Всеки миг в човешкия организъм протичат голям брой сложни биохимични реакции. Чрез тях се осъществяват основните процеси, без които животът би бил немислим - анаболните и катаболните.
Между тях съществува сложно и динамично равновесие, в поддържането на което учатсвуват всички органи и функционални системи. През дългата еволюция в поддържането на това жизнено равновесие са се развили и закрепили биологичните дадености - т.н. биоконстанти, в определени граници. Само в рамките на тези граници на биологичните константи системите и органите в организма могат да функционарат нормално осигурявайки сложното равновесие между човека и заобикалящата го среда.
Например, температурата на човешкото тяло е биоконстанта с определени граници, извън които настъпват необратими изменения. Биоконстанти са и количествата на хормоните, чрез които се осъществява регулацията на важни функции в организма. Биоконстанти са стойностите на количеството на кръвта и отделните съставящи я елементи - еритроцити, левкоцити, тромбоцити, белтъци, масти и други. Такива стойности, в рамките на които про тича нормалната жизнена дейност, са се утвърдили в хода на развитието и приспособяването на човешкия организм и от страна на всички съставни части, органи и функционални системи. Тези стойности не бива да се превръщат в догма, но познаването им е наложително.
Няма заболяване, при което да не настъпват промени в една или друга от биологичните константи у човека. Корелацията на тези промени в редица случаи се явява като важен диагностичен признак. Последващото им изменение от своя страна дава информация за хода на възстановителните процеси в организма.
Например, температурата на човешкото тяло е биоконстанта с определени граници, извън които настъпват необратими изменения. Биоконстанти са и количествата на хормоните, чрез които се осъществява регулацията на важни функции в организма. Биоконстанти са стойностите на количеството на кръвта и отделните съставящи я елементи - еритроцити, левкоцити, тромбоцити, белтъци, масти и други. Такива стойности, в рамките на които про тича нормалната жизнена дейност, са се утвърдили в хода на развитието и приспособяването на човешкия организм и от страна на всички съставни части, органи и функционални системи. Тези стойности не бива да се превръщат в догма, но познаването им е наложително.
Няма заболяване, при което да не настъпват промени в една или друга от биологичните константи у човека. Корелацията на тези промени в редица случаи се явява като важен диагностичен признак. Последващото им изменение от своя страна дава информация за хода на възстановителните процеси в организма.
Основни биологични данни за състава на човешкия организъм.
Като изходна точка се има предвид стандартния човек. Според определението на Световната здравна организация /СЗО/ под стандартен човек се разбира здрав човек, добре охранен, на 25-годишна възраст, живеещ в умерен климатичен пояс. Теглото на стандартния човек е 65 кг за мъже и 55 кг за жени. Организмът на човека се изгражда от около осем билиона клетки.
Съставът на възрастен човешки организм - в грамове и проценти от телесната маса - е следният:
Като изходна точка се има предвид стандартния човек. Според определението на Световната здравна организация /СЗО/ под стандартен човек се разбира здрав човек, добре охранен, на 25-годишна възраст, живеещ в умерен климатичен пояс. Теглото на стандартния човек е 65 кг за мъже и 55 кг за жени. Организмът на човека се изгражда от около осем билиона клетки.
Съставът на възрастен човешки организм - в грамове и проценти от телесната маса - е следният:
вода 40000-46000 /58-65%/;
белтъци - 10000 /15%/;
масти - 7000 /10%/;
въглехидрати700 /1%/;
соли - 3500 /5%/;
кислород - 4500 /65%/;
въглерод - 12600 /18%/;
водород - 7000 /10%/;
фосфор 700 /1%/;
калий - 245 /0,35%/;
сяра -175 /0,25%/;
натрий - 105 /0,15%/;
хлор -105 0,15%/;
желязо - 3 /0,004%/;
мед - 0,1 /0,0002%/;
йод - 0,03 /0,00004%/.
Дневната енергийна нужда за мъжа е 3200 килокалории,а за жена - 2300 килокалории.
