Погрешно е да се идентифицира Хомеопатията с билколечението или с други алтернативни методи за лечение. Тя стои на здрава научна основа и използва методи, при които с индивидуално подбрани хомеопатични лекарства се стимулират естествените оздравителни реакции на самия организъм. Хомеопатични лекарства се приготвят по строго определен научен метод и са световно признати за лекарствени средства. Често я наричат “нежната медицина”, защото тя действа изключително меко, без сътресения за организма, по посока на реакцията на самия организъм, а не срещу него и без да нанася вреда по токсичен път или да променя самия организъм.
Хомеопатичната медицина не изисква строга класификация на заболяванията или наличие на определена диагноза. Тя не се интересува от клиничната диагноза, а от реакцията на целия организъм към болестотворния фактор: на емоционално, психическо и физическо ниво. ТЯ ЛЕКУВА НЕ ОТДЕЛНИЯ СИМПТОМ ИЛИ БОЛЕСТ, А ЦЕЛИЯ ОРГАНИЗЪМ, поставен в критични (патологични) условия.
Произхода на думата “Хомеопатия” е гръцки: Homoios – подобен; pathos – страдание и отразява основният й принцип: ПОДОБНОТО СЕ ЛЕКУВА С ПОДОБНО (Similia similibus curantur). Веществото, от което е създадено хомеопатичното лекарство, дадено в по-големи дози на здрав организъм, предизвиква подобни симптоми като на болния човек.
Общо може да се каже, че лечебните методи са два основни вида: хомеопатичен и алопатичен. Алопатичните методи действат противоположно на реакцията на организма срещу болестния фактор, т.е. потискат естествените защитни сили на организма. Хомеопатичните действат обратно – засилват естествените защитни реакции на организма и му помагат да се справи с болестта. Да вземем за пример човек, страдащ от висока температура. Чрез високата температура организмът сам създава такива условия, при които болестотворният агент не може да се развива. Целта на алопатичното лекарство за температура е да я понижи като така създава благоприятни условия за развитие на патогена. Отделно трябва да добавим друго алопатично лекарство, което да убие болестотворния агент (както и някои клетки на самия организъм, с което му вредят). Хомеопатичното лекарство не понижава температурата, а напротив - задържа я по-дълго време като по този начин патогена не може да живее и умира. През това време пациентът е бодър и със запазен апетит, въпреки че е с висока температура. Няма странични отрицателни ефекти, както и вреда за организма.
Медицината е възникнала в дълбока древност, с нея са се занимавали най-интелигентните и начетени представители на човешкото общество. Предвид материята на медицината (преплитането на живота и смъртта) тя развива и своя философия. Обособяват се много мнения за лечебни методи, които в годините намират поддръжници и стават научни течения.
Първото течение – с представител Хипократ - смятало, че симптомите, чрез които се проявява болестта са резултат на саморегулиращата и защитна функция на организма и те трябва да се подпомогнат: с лечебно гладуване, билки, чист въздух, хигиена.
Второто течение приемало, че симптомите са самата болест, с която трябва да се борим активно като с нашественик и враг.
Голямо значение за доминирането на ограничената материалистична теория в медицината оказва редукционистичния подход на Рене Декарт (френски философ от ХVІІ век). Той твърдял, че хората имат два разграничими компонента – ум и физическо тяло, т.е. материална и духовна част, което донякъде е израз на конфликта между църква и наука. За това разграничаване допринасят откритията на Робърт Кох (немски бактериолог) и Луи Пастьор (френски химик и биолог). Те спомагат за формирането на теорията за специфичния причинител – болестотворен микроорганизъм. Според нея всяка болест се причинява от разпознаваем конкретен причинител – вирус или бактерия. Постепенно пациентът се превръща в “болестна единица”, дори само като болен орган, а не като болен човек. Напоследък е особено силно развита тенденцията лекарят да се превръща в механичен събирач на данни от лабораторията, образното изследване или апаратурата. Загуби се безценния контакт лекар - пациент. Така от пациента отпада необходимостта да поеме отговорност за собственото си здраве. Хората свикнаха с мита, създаден от медицинската индустрия за “магическото хапче”, което ще ги освободи от страданието. Медицината вече се свързва с развитието на фармацевтичната промишленост – могъща сила, подкрепяща алопатичния подход. Здравеопазването започна да се обвързва все повече с икономически и политически интереси, твърде отдалечени от грижата за здравето на хората. Медицината се превърна в индустрия, носеща огромни печалби.
