на средства
4.1 Ръководните, управленски и контролни органи в БЧК гарантират, че набирането и получаването на средствата, както и тяхното усвояване са в съответствие с мисията и целите на организацията;
4.2 При кандидатстване пред финансиращи програми и проекти, ръководните и управленски органи и деятелите представят себе си, дейността си и планираните дейности реалистично, като изрично посочват своите партньори и донори и не въвеждат в заблуждение относно минали постижения и резултати;
4.3 Получените дарения и финансирания се използват стриктно за целите, за които са отпуснати, като кампаниите за набиране на средства трябва да бъдат предшествани от публично оповестяване на плана за разпределение на средствата и коректна информация пред общността за предназначението на тези средства;
4.4 Ръководните и управленски органи оповестяват публично набраните средства от кампаниите, както и разходите за тяхното набиране;
4.5 Ръководните, управленски и контролни органи и деятелите на БЧК не участват в схеми за пране на пари, корупционни практики, финансови измами и информират компетентните органи за получени предложения за участие в такива.
Недопускане на конфликт на интереси
5.1 Ръководните, управленски и контролни органи и деятелите на БЧК се стремят във всяко свое действие да избягват ситуации на конфликт на интереси;
5.2 Ръководните и управленски органи ясно регламентират механизъм за регистрация, правила и органи за разрешаване на конфликт на интереси, в случай на разкриване на такива;
5.3 Член на колективен орган (ръководен, управленски или контролен) не трябва да участва в обсъждане и вземане на решения по въпроси, засягащи го директно като преизбиране, лично възнаграждение и др.;
5.4 Член на колективен орган (ръководен, управленски или контролен), както и останалите деятели трябва да оповестяват всяка потенциална възможност за конфликт на интереси или фактически съществуваща такава.
Коректно използване и предоставяне на информация
6.1 Органите на БЧК, както и деятелите се задължават да интерпретират обективно и достоверно данните на свои и чужди изследвания, анализи и др.;
6.2 Предоставят, разпространяват и използват свързани с дейността им данни по неподвеждащ начин;
6.3 Цитират акуратно източниците на информация;
6.4 Осигуряват публичен достъп до резултатите от своята дейност.
6.5 Зачитат правата на интелектуална собственост.


Отношения с политическите партии
7.1 Ръководните и управленски органи и деятелите на БЧК не извършват дейности, които дори косвено биха ангажирали БЧК с партийни цели и интереси;
7.2 Не финансират и не набират средства в полза на политически партии;
7.3 Не лобират за партийни цели.
Взаимодействие на ръководните и управленски органи и деятелите на БЧК с публични власти и корпоративните структури:
8.1 При получаване и разходване на публични средства следва да съблюдават високи стандарти за отговорно и ефективно изразходване на публични средства;
8.2 Предоставените общински имоти не следва да се ползват за стопанска дейност с формиране на печалба;
8.3 Взаимоотношенията с публичните власти и корпоративните структури се основават на диалог, толерантност, взаимно уважение и отговорност;
8.4 Ръководните и управленски органи и деятелите на БЧК не участват в рекламни кампании, които подтикват към употреба на продукти, вредни за здравето (тютюн, алкохол).
8.5 Ръководните и управленски органи и деятелите на БЧК влизат в партньорство с публични власти и корпоративните структури само на принципна основа при съвместимост на целите;
Взаимоотношения с НПО и гражданските групи
9.1 Органите и деятелите признават значимата обществена роля на НПО и граждански групи;
9.2 Осъществяват диалог и се отнасят с толерантност и взаимно уважение и отговорност към съвместните дейности;
9.3 Партньорството с НПО се реализира без да се прави компромис с ценностите и мисията на организацията;
9.4 В условията на съвместна дейност БЧК и НПО кооперират ресурсите си;
9.5 Органите и червенокръстките деятели демонстрират стремеж към консолидация и изграждане на мрежи с НПО като средство за повишиване ефективността и ефикасността при ангажиране на гражданското общество в полза на уязвимите.

