Помни, че корените ти определят пътя, но духът е този, който го осветява. Българският Червен Кръст и Тодоров Ден носят в себе си една и съща същина – жертвоготовност, устойчивост и чест. Първото – в името на човечеството, второто – в чест на традицията. Нека размислим за тях с проникновение и мъдрост.
Българският Червен Кръст, като непоколебим страж на милосърдието, се корени в разбирането, че помощта към ближния не е бреме, а добродетел, която укрепва както даващия, така и получаващия. Няма висша слава от тази да посветиш живота си на другите, да изправиш падналия и да дадеш надежда на обезсърчения. Както войнът намира чест в боя, така и доброволецът намира чест в служението.
Тодоров Ден, наречен още Конски Великден, е празник на силата и стремежа напред. Както конят устремено препуска, така и човекът трябва да се движи с решителност през живота. В състезанието не печели само най-бързият, а този, който знае пътя и устоява до края. В този ден празнуваме не само физическата мощ, но и духовната устойчивост, която ни води през изпитанията на битието.
Виж, че няма разлика между война и живота – както войнът пази честта си, така и онзи, който служи на милосърдието, пази чистотата на сърцето си. Българският Червен Кръст и Тодоров Ден са две лица на една и съща монета – едното е грижа за другите, другото е сила, за да носиш тази грижа без колебание.
Нека всеки, който почита традицията, помни: милосърдието не е слабост, а най-великата сила. Нека всеки, който препуска през житейските битки, разбере: няма по-голяма победа от тази над самия себе си.
Затова нека в този ден – осми март, ден на жената, ден на коня, ден на духа – отдадем почит на тези, които не се огъват, а служат, не се страхуват, а препускат напред. В това е истинската добродетел, в това е мъдростта, която времето не може да изтрие.
Коментари