Древноизточната медицина се е зародила в края на второто и началото на първото хилядолетие преди новата ера. В основата й лежи концепцията "у-син", според която съществуват пет първоелемента дърво, огън, земя, метал и вода /в индийската философия се прибавя и шести елемент - съзнание/.
Тези елементи са свързани помежду си с градивни или с разрушителни взаимоотношения. Освен това първоелементите са символи на движението: дървото - на възраждането и развитието /ян/, огънят - на максималното развитие /ян/, металът - на упадъка /преход на "ян" към "ин"/, водата - на пасивността /"ин"/, а земята - е център на цикличните изменения.
Вътрешните органи се свързват с определени първоелементи - черният дроб и жлъчният мехур съответствуват на дървото сърцето и тънките черва - на огъня, далакът и стомахът - на земята, белите дробове и дебелото черво - на метала, бъбреците и пикочният мехур - на водата. Те също са свързани с градивни и с разрушителни взаимоотношения.
Градивните взаимоотношения се представят като предаване на енергия от един орган на друг в определена последователност: дърво-огън-земя-метал-вода-дърво. Всеки елемент е "майка" на следващия го и "син" на предходния.
"Майката" отдава енергия, а "синът" я приема. По такъв начин може да се повлияе засегнатият орган - ако в него има излишна енергия, то се въздействува върху точката за тонизиране на "сина" или върху точката за успокояване на "майката". Ако енергия е намалена, то въздействието е в обратна посока. "Ин" и "ян" са двете противоположни начала на всеки предмет и явление. Те не могат да съществуват едно без друго и се стремят да се изместят взаимно. Отнесено към човешкия организъм "ян" е неговата функция, а "ин" е неговата структура.
Организмът е здрав, когато между двете начала съществува хармония, и болен, когато едно начало превалира над другото Органите са разделени на "ян"- и на "ин"-органи. Към системата "ин" се отнасят плътните органи , наречени органи на натрупване на енергия - сърце /огън/, бели дробове /метал/, далак /земя/, бъбреци /вода/, черен дроб /дърво/. Към системата "ян" се отнасят кухи органи които се наричат работещи- стомах /земя/, дебело черво /метал/, тънко черво /огън/ жлъчен мехур /дърво/, пикочен мехур /вода/. Всички останали органи се наричат второстепенни.
Тези елементи са свързани помежду си с градивни или с разрушителни взаимоотношения. Освен това първоелементите са символи на движението: дървото - на възраждането и развитието /ян/, огънят - на максималното развитие /ян/, металът - на упадъка /преход на "ян" към "ин"/, водата - на пасивността /"ин"/, а земята - е център на цикличните изменения.
Вътрешните органи се свързват с определени първоелементи - черният дроб и жлъчният мехур съответствуват на дървото сърцето и тънките черва - на огъня, далакът и стомахът - на земята, белите дробове и дебелото черво - на метала, бъбреците и пикочният мехур - на водата. Те също са свързани с градивни и с разрушителни взаимоотношения.
Градивните взаимоотношения се представят като предаване на енергия от един орган на друг в определена последователност: дърво-огън-земя-метал-вода-дърво. Всеки елемент е "майка" на следващия го и "син" на предходния.
"Майката" отдава енергия, а "синът" я приема. По такъв начин може да се повлияе засегнатият орган - ако в него има излишна енергия, то се въздействува върху точката за тонизиране на "сина" или върху точката за успокояване на "майката". Ако енергия е намалена, то въздействието е в обратна посока. "Ин" и "ян" са двете противоположни начала на всеки предмет и явление. Те не могат да съществуват едно без друго и се стремят да се изместят взаимно. Отнесено към човешкия организъм "ян" е неговата функция, а "ин" е неговата структура.
Организмът е здрав, когато между двете начала съществува хармония, и болен, когато едно начало превалира над другото Органите са разделени на "ян"- и на "ин"-органи. Към системата "ин" се отнасят плътните органи , наречени органи на натрупване на енергия - сърце /огън/, бели дробове /метал/, далак /земя/, бъбреци /вода/, черен дроб /дърво/. Към системата "ян" се отнасят кухи органи които се наричат работещи- стомах /земя/, дебело черво /метал/, тънко черво /огън/ жлъчен мехур /дърво/, пикочен мехур /вода/. Всички останали органи се наричат второстепенни.
