“Най-висшето и единствено призвание на лекаря е да възстанови здравето на болния и това се нарича лекуване”.
Д-р Самуел Ханеман
Основите на Хомеопатията, като научна система, полага гениалният немски лекар и химик Кристиян Фридрих Самуел Ханеман, роден на 10 април 1755г. в град Майсен, Саксония. От най-ранна възраст баща му, изкусен живописец в местната порцеланова фабрика, го възпитава да развива самостоятелност и задълбоченост на мисленето си. Ханеман започва медицинското си образование в Лайпциг. След това се премества във Виена, където е бил най-известният тогава медицински университет в Европа. Издържал се от преводи на научна литература и от уроци по чужди езици. През 1791г. той бил избран за член на Академията на Науките в Майнс заради изследванията си в областта на химията. Неговият “Аптекарски лексикон” станал стандартен учебник за всички лекари в Германия. На него била възложена задачата да стандартизира немската фармакопея. Той не бил удовлетворен от драстичните методи на лечение, прилагани тогава в медицинската практика – пускане на кръв чрез венесекции, пиявици или вендузи, даване на препарати от живак или други силно отровни вещества и очистителни. Затова решил да преустанови лекарската си практика, но продължил да изследва здравето и болестта. Чрез многобройните си преводи в областта на лечебното изкуство той е придобил огромна широта на познанията си. Превеждайки ръководство на известния по онова време английски професор по медицина Уйлям Кулен той прочел, че лечебните свойства на хининовата кора при лечението на маларията се дължат на горчивия ù вкус. Той не приел това обяснение и решил да вземе няколко пъти извлек от хининова кора. Като резултат Ханеман изпитал всички симптоми на малария без всъщност да е болен от нея. Този експеримент поставил началото на нова ера в лекуването и било първото доказване на хомеопатично лекарство. Следващите години Ханеман и неговите привърженици се отдали на подробно изучаване и систематично записване на резултатите от опитите, които провеждали върху себе си, близките си и приятелите си като приемали малки дози от различни вещества. Този процес, при който експериментално били предизвиквани симптоми у здрави хора в резултат на приемане на определени вещества, бил наречен доказване. Всички симптоми, причинени от отравянията и онези, изявени при експериментите били събрани в огромни томове. Често били разпознавани комплекси от симптоми на различни заболявания, считани дотогава за нелечими. Тогава тези вещества, приготвени по съответен начин като лекарства били давани на пациенти с подобни оплаквания и те ги излекували.
Тази идея не била нова – Хипократ, а по-късно и Парацелз, използвали сняг, за да лекуват измръзвания, а при повишена киселинност на стомаха – незначителни количества солна киселина; извлек от татул за някои случаи на лудост и конвулсии.
Натрупал тази база от знания след няколко години Ханеман се върнал към медицинската си практика, но прилагайки вече хомеопатичния метод на лечение. През 1810г. излязъл фундаменталния му труд “Органон на лечебното изкуство”. Между 1811г. и 1821г. публикувал в 6 тома “Материя Медика Пура” с 67 хомеопатични лекарства. Едновременно с издателската си дейност той развил интензивна и ползотворна лечебна и образователна дейност. До 2 юли 1843г. (датата на смъртта му) практиката му процъфтявала, последователите му ставали все по-многобройни, науката Хомеопатия - все по-усъвършенствана.
В САЩ най-голям принос за развитието на Хомеопатията има доктор Джеймс Тайлър Кент. Той се ориентирал към тази наука след като станал свидетел на “магическо” излекуване, чрез този нов за страната му метод, на тежко болната му съпруга. Кент насочил цялата си енергия към изучаването и прилагането му. В резултат станал професор по Хомеопатична Материя Медика и преподавал в различни медицински хомеопатични колежи в САЩ.
Друг голям лекар-хомеопат, работил в зората на тази нова наука, е немския лекар Константин Херинг. Знанията му по класически езици, литература и математика са били енциклопедични. В Университета в Лайпциг той бил ученик на известния тогава хирург Роби. По това време местното лекарско общество възложило на неговия наставник да напише изобличителна статия срещу Хомеопатията, но Роби отказал и прехвърлил тази задача на младия Херинг. С присъщата си педантичност Херинг започнал да проучва публикуваната дотогава хомеопатична литература и да прави експерименти със себе си. Случило се така, че един ден докато правил дисекция на трупове се порязал и получил отравяне на кръвта. Била му препоръчана ампутация на ръката като единствена надежда за спасение на живота му. Но прилагайки хомеопатия върху себе си той бързо и напълно се излекувал.
