Хомеопатията се отличава от Алопатията (“класическия” метод на лечение) и другите лечебни методи по това, че има ясна формулировка на принципи и закони, които определят и обясняват лечебните ефекти на хомеопатичните лекарства и са в пълно съзвучие с природните. Това отделя Хомеопатията от другите ненаучни терапевтични методи.
Принципи на подобието
Първият и основен принцип, който лежи в основата на хомеопатичната наука е този на ПОДОБИЕТО. С него започват всички учебници, семинари и изложения на хомеопатична тема. Той е формулиран така: подобното се лекува с подобно (similia similibus curentor). Какво се крие зад него? Веществата, които евентуално биха се използвали като основа за хомеопатично лекарство, в здрав индивид трябва да предизвикват симптоми, сходни на симптомите на определено заболяване. Например: при допир с листата на растението Отровен шмак (Rhus toxicodendron) се получава обрив от малки мехурчета, пълни с бистро съдържимо, силно сърбящи и парещи, кожата по тях е зачервена и оточна Тази картина много прилича на пораженията, които нанася вирусът Херпес зостер върху кожата. Това означава, че двете картини са подобни, следователно това хомеопатично лекарство може да се използва с успех при такава проява на вирусното заболяване Херпес зостер.
Понятие за жизнена сила
Хомеопатията използва понятието “Жизнена Енергия”. С нея се обяснява действието на хомеопатичното лекарство, процесът на излекуване и всички феномени, свързани с човешкия индивид като форма на живот. Жизнената Енергия е силата, която вдъхва живот на всички организми. Тя е вдъхновението, което прави съвкупността от клетки и тъкани – жив организъм, човек. Всички болестни фактори: стрес, вируси, вредни условия на околната среда, въздействат именно върху нея. Така се получават места, където Жизнената Енергия е подтисната – там се проявява патологията. Ролята на хомеопатичното лекарство е да покаже на организма къде, в коя посока Жизнената му Енергия е подтисната. Тогава, при наличие на добра Жизнена Енергия, човек сам се справя с болестта. Ето защо децата и младите хора много добре реагират на хомеопатично въздействие, справят се добре с острите и хронични патологии – защото при тях Жизнената Енергия не е подтисната от вредните фактори на околната среда и стресът. И обратно: възрастните хора, дълго боледувалите или обременените с тежки наследствени патологии имат слаба Енергия, за която са необходими внимателно преценени по сила хомеопатични импулси.
Само едно лекарство
Това е втория по важност принцип в Хомеопатията. Той гласи, че винаги се дава само едно хомеопатично лекарство на принципа на подобието според тоталността от проявените симптоми. Това означава, че след хомеопатичното интервю се назначава само един хомеопатичен медикамент и не се приема никакъв друг докато не се установи ефектът от него или изменение на симптоматичната картина. Едновременното даване на няколко хомеопатични лекарства (или комбинирани препарати), практикувано от някои хомеопати, не е съобразено с “доказването” на хомеопатичните лекарства (т.е. изследването на симптомите на това вещество проявени в здрав индивид) и начина им на действие. Следователно ефектът на такова “лечение” е съмнителен. Например: сутрин - Беладона, обед - Пирогениум, вечер - Меркуриус или понеделник - Креозотум, сряда - Пулсатила, неделя - Сулфур.
Принципи на безкрайно малката доза
Трети основен принцип в Хомеопатията. Лекарството се дава във възможно най-малкото количество и не се повтаря или променя докато не се е изчерпал ефектът от първата доза. Това означава, че докато организмът е ангажиран да отговори на стимулиращия сигнал на хомеопатичното лекарство, той не трябва да се отклонява в друга посока, т.е. да се дава друг сигнал пък бил той и същия.