В САЩ през ХІХ век са съществували около 60 Хомеопатични болници, 10 детски Хомеопатични болници, хиляди Хомеопатични и натуропатични медицински колежи, в които са се изучавали хомеопатия, фитотерапия, гладолечение и др. природни методи. Една четвърт от всички практикуващи лекари са прилагали хомеопатия.
В началото на ХХ век огромни икономически фондации (Рокфелер) започнали активна дарителска дейност насочена към медицинските университети. Те искали да създадат медицинска професия, вдъхваща респект, практикувана от висшата класа и с философия, базирана на използването на алопатични лекарства. Същите фондации били монополизирали вече производството и продажбата им. Чрез финансови механизми тези фондации стимулирали развитието на Висши медицински учебни заведения, отговарящи на техните интереси и унищожавали останалите. Така “правото на избор” за начина на лечение на населението било отнето. Наложили се такива терапевтични методи, които не са толкова ефикасни, колкото икономически изгодни (за производителя на алопатични лекарства и медицинска апаратура). Например: за бронхопневмония се изписва 1 антибиотик + няколко витамина + лекарства за температура + лекарства за кашлица. След няколко дена антибиотика се налага да се смени с друг. Според дейността и активната реклама на фармацевтичните фирми се налага едно или друго “модерно” лекарство.
Най-големия недостатък на съвременната медицина е, че продължават да властват остарели теории, които се толерират само защото поддържат материалния модел на икономическите и политически сили, които го подкрепят. В същото време нови и важни открития се погребват умишлено и не им се дава гласност. Пример за такова откритие е биологичната трансмутация, което е свързано с превръщане в тялото на един химичен елемент в друг. Това дава основа за нов начин на мислене и възприемане на тялото и органите.
Хомеопатичната медицина не изисква строга класификация на заболяванията или наличие на определена диагноза. Тя не се интересува от клиничната диагноза, а от реакцията на целия организъм към болестотворния фактор: на емоционално, психическо и физическо ниво. ТЯ ЛЕКУВА НЕ ОТДЕЛНИЯ СИМПТОМ ИЛИ БОЛЕСТ, А ЦЕЛИЯ ОРГАНИЗЪМ, поставен в критични (патологични) условия.
Произхода на думата “Хомеопатия” е гръцки: Homoios – подобен; pathos – страдание и отразява основният й принцип: ПОДОБНОТО СЕ ЛЕКУВА С ПОДОБНО (Similia similibus curantur). Веществото, от което е създадено хомеопатичното лекарство, дадено в по-големи дози на здрав организъм, предизвиква подобни симптоми като на болния човек.
Общо може да се каже, че лечебните методи са два основни вида: хомеопатичен и алопатичен. Алопатичните методи действат противоположно на реакцията на организма срещу болестния фактор, т.е. потискат естествените защитни сили на организма. Хомеопатичните действат обратно – засилват естествените защитни реакции на организма и му помагат да се справи с болестта. Да вземем за пример човек, страдащ от висока температура. Чрез високата температура организмът сам създава такива условия, при които болестотворният агент не може да се развива. Целта на алопатичното лекарство за температура е да я понижи като така създава благоприятни условия за развитие на патогена. Отделно трябва да добавим друго алопатично лекарство, което да убие болестотворния агент (както и някои клетки на самия организъм, с което му вредят). Хомеопатичното лекарство не понижава температурата, а напротив - задържа я по-дълго време като по този начин патогена не може да живее и умира. През това време пациентът е бодър и със запазен апетит, въпреки че е с висока температура. Няма странични отрицателни ефекти, както и вреда за организма.