По-важните показатели за ръста /в сантиметри, в право положение/ и теглото /телесна маса в килограми/ за българската популация са следните:
1.Мъже - 52,5 см/3,9 кг; 56,8 см/4,8 кг; 60,1 см/8,3кг 77,5 см/10,6 кг; 83 см/11,6 кг; 88 кг/ 12,7 кг; 92,6 см/13,6 кг; 100,1 см/15,3 кг; 103,7 см/ 17,5 кг; 110,1 см/ 19,5 кг; 116,3 см/ 21,8 кг; 123,2 см/ 24,5 кг; 128,7 см/ 27,1 кг; 133,0 см/ 30,0 кг; 138,5 см/ 33,0 кг; 153,0 см/ 41,1 кг; 160,2 см/ 51,9 кг; 168,3 см/ 61,2 кг; 172,6 см/ 65,8 кг; 176,3 см/ 69,5 кг; 181,5 см/ 73,9 кг; 185,2 см/ 75,9 кг;
2. Жени: при еднакви стойности за ръста както у мъжете /в сантиметри в право положение/, стойностити за телесната маса /в килограми/ у жените са съответно 3,7 кг; 4,5 кг; 7,8 кг; 9,9 кг; 11,0 кг; 12,2 кг; 13,1 кг; 14,9 кг; 17,1 кг; 21,6 кг; 24,3 кг; 26,8 кг; 29,9 кг; 33,8 кг; 43,3 кг; 51,9 кг; 56,3 кг; 57,6 кг; 59 кг; 64,5 кг; 68,3 кг; 73,8кг
1.Мъже - 52,5 см/3,9 кг; 56,8 см/4,8 кг; 60,1 см/8,3кг 77,5 см/10,6 кг; 83 см/11,6 кг; 88 кг/ 12,7 кг; 92,6 см/13,6 кг; 100,1 см/15,3 кг; 103,7 см/ 17,5 кг; 110,1 см/ 19,5 кг; 116,3 см/ 21,8 кг; 123,2 см/ 24,5 кг; 128,7 см/ 27,1 кг; 133,0 см/ 30,0 кг; 138,5 см/ 33,0 кг; 153,0 см/ 41,1 кг; 160,2 см/ 51,9 кг; 168,3 см/ 61,2 кг; 172,6 см/ 65,8 кг; 176,3 см/ 69,5 кг; 181,5 см/ 73,9 кг; 185,2 см/ 75,9 кг;
2. Жени: при еднакви стойности за ръста както у мъжете /в сантиметри в право положение/, стойностити за телесната маса /в килограми/ у жените са съответно 3,7 кг; 4,5 кг; 7,8 кг; 9,9 кг; 11,0 кг; 12,2 кг; 13,1 кг; 14,9 кг; 17,1 кг; 21,6 кг; 24,3 кг; 26,8 кг; 29,9 кг; 33,8 кг; 43,3 кг; 51,9 кг; 56,3 кг; 57,6 кг; 59 кг; 64,5 кг; 68,3 кг; 73,8кг
Състав на кръвта.
Кръвта изпълва кръвоносните съдове на организма и циркулира в тях - артерии, вени и капиляри. Преминавайки през белите дробове кръвта се насища с кислород и отдава въглеродния двуокис. От стомашно-чревния тракт в кръвта се всмукват разградените от храната основни хранителни вещества, минерали и витамини. Чрез кръвта всяка жива клетка в човешкия организм получава кислород и необходимите и хранителни съставки, и всяка клетка отделя в кръвта отпадните продукти от обменните процеси, протичащи в нея, включително въглероден двуокис. Чрез кръвта в организма се разнасят и биологично активни вещества /хормони/, изработвани от жлезите с вътрешна секреция и участвуващи в регулацията на жизнените процеси.
Кръвта се състои от клетъчните елементи: еритроцити /червени кръвни клетки/, левкоцити /бели кръвни клетки/ и тромбоцити /кръвни плочици/ и от плазма, съдържаща различни вещества белтъци, мазнини, въглехидрати и електролити.
Кръвта изпълва кръвоносните съдове на организма и циркулира в тях - артерии, вени и капиляри. Преминавайки през белите дробове кръвта се насища с кислород и отдава въглеродния двуокис. От стомашно-чревния тракт в кръвта се всмукват разградените от храната основни хранителни вещества, минерали и витамини. Чрез кръвта всяка жива клетка в човешкия организм получава кислород и необходимите и хранителни съставки, и всяка клетка отделя в кръвта отпадните продукти от обменните процеси, протичащи в нея, включително въглероден двуокис. Чрез кръвта в организма се разнасят и биологично активни вещества /хормони/, изработвани от жлезите с вътрешна секреция и участвуващи в регулацията на жизнените процеси.
