Директор на сестринското училище и първи управител на болницата е бил д-р Петър Ораховац. Той бил ръководител и лекуващ лекар. След него, втори управител на болница станал д-р Васил Моллов.
Първоначално в болницата започнали работа две руски милосърдни сестри - София Висоцкая и Олга Сухонен . И двете са от Санкт Петербург, от Крестовоздвиженската общност. Ученичките живеели в сградата, където в момента се помещава Националният център по кръвопреливане. Болницата имала 6 легла и се помещавала в построената още през 1893 г. за склад на Дружеството "Червен кръст". сграда Сега на това място е построена сградата на Неврохирургията на "Пирогов".
Теренът, на който се създава и развива болницата "Червен кръст" е дарен на Дружеството от Софийска градска община с нотариален акт. В началото това били 5 225 кв.м. площ . През 1901 г. общината увеличава подареното място с още 6 600 кв.м., а през 1907 г. - с още 12 000 кв.м. По този начин през 1907 г. БЧК разполага с 23 825 кв.м. в близост до Руски паметник за развитието на болницата "Червен кръст".
Какви сгради е имало на това място в началото на века? Откъм централния вход на сегашния Институт, на мястото на паркинга, се е намирала 3 етажна къща, в която са били жилищата на медицинския персонал на Дружеството. Тази постройка е разрущена около 1972 г. На мястото на сегашните детски хирургични клиники е била двуетажната сграда на Централния съвет на БЧК. Приемното отделение на сегашната детска хирургия е било аптека. Откъм ул. "Лайош Кошут", на мястото на сегашната Неврохирургия, са били складове и портал, след тях работилници и гаражи, къща на 2 етажа. Следва сградата на сегашната Клиника по Гнойно-септична хирургия, останала от онова време. Сградата с комина е също от началото на века - била е дом за пенсионирани милосърдни сестри.
Централното здание на Болница "Червен кръст" е започнато да се строи през 1907 г. и било завършено през 1909 г. За него, заедно с болничните инсталации, са изразходвани 335 500 лв. От тях 104 023 лв. са от парите, събрани за преждевременно приключилата мисия на българска червенокръстка бригада в Далечния изток по време на Руско-японската война. Това е страдата на сегашните секции по Токсикология и Спешни вътрешни заболявания. До 1952 г. тя е била на 2 етажа. През 1952 г. се надстроява и трети етаж, а през 1999 - 2000 г., на сградата се извършва генерален ремонт и осъвременяване, като нейните архитектурна стойност и функции се съхраняват.
За времето болничното заведение е било много модерно, слънчево, хигиенично, с необходимите болнични и сервизни помещения, техника и апаратура. Българският Червен кръст е поддържал добри връзки с чуждестранни червенокръстски организации и те го подпомагали в това му значимо дело.
Легловата база на болницата нараства постепенно. От 6, 9, 12 легла до 1903 г. и от 20, 30, 40 легла от 1905 до 1909 г. На 15 септември 1909 г., започва работа новият корпус на болницата с 60 легла, едно вътрешно и едно хирургично отделение. За старши лекар на вътрешното отделение е назначен д-р Каракашев, а за управител - д-р Карамихайлов. В болницата са разкрити 5 легла за бедни, на които пациентите се лекуват безплатно. Тарифите за останалите пациенти са 10, 6, 3 лева, в зависимост от броя на леглата в стаята. Таксата за един амбулаторен преглед е 1 лв. Бедните не плащат такса.
Освещаването на болницата е станало официално на 6 юни 1910 г. Поканени били всички лекари от гр. София. За времето това била една добре уредена, отговаряща на всички изисквания болница. Стаите били разделени на 3 класи - с по 1, 2 и повече легла.
Може да се каже, че болницата на дружеството "Червен кръст" е била приоритет в дейността му и за нея не са жалени средства. Лекарският персонал е специално подбиран. Тук работят едни от най-добрите лекари на страната.
Към вътрешното отделение имало и модерна лаборатория, а към хирургичното две добре обзаведени операционни зали - за септични и асептични операции. Имало просторна амбулатория със съответни кабинети, както и аутопсионна с лаборатория за патологоанатомични изследвания. Така разгърнатата болнична база позволила на нейна територия да се базира и Бързата помощ за София / през 1945 г./.
Болницата от онова време се славела с отлични стерилизационна и болнична пералня. За първи път в България за нея били внесени модерни автоклави и апаратура за асептика и антисептика.
Още в края на първото десетилетие от създаването си, болницата "Червен кръст" е дала сериозна заявка за активно участие в българското здравеопазване.