Меридиани и точки в човешкото тяло
На всички главни органи в човешкото тяло съответствуват т.н. "меридиани" върху кожата - сбор от точки, чието убождане или притискане довежда до промяна във функцията на органа. В началото са били открити десет меридиана - пет на органите "ян" и пет на органите "ин". След това са били прибавени меридиан на перикарда, преден срединен и заден срединен меридиан и меридиан на "трите съгряващи точки" /функционална система, обединяваща функциите на органите в гръдния кош, корема и таза/.
Предният и задният срединни меридиани са нечифтни, а всички останали меридиани са чифтни. Главните меридиани имат разклонения,които се наричат линии "ло". Съществуват 15 надлъжни и 12 напречни линии "ло".
На всички главни органи в човешкото тяло съответствуват т.н. "меридиани" върху кожата - сбор от точки, чието убождане или притискане довежда до промяна във функцията на органа. В началото са били открити десет меридиана - пет на органите "ян" и пет на органите "ин". След това са били прибавени меридиан на перикарда, преден срединен и заден срединен меридиан и меридиан на "трите съгряващи точки" /функционална система, обединяваща функциите на органите в гръдния кош, корема и таза/.
Предният и задният срединни меридиани са нечифтни, а всички останали меридиани са чифтни. Главните меридиани имат разклонения,които се наричат линии "ло". Съществуват 15 надлъжни и 12 напречни линии "ло".
По хода на всеки меридиан се разполагат от 9 до 68 точки.
8 от тях са определящи и се наричат "стандартни пунктове". Те са следните:
1. Възбуждаща /тонизираща/ точка. Тя стимулира дейността на свързаните с меридиана органи;
1. Възбуждаща /тонизираща/ точка. Тя стимулира дейността на свързаните с меридиана органи;
2. Успокояваща /седативна/ точка. Тя подтиска дей ността на органа;
3. Точка "помощник". При убождане със златна игла тя има възбуждащо действие, а при убождане със сребърна игла - успокояващо действие;
4. Стабилизираща точка. Тя се разполага в мястото на прекръстосване със съседен меридиан. Въздействието върху тази точка се използува за подтискане на по-активния съседен меридиан или за активизирането му, ако е подтиснат;
5. Точка на "съгласието". Тя се намира извън дадения меридиан и в много случаи се разполага главно върху меридиана на пикочния мехур;
6. Точка на "тревогата". Най-често тя се намира извън меридиана. Възникващата в точката болка е сигнал за поразяване на съответния орган;
7 и 8 са точки на "притока" или на "оттока" на енергия. Те се използуват както за възбуждащо, така и за под тискащо въздействие върху органа.
Древноизточната медицина приема, че по меридианите циркулира жизнената енергия "чи". В хода на тази циркулация се осъществява взаимодействието между главните органи. Енергията прави пълен кръг по 12-те основни меридиана за 24 часа. Максималното и минималното ниво на енергията във всеки меридиан се задържа 2 часа. Всички "ин"-меридиани се поддават на лечебно въздействие най-добре във време-"ин" /от 12 до 24 часа/, а всички "ян"-меридиани - във време-"ян" /от 0 до 12 часа/.
При нарушаване на потока на енергията в един от чифтните меридиани се нарушава потокът и в другия меридиан. От тук е възникнало правилото при засягане на едната половина на тялото от някаква болест да се въздействува върху меридиана на противоположната половина. При остри болки в горната част на тялото трябва да се използуват точките на меридиана, разположени по краката, и обратно.
При нарушаване на потока на енергията в един от чифтните меридиани се нарушава потокът и в другия меридиан. От тук е възникнало правилото при засягане на едната половина на тялото от някаква болест да се въздействува върху меридиана на противоположната половина. При остри болки в горната част на тялото трябва да се използуват точките на меридиана, разположени по краката, и обратно.
Принципи и противопоказания на масажа
Физическо или психическо състояние, при което се наблюдава излишък на функция в сравнение с нормата, се означава като "ян"-състояние, а недостигът - като "ин"-състояние. В зависимост от това и масажът се дели на "ян"- или "ин"-масаж. "Ин"-масажът е тонизиращ и се прилага при "ин"-състояние. Той представлява меко въздействие, движение от периферията към центъра, от здравата област към болната. Изпълнява се по хода на меридиана.