По време на холерната епидемия в Неапол през 1854г. д-р Рубини спасил с хомеопатични лекарства всички лекувани от него 255 души заболели от холера.
През тридесетте години на миналия век д-р Бьонингхаузен спасил от бяс десетки хора и животни много години преди Луи Пастьор да въведе ваксината срещу бяс през 1855г.
В Англия Хомеопатията е въведена от д-р Фредерик Куин - пряк ученик на Ханеман, който основал Лондонската Хомеопатична Болница през 1849г. През тези почти 200 години много знаменити лекари от цял свят са допринесли за развитието и доброто име на Хомеопатичния метод: Т. Ален, М. Блеки, М. Тайлър, Е. Неш, П. Шанкаран и много други. Възраждането и възходът на тази ценна лечебна система през последните две десетилетия се свързват и с името на големия гръцки хомеопат - Георгиус Витулкас.
В наши дни, в много страни по света, има Хомеопатични клиники; в Европа най-известната се намира в Белгия, чийто директор е д-р Алфонс Гьойкенс. Хомеопатията, като терапевтичен метод, е изключително развита в Индия (където има многобройни хомеопатични болници и колежи) и Латинска Америка, тъй като тя е много ефикасна и в същото време евтина.
Не случаен е фактът, че близо 160 години Кралското семейство в Англия се лекува с Хомеопатия. Крал Джордж VІ през 30 години на нашия век дори нарекъл любимия си състезателен кон на името на едно от хомеопатичните лекарства – Хиперикум.
В Холандия около 50% от лекарите на обща практика, а в Англия около 40 % - изписват хомеопатични лекарства.
Практикуващите Класическа Хомеопатия лекари членуват в Хомеопатични лекарски съюзи, които са обединени в Европейски комитет по Хомеопатия - в много страни има асоциации на ветеринарните хирурзи, прилагащи хомеопатична терапия, както и асоциации, обединяващи много от ветеринарните лекари-хомеопати. Тези асоциации са обединени в Международна Асоциация за Ветеринарна Хомеопатия.
Д-р Самуел Ханеман
Основите на Хомеопатията, като научна система, полага гениалният немски лекар и химик Кристиян Фридрих Самуел Ханеман, роден на 10 април 1755г. в град Майсен, Саксония. От най-ранна възраст баща му, изкусен живописец в местната порцеланова фабрика, го възпитава да развива самостоятелност и задълбоченост на мисленето си. Ханеман започва медицинското си образование в Лайпциг. След това се премества във Виена, където е бил най-известният тогава медицински университет в Европа. Издържал се от преводи на научна литература и от уроци по чужди езици. През 1791г. той бил избран за член на Академията на Науките в Майнс заради изследванията си в областта на химията. Неговият “Аптекарски лексикон” станал стандартен учебник за всички лекари в Германия. На него била възложена задачата да стандартизира немската фармакопея. Той не бил удовлетворен от драстичните методи на лечение, прилагани тогава в медицинската практика – пускане на кръв чрез венесекции, пиявици или вендузи, даване на препарати от живак или други силно отровни вещества и очистителни. Затова решил да преустанови лекарската си практика, но продължил да изследва здравето и болестта. Чрез многобройните си преводи в областта на лечебното изкуство той е придобил огромна широта на познанията си. Превеждайки ръководство на известния по онова време английски професор по медицина Уйлям Кулен той прочел, че лечебните свойства на хининовата кора при лечението на маларията се дължат на горчивия ù вкус. Той не приел това обяснение и решил да вземе няколко пъти извлек от хининова кора. Като резултат Ханеман изпитал всички симптоми на малария без всъщност да е болен от нея. Този експеримент поставил началото на нова ера в лекуването и било първото доказване на хомеопатично лекарство. Следващите години Ханеман и неговите привърженици се отдали на подробно изучаване и систематично записване на резултатите от опитите, които провеждали върху себе си, близките си и приятелите си като приемали малки дози от различни вещества. Този процес, при който експериментално били предизвиквани симптоми у здрави хора в резултат на приемане на определени вещества, бил наречен доказване. Всички симптоми, причинени от отравянията и онези, изявени при експериментите били събрани в огромни томове. Често били разпознавани комплекси от симптоми на различни заболявания, считани дотогава за нелечими. Тогава тези вещества, приготвени по съответен начин като лекарства били давани на пациенти с подобни оплаквания и те ги излекували.