Кръвта се състои от клетъчните елементи: еритроцити /червени кръвни клетки/, левкоцити /бели кръвни клетки/ и тромбоцити /кръвни плочици/ и от плазма, съдържаща различни вещества белтъци, мазнини, въглехидрати и електролити.
Обемът на циркулиращата кръв /в литри/ при мъжете и жените съответствува на телесната маса /тегло в кг/ и на телесната повърхност /в м2/ както следва:
40 кг/ 1,29 м2/ 3,4 л/ 3,4 л; 45 кг/ 1,39 м2/ 4,05 л/ 3,65 л; 50 кг/ 1,50 м2/ 4,35 л/ 3,90 л; 55 кг/ 1,59 м2/ 4,70 л/ 4,23 л; 60 кг/ 1,69 м2/ 5,05 л/ 4,52 л; 65 кг/ 1,78 м2/ 5,53 л/ 4,87 л; 70 кг/ 2,07 м2/ 5,70 л/ 5,20 л; 75 кг/ 1,96 м2/ 6,05 л/ 5,50 л; 80 кг/ 2,05 м2/ 6,35 л/ 5,85 л; 85 кг/ 2,13 м2/ 6,70 л/ 6,20 л; 90 кг/ 2,22 м2/ 7,05 л/ 6,50 л; 95 кг/ 2,29 м2/ 7,35 л/ 6,85 л; 100 кг/ 2,37 м2/ 7,70 л/ 7,20 л.
40 кг/ 1,29 м2/ 3,4 л/ 3,4 л; 45 кг/ 1,39 м2/ 4,05 л/ 3,65 л; 50 кг/ 1,50 м2/ 4,35 л/ 3,90 л; 55 кг/ 1,59 м2/ 4,70 л/ 4,23 л; 60 кг/ 1,69 м2/ 5,05 л/ 4,52 л; 65 кг/ 1,78 м2/ 5,53 л/ 4,87 л; 70 кг/ 2,07 м2/ 5,70 л/ 5,20 л; 75 кг/ 1,96 м2/ 6,05 л/ 5,50 л; 80 кг/ 2,05 м2/ 6,35 л/ 5,85 л; 85 кг/ 2,13 м2/ 6,70 л/ 6,20 л; 90 кг/ 2,22 м2/ 7,05 л/ 6,50 л; 95 кг/ 2,29 м2/ 7,35 л/ 6,85 л; 100 кг/ 2,37 м2/ 7,70 л/ 7,20 л.
Червените кръвни клетки /еритроцити/ имат продължителност на живот 127 дни, след което се разрушават. На тяхно място в костния мозък се образуват нови еритроцити. В организма броят на еритроцитите е различен у мъжете и жените. Еритроцитите са основен носител на хемоглобина. Разлики в броя на еритроцитите съществуват и в зависимост от възрастта.
Средните стойности на еритроцитите /на литър/ и на хемоглобина /грама на литър/ у мъжете и жените са съответно: за мъжете 12
5,4+/-0,8 x 10/л и 160+/-20 г/л за жените 12
4,8+/-0,6x 10/л и 140+/-20 г/л
5,4+/-0,8 x 10/л и 160+/-20 г/л за жените 12
4,8+/-0,6x 10/л и 140+/-20 г/л
Броят на белите кръвни телца /левкоцити/ също е различен при нормално състояние и е в зависимост от възрастта. У деца под една година той се движи между 6,0 и
3 3 17,5 x 10 / мм , у деца от 1 до 10 години - между 4,5 и
3 3 12,5 x 10 /мм , у деца от 10 до 14 годи
3 3 ни - между 4,5 и 11,5 x 10 /мм , у лица
3 3 над 21 година - между 3,6 и 10,5x10 /мм.
По увеличението или намалението над и под нормалните стойности се съди за нали чието на различн болестни процеси. Но съществува и т.н. физиологично увеличение на левкоцитите /физиологична левкоци тоза/. Тя се наблюдава при бременност, след физическо натоварване, след силни емоции, след нахранване.Кръвните плочици /тромбоцити/ играят важна роля в кръвосъсирването. Броят им в кръвта показва известни колебания в зависимост от възрастта. Увеличението на броя на тромбоцитите в кръвта се нарича тромбоцитоза и се среща при редица заболявания.То се наблюдава понякога и при напълно здрави лица - тогава тромбоцитозата е физиологична.
