Болестите, които се предават по полов път, са съпътствали хората още от най-дълбока древност. Известно е, че още Хипократ е наблюдавал и описвал тези заболявания и тeхните симптоми. Оттогава списъкът на венерическите заболявания, познати на медицината, значително нараства, тяхното успешно лечение в повечето случаи отдавна е факт, а хората все по-открито започват да говорят за тях. Поради начина, по който се разпространяват тези „срамни“ болести, са се появили много погрешни схващания и легенди:1. Със сифилис или гонорея човек може да се зарази, ако използва вещи, до които се е докосвал болен.
Истината е, че почти всички микроорганизми, които предизвикват венерическите болести, могат да остават жизнеспособни върху повърхност в продължение на няколко часа. Такива повърхности са например влажната хавлия или изтривалка. Но ако се спазват елементарните правила за хигиена да не се носят чужди дрехи или бижута, да не се допушва чужда цигара, да не се използва чужда козметика и т.н., няма опасност от заразяване. На практика хирурзите, стоматолозите и гинеколозите са застрашени в по-голяма степен, защото са в постоянен контакт с рискова среда.
2. Мъжът може да стане импотентен, ако е прекарал няколко пъти гонорея.
Този мит също не е напълно достоверен. Ако болестта се лекува навреме и правилно, тя няма да се отрази на мъжката потентност. Но ако заболяването не се лекува правилно или лечението не бъде довършено, гонококите се придвижват нагоре по половите пътища и наистина могат да станат причина за безплодие, импотентност и други проблеми с мъжката сексуалност.
3.Съществуват микроорганизми, които могат да проникнат дори през презерватив.
В действителност в повечето случаи презервативът предпазва от инфекции, но при условие, че той има сертификат за качество и се използва правилно. Жената допълнително може да намали вероятността от заразяване, като използва свещички, крем, таблетки. Важно е да се знае, че оралният секс е толкова опасен, колкото и традиционният, и при него човек също може да се зарази с половопренасяни болести. Микробите се чувстват еднакво комфортно и в устната кухина, и във влагалището.
4. Съществува метод за диагностика, който да определи всички налични заболявания.
Единият от методите на съвременната диагностика е ПВР или полимерни верижни реакции. Този метод действително диагностицира каква точно е причината за болестта. Важно е да се знае, че ако човек е боледувал например от хламидиоза, дълго време в неговия организъм остават “следи” от това заболяване. Затова само лекар може да определи какъв анализ (бактериологичен, бактериоскопичен, серотоничен, културален и т.н.) трябва да се направи.
5. Антибиотици могат да излекуват всяко венерическо заболяване.Това определено не е истина. Универсални таблетки за всички болести няма. Всяко едно половопредавано заболяване се лекува с определен медикамент. Например сифилисът се лекува с препарати, съдържащи пеницилин, хламидиозата – най-често с тетрациклин или с по-модерен антибиотик. Строги схеми се използват само при лечението на сифилис и гонорея. В останалите случаи лекарят избира медикаменти според конкретния случай и коригира тяхното приемане.
Важно е да се помни, че самостоятелното лечение е абсолютно противопоказано и може да доведе до усложнения, а понякога и до стерилитет. Освен това венерическите болести рядко се срещат самостоятелно. Често заедно с гонореята се лекуват трихомониаза или хламидиоза.
6. Не е възможно да се излекуваме от хламидиоза.
Това твърдение също е мит. Правилното и навременно лечение с подходящи медикаменти може напълно да излекува болния от хламидиозата. Освен антибиотици, в повечето случаи се предписват и имуностимулиращи препарати. От всички болести, предавани по полов път, хламидиозата се среща най-често – почти 70% от пациентите, обърнали се за помощ, страдат от това заболяване.
Своевременното и правилно лечение е изключително важно за предотвратяване на неприятни усложнения. Ако не се вземат мерки, хламидиозата може да стане причина за безплодие и при жените, и при мъжете. При бременни жени тя е в състояние да предизвика извънматочна бременност или аборт.
7. Не може да се заразиш при еднократен полов контакт.
Абсолютна и много опасна заблуда! В повечето случаи инфекцията прониква в организма дори при еднократен полов контакт. Превантивни мерки за предпазване от заболяване (например сифилис) взимат обикновено тези, които имат близък контакт с болните.
Правилният подход при лечение на заболяване, предавано по полов път (независимо от броя на контактите с носителя), е да бъде назначено лечение на всички, които са имали полов контакт със заразения. Инкубационният период на повечето инфекции от този тип е достатъчно дълъг, за да бъдат взети мерки за предпазване дори на евентуален партньор след установяване на заболяването.
8. Съществуват методи, намаляващи риска от заразяване в екстремни ситуации.
За подобни случаи, например ако презервативът се е скъсал, има лекарствени средства, които трябва де се приемат до няколко часа след половия акт. Все пак те не гарантират 100% безопасност. През следващите месеци трябва да наблюдавате здравословното си състояние и при най-малките подозрения да потърсите лекарска помощ.
9. Ако потърсите помощ, ще се наложи да бъдете лекувани в диспансер и всички ще разберат за вашата болест.
Не е вярно. Не само Хипократовата клетва, но и кодексът забранява на лекаря да разгласява тайната лекар–пациент. Дори болният да бъде лекуван в стационар, в болничния лист няма да бъде посочена истинската диагноза.
Коментари