Мастноразтворими витамини
Витамин А
Терминът витамин А включва група мастно разтворими съединения, които са близки по структура и проявяват биологично действие подобно на това на главния представител ретинол, наречени ретиноиди. Витамин А е представен само в храните от животински произход, като в най-големи количества се намират в черния дроб, яйцата и млечните продукти. Витамин А се образува и в организма от някои представители на растителните пигменти каротеноиди, като най-голяма витамин А активност има бета каротинът. Богати на бета каротин и други каротеноиди, предшественици на витамин А са зеленчуците и плодовете, които са тъмнозелени, оранжеви и червени на цвят - зелените листни зеленчуци (спанак, лапад, салати и др.), морковите, доматите, броколи, кайсии, тикви, пъпеши, праскови, нектарини. Каротинът от зеленчуците се усвоява по-добре, когато се подложат на термична обработка – задушаване, варене и пр.
Витамин А изпълнява важни функции в организма. Той е необходим за поддържане на нормалното зрение, тъй като е важна съставка на зрителния пигмент на ретината на очите. Ето защо, при дефицит на витамин А настъпва т.нар “кокоша слепота”, която се изразява с нарушаване на зрението в сумрак. Витамин А играе важна роля за растежа на костите и недоимъкът му при децата предизвиква задържане на растежа им. Витамин А е абсолютно необходим за поддържането структурите и функциите на епителните тъкани в организма, които включват кожата, мембраните, покриващи кръвоносните съдове, стомашно-чревния тракт, дихателните пътища, роговицата. При дефицит на този витамин настъпват сериозни нарушения в структурите и функциите на епителните клетки, което се проявява с вроговяване на голяма част от тях и в резултат води до сериозни нарушения в зрението (при тежък дефицит до ослепяване), сухота и лющене на кожата, нарушения във функциите на дихателния тракт и другите органи, покрити с епителна тъкан. Витамин А играе важна роля в имунните реакции на организма. Неговият недоимък води до нарушаване на имунитета и повишена чувствителност към инфекциозни болести. Витамин А има значение и за нормалното функциониране на тестисите при мъжете и яйчниците при жените.
Витамин А е единственият витамин, при който може да се стигне до свръхприем и токсични прояви в резултат на прекомерна консумация на храни, които го съдържат в големи количества – черен дроб от риби или тюлени. Токсичните прояви се наблюдават при възрастните най-често при прием на витамин А в количества, превишаващи 10 пъти средните дневни потребности, но децата и бременните жени са по-чувствителни и при тях токсично действие на витамина може да се наблюдава при превишаване на 3-5 пъти дневните потребности. Токсичните прояви при свръхприем на витамин А включват главоболие, повръщане, двойно виждане, опадане на косата, сухота на лигавиците, сухота и лющене на кожата, костни аномалии и увреждане на черния дроб. Високият прием на витамин А по време на бременността може да предизвика аборт, аномалии в развитието на плода и вродени дефекти на новороденото. Затова бременните жени не трябва да консумират често и големи количества черен дроб. Приемът на витамина като добавка към храната под формата на таблетки трябва да става по препоръка на лекар.
Бета каротинът и другите каротеноиди се считат за безопасни. Не е възможно да се стигне до неблагоприятни ефекти в резултат на голяма консумация на храни, богати на тези вещества. Установено е обаче, че прекомерни количества бета каротин, взиман като хранителна добавка може да увеличи риска от рак на белия дроб при пушачи.
Витамин Д е общо название на група стероли, които са много важни за поддържане минералния баланс на организма. Той е известен още като калциферол и антирахитичен витамин.
Витамин Д се образува в кожата при излагане на ултравиолетови лъчи и това е основният източник на този витамин за организма. Витамин Д се приема и чрез някои храни. Най-богати източници са черният дроб на всички риби и мазнините на морските риби (херинга, сардина, сьомга и др.). Малки количества от витамина има и в черния дроб на другите животни, млечното масло, сметаната, яйчния жълтък, млякото. Хранителният прием на витамина е много важен при възрастните хора, които се излагат по-малко на слънчева светлина и при хора, които по религиозни причини покриват изцяло тялото си.