Физиологична тромбоцитоза има при физическо пренатоварване, при задушаване, при пребиваване на голяма надморска височина, при недостатъчно хранене и силно измършавяване, след нахранване. Намалението на броя на тромбоцитите в кръвта се нарича тромбоцитопения. То се наблюдава при различни болести и е характерно за кръвни заболявания - анемии, остри и хронични левкози.
3 3 17,5 x 10 / мм , у деца от 1 до 10 години - между 4,5 и
3 3 12,5 x 10 /мм , у деца от 10 до 14 годи
3 3 ни - между 4,5 и 11,5 x 10 /мм , у лица
3 3 над 21 година - между 3,6 и 10,5x10 /мм.
По увеличението или намалението над и под нормалните стойности се съди за нали чието на различн болестни процеси. Но съществува и т.н. физиологично увеличение на левкоцитите /физиологична левкоци тоза/. Тя се наблюдава при бременност, след физическо натоварване, след силни емоции, след нахранване.Кръвните плочици /тромбоцити/ играят важна роля в кръвосъсирването. Броят им в кръвта показва известни колебания в зависимост от възрастта. Увеличението на броя на тромбоцитите в кръвта се нарича тромбоцитоза и се среща при редица заболявания.То се наблюдава понякога и при напълно здрави лица - тогава тромбоцитозата е физиологична.
Физиологична тромбоцитоза има при физическо пренатоварване, при задушаване, при пребиваване на голяма надморска височина, при недостатъчно хранене и силно измършавяване, след нахранване. Намалението на броя на тромбоцитите в кръвта се нарича тромбоцитопения. То се наблюдава при различни болести и е характерно за кръвни заболявания - анемии, остри и хронични левкози.
Скорост на утаяване на еритроцитите /СУЕ/.
Тя се измерва в милиметри на час. По метода на Вестергреен нормалната СУЕ у мъжете за първия час възлиза на стойност под 8 мм,а за втория час - до 15мм. Съответните стойности у жените са до 9 мм и до 18 мм. По метода на Панченко /за първия час/ стойностите на СУЕ са до 12 мм за мъжете и 15 мм за жените. Тези стойности са нормални и физиологични. Промените в СУЕ са показателни за развитие на болестен процес в организма. Т.н. физиологично ускоряване на СУЕ се среща по време на мензис, бременност, след раждане. По-редко СУЕ е забавена /напр. при хронична обструктивна бронхо-белодробна болест /ХОБББ/ с хронично белодробно сърце хронична сърдечна недостатъчност/.
Тя се измерва в милиметри на час. По метода на Вестергреен нормалната СУЕ у мъжете за първия час възлиза на стойност под 8 мм,а за втория час - до 15мм. Съответните стойности у жените са до 9 мм и до 18 мм. По метода на Панченко /за първия час/ стойностите на СУЕ са до 12 мм за мъжете и 15 мм за жените. Тези стойности са нормални и физиологични. Промените в СУЕ са показателни за развитие на болестен процес в организма. Т.н. физиологично ускоряване на СУЕ се среща по време на мензис, бременност, след раждане. По-редко СУЕ е забавена /напр. при хронична обструктивна бронхо-белодробна болест /ХОБББ/ с хронично белодробно сърце хронична сърдечна недостатъчност/.
Стойности на хематокрита.
Средните стойности на хематокрита /в % от литър цялостна кръв/ при мъжете възлиза на 0,40 - 0,54, а при жените - на 0,37 - 0,47.
Много важен кръвен показател е глюкозата.
