Жан-Анри Дюнан е роден на 8 май 1828 година в Женева. От дете той е изключително любознателен и дълбоко се вълнува от различни хуманитарни проблеми. На 21 години влиза в дружеството “За благотворителност”. Стажува известно време в различни женевски банки.
На 24 юни 1859 год. Анри Дюнан се озовава в Солферино (Италия). Там той става свидетел на една от най-кръвопролитните битки в историята на човечеството - между френските и италианските войски, от една страна, и австрийските - от друга. В продължение на петнадесетчасовото сражение повече от 80 хиляди войници са извадени от строя - убити, ранени и болни. Анри Дюнан е дълбоко потресен от страданията на ранените и безпомощността на военната администрация да им окаже медицинска помощ. За да облекчи мъките на ранените, Анри Дюнан се обръща към жителите на близките селища с молба да донесат вода и храна на умиращите от глад и жажда ранени, да измият и превържат раните им. Ранените французи и австрийци са пренесени в църквите и в случайни убежища. Лекарите, претрупани от работа, проявяват невероятна самоотверженост. Много от тях не излизат от импровизираните операционни повече от 24 часа.
В продължение на 6 дни Дюнан помага на ранените, ободрява ги, раздава помощите, с които разполага.
Голямото му състрадание към жертвите на войната го подтиква да опише трагедията, разиграла се в Солферино. През 1862 г. той издава книгата си “Спомен от Солферино”. Тя представлява горещ апел към човечеството за създаване на едно международно дружество, което да помага на ранените и болните войници по време на война.
Книгата на Дюнан “Спомен от Солферино”, със своите покъртителни епизоди и дълбоко човечно предложение, вълнува силно всички обществени среди. Густав Моание, председател на женевското дружество за обществена полза, поздравява Дюнан за неговата инициатива. На заседание на дружеството е избрана петчленна комисия - т. нар. “Комитет на петимата”. Комитетът подготвя международно съвещание за разглеждане на въпроса за облекчаване участта на болните и ранените войници по време на военни конфликти.
Ревностен пропагандатор, Анри Дюнан обхожда много страни в Европа и успява да спечели в полза на своите идеи много европейски държавници и общественици.
В началото на 1863 г. Анри Дюнан и Гюстав Моание изпращат апел до някои правителства в Европа за разрешаването на този общочовешки и международен въпрос. В резултат на това през октомври 1863 година в Атенеума в Женева се свиква първата официална конференция, на която присъстват представители на Швейцария, Франция, Русия, Англия, Италия, Холандия, Саксония, Баден, Швеция и Испания.
През май 1864 година Анри Дюнан основава сам Френското дружество за помощ на ранените войници. Авторът на “Спомен от Солферино” се ползва с широка популярност. Навсякъде – в европейските дворци, в светските салони, в научните и благотворителните дружества, сред обикновените граждани, на него му засвидетелстват дълбоко уважение и признателност. Отдаден на обществена дейност, твърде щедър в своята благотворителност, той пренебрегва финансовите си интереси. Банкрут го принуждава да напусне Женева и да подаде оставката си в Международния комитет.
За отритнатия от собствената си социална среда и прокуден от родния си град Анри Дюнан настъпват тежки дни в самота и бедност. Въпреки това той продължава да работи неуморно в областта на започнатото от самия него дело.
През 1870 г. посещава няколко пъти Париж и работи за облекчаване съдбата на ранените. През 1872 г. написва няколко брошури върху съдбата на военнопленниците, мирновременната програма на Червения кръст. В тях той вменява в дълг на Червения кръст да оказва помощ в случай на епидемии, пожари, наводнения и пр.
През 1893 г. Анри Дюнан изготвя ново, допълнено издание на “Спомен от Солферино”. На 30 октомври 1910 г. в една малка болница в градчето Хейдън, заобиколен от малка група свои близки и почитатели, завършва земния си път...
Коментари