Тоталност на симптомите (холистичен подход) или Оздравяване и концепция за болестта: нива и посока на жизнената сила (закон на Херинг)
Хомеопатията е холистичен метод на лечение (от гръцки holos – цял, цялостен). Този метод възприема един по-широк възглед за човека, здравето, причините за болестта и индивидуалните и прояви в отделния индивид. Той представя човека като съставен от три взаимно свързани, влияещи си, основни нива. Всяко от тях има своя вътрешна организация, енергийна структура и динамика: физическо, умствено-емоционално и духовно. За да може лекарят-хомеопат да прави правилна преценка за процесите, които той самия направлява, трябва добре да разбира и знае йерархичната подреденост на тези нива и влиянието й върху функцията на отделните органи и тъкани. Най-общо можем да кажем, че най-маловажното ниво е физическото, следва умствено-емоционалното, а най-високо стой духовното ниво. Оттук произтичат и въпросите “без връзка” със случая. На болния се задават въпроси, които ориентират лекарят-хомеопат за индивидуалността на тези нива в конкретния човек. Хомеопатът трябва да разбере страховете, емоционалните особености на пациента, привичките, причините за емоционално разстройство
Във всяко от нивата също има йерархия: например във физическото най-важен е мозъкът (главен и гръбначен), после следват сърце, бъбреци, бели дробове и т.н. като кожата е най-периферния и относително маловажен орган. Хомеопатите казват, че кожата е най-невинният орган в човешкото тяло. Това е така, защото ако всеки орган (тъкан) в организма е здрав кожата никога няма да се разболее. Тя е като огледало за здравословното състояние на човек. Има схващане, че кожното заболяване е болестен процес, който е излязъл извън типичната за развитието си област.
Ако по време на терапията се наблюдава преместване на увреждането от по-важни към по-маловажни нива и от по-важни централни органи към по-маловажни и периферни, знаем, че настъпва истинско излекуване. Ако се наблюдава противоположният процес, т.е. придвижване на увреждането към по-дълбоки нива и по-важни органи, очевидно болестта се подтиска и задълбочава, а не се лекува. Затова не трябва да ни заблуждава фактът, че нямаме симптоми на физическо ниво. Например обривът може да се скрил от лечението с кортикостероидни препарати, но новопоявилата се астма или сенна хрема трябва да ни посочи, че кожната патология е подтисната и се е придвижила на по-горно ниво, обхванала е по-важни органи. Ето защо, въпреки все по-модерните и “действащи” лекарства, болестите се лекуват все по-трудно. Това не е, защото бактериите са станали по-устойчиви на новите антибиотици, а защото патологията е преминала на по-горно ниво, превръщайки се в една хронична заболеваемост на хората, която много трудно може да се излекува истински тъй като Жизнената им Енергия е подтисната, а патологията се е имплантирала навътре в организма. Съществува виждане, че тази потиснатост на Жизнената Енергия се предава на поколенията. Това доказва “подмладяването” на болестите, т.е. болести, характерни за възрастните се появяват във все по-млада възраст.
Строго индивидуален подход
При общоприетата сега практика в медицината на определена съвкупност от симптоми обикновено се дава име на някаква болест. Според Хомеопатията болестта е само една – разстройство на Жизнената Енергия, което се изразява в различни оплаквания на различни нива според индивидуалната реактивност и вродена слабост на индивида. Затова болестта протича специфично при всеки отделен човек. Не можем да разберем болестта, докато не разберем човека, който е болен. Затова индивидуалният подход е от първостепенно значение за успешното лечение.
Огромен недостатък на съвременната медицина е, че е загубила директния контакт с пациента. Лекарят се стреми правилно да изтълкува лабораторните резултати и да е изряден в документацията, отколкото да разбере човека, който е срещу него, да прозре първопричината за болестта му.
От всичко казано дотук, нормално се оформя идеята за пълно и активно сътрудничество от страна на пациента. Ако той не се разкрие сам, ако не помогне с експресивността си и желанието си за самоосмисляне на собственото си заболяване колкото и добър да е лекарят-хомеопат той е безсилен да помогне на този човек. Болният, чрез своите споделяния и съпричастност, сам насочва хомеопата към правилното лекарство, а оттам и постигане на успех в конкретния случай.
Лечебна криза
Лечебната криза е феномен, който често съпътства пациентът по пътя към неговото излекуване. Тя не е задължителна и определяща, но нейното наличие е указание, че се върви в правилната насока.
Тя представлява кратковременно усилване интензивността на симптомите (главоболие, температура, обриви) и е резултат от стимула, който хомеопатичното лекарство е дало на Жизнената Енергия на конкретния болен организъм. Но хомеопатът трябва правилно да я тълкува: това усилване на симптомите лечебна криза ли е или болестта се усложнява?; може ли конкретния болен да понесе лечебната криза (например: дете с висока температура или при критично сърдечно заболяване)?