Витамин Д играе важна роля за всмукването в червата и използването от организма на минералите калций и фосфор, за нормалната калцификация на скелета и зъбите. Участва в подържането на нормални нива на калций и фосфор в кръвта и свързаните с тях функции на нервно-мускулната система. Граничният дефицит на витамин Д се проявява с мускулна слабост. Изразен дефицитът на витамина води до нарушаване минерализацията на костите, което при децата се проявява със заболяването рахит, а при възрастните – остеомалация. При децата заедно с рахита се наблюдава изоставяне в растежа и недостатъчна минерализация и на зъбите.
Витамин Д може лесно да предизвика токсични прояви, тъй като границите на безопасния му прием са тесни. Прекомерният прием на витамина (като хранителна добавка или от обогатени с витамин Д храни) води до повишаване нивата на калция в кръвта и свързаните с това ефекти – апатия, анорексия, запек, диария, суха уста, страх, главоболие, гадене и повръщане, жажда и слабост. По-късните прояви на интоксикацията са свързани с калцификация (натрупване на калций) на меките тъкани и включват болки в костите, сърдечна аритмия, високо кръвно налягане, бъбречни увреждания, загуба на тегло.
Витамин Е е термин, който включва 8 съединения (токофероли и токотриеноли), открити в природата, от които алфа токоферолът е биологично най-активната форма. Богати на витамин Е са растителните масла, ядките и семената. Витамин Е се съдържа и в пълнозърнестите зърнени храни, листовите зеленчуци, доматеното пюре, патладжана, морковите, някои плодове като боровинки, къпини, авокадо.
Витамин Е е антиоксидант, който предпазва полиненаситените мастни киселини, включени в структурата на клетъчните мембрани и други важни клетъчни структури от вредното действие на свободните радикали и окислителните продукти в организма. Свободните радикали са нестабилни и високо реактивни съединения, които се образуват при нормалните обменни процеси и под въздействието на външни фактори като цигарения дим, замърсители на околната среда, ултравиолетови лъчи и радиация. Счита се, че вредното действие на свободните радикали е в основата на сърдечно-съдовите заболявания, някои видове рак, нервни заболявания като Паркинсоновата болест, старческата катаракта. Тъй като витамин Е е основен фактор на антиоксидантаната защита на клетките, това определя важната му роля за поддържане на структурите им, стабилността на червените кръвни клетки, имунитета, за намаляване риска от исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт и другите заболявания, свързани с действието на свободните радикали.
Дефицит на витамин Е се наблюдава при недоносени новородени бебета, при които се проявява с хемолитична анемия и при хора със сериозни нарушения във всмукването на мазнините в стомашно-чревния тракт. Дефицитът на витамин Е се проявява с невро-мускулни нарушения, слабост, съкращаване времето на живот на червените кръвни клетки.
За разлика от витамин А и Д, витамин Е е нетоксичен. Прием на витамина в количества до 80-100 пъти над средната дневна потребност се считат за безопасни.
Витамин С
Витамин С е термин, който включва 2 съединения – аскорбинова и дехидроаскорбинова киселина. Този витамин има безспорно много важни функции в организма. Той е необходим за образуването на колагена – вещество, което е включено в структурата на костите, зъбите и кръвоносните съдове. Това определя голямото значение на витамина за здравината на костите, еластичността на кръвоносните съдове и заздравяването на раните. Витамин С активира важни ензимни системи на черния дроб, които детоксикират вредните за организма вещества. Този витамин е включен в синтеза и метаболизма на редица аминокиселини, необходим е за образуването на норадреналина (вещество, което участва в пренасянето на нервните импулси). Витамин С е един от важните компоненти на антиоксидантната защитна система на клетките в организма и тази функция определя ролята му като предпазващ фактор по отношение на раковите и сърдечно-съдовите заболявания, поддържането на имунитета. Този витамин съществено увеличава всмукването на желязото от растителните продукти, като превръща желязото в по-лесно усвоима форма.
Хранителни източници на витамин С са плодовете и зеленчуците, като най-богати са цитрусовите плодове (портокали, лимони, грейпфрут), киви, ягоди, шипки, чушките (червени и зелени), броколи и брюкселско зеле, обикновеното зеле и картофите.
Дефицит на витамин С може да настъпи при недостатъчен хранителен прием и увеличени хранителни потребности, например при работа в условия на вредности. Граничният дефицит се изразява с влошаване зарастването на раните, склонност към заразяване, намалена устойчивост към простуди и инфекции, обща слабост. У нас почти не се среща тежък дефицит, който се проявява със заболяването скорбут – малки точковидни кръвоизливи, особено около корените на косата, възпалени и кървящи венци, анемия, кръвоизливи в ставите, подкожните тъкани и мускулите и др. При децата дефицитът на витамин С води нарушения в структурата на костите и зъбите, изоставане в растежа.