През второто десетилетие на века, наситено с бурни и трагични исторически събития, болницата продължава да се развива. Започналата Балканска война / 1912-1913 г./ наложила разкриването на редица болници на фронта и в тила. Грижата за тиловите болници била предоставена на Българското дружество "Червен кръст". Ръководството на това дружество преди всичко се спряло на своята основна база - болницата "Червен кръст" в София. На нейните 60 легла през време на Балканската война от 12.02.1912 г.до 01.03.1914 г. били лекувани по 120 души едновременно. Общо, за целия период в болницата били лекувани 1820 души. От тях 607 офицери, 1015 подофицери и войници и 198 цивилни. За същото време през амбулаторията преминали 9097 души - офицери, войници, цивилни граждани. По време на тази война леглата в болницата стават 100 и остават толкова чак до 1947 г.
След 1913 г. ръководителите на сестринското училище обръщат особено внимание на гледането на болния съобразно най-новите тенденции в Европа и изхождайки от презумпцията, че за оздравяването на болния гледането оказва също толкова влияние, както и лечението.
През 1915 г. бил разкрит рентгенов кабинет (рентгенов институт, както го наричали тогава). Този кабинет, един от първите за времето, бил оборудван с най-модерна техника и повишил авторитета на болницата. Апаратурата била получена с помощта на Международния комитет на Червения кръст и Лигата на дружествата на Червения кръст и червения полумесец.
По време на Първата световна война болницата станала главната болнична база на българското дружество "Червен кръст". В нея били лекувани особено тежките случаи и такива, които изисквали специални грижи. Тя вече имала авторитета на първостепенно лечебно заведение в България.
През третото си десетилетие ( 1920 - 1930 ) болницата продължава своето развитие. В 1925 г. била внесена от чужбина специална апаратура и бил разкрит физиотерапевтичен кабинет - нещо съвсем ново и модерно за онова време, с особен принос за по-доброто и по-бързо излекуване на тежко болните.
През четвъртото десетилетие ( в 1934 г. ) е разкрита една от първите уредени и функциониращи диетични кухни. Персоналът в нея работел под ръководството и контрола на специално обучена в чужбина милосърдна сестра. В диетичната кухня ученичките милосърдни сестри се обучавали да приготвят различните диети за болните, да требват храната, да я подбират по качество на продуктите. Учели се и да приготовляват някои храни и питиета за болните и да сервират по подходящ начин.
2. Да бъде база за практическа подготовка на ученичките за милосърдни сестри.
3. Да полага грижи за лекуването на бедни със средства, отпуснати от дружествените дарители.
В продължение на четвърт век до 9.ІХ.1944 година, леглата в болницата "Червен кръст" остават постоянно 100.
През цялото съществуване болницата "Червен кръст" усъвършенства непрекъснато материално-техническата си база и увеличава обема на диагностично-лечебната си дейност под ръководството на видни лекари- управители и лечители.
Към 9.ІХ.1944 г. това е вече една известна и призната болница със 100 легла, структурирани във вътрешно и хирургично отделение. Хирургичното отделение се завежда от д-р Гребенаров. Тук работи и д-р К. Алтънов. Вътрешното отделение се завежда от приват доцент д- Борис Клаин с ординатор д-р Арменков и д-р В. Сеизов - старши лекар. По това време в отделението работи като доброволец и Ал. Монов-студент по медицина.
През 1945 г. болницата "Червен кръст" е реорганизирана в главна база на бързата помощ в България. Известно време след 9 септември 1944 г. тази болница играе ролята на правителствена.
През 1947 г. леглата стават 115 - 50 за вътрешно отделение и 65 за хирургично. Тук работят 17 лекари, 17 мед.сестри, 5 санитарки, 8 болногледачки, 16 прислужници-чистачки. По длъжност лекарите са: лекар-управител, двама завеждащи отделения, двама старши лекари и 6 лекари специалисти, 5 младши лекари и 1 лекар завеждащ амбулаторията. От1944 до 1951 г. за 7 години управители на болницата са били: д-р Ташо Ташев, д-р Ангел Симеонов, д-р Стефан Димитров-професори, видни специалисти в българската медицина. Тук работят още: д-р Здравка Кемилева, д-р Ема Бозаджиева, д-р Агоп Чакъров, д-р Янаки Холевич - по-късно изтъкнати български професори в различни области на медицинската наука.
През 1949 г. болницата "Червен кръст" минава на подчинение на Софийски градски народен съвет като спешна градска болница.
Приносът на болницата "Червен кръст" е голям, особено по време на тежките военни и следвоенни години и кризисни времена, за лекуване на болни, ранени и пострадали. Това е болница на обикновения български гражданин, поставила основите на Института за спешна медицинска помощ "Н.И.Пирогов" през 1951 г. Последният наследи и доразви идеите и традициите на своята предшественичка в следвашите 50 години - до 2000 година.
Коментари