Всяка точка се масажира в продължение на 10-20 секунди."Ян"-масажът е силно въздействие, движение от болното място към околните области. Той е успокояващ. Изпълнява се против хода на меридиана. Натискът върху точките се прави със сила и бързо. Усещанията от страна на пациента са на границата на болката. В началото точките се разтриват кръгово 2530 секунди, след това се притискат 5-10 пъти и накрая отново се разтриват.Ориентировъчната продължителност на тонизиращия масаж е 3 минути,а на успокояващия 10-15 минути. Първият сеанс винаги трябва да бъде лек и кратък. Средно се провеждат 10-15 сеанса. След изчезване на болката трябва да се правят още няколко процедури за закрепване на резултата.
Абсолютни противопоказания за масажа са острите трескави състояния, острите възпалителни процеси, остър стадий на ревматичен артрит, активна туберкулоза, кръвоизливи, рани, гнойни възпалителни процеси, тромбоза, разширени вени с трофични изменения, съдови аневризми, остра сърдечна недостатъчност и остър стадий на психично заболяване.
Физическо или психическо състояние, при което се наблюдава излишък на функция в сравнение с нормата, се означава като "ян"-състояние, а недостигът - като "ин"-състояние. В зависимост от това и масажът се дели на "ян"- или "ин"-масаж. "Ин"-масажът е тонизиращ и се прилага при "ин"-състояние. Той представлява меко въздействие, движение от периферията към центъра, от здравата област към болната. Изпълнява се по хода на меридиана.
Всяка точка се масажира в продължение на 10-20 секунди."Ян"-масажът е силно въздействие, движение от болното място към околните области. Той е успокояващ. Изпълнява се против хода на меридиана. Натискът върху точките се прави със сила и бързо. Усещанията от страна на пациента са на границата на болката. В началото точките се разтриват кръгово 2530 секунди, след това се притискат 5-10 пъти и накрая отново се разтриват.Ориентировъчната продължителност на тонизиращия масаж е 3 минути,а на успокояващия 10-15 минути. Първият сеанс винаги трябва да бъде лек и кратък. Средно се провеждат 10-15 сеанса. След изчезване на болката трябва да се правят още няколко процедури за закрепване на резултата.
Абсолютни противопоказания за масажа са острите трескави състояния, острите възпалителни процеси, остър стадий на ревматичен артрит, активна туберкулоза, кръвоизливи, рани, гнойни възпалителни процеси, тромбоза, разширени вени с трофични изменения, съдови аневризми, остра сърдечна недостатъчност и остър стадий на психично заболяване.
Техника на масажа
Акупресурата представлява масажно въздействие върху активните точки /точков масаж/ или линейно въздействие върху меридианите и посоката на енергията в тях /повърхностен масаж/. Съществуват осем основни начина за масажиране:
1. Поглаждане /"туй"/ - извършва се с палците на двете ръце, а останалите пръсти се държат повдигнати или се поставят върху кожата. За една минута се правят от 50 до 200 движения. Прилага се главно върху точки по гърба, мишниците и главата;
2. Защипване /"ние" или "ня"/ - с палеца и показалеца или с всички пръсти се захваща кожата с подлежащите й тъкани и се притиска силно до поява на желания ефект;
3. Притискане /"ан" или "циа"/ с един пръст, или със ставите на пръстите, или с лакетя се натиска силно до поява на желания ефект;
4. Разтриване /"му" или "ка"/ - с пръст, с цяла длан, с гърба на ръката или с двете ръце;
5. Въртене /"жу"/ - въздействува се с въртеливи движения с пръсти, длан, с гърба на дланта;
6. Почукване - с пръст /"цзюо"/, юмрук /"щуп"/ или с длан /"пай"/;
7. Въздействие върху става /"яо"/ - масиране и раздвижване на ставата;
8. Вибрация /"цзен"/ - въздействие с пръсти с ритмични или неритмични вибриращи движения.
При масаж върху меридиан първото въздействие е само леко докосване, след което натискът постепенно се усилва. Особен начин, известен от древността, е масажирането с вендуза. С вендузата се създава вакуум посредством изгаряне на спирт, като тя веднага се поставя върху намазаната с вазелин кожа. Ако се е създал вакуум, кожата хлътва във вендузата. След това вендузната процедура се повтаря покрай гръбначния стълб /при радикулит/ или по междуребрията /при заболявания на дихателната система/. Въздействието може да бъде тонизиращо при слаб прилив на кръв към кожата или успокояващо при силно зачервяване.