Витамин С е един от най-безопасните витамини. Счита се, че не съществуват сериозни рискове за здравето при прием на витамина до 25 пъти над средната дневна потребност, но продължителен прием над 1 грам дневно може да предизвика диария, която се дължи на големите невсмукани количества витамин С в червата. При здрави хора високият прием на витамин С не увеличава риска от образуване на бъбречни оксалатни камъни независимо, че оксаловата киселина е краен продукт на обмяната на витамина.
Витамините от В група включват: витамин В1 (тиамин), витамин В2 (рибофлавин), витамин В6 (пиридоксин), ниацин (никотинова киселина, витамин РР), фолиева киселина (фолацин, фолат), витамин В12, биотин и пантотенова киселина. Повечето от витамините от В група са съставна част на голям брой ензими и взимат активно участие в обмяната на веществата (белтъци, мазнини и въглехидрати) и освобождаването на енергията при тяхното разграждане. Техните дефицити обикновено се срещат заедно и се проявяват неспецифично – често с обща слабост, уморяемост, намалена устойчивост към инфекции. Повечето от витамините от В група са със слаба токсичност и рядко се наблюдават здравни проблеми, свързани с техния прием от храната. При висок прием на някои от тях под формата на добавки към храната обаче, се наблюдават токсични прояви. Затова взимането им трябва да става съгласно указанията на етикета или препоръките на лекар.
Фолиева киселина
Названието фолиева киселина е предпочитано за този витамин, включващ това изходно съединение и група от голям брой производни съединения със сходна биологична активност, наречени фолати.
Фолиевата киселина един от най-важните за здравето витамини. Фолатите са включени в редица ензими, участващи в синтеза на голям брой аминокиселини и на нуклеотидите и оттук те играят ключова роля в синтеза на дезокси рибонуклеиновата и рибонуклеиновата киселина (ДНК и РНК), които определят клетъчното делене. Дефицитът на фолиева киселина в организма предизвиква нарушения на клетъчното деление, най-изявено в бързо регенериращите (възстановяващите се) тъкани. Дефицитът на този витамин, заедно с дефицита на витамин В12 водят до нарушения в образуването на червените кръвни клетки в гръбначния мозък и до мегалобластна анемия; може да предизвикат нарушения в миелиновите обвивки на периферните нерви и дегенеративни промени в гръбначния мозък. Фолиевият дефицит е особено опасен в първите два месеца на бременността на жените, тъй като даже умерено изразеният му недоимък увеличава значително риска от нарушения в развитието на нервната тръба на плода и вродени малформации, най-често т.нар. Спина бифида; също така преждевременно отделяне на плацентата, аборт. Фолатите се срещат в различни храни, но най-богат на тях е черният дроб. Има ги в тъмно зелените листни зеленчуци като спанак, лапад, салати и други, житните кълнове, дрождите, яйчния жълтък, пълнозърнестия хляб, цвеклото. Трудно се достига достатъчен прием на този витамин чрез храната, особено по време на бременност, когато потребностите от него са двойно по-високи, тъй като няма специфични, богати на фолиева киселина хранителни източници (с изключение на черния дроб). Ето защо, за избягване на фолиев дефицит в критичните първи месеци на бременността и намаляване риска от вродени малформации на новородените, на жените, които планират да забременяват се препоръчва да взимат допълнително фолиева киселина като хранителна добавка .
Установено е, че дефицитът на фолиева киселина увеличава риска от някои видове рак, което е свързано с неефективния синтез на ДНК и нарушаване на клетъчната физиология и структура. Фолиевият дефицит най-често се свързва с по-голяма заболеваемост от рак на дебелото черво.
Фолиевата киселина, заедно с витамин В6 и витамин В12 играят важна роля в метаболизма на сяра съдържащата аминокиселина метионин и техният дефицит води до натрупване на биопродукта хомоцистеин, който предизвиква атеросклеротични промени в кръвоносните съдове. Установено е, че недоимъкът на тези три витамина в организма води до увеличаване риска от сърдечно-съдови заболявания, включително коронарна болест на сърцето и мозъчен инсулт.
Фолиевата киселина е с ниска токсичност, но не се препоръчва прием на големи количества от витамина, тъй като те могат да прикрият съществуващ дефицит на витамин В12, поради сходните функции на двата витамина.