Постъпилите с храната в организма въглехидрати са под формата на полизахариди. В стомашно-чревния тракт те се раз граждат до прости въглехидрати - монозахариди. Към тях се отнасят глюкозата,галактозата, фруктозата, лактозата. Те попадат в кръвта и чрез нея достигат до клетките на всички органи в човешкото тя ло. Най-голямо значение за функционирането на организма има количеството на глюкозата в кръвта /т.н. кръвна захар/. Това количество се намира в определени граници (2,78 - 5,55 милимола/литър). Когато глюкозата в кръвта се увеличи със тоянието се нарич хипергликемия. Намаляването на количеството на глюкозата в кръвта се нарича хопогликемия и при липса на бърза намеса болният изпада в хипогликемична кома. При някои случаи количеството на кръвната захар може да се увеличи без наличие на болестно състояние - напр. при силна стресова ситуация /страх/, при голями физически усилия, за кратко време след нахранване. Намаление на количеството на кръвната захар може да се наблюдава по време на бременност и лактация, п
Постъпилите с храната в организма въглехидрати са под формата на полизахариди. В стомашно-чревния тракт те се раз граждат до прости въглехидрати - монозахариди. Към тях се отнасят глюкозата,галактозата, фруктозата, лактозата. Те попадат в кръвта и чрез нея достигат до клетките на всички органи в човешкото тя ло. Най-голямо значение за функционирането на организма има количеството на глюкозата в кръвта /т.н. кръвна захар/. Това количество се намира в определени граници (2,78 - 5,55 милимола/литър). Когато глюкозата в кръвта се увеличи със тоянието се нарич хипергликемия. Намаляването на количеството на глюкозата в кръвта се нарича хопогликемия и при липса на бърза намеса болният изпада в хипогликемична кома. При някои случаи количеството на кръвната захар може да се увеличи без наличие на болестно състояние - напр. при силна стресова ситуация /страх/, при голями физически усилия, за кратко време след нахранване. Намаление на количеството на кръвната захар може да се наблюдава по време на бременност и лактация, п
ри хранене с бедна на въглехидрати храна.
Белтъци в кръвта.
Количеството на общия белтък, съдържащ се в кръвната плазма /или серум/ на зрели лица е в границите на 58-80 г/л. Увеличението на общия белтък се нарича хиперпротеинемия. Тя се наблюдава при упорити повръщания, диарии тежки изгаряния, продължително жадуване, топлинен удар, холера, тежки инфекции. Намалението на кръвния белтък се нарича хипопротеинемия. Тя се среща при сърдечно-съдови, бъбречни и чернодробни заболявания, гладуване, след кръвоизливи. Белтъците в кръвта се делят на две голями групи - албумини и глобулини.
В най-голямо количество са албумините, като то се променя с възрастта. Стойностите на албумините за мъже възлизат на 40-65 г/л, а за жени - на 35-60 г/л. Глобулините се белтъци, разделящи се на няколко групи - алфа 1-, алфа 2-, бета и гама глобулини, Те също претърпяват промени в количествено отношение с възрастта. Към групата на глобулините се отнасят изработваните от клетките на имунната система в организма антитела, участвуващи в имунната защита на човека при процеси, предизвикани от чужди тела антигени.
Отделните групи глобулини се променят количествено при развитие на болестни процеси в организма. Алфа-глобулините се увеличават при остри възпалителни процеси, злокачествени новообразувания, ревматизъм, ревматоиден артрит, хепатит и цироза на черния дроб, гломерулонефрит. Същи те се намаляват при някои заболявания на бъбреци, протичащи с развитие на нефрозен синдром, при заболяване на щитовидната жлеза /хипотиреоидизъм/.
Бета-глобулините се увеличават при чернодробна цироза, остър хепатит, нефрозен синдром,а се намаляват при захарен диабет, злокачествени тумори, високо артериално налягане, малария.
Гама-глобулините се увеличават при чернодробна цироза, тежки изгаряния, възпалителни процеси с нагнояване, гладу ване белтъчно недохранване, вирусни и бактериални заболявания. Гама-глобулините се намаляват при изтощи телни заболявания, нефрозен синдром, хемоглобинопатии, при левкози, чернодробни заболявания, при лечение с цитостатици и йонизиращи лъчи.
Количеството на общия белтък, съдържащ се в кръвната плазма /или серум/ на зрели лица е в границите на 58-80 г/л. Увеличението на общия белтък се нарича хиперпротеинемия. Тя се наблюдава при упорити повръщания, диарии тежки изгаряния, продължително жадуване, топлинен удар, холера, тежки инфекции. Намалението на кръвния белтък се нарича хипопротеинемия. Тя се среща при сърдечно-съдови, бъбречни и чернодробни заболявания, гладуване, след кръвоизливи. Белтъците в кръвта се делят на две голями групи - албумини и глобулини.
В най-голямо количество са албумините, като то се променя с възрастта. Стойностите на албумините за мъже възлизат на 40-65 г/л, а за жени - на 35-60 г/л. Глобулините се белтъци, разделящи се на няколко групи - алфа 1-, алфа 2-, бета и гама глобулини, Те също претърпяват промени в количествено отношение с възрастта. Към групата на глобулините се отнасят изработваните от клетките на имунната система в организма антитела, участвуващи в имунната защита на човека при процеси, предизвикани от чужди тела антигени.
