През лятото най-чести са ритъмните нарушения на сърдечната дейност.Напоследък в научните списания често се споменава за т.нар. Holliday Heart Syndrom - следпразничен сърдечен синдром. Независимо какво количество алкохол се употребява, много често след празници, отпуски и почивни дни се наблюдават ритъмни нарушения на сърдечната дейност. Те се изразяват в пристъпи или от ускорена сърдечна дейност или от аритмична сърдечна дейност, които ние наричаме предсърдно мъждене. Особеното е, че предсърдното мъждене не зависи от количеството на консумирания алкохол. Понякога, дори от малки количества алкохол през лятото се получават тежки пристъпи от нарушен сърдечен ритъм.
Друго характерно през лятото е честата употреба на студени и газирани напитки. Преминавайки през хранопровода те дразнят т.нар. синусов възел и също по-често се получават пристъпи от сърдечна тахикардия и нарушение на сърдечния ритъм.
Друг проблем през лятото е естествено високата температура на въздуха. Тогава, когато продължително време се налага да оставаме на слънце и на горещо, е възможно отново да има ритъмни нарушения. Нарушава се и стойността на кръвното налягане.
Започва т.нар. флуктуиращо кръвно налягане, ако е било високо и сме се лекували за хипертония, започва да спада, да става по-ниско и тогава се налага по-системни контроли при кардиолог. При хипертоници имаме случаи на много ниски стойности на кръвното налягане и съответните оплаквания.
През лятото от значение е и начинът на обличане. При висока температура на въздуха през деня и сравнително по-ниска температура сутринта е редно да се съобразява начинът на обличане, за да не се стига до случаи на прегряване.
Характерни симптоми на слънчевия удар са силно главоболие, най-често пулсиращо главоболие с чувство за гадене, повръщане, виене на свят, значителна отпадналост, а понякога и изгубване на съзнание.
Важен е и начинът на хранене през лятото. Диетичните грешки, които се допускат увеличават рискът от сърдечно-съдови проблеми през топлите месеци.
Късната обилна вечеря последвана от ранно лягане винаги води до т.нар. статично натоварване на сърцето. Характеризира се със значителни ритъмни нарушения, пароксидни пристъпи от ускорена сърдечна дейност или от т.нар. екстрасистоли, при които се нарушава нормалният сърдечен ритъм. Това е типично за летния период, но не е изключено и за другите сезони на нашата географска ширина. Стойностите на кръвното налягане за по-голям процент от населението са високи, т.е. преобладават пациентите с хипертония.
Рискът за тях е по-голям именно през лятото, когато флуктуациите на кръвното налягане стават по-значими. Стига се до по-големи пикове и до по-ниски стойности на кръвното налягане. При тези нестабилни нива на артериалното налягане, мозъкът започва да страда от недостатъчно добро оросяване и съответно оплакванията на пациентите са повече.
Особено внимание на предпазването от сърдечно-съдови проблеми през лятотото трябва да обърнат болните с хронични заболявания.
Особено рискова група са хипертониците. Те не трябва да остават продължително на слънце през деня, когато е най-горещо. Вечерята през летния сезон трябва да е по-оскъдна, да е сравнително по-рано и да има поне 2 часа интервал между вечерята и времето за сън.
Типично за лятото е прекалено честото консумиране на традиционните балкански скари, кюфтета, пържени картофи и големи количества бира. Всичко това обременява сърдечно-съдовата система, особено през лятото.
Алкохолът, започвайки от бирата и стигайки до аперитивите с концентрати, затруднява нормалната функция на сърцето. Дори малките количества алкохол през летния сезон водят до нарушение на сърдечния ритъм много по-често.
Продължителното гледане на телевизия, повече от 2 часа, особено при по-възрастните, влияе зле върху състоянието на сърдечно-съдовата система. Превъзбужда се централната нервна система на организма. В резултат на това се заспива трудно или сънят е неспокоен, накъсан от чести събуждания и естествено, на следващия ден, се чувства отпадналост.От изключително значение за предпазване от сърдечно-съдови инциденти през топлите месеци е т. нар. първична профилактика. Взависимост от възрастта и общото здравословно състояние на даден индивид се налагат и съответни грижи за здравето му през лятото.
По-възрастните индивиди, с изразена сърдечна недостатъчност, трябва по-системно да се наблюдават от личния лекар, а ако трябва и от кардиолог. По-младите хора се налага да се съобразява с начина на обличане, на хранене и ритъма на натоварване и почивка.