Витамин А
Терминът витамин А включва група мастно разтворими съединения, които са близки по структура и проявяват биологично действие подобно на това на главния представител ретинол, наречени ретиноиди. Витамин А е представен само в храните от животински произход, като в най-големи количества се намират в черния дроб, яйцата и млечните продукти. Витамин А се образува и в организма от някои представители на растителните пигменти каротеноиди, като най-голяма витамин А активност има бета каротинът. Богати на бета каротин и други каротеноиди, предшественици на витамин А са зеленчуците и плодовете, които са тъмнозелени, оранжеви и червени на цвят - зелените листни зеленчуци (спанак, лапад, салати и др.), морковите, доматите, броколи, кайсии, тикви, пъпеши, праскови, нектарини. Каротинът от зеленчуците се усвоява по-добре, когато се подложат на термична обработка – задушаване, варене и пр.
Витамин А изпълнява важни функции в организма. Той е необходим за поддържане на нормалното зрение, тъй като е важна съставка на зрителния пигмент на ретината на очите. Ето защо, при дефицит на витамин А настъпва т.нар “кокоша слепота”, която се изразява с нарушаване на зрението в сумрак. Витамин А играе важна роля за растежа на костите и недоимъкът му при децата предизвиква задържане на растежа им. Витамин А е абсолютно необходим за поддържането структурите и функциите на епителните тъкани в организма, които включват кожата, мембраните, покриващи кръвоносните съдове, стомашно-чревния тракт, дихателните пътища, роговицата. При дефицит на този витамин настъпват сериозни нарушения в структурите и функциите на епителните клетки, което се проявява с вроговяване на голяма част от тях и в резултат води до сериозни нарушения в зрението (при тежък дефицит до ослепяване), сухота и лющене на кожата, нарушения във функциите на дихателния тракт и другите органи, покрити с епителна тъкан. Витамин А играе важна роля в имунните реакции на организма. Неговият недоимък води до нарушаване на имунитета и повишена чувствителност към инфекциозни болести. Витамин А има значение и за нормалното функциониране на тестисите при мъжете и яйчниците при жените.
Витамин А е единственият витамин, при който може да се стигне до свръхприем и токсични прояви в резултат на прекомерна консумация на храни, които го съдържат в големи количества – черен дроб от риби или тюлени. Токсичните прояви се наблюдават при възрастните най-често при прием на витамин А в количества, превишаващи 10 пъти средните дневни потребности, но децата и бременните жени са по-чувствителни и при тях токсично действие на витамина може да се наблюдава при превишаване на 3-5 пъти дневните потребности. Токсичните прояви при свръхприем на витамин А включват главоболие, повръщане, двойно виждане, опадане на косата, сухота на лигавиците, сухота и лющене на кожата, костни аномалии и увреждане на черния дроб. Високият прием на витамин А по време на бременността може да предизвика аборт, аномалии в развитието на плода и вродени дефекти на новороденото. Затова бременните жени не трябва да консумират често и големи количества черен дроб. Приемът на витамина като добавка към храната под формата на таблетки трябва да става по препоръка на лекар.
Бета каротинът и другите каротеноиди се считат за безопасни. Не е възможно да се стигне до неблагоприятни ефекти в резултат на голяма консумация на храни, богати на тези вещества. Установено е обаче, че прекомерни количества бета каротин, взиман като хранителна добавка може да увеличи риска от рак на белия дроб при пушачи.
Витамин Д е общо название на група стероли, които са много важни за поддържане минералния баланс на организма. Той е известен още като калциферол и антирахитичен витамин.
Витамин Д се образува в кожата при излагане на ултравиолетови лъчи и това е основният източник на този витамин за организма. Витамин Д се приема и чрез някои храни. Най-богати източници са черният дроб на всички риби и мазнините на морските риби (херинга, сардина, сьомга и др.). Малки количества от витамина има и в черния дроб на другите животни, млечното масло, сметаната, яйчния жълтък, млякото. Хранителният прием на витамина е много важен при възрастните хора, които се излагат по-малко на слънчева светлина и при хора, които по религиозни причини покриват изцяло тялото си.
Витамин Д играе важна роля за всмукването в червата и използването от организма на минералите калций и фосфор, за нормалната калцификация на скелета и зъбите. Участва в подържането на нормални нива на калций и фосфор в кръвта и свързаните с тях функции на нервно-мускулната система. Граничният дефицит на витамин Д се проявява с мускулна слабост. Изразен дефицитът на витамина води до нарушаване минерализацията на костите, което при децата се проявява със заболяването рахит, а при възрастните – остеомалация. При децата заедно с рахита се наблюдава изоставяне в растежа и недостатъчна минерализация и на зъбите.