Масажът на ушната раковина се прави с пръсти или с помощта на пръчица. Масажът по хода на часовниковата стрелка предизвиква тонизиране, а в обратна посока - успокояване. В началото масажът предизвиква усилване на телесната болка, а след това - отслабването й.
Акупресурата представлява масажно въздействие върху активните точки /точков масаж/ или линейно въздействие върху меридианите и посоката на енергията в тях /повърхностен масаж/. Съществуват осем основни начина за масажиране:
1. Поглаждане /"туй"/ - извършва се с палците на двете ръце, а останалите пръсти се държат повдигнати или се поставят върху кожата. За една минута се правят от 50 до 200 движения. Прилага се главно върху точки по гърба, мишниците и главата;
2. Защипване /"ние" или "ня"/ - с палеца и показалеца или с всички пръсти се захваща кожата с подлежащите й тъкани и се притиска силно до поява на желания ефект;
3. Притискане /"ан" или "циа"/ с един пръст, или със ставите на пръстите, или с лакетя се натиска силно до поява на желания ефект;
4. Разтриване /"му" или "ка"/ - с пръст, с цяла длан, с гърба на ръката или с двете ръце;
5. Въртене /"жу"/ - въздействува се с въртеливи движения с пръсти, длан, с гърба на дланта;
6. Почукване - с пръст /"цзюо"/, юмрук /"щуп"/ или с длан /"пай"/;
7. Въздействие върху става /"яо"/ - масиране и раздвижване на ставата;
8. Вибрация /"цзен"/ - въздействие с пръсти с ритмични или неритмични вибриращи движения.
При масаж върху меридиан първото въздействие е само леко докосване, след което натискът постепенно се усилва. Особен начин, известен от древността, е масажирането с вендуза. С вендузата се създава вакуум посредством изгаряне на спирт, като тя веднага се поставя върху намазаната с вазелин кожа. Ако се е създал вакуум, кожата хлътва във вендузата. След това вендузната процедура се повтаря покрай гръбначния стълб /при радикулит/ или по междуребрията /при заболявания на дихателната система/. Въздействието може да бъде тонизиращо при слаб прилив на кръв към кожата или успокояващо при силно зачервяване.
Масажът на ушната раковина се прави с пръсти или с помощта на пръчица. Масажът по хода на часовниковата стрелка предизвиква тонизиране, а в обратна посока - успокояване. В началото масажът предизвиква усилване на телесната болка, а след това - отслабването й.
Самомасаж
Самолечението с акупресура е недопустимо, тъй като могат да бъдат засегнати точки, въздействието върху които да доведе до рязко влошаване на болестта.
Разрешени са само някои отделни начини, които лесно могат да се приложат от пациента или неговите близки:
1. При пристъп на бронхиална астма се притиска силно крайната фланга на палеца на ръката от двете страни на корена на нокътя и се масажира точката "хе-гу", която се намира в ямката между предкитковите кости на палеца и показалеца близо до средата на предкитковата кост на показалеца;
2. При пристъп на стенокардия се натиска силно /може и със зъби/ крайната фаланга на малкия пръст на ръката от двете страни на корена на нокътя;
3. При припадък се притискат с нокътя на ръката следните точки: "жен-чжун" - намира се на прехода между носовата преградка и вертикалната бразда между носа и горната устна; "чен-цзян" - намира се в центъра на гънката между долната устна и брадичката; "су-ляо" - намира се на върха на носа; възглавничките по краищата на пръстите на ръката около горния край на нокътя;
4. При главоболие се масажират стъпалата и пръстите на краката с бързо и силно потриване и пощипване на точките, разположени между пръстите. Прави се 5-10 пъти;
5. При трескави състояния се притиска третият предкитков промеждутък, като палецът се поставя върху дланта, а показалецът - върху гърба на ръката;
6. При кашлица се масажира крайната фаланга на средния пръст на ръката;
7. При разстройства на храносмилането се масажират ставата между предкитковата кост и фалангата на палеца и цялата дланна повърхност на палеца;
8. При метеоризъм се притиска от двете страни ставата между предкитковата кост и фалангата на показалеца. След това се масажира тилната страна на всички предкитково-фалангеални стави в посока към малкия пръст и се притиска ставата между втората и третата фаланга на малкия пръст;
9. При запек се препоръчва, седейки на стол, да се масажират бедрата с помощта на точилка;