Лица, които са с високи стойности на кръвното налягане, през летния период не трябва в никакъв случай да забравят своите медикаменти, отивайки на почивка, излет и т.н. Хората, които поначало са с кардиологични проблеми, в никакъв случай не трябва да си позволяват промяна в ритъма на започнатия курс на лечение.
Друго характерно през лятото е честата употреба на студени и газирани напитки. Преминавайки през хранопровода те дразнят т.нар. синусов възел и също по-често се получават пристъпи от сърдечна тахикардия и нарушение на сърдечния ритъм.
Друг проблем през лятото е естествено високата температура на въздуха. Тогава, когато продължително време се налага да оставаме на слънце и на горещо, е възможно отново да има ритъмни нарушения. Нарушава се и стойността на кръвното налягане.
Започва т.нар. флуктуиращо кръвно налягане, ако е било високо и сме се лекували за хипертония, започва да спада, да става по-ниско и тогава се налага по-системни контроли при кардиолог. При хипертоници имаме случаи на много ниски стойности на кръвното налягане и съответните оплаквания.
През лятото от значение е и начинът на обличане. При висока температура на въздуха през деня и сравнително по-ниска температура сутринта е редно да се съобразява начинът на обличане, за да не се стига до случаи на прегряване.
Характерни симптоми на слънчевия удар са силно главоболие, най-често пулсиращо главоболие с чувство за гадене, повръщане, виене на свят, значителна отпадналост, а понякога и изгубване на съзнание.
Важен е и начинът на хранене през лятото. Диетичните грешки, които се допускат увеличават рискът от сърдечно-съдови проблеми през топлите месеци.
Късната обилна вечеря последвана от ранно лягане винаги води до т.нар. статично натоварване на сърцето. Характеризира се със значителни ритъмни нарушения, пароксидни пристъпи от ускорена сърдечна дейност или от т.нар. екстрасистоли, при които се нарушава нормалният сърдечен ритъм. Това е типично за летния период, но не е изключено и за другите сезони на нашата географска ширина. Стойностите на кръвното налягане за по-голям процент от населението са високи, т.е. преобладават пациентите с хипертония.
Рискът за тях е по-голям именно през лятото, когато флуктуациите на кръвното налягане стават по-значими. Стига се до по-големи пикове и до по-ниски стойности на кръвното налягане. При тези нестабилни нива на артериалното налягане, мозъкът започва да страда от недостатъчно добро оросяване и съответно оплакванията на пациентите са повече.
Особено внимание на предпазването от сърдечно-съдови проблеми през лятотото трябва да обърнат болните с хронични заболявания.
Особено рискова група са хипертониците. Те не трябва да остават продължително на слънце през деня, когато е най-горещо. Вечерята през летния сезон трябва да е по-оскъдна, да е сравнително по-рано и да има поне 2 часа интервал между вечерята и времето за сън.
Типично за лятото е прекалено честото консумиране на традиционните балкански скари, кюфтета, пържени картофи и големи количества бира. Всичко това обременява сърдечно-съдовата система, особено през лятото.
Алкохолът, започвайки от бирата и стигайки до аперитивите с концентрати, затруднява нормалната функция на сърцето. Дори малките количества алкохол през летния сезон водят до нарушение на сърдечния ритъм много по-често.
Продължителното гледане на телевизия, повече от 2 часа, особено при по-възрастните, влияе зле върху състоянието на сърдечно-съдовата система. Превъзбужда се централната нервна система на организма. В резултат на това се заспива трудно или сънят е неспокоен, накъсан от чести събуждания и естествено, на следващия ден, се чувства отпадналост.От изключително значение за предпазване от сърдечно-съдови инциденти през топлите месеци е т. нар. първична профилактика. Взависимост от възрастта и общото здравословно състояние на даден индивид се налагат и съответни грижи за здравето му през лятото.
По-възрастните индивиди, с изразена сърдечна недостатъчност, трябва по-системно да се наблюдават от личния лекар, а ако трябва и от кардиолог. По-младите хора се налага да се съобразява с начина на обличане, на хранене и ритъма на натоварване и почивка.
Лица, които са с високи стойности на кръвното налягане, през летния период не трябва в никакъв случай да забравят своите медикаменти, отивайки на почивка, излет и т.н. Хората, които поначало са с кардиологични проблеми, в никакъв случай не трябва да си позволяват промяна в ритъма на започнатия курс на лечение.
Д-р Деков - специалист по кардиология и ревматология. Работил е в Лондон като кардиоревматолог и 20 години в Интензивна кардиология на болница „Св. Анна” – София
www.puls.bg
Коментари