За почитта и радостта: Размисли по повод 8 март

 Какво е уважението, ако не светъл дълг на човека към другия? Какво е радостта, ако не споделен миг на благост между души, сродени по пътя на живота?

В деня преди осмия ден на март, когато светът отдава почит на жената – тази, която дарява живот, утеха и мъдрост – доброволците от Българския младежки Червен кръст в Шумен, заедно с Общинския здравен център, пристъпиха към деяние просто, но пълно със смисъл. Те изработиха с ръцете си хартиени цветя – скромни знаци на внимание, които, повече от самите цветя, носят благоразположението на душата, даряваща безвъзмездно.

И каква друга награда търси добродетелта, освен сиянието в очите на онези, които получават този дар? Дами от различни възрасти ще почувстват топлотата на този жест – не като дълг, наложен отвън, а като искрен израз на почит. Защото най-голямата добрина е онази, която извира свободно, без очакване за отплата, без суета и търсене на признание.

Нека тази инициатива бъде напомняне, че истинската радост не се намира в тленните притежания, а в простите, но значими актове на доброжелателство. Нека помним, че най-доброто, което можем да направим за другите, е да внесем светлина в техния ден. Защото нито времето, нито случаят, нито дори тленността могат да отнемат онова, което е дадено от сърце.