10. При внезапни спазми на мускулите на предмишницата се правят натискания върху тилната страна на средния пръст, като се започне от крайната му фаланга, и се натиска точката, която е разположена на 1,5-2 см надолу от задната страна на лакътната става;
11. При внезапни спазми на мускулите на краката се натиска точката, разположена на равнището на горния край на големия пищял на 2-3 см навътре от най-изпъкналата му част, натиска се и точката, която се намира на 6-9 см под долния край на колянното капаче, точката в центъра на седалищната гънка и точката в задколенната ямка. Тези точки се натискат 2-3 пъти;
12. При хемороиди се масажират ходилата със силни убождания по долната им повърхност; 13. При анкилоза /вкостяване/ на ставите на ръцете се масажират сухожилията в областта на китката в посока към лакътната става;
14. При контрактури на ставите на ръката с два пръста се защипват тилните страни на предкитково-фалангеалните стави, а след това се масажира възглавничката на палеца;
15. При парализа на лицевите мускули се масажират дланните гънки между първата и втората фаланга на всички пръсти на ръката.
Самолечението с акупресура е недопустимо, тъй като могат да бъдат засегнати точки, въздействието върху които да доведе до рязко влошаване на болестта.
Разрешени са само някои отделни начини, които лесно могат да се приложат от пациента или неговите близки:
1. При пристъп на бронхиална астма се притиска силно крайната фланга на палеца на ръката от двете страни на корена на нокътя и се масажира точката "хе-гу", която се намира в ямката между предкитковите кости на палеца и показалеца близо до средата на предкитковата кост на показалеца;
2. При пристъп на стенокардия се натиска силно /може и със зъби/ крайната фаланга на малкия пръст на ръката от двете страни на корена на нокътя;
3. При припадък се притискат с нокътя на ръката следните точки: "жен-чжун" - намира се на прехода между носовата преградка и вертикалната бразда между носа и горната устна; "чен-цзян" - намира се в центъра на гънката между долната устна и брадичката; "су-ляо" - намира се на върха на носа; възглавничките по краищата на пръстите на ръката около горния край на нокътя;
4. При главоболие се масажират стъпалата и пръстите на краката с бързо и силно потриване и пощипване на точките, разположени между пръстите. Прави се 5-10 пъти;
5. При трескави състояния се притиска третият предкитков промеждутък, като палецът се поставя върху дланта, а показалецът - върху гърба на ръката;
6. При кашлица се масажира крайната фаланга на средния пръст на ръката;
7. При разстройства на храносмилането се масажират ставата между предкитковата кост и фалангата на палеца и цялата дланна повърхност на палеца;
8. При метеоризъм се притиска от двете страни ставата между предкитковата кост и фалангата на показалеца. След това се масажира тилната страна на всички предкитково-фалангеални стави в посока към малкия пръст и се притиска ставата между втората и третата фаланга на малкия пръст;
9. При запек се препоръчва, седейки на стол, да се масажират бедрата с помощта на точилка;
10. При внезапни спазми на мускулите на предмишницата се правят натискания върху тилната страна на средния пръст, като се започне от крайната му фаланга, и се натиска точката, която е разположена на 1,5-2 см надолу от задната страна на лакътната става;
11. При внезапни спазми на мускулите на краката се натиска точката, разположена на равнището на горния край на големия пищял на 2-3 см навътре от най-изпъкналата му част, натиска се и точката, която се намира на 6-9 см под долния край на колянното капаче, точката в центъра на седалищната гънка и точката в задколенната ямка. Тези точки се натискат 2-3 пъти;
12. При хемороиди се масажират ходилата със силни убождания по долната им повърхност; 13. При анкилоза /вкостяване/ на ставите на ръцете се масажират сухожилията в областта на китката в посока към лакътната става;
14. При контрактури на ставите на ръката с два пръста се защипват тилните страни на предкитково-фалангеалните стави, а след това се масажира възглавничката на палеца;
15. При парализа на лицевите мускули се масажират дланните гънки между първата и втората фаланга на всички пръсти на ръката.
Коментари