Витамин Д може лесно да предизвика токсични прояви, тъй като границите на безопасния му прием са тесни. Прекомерният прием на витамина (като хранителна добавка или от обогатени с витамин Д храни) води до повишаване нивата на калция в кръвта и свързаните с това ефекти – апатия, анорексия, запек, диария, суха уста, страх, главоболие, гадене и повръщане, жажда и слабост. По-късните прояви на интоксикацията са свързани с калцификация (натрупване на калций) на меките тъкани и включват болки в костите, сърдечна аритмия, високо кръвно налягане, бъбречни увреждания, загуба на тегло.
Витамин Е е термин, който включва 8 съединения (токофероли и токотриеноли), открити в природата, от които алфа токоферолът е биологично най-активната форма. Богати на витамин Е са растителните масла, ядките и семената. Витамин Е се съдържа и в пълнозърнестите зърнени храни, листовите зеленчуци, доматеното пюре, патладжана, морковите, някои плодове като боровинки, къпини, авокадо.
Витамин Е е антиоксидант, който предпазва полиненаситените мастни киселини, включени в структурата на клетъчните мембрани и други важни клетъчни структури от вредното действие на свободните радикали и окислителните продукти в организма. Свободните радикали са нестабилни и високо реактивни съединения, които се образуват при нормалните обменни процеси и под въздействието на външни фактори като цигарения дим, замърсители на околната среда, ултравиолетови лъчи и радиация. Счита се, че вредното действие на свободните радикали е в основата на сърдечно-съдовите заболявания, някои видове рак, нервни заболявания като Паркинсоновата болест, старческата катаракта. Тъй като витамин Е е основен фактор на антиоксидантаната защита на клетките, това определя важната му роля за поддържане на структурите им, стабилността на червените кръвни клетки, имунитета, за намаляване риска от исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт и другите заболявания, свързани с действието на свободните радикали.
Дефицит на витамин Е се наблюдава при недоносени новородени бебета, при които се проявява с хемолитична анемия и при хора със сериозни нарушения във всмукването на мазнините в стомашно-чревния тракт. Дефицитът на витамин Е се проявява с невро-мускулни нарушения, слабост, съкращаване времето на живот на червените кръвни клетки.
За разлика от витамин А и Д, витамин Е е нетоксичен. Прием на витамина в количества до 80-100 пъти над средната дневна потребност се считат за безопасни.
Витамин С
Витамин С е термин, който включва 2 съединения – аскорбинова и дехидроаскорбинова киселина. Този витамин има безспорно много важни функции в организма. Той е необходим за образуването на колагена – вещество, което е включено в структурата на костите, зъбите и кръвоносните съдове. Това определя голямото значение на витамина за здравината на костите, еластичността на кръвоносните съдове и заздравяването на раните. Витамин С активира важни ензимни системи на черния дроб, които детоксикират вредните за организма вещества. Този витамин е включен в синтеза и метаболизма на редица аминокиселини, необходим е за образуването на норадреналина (вещество, което участва в пренасянето на нервните импулси). Витамин С е един от важните компоненти на антиоксидантната защитна система на клетките в организма и тази функция определя ролята му като предпазващ фактор по отношение на раковите и сърдечно-съдовите заболявания, поддържането на имунитета. Този витамин съществено увеличава всмукването на желязото от растителните продукти, като превръща желязото в по-лесно усвоима форма.
Хранителни източници на витамин С са плодовете и зеленчуците, като най-богати са цитрусовите плодове (портокали, лимони, грейпфрут), киви, ягоди, шипки, чушките (червени и зелени), броколи и брюкселско зеле, обикновеното зеле и картофите.
Дефицит на витамин С може да настъпи при недостатъчен хранителен прием и увеличени хранителни потребности, например при работа в условия на вредности. Граничният дефицит се изразява с влошаване зарастването на раните, склонност към заразяване, намалена устойчивост към простуди и инфекции, обща слабост. У нас почти не се среща тежък дефицит, който се проявява със заболяването скорбут – малки точковидни кръвоизливи, особено около корените на косата, възпалени и кървящи венци, анемия, кръвоизливи в ставите, подкожните тъкани и мускулите и др. При децата дефицитът на витамин С води нарушения в структурата на костите и зъбите, изоставане в растежа.