Б) ИНДИВИДУАЛНИ ПРАВИЛА И НОРМИ НА ЕТИЧНО ПОВЕДЕНИЕ НА ЧЕРВЕНОКРЪСТКИТЕ ДЕЯТЕЛИ

Лицата, свързани с Българския Червен кръст, подчиняващи се на предписанията на този кодекс, действат винаги етично и неподкупно и в никакъв случай не реализират действия, противоречащи на основните принципи и хуманитарните ценности на организацията. Те спазват и следните индивидуални правила и норми на поведение, а именно:
Почтеност
1.1 Изпълняват задълженията си съвестно и отговорно.
1.2 Спазват нормативната, вътрешноорганизационната уредба на БЧК и общоприетите морални ценности на българското общество.
1.3 Не участват съзнателно в незаконна дейност или се обвързват с действия, дискредитиращи организацията.
1.4 Уважават и допринасят за постигане върховенство на закона, мисията, уставните и етични цели на организацията.
1.5 Не приемат или търсят от свое или от името на други лица финансова или друга изгода.
1.6 Не предприемат действия и не правят изявления с намерение да въздействат върху организацията, което би довело до финансово или друго облагодетелстване на лица, корпоративни и др.организации, на които даденото лице е член или към което имат силен интерес.
Обективност.
2.1 Демонстрират висока степен на обективност при събиране, предоставяне и оценяване на информация, свързана с дейността която се реализира.
2.2 Дават балансирана оценка на всички, свързани с посочената дейност обстоятелства и не се влияят неоправдано от собствените си или чужди интереси при формиране на оценката.
2.3 Не участват в дейности и не влизат във взаимоотношения, които могат да накърнят или може да се счете, че накърняват тяхната безпристрастна оценка.
2.4 Оповестяват всички съществени факти, които са им известни и които, ако не бъдат оповестени, могат да изопачат резултатите от определени оценки и решения.
2.5 Не вземат отношение при решаването на въпроси, отнасящи се до него, неговата съпруга или роднина по права или съребрена линия до четвърта степен включително.
Конфиденциалност
3.1 Не използват информация за собствени цели или по начин, който би противоречил на закона, мисията, уставните и етичните цели на организацията.
3.2 Не разкриват конфиденциална информация и не ползват такава без изричното позволение от компетентните органи в БЧК.
Компетентност
4.1 Реализират само такива дейности и услуги, за които черевенокръстките деятели имат необходимите умения, знания и опит, в съответствие със същината на извършваната дейност, критериите и стандартите за добре функциониращо национално червенокръстко дружество.
4.2 Непрекъснато усъвършенстват своите знания и умения в червенокръстката област.
Не използват по неправомерен начин името, емблемата, дейностите и собствеността на организацията.
Не прокламират политически, расови и др. идеи, които са в противоречие с принципите и официалната позиция на БЧК.
6.1 Не допускат дискриминация към бенефициентите на основа на пол, раса, език, религия, образование и убеждение, политическа принадлежност, мнение, национален и социален статус, етническа принадлежност, здравен статус, възраст, сексуална ориентация, лично и обществено положение, имуществено състояние или друго основание.
В своите действия трябва да се стремят да пазят доброто име на организацията.
Насърчават хората да подпомагат нуждаещите се като им дават личен пример с поведението си.
При изпълнение на своята червенокръстка дейност не трябва да бъдат под въздействие на упойващи вещества.
При изпълнение на дейностите на организацията деятелите на БЧК се легитимират със служебна или членска карта или друг документ, удостоверяващ принадлежността им към Българския Червен кръст.
Не следва да изпълняват задача, предполагаща извършването на неправомерни действия. Ако считат, че дадената задача е такава, те трябва да споделят съмненията си пред органа/лицето, който я е поставил.
Дават точен и обективен отчет на своите ръководители за изпълнение на възложените им задачи.
При изпълнение на своите функции и задължание деятелите на БЧК общуват помежду си и с гражданите като спазват добрия тон и не използват нецензурни думи и изрази.
Търсят най-ефективните механизми и практики за отчетност и прозрачност, които дават възможност за диалог и взаимно доверие с обществеността.
Щатните специалисти в БЧК проявяват чувство на отговорност и уважение към доброволците и членовете на организацията и предприемат адекватни мерки за решаване на проблеми, които биха могли да рефлектират върху изпълнението на техните задачи;
Щатните специалисти оказват помощ и подкрепа на доброволците и членовете при изпълнение на поставените им задачи, не допускат дискриминация и привилегировано отношение към тях, не си позволяват фамилиарност и вземат под внимание предпочитанията им за участие в дейностите на организацията.

VІІІ. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДОБРОВОЛЦИТЕ

Доброволците имат право:
На работна среда, позволяваща изява на техните способности и компетенции;
Да получават подкрепа от структурите на БЧК;
Да станат членове на БЧК;
Да получават подходящо обучение и личностно развитие, което им дава възможност да изпълняват договоренити им задачи и роли;
Да получават необходимите материали за пропагандиране на дейността на организацията;
Да имат подходяща екипировка, за да могат да изпълняват договорените задачи и роли;
Да бъдат застраховани, когато работят при екстремални условия;
Да приемат и отказват всяка задача или роля, противоречаща на тяхното желание и този етичен кодекс.

Доброволците са задължени:
Да действат и работят в съгласие с фундаментарните принципи на Международнното движение на ЧК и ЧП и да съдействат за тяхното разпространение;
Да се съобразяват с правилата за използване на емблемата и да предотвратяват нейното неправомерно използване;
Да се включват в общите операции при спешни случаи, съобразно споразуменията с БЧК и съобразно своите умения и способности;
Да реагират на нуждите на бенефициентите.
Да подобряват капацитета си за пълноценно изпълнение на доброволческите си функции;
Да информират гражданите, властите и другите институции относно дейността на БЧК, както и за конкретните цели на програмите, по които той работи;
Да се стремят да работят според високите стандарти за качеството на дейностите и услугите;
Да подпишат и се водят в действията си от настоящия етичен кодекс на БЧК.