Принципи на подобието
Първият и основен принцип, който лежи в основата на хомеопатичната наука е този на ПОДОБИЕТО. С него започват всички учебници, семинари и изложения на хомеопатична тема. Той е формулиран така: подобното се лекува с подобно (similia similibus curentor). Какво се крие зад него? Веществата, които евентуално биха се използвали като основа за хомеопатично лекарство, в здрав индивид трябва да предизвикват симптоми, сходни на симптомите на определено заболяване. Например: при допир с листата на растението Отровен шмак (Rhus toxicodendron) се получава обрив от малки мехурчета, пълни с бистро съдържимо, силно сърбящи и парещи, кожата по тях е зачервена и оточна Тази картина много прилича на пораженията, които нанася вирусът Херпес зостер върху кожата. Това означава, че двете картини са подобни, следователно това хомеопатично лекарство може да се използва с успех при такава проява на вирусното заболяване Херпес зостер.
Понятие за жизнена сила
Хомеопатията използва понятието “Жизнена Енергия”. С нея се обяснява действието на хомеопатичното лекарство, процесът на излекуване и всички феномени, свързани с човешкия индивид като форма на живот. Жизнената Енергия е силата, която вдъхва живот на всички организми. Тя е вдъхновението, което прави съвкупността от клетки и тъкани – жив организъм, човек. Всички болестни фактори: стрес, вируси, вредни условия на околната среда, въздействат именно върху нея. Така се получават места, където Жизнената Енергия е подтисната – там се проявява патологията. Ролята на хомеопатичното лекарство е да покаже на организма къде, в коя посока Жизнената му Енергия е подтисната. Тогава, при наличие на добра Жизнена Енергия, човек сам се справя с болестта. Ето защо децата и младите хора много добре реагират на хомеопатично въздействие, справят се добре с острите и хронични патологии – защото при тях Жизнената Енергия не е подтисната от вредните фактори на околната среда и стресът. И обратно: възрастните хора, дълго боледувалите или обременените с тежки наследствени патологии имат слаба Енергия, за която са необходими внимателно преценени по сила хомеопатични импулси.
Само едно лекарство
Това е втория по важност принцип в Хомеопатията. Той гласи, че винаги се дава само едно хомеопатично лекарство на принципа на подобието според тоталността от проявените симптоми. Това означава, че след хомеопатичното интервю се назначава само един хомеопатичен медикамент и не се приема никакъв друг докато не се установи ефектът от него или изменение на симптоматичната картина. Едновременното даване на няколко хомеопатични лекарства (или комбинирани препарати), практикувано от някои хомеопати, не е съобразено с “доказването” на хомеопатичните лекарства (т.е. изследването на симптомите на това вещество проявени в здрав индивид) и начина им на действие. Следователно ефектът на такова “лечение” е съмнителен. Например: сутрин - Беладона, обед - Пирогениум, вечер - Меркуриус или понеделник - Креозотум, сряда - Пулсатила, неделя - Сулфур.
Принципи на безкрайно малката доза
Трети основен принцип в Хомеопатията. Лекарството се дава във възможно най-малкото количество и не се повтаря или променя докато не се е изчерпал ефектът от първата доза. Това означава, че докато организмът е ангажиран да отговори на стимулиращия сигнал на хомеопатичното лекарство, той не трябва да се отклонява в друга посока, т.е. да се дава друг сигнал пък бил той и същия.