Витамин С е един от най-безопасните витамини. Счита се, че не съществуват сериозни рискове за здравето при прием на витамина до 25 пъти над средната дневна потребност, но продължителен прием над 1 грам дневно може да предизвика диария, която се дължи на големите невсмукани количества витамин С в червата. При здрави хора високият прием на витамин С не увеличава риска от образуване на бъбречни оксалатни камъни независимо, че оксаловата киселина е краен продукт на обмяната на витамина.
Витамините от В група включват: витамин В1 (тиамин), витамин В2 (рибофлавин), витамин В6 (пиридоксин), ниацин (никотинова киселина, витамин РР), фолиева киселина (фолацин, фолат), витамин В12, биотин и пантотенова киселина. Повечето от витамините от В група са съставна част на голям брой ензими и взимат активно участие в обмяната на веществата (белтъци, мазнини и въглехидрати) и освобождаването на енергията при тяхното разграждане. Техните дефицити обикновено се срещат заедно и се проявяват неспецифично – често с обща слабост, уморяемост, намалена устойчивост към инфекции. Повечето от витамините от В група са със слаба токсичност и рядко се наблюдават здравни проблеми, свързани с техния прием от храната. При висок прием на някои от тях под формата на добавки към храната обаче, се наблюдават токсични прояви. Затова взимането им трябва да става съгласно указанията на етикета или препоръките на лекар.
Фолиева киселина
Названието фолиева киселина е предпочитано за този витамин, включващ това изходно съединение и група от голям брой производни съединения със сходна биологична активност, наречени фолати.
Фолиевата киселина един от най-важните за здравето витамини. Фолатите са включени в редица ензими, участващи в синтеза на голям брой аминокиселини и на нуклеотидите и оттук те играят ключова роля в синтеза на дезокси рибонуклеиновата и рибонуклеиновата киселина (ДНК и РНК), които определят клетъчното делене. Дефицитът на фолиева киселина в организма предизвиква нарушения на клетъчното деление, най-изявено в бързо регенериращите (възстановяващите се) тъкани. Дефицитът на този витамин, заедно с дефицита на витамин В12 водят до нарушения в образуването на червените кръвни клетки в гръбначния мозък и до мегалобластна анемия; може да предизвикат нарушения в миелиновите обвивки на периферните нерви и дегенеративни промени в гръбначния мозък. Фолиевият дефицит е особено опасен в първите два месеца на бременността на жените, тъй като даже умерено изразеният му недоимък увеличава значително риска от нарушения в развитието на нервната тръба на плода и вродени малформации, най-често т.нар. Спина бифида; също така преждевременно отделяне на плацентата, аборт. Фолатите се срещат в различни храни, но най-богат на тях е черният дроб. Има ги в тъмно зелените листни зеленчуци като спанак, лапад, салати и други, житните кълнове, дрождите, яйчния жълтък, пълнозърнестия хляб, цвеклото. Трудно се достига достатъчен прием на този витамин чрез храната, особено по време на бременност, когато потребностите от него са двойно по-високи, тъй като няма специфични, богати на фолиева киселина хранителни източници (с изключение на черния дроб). Ето защо, за избягване на фолиев дефицит в критичните първи месеци на бременността и намаляване риска от вродени малформации на новородените, на жените, които планират да забременяват се препоръчва да взимат допълнително фолиева киселина като хранителна добавка .
Установено е, че дефицитът на фолиева киселина увеличава риска от някои видове рак, което е свързано с неефективния синтез на ДНК и нарушаване на клетъчната физиология и структура. Фолиевият дефицит най-често се свързва с по-голяма заболеваемост от рак на дебелото черво.
Фолиевата киселина, заедно с витамин В6 и витамин В12 играят важна роля в метаболизма на сяра съдържащата аминокиселина метионин и техният дефицит води до натрупване на биопродукта хомоцистеин, който предизвиква атеросклеротични промени в кръвоносните съдове. Установено е, че недоимъкът на тези три витамина в организма води до увеличаване риска от сърдечно-съдови заболявания, включително коронарна болест на сърцето и мозъчен инсулт.
Фолиевата киселина е с ниска токсичност, но не се препоръчва прием на големи количества от витамина, тъй като те могат да прикрият съществуващ дефицит на витамин В12, поради сходните функции на двата витамина.
Коментари