Тази идея не била нова – Хипократ, а по-късно и Парацелз, използвали сняг, за да лекуват измръзвания, а при повишена киселинност на стомаха – незначителни количества солна киселина; извлек от татул за някои случаи на лудост и конвулсии.
Натрупал тази база от знания след няколко години Ханеман се върнал към медицинската си практика, но прилагайки вече хомеопатичния метод на лечение. През 1810г. излязъл фундаменталния му труд “Органон на лечебното изкуство”. Между 1811г. и 1821г. публикувал в 6 тома “Материя Медика Пура” с 67 хомеопатични лекарства. Едновременно с издателската си дейност той развил интензивна и ползотворна лечебна и образователна дейност. До 2 юли 1843г. (датата на смъртта му) практиката му процъфтявала, последователите му ставали все по-многобройни, науката Хомеопатия - все по-усъвършенствана.
В САЩ най-голям принос за развитието на Хомеопатията има доктор Джеймс Тайлър Кент. Той се ориентирал към тази наука след като станал свидетел на “магическо” излекуване, чрез този нов за страната му метод, на тежко болната му съпруга. Кент насочил цялата си енергия към изучаването и прилагането му. В резултат станал професор по Хомеопатична Материя Медика и преподавал в различни медицински хомеопатични колежи в САЩ.
Друг голям лекар-хомеопат, работил в зората на тази нова наука, е немския лекар Константин Херинг. Знанията му по класически езици, литература и математика са били енциклопедични. В Университета в Лайпциг той бил ученик на известния тогава хирург Роби. По това време местното лекарско общество възложило на неговия наставник да напише изобличителна статия срещу Хомеопатията, но Роби отказал и прехвърлил тази задача на младия Херинг. С присъщата си педантичност Херинг започнал да проучва публикуваната дотогава хомеопатична литература и да прави експерименти със себе си. Случило се така, че един ден докато правил дисекция на трупове се порязал и получил отравяне на кръвта. Била му препоръчана ампутация на ръката като единствена надежда за спасение на живота му. Но прилагайки хомеопатия върху себе си той бързо и напълно се излекувал.
По време на холерната епидемия в Неапол през 1854г. д-р Рубини спасил с хомеопатични лекарства всички лекувани от него 255 души заболели от холера.
През тридесетте години на миналия век д-р Бьонингхаузен спасил от бяс десетки хора и животни много години преди Луи Пастьор да въведе ваксината срещу бяс през 1855г.
В Англия Хомеопатията е въведена от д-р Фредерик Куин - пряк ученик на Ханеман, който основал Лондонската Хомеопатична Болница през 1849г. През тези почти 200 години много знаменити лекари от цял свят са допринесли за развитието и доброто име на Хомеопатичния метод: Т. Ален, М. Блеки, М. Тайлър, Е. Неш, П. Шанкаран и много други. Възраждането и възходът на тази ценна лечебна система през последните две десетилетия се свързват и с името на големия гръцки хомеопат - Георгиус Витулкас.
В наши дни, в много страни по света, има Хомеопатични клиники; в Европа най-известната се намира в Белгия, чийто директор е д-р Алфонс Гьойкенс. Хомеопатията, като терапевтичен метод, е изключително развита в Индия (където има многобройни хомеопатични болници и колежи) и Латинска Америка, тъй като тя е много ефикасна и в същото време евтина.
Не случаен е фактът, че близо 160 години Кралското семейство в Англия се лекува с Хомеопатия. Крал Джордж VІ през 30 години на нашия век дори нарекъл любимия си състезателен кон на името на едно от хомеопатичните лекарства – Хиперикум.
В Холандия около 50% от лекарите на обща практика, а в Англия около 40 % - изписват хомеопатични лекарства.
Практикуващите Класическа Хомеопатия лекари членуват в Хомеопатични лекарски съюзи, които са обединени в Европейски комитет по Хомеопатия - в много страни има асоциации на ветеринарните хирурзи, прилагащи хомеопатична терапия, както и асоциации, обединяващи много от ветеринарните лекари-хомеопати. Тези асоциации са обединени в Международна Асоциация за Ветеринарна Хомеопатия.
Коментари