Тоталност на симптомите (холистичен подход) или Оздравяване и концепция за болестта: нива и посока на жизнената сила (закон на Херинг)
Хомеопатията е холистичен метод на лечение (от гръцки holos – цял, цялостен). Този метод възприема един по-широк възглед за човека, здравето, причините за болестта и индивидуалните и прояви в отделния индивид. Той представя човека като съставен от три взаимно свързани, влияещи си, основни нива. Всяко от тях има своя вътрешна организация, енергийна структура и динамика: физическо, умствено-емоционално и духовно. За да може лекарят-хомеопат да прави правилна преценка за процесите, които той самия направлява, трябва добре да разбира и знае йерархичната подреденост на тези нива и влиянието й върху функцията на отделните органи и тъкани. Най-общо можем да кажем, че най-маловажното ниво е физическото, следва умствено-емоционалното, а най-високо стой духовното ниво. Оттук произтичат и въпросите “без връзка” със случая. На болния се задават въпроси, които ориентират лекарят-хомеопат за индивидуалността на тези нива в конкретния човек. Хомеопатът трябва да разбере страховете, емоционалните особености на пациента, привичките, причините за емоционално разстройство
Във всяко от нивата също има йерархия: например във физическото най-важен е мозъкът (главен и гръбначен), после следват сърце, бъбреци, бели дробове и т.н. като кожата е най-периферния и относително маловажен орган. Хомеопатите казват, че кожата е най-невинният орган в човешкото тяло. Това е така, защото ако всеки орган (тъкан) в организма е здрав кожата никога няма да се разболее. Тя е като огледало за здравословното състояние на човек. Има схващане, че кожното заболяване е болестен процес, който е излязъл извън типичната за развитието си област.
Ако по време на терапията се наблюдава преместване на увреждането от по-важни към по-маловажни нива и от по-важни централни органи към по-маловажни и периферни, знаем, че настъпва истинско излекуване. Ако се наблюдава противоположният процес, т.е. придвижване на увреждането към по-дълбоки нива и по-важни органи, очевидно болестта се подтиска и задълбочава, а не се лекува. Затова не трябва да ни заблуждава фактът, че нямаме симптоми на физическо ниво. Например обривът може да се скрил от лечението с кортикостероидни препарати, но новопоявилата се астма или сенна хрема трябва да ни посочи, че кожната патология е подтисната и се е придвижила на по-горно ниво, обхванала е по-важни органи. Ето защо, въпреки все по-модерните и “действащи” лекарства, болестите се лекуват все по-трудно. Това не е, защото бактериите са станали по-устойчиви на новите антибиотици, а защото патологията е преминала на по-горно ниво, превръщайки се в една хронична заболеваемост на хората, която много трудно може да се излекува истински тъй като Жизнената им Енергия е подтисната, а патологията се е имплантирала навътре в организма. Съществува виждане, че тази потиснатост на Жизнената Енергия се предава на поколенията. Това доказва “подмладяването” на болестите, т.е. болести, характерни за възрастните се появяват във все по-млада възраст.
Строго индивидуален подход
При общоприетата сега практика в медицината на определена съвкупност от симптоми обикновено се дава име на някаква болест. Според Хомеопатията болестта е само една – разстройство на Жизнената Енергия, което се изразява в различни оплаквания на различни нива според индивидуалната реактивност и вродена слабост на индивида. Затова болестта протича специфично при всеки отделен човек. Не можем да разберем болестта, докато не разберем човека, който е болен. Затова индивидуалният подход е от първостепенно значение за успешното лечение.
Огромен недостатък на съвременната медицина е, че е загубила директния контакт с пациента. Лекарят се стреми правилно да изтълкува лабораторните резултати и да е изряден в документацията, отколкото да разбере човека, който е срещу него, да прозре първопричината за болестта му.
От всичко казано дотук, нормално се оформя идеята за пълно и активно сътрудничество от страна на пациента. Ако той не се разкрие сам, ако не помогне с експресивността си и желанието си за самоосмисляне на собственото си заболяване колкото и добър да е лекарят-хомеопат той е безсилен да помогне на този човек. Болният, чрез своите споделяния и съпричастност, сам насочва хомеопата към правилното лекарство, а оттам и постигане на успех в конкретния случай.
Лечебна криза
Лечебната криза е феномен, който често съпътства пациентът по пътя към неговото излекуване. Тя не е задължителна и определяща, но нейното наличие е указание, че се върви в правилната насока.
Тя представлява кратковременно усилване интензивността на симптомите (главоболие, температура, обриви) и е резултат от стимула, който хомеопатичното лекарство е дало на Жизнената Енергия на конкретния болен организъм. Но хомеопатът трябва правилно да я тълкува: това усилване на симптомите лечебна криза ли е или болестта се усложнява?; може ли конкретния болен да понесе лечебната криза (например: дете с висока температура или при критично сърдечно заболяване)?
Коментари