Медицината е възникнала в дълбока древност, с нея са се занимавали най-интелигентните и начетени представители на човешкото общество. Предвид материята на медицината (преплитането на живота и смъртта) тя развива и своя философия. Обособяват се много мнения за лечебни методи, които в годините намират поддръжници и стават научни течения.
Първото течение – с представител Хипократ - смятало, че симптомите, чрез които се проявява болестта са резултат на саморегулиращата и защитна функция на организма и те трябва да се подпомогнат: с лечебно гладуване, билки, чист въздух, хигиена.
Второто течение приемало, че симптомите са самата болест, с която трябва да се борим активно като с нашественик и враг.
Голямо значение за доминирането на ограничената материалистична теория в медицината оказва редукционистичния подход на Рене Декарт (френски философ от ХVІІ век). Той твърдял, че хората имат два разграничими компонента – ум и физическо тяло, т.е. материална и духовна част, което донякъде е израз на конфликта между църква и наука. За това разграничаване допринасят откритията на Робърт Кох (немски бактериолог) и Луи Пастьор (френски химик и биолог). Те спомагат за формирането на теорията за специфичния причинител – болестотворен микроорганизъм. Според нея всяка болест се причинява от разпознаваем конкретен причинител – вирус или бактерия. Постепенно пациентът се превръща в “болестна единица”, дори само като болен орган, а не като болен човек. Напоследък е особено силно развита тенденцията лекарят да се превръща в механичен събирач на данни от лабораторията, образното изследване или апаратурата. Загуби се безценния контакт лекар - пациент. Така от пациента отпада необходимостта да поеме отговорност за собственото си здраве. Хората свикнаха с мита, създаден от медицинската индустрия за “магическото хапче”, което ще ги освободи от страданието. Медицината вече се свързва с развитието на фармацевтичната промишленост – могъща сила, подкрепяща алопатичния подход. Здравеопазването започна да се обвързва все повече с икономически и политически интереси, твърде отдалечени от грижата за здравето на хората. Медицината се превърна в индустрия, носеща огромни печалби.
В САЩ през ХІХ век са съществували около 60 Хомеопатични болници, 10 детски Хомеопатични болници, хиляди Хомеопатични и натуропатични медицински колежи, в които са се изучавали хомеопатия, фитотерапия, гладолечение и др. природни методи. Една четвърт от всички практикуващи лекари са прилагали хомеопатия.
В началото на ХХ век огромни икономически фондации (Рокфелер) започнали активна дарителска дейност насочена към медицинските университети. Те искали да създадат медицинска професия, вдъхваща респект, практикувана от висшата класа и с философия, базирана на използването на алопатични лекарства. Същите фондации били монополизирали вече производството и продажбата им. Чрез финансови механизми тези фондации стимулирали развитието на Висши медицински учебни заведения, отговарящи на техните интереси и унищожавали останалите. Така “правото на избор” за начина на лечение на населението било отнето. Наложили се такива терапевтични методи, които не са толкова ефикасни, колкото икономически изгодни (за производителя на алопатични лекарства и медицинска апаратура). Например: за бронхопневмония се изписва 1 антибиотик + няколко витамина + лекарства за температура + лекарства за кашлица. След няколко дена антибиотика се налага да се смени с друг. Според дейността и активната реклама на фармацевтичните фирми се налага едно или друго “модерно” лекарство.
Най-големия недостатък на съвременната медицина е, че продължават да властват остарели теории, които се толерират само защото поддържат материалния модел на икономическите и политически сили, които го подкрепят. В същото време нови и важни открития се погребват умишлено и не им се дава гласност. Пример за такова откритие е биологичната трансмутация, което е свързано с превръщане в тялото на един химичен елемент в друг. Това дава основа за нов начин на мислене и възприемане на тялото и органите.
Коментари