О, благородни души, които поемат по пътя на добродетелта и милосърдието! Нима има по-възвишен дълг от този да засвидетелстваш уважение към онези, чиито грижи и нежност тъкат основите на живота? Нима може да съществува по-свещен акт от този да изразиш признателност към жената – майка, сестра, приятелка, спътница – чиято благост ни окриля в дните на радост и ни утешава в миговете на печал?
Ето защо младите доброволци на Българския Червен кръст – Шумен в сияйния ден на Осми март се възправиха като стожери на добродетелта и благородството, за да поднесат своето преклонение пред жените. Не със злато и скъпоценности, не с празни слова и мимолетни обещания, а със саморъчно изработени цветя – символ на чистота, на преданост, на безкористна обич!
О, каква по-свидна гледка от тази – младежите, водени от вътрешен порив на почитание, с трепет в сърцата и светлина в очите, протягат ръце, за да дарят радост! Всяко цвете, сътворено от техните ръце, е не просто украшение, но и послание – че жената е достойна за възхвала, че нейната сила и кротост заслужават вечно признание.
И както слънцето дарява светлина без да очаква отплата, така и тези млади души разпръснаха щедро своята признателност, знаейки, че доброто не търси отплата, а самò по себе си е най-великата награда! Нека техният пример бъде факел, който ще вдъхновява поколения наред, нека тяхната добродетел бъде завет, който ще ехти във времето, напомняйки на всички ни, че почитта към жената е не просто дълг, а върховно изкуство на душата!
Да живее благородството! Да пребъде почитта към жената!
Коментари