ІХ. ПРИНЦИПИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ ПОДБОРА НА ПЕРСОНАЛА И ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С НЕГО

1. В процеса на подбор и договаряне с персонала ръководните и управленски органи на БЧК поддържат политика, основаваща се на общите принципи на обективност, недискриминация и равни възможности, като гарантира публичен достъп до кандидатстване и заетост.
2. Подборът, назначаването на позиции и растежът в йерархията на персонала на всички равнища се осъществява въз основа на способностите, квалификацията, познанията, опита и постиженията, като не се допускат изключения и предпочитания, основаващи се на други обстоятелства.
3. Персоналът, работещ в организацията заявява и доказва чрез действия своето съгласие и ангажираност с мисията и целите на БЧК, както и с хуманитарните ценности и фундаменталните принципи на Международното движение и нормите на етично поведение.
4. Служителите на организацията имат право на справедливо отношение, уважение и зачитане от страна на ръководния и управленския състав, на колеги и подчинени, на членовете и доброволците в организацията.

Х. ТЪЛКУВАНЕ И СПАЗВАНЕ НА ЕТИЧНИЯ КОДЕКС

Етичната комисия е независим консултативен орган за спазване на Етичния кодекс в рамките на БЧК, чиито функции са да:
1.1 Тълкува и популяризира етичните норми на поведение в организацията.
1.2 Подпомага установяването на критерии и стандарти за добро управление на БЧК в етична рамка, която отговаря на основните принципи на организацията с цел поддържане и повишаване равнището на отговорност, коректност и прозрачност при действия от страна на членовете на ръководните и управленските органи и деятелите на организацията.
1.3 Наблюдава приложението на Етичния кодекс и периодично оценява степента на изпълнение на нормите му, както и неговото усъвършенстване.
1.4 Подпомага процеса на преглед и актуализиране на Етичния кодекс.
1.5 При необходимост консултира ръководните, управленски и контролни органи и деятелите на БЧК по въпросите за етично ръководство, управление и контрол.
1.6 При сезиране на комисията от страна на заинтересовано/и лице/а, комисията изразява своето становище и търси сътрудничество с ръководните, управленските или контролни органи, както и деятелите на БЧК, за да им предостави тълкуването си по проблема.
Етичната комисия се състои от 5-ма члена - членове на организацията с доказано висок морал и поведение, неучаставащи в ръководните, управленските и контролни органи в организацията..
2.1 Етичната комисия има 4-годишен мандат, който съвпада с мандата на ръководните и контролните органи в БЧК.
2.2 Изборът й се извършва по време на последната сесия на всяко Общо събрание от членовете му. Общото събрание се подпомага от специално избран помощен орган – комисия по предложенията за етична комисия.




ХІ. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Настоящият Етичен кодекс влиза в сила след обсъждане в общонационален мащаб и гласуване от страна на 63-то Общото събрание на БЧК на ....................
Той се публикува на страниците на списание “БЧК” и уеб страницата на организацията.
Етичният кодекс има доброволен характер.
Установеното неспазване от страна на щатния апарат води до дисциплинарни мерки и е основание за прекратяване на трудовите взаимоотношение на БЧК със съответните лица в съответствие с Кодекса на труда.
Неспазването на Етичния кодекс от страна на приелите го доброволци и членове на организацията е предпоставка за загуба на доверие и започване на процедура по гласуване на вот на недоверие от страна на ръководните органи с възможно изваждане от състава им, съобразно уставните изисквания и крайна санкция - изключване от организацията.
Настоящият етичен кодекс е отворен документ, подлежащ на непрекъснато допълване и обогатяване.

Приложение 1: Декларация за спазване на Етичния кодекс в Българския Червен кръст




Приложение 1


ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СПАЗВАНЕ
НА ЕТИЧНИЯ КОДЕКС В БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ


Ние, подписалите този Етичен кодекс деятели на Българския Червен кръст (членове, доброволци и щатни служители) приемаме доброволно и декларираме, че ще работим за реализацията на мисията и целите на организацията и се задължаваме в своята дейност да:
- спазваме неотклонно фундаменталните принципи на Международното червенокръстко движение;
- подкрепяме, отстояваме и развиваме хуманитарните ценности на гражданското общество;
- зачитаме върховенството на закона и спазваме вътрешно-организационните, както и етичните правила на организацията;
- сме толерантни към различията и отхвърляме всякакви форми на дискриминация и нетолерантност;
- насърчаваме активното гражданско участие и застъпничество за преодоляване на значими хуманитарни проблеми;
- заставаме зад принципите на спазване на човешките права и свободи, за подкрепа на хората в бедствени ситуации;
- работим за утвърждаване на ролята на неправителствения сектор в българското общество като неутрален застъпник и представител на обществените интереси, равноправен и отговорен партньор на държавата, местната власт, бизнеса и др. заинтересовани лица;
- се застъпваме и представляваме определени обществени интереси на най-уязвимите групи в българското общество с оглед подобряване качеството на техния живот.
[1] Деятели на БЧК са доброволците, членовете на организацията и щатния й състав.