Отделните групи глобулини се променят количествено при развитие на болестни процеси в организма. Алфа-глобулините се увеличават при остри възпалителни процеси, злокачествени новообразувания, ревматизъм, ревматоиден артрит, хепатит и цироза на черния дроб, гломерулонефрит. Същи те се намаляват при някои заболявания на бъбреци, протичащи с развитие на нефрозен синдром, при заболяване на щитовидната жлеза /хипотиреоидизъм/.
Бета-глобулините се увеличават при чернодробна цироза, остър хепатит, нефрозен синдром,а се намаляват при захарен диабет, злокачествени тумори, високо артериално налягане, малария.
Гама-глобулините се увеличават при чернодробна цироза, тежки изгаряния, възпалителни процеси с нагнояване, гладу ване белтъчно недохранване, вирусни и бактериални заболявания. Гама-глобулините се намаляват при изтощи телни заболявания, нефрозен синдром, хемоглобинопатии, при левкози, чернодробни заболявания, при лечение с цитостатици и йонизиращи лъчи.
Витамини.
Витамините са органични нискомолекулни съединения с различна химическа структура. Те са вещества, необходими за поддържане и регулиране на жизнените функции у човека. Всеки организъм се нуждае от определено количество витамини дневно в зависимост от възрастта, характера на трудовата дейност, бременност.Те са важна съставка на ензими /ферменти/, регулиращи обмяната на веществата и функции на различни органи и системи. Съдържанието на витамини в кръвта(в средни количествени стойности - молове/литър е следното:
1 . Витамин А - 1,15/0,9-2,4/ микромола/л;2.Витамин Д - 5,7/2,1-12,0/ микромола/л;3.Витамин Е - 24,0 /11,636,7/ микромола/л;4. Витамин В1 - 110 /75-280/ микромола/л;5.Витамин В2 - 265 /100-640/ микромола/л;6.Витамин В6 - 26 /7-54/ микромола/л;7.Витамин РР /никоти нова киселина/ - 53 /43-63/ микромола/л;8.Витамин Н /биотин/ - 6,0 /3,4-11/ микромола/л;9. Витамин В12 - 309 /136-753/ микромола/л;10. Витамин С - у мъжете 27 /11,1-49,7/ микромола/л, у жени - 51 /35-60/ микромола/л.
Витамините са органични нискомолекулни съединения с различна химическа структура. Те са вещества, необходими за поддържане и регулиране на жизнените функции у човека. Всеки организъм се нуждае от определено количество витамини дневно в зависимост от възрастта, характера на трудовата дейност, бременност.Те са важна съставка на ензими /ферменти/, регулиращи обмяната на веществата и функции на различни органи и системи. Съдържанието на витамини в кръвта(в средни количествени стойности - молове/литър е следното:
1 . Витамин А - 1,15/0,9-2,4/ микромола/л;2.Витамин Д - 5,7/2,1-12,0/ микромола/л;3.Витамин Е - 24,0 /11,636,7/ микромола/л;4. Витамин В1 - 110 /75-280/ микромола/л;5.Витамин В2 - 265 /100-640/ микромола/л;6.Витамин В6 - 26 /7-54/ микромола/л;7.Витамин РР /никоти нова киселина/ - 53 /43-63/ микромола/л;8.Витамин Н /биотин/ - 6,0 /3,4-11/ микромола/л;9. Витамин В12 - 309 /136-753/ микромола/л;10. Витамин С - у мъжете 27 /11,1-49,7/ микромола/л, у жени - 51 /35-60/ микромола/л.
Урина.
Количеството урина, което отделя възрастен човек за 24 часа, за мъжете е 1200-2000 мл, а за жените - 900-1500мл Тези количества показват разлики и във връзка с възрастта. Броят на микциите в денонощие е 4-6, като и тук този брой показва разлики в зависимост от възрастта. Средното количество на отделните порции урина се колебае под и над 300 мл. Киселинността на урината е в граници на рН = 4,5-8,2. Киселинността на урината се променя с възрастта.
Количеството урина, което отделя възрастен човек за 24 часа, за мъжете е 1200-2000 мл, а за жените - 900-1500мл Тези количества показват разлики и във връзка с възрастта. Броят на микциите в денонощие е 4-6, като и тук този брой показва разлики в зависимост от възрастта. Средното количество на отделните порции урина се колебае под и над 300 мл. Киселинността на урината е в граници на рН = 4,5-8,2. Киселинността на урината се променя с възрастта.
Коментари