Шумен, 14 май 2025 г.
Слънцето печеше ниско над широкия двор. Въздухът беше топъл и напрегнат, като преди буря. Въпреки неочаквания дъжд, всички бяха обзети от решителност, бързина и воля. Шест отбора от шест училища. По четири деца във всеки. На възраст, в която момчето още не е станало мъж, но вече знае как да действа, когато времето не чака.
Дойдоха от СУ „Сава Доброплодни“, II-ро ОУ „Д-р Петър Берон“, III-то ОУ „Димитър Благоев“, VI-то ОУ „Еньо Марковски“ – всички от Шумен. От селото дойде Обединено училище „Христо Ботев“ от Друмево. От Смядово – Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“. Те не бяха просто ученици. Те бяха екипи. Малки екипи по първа помощ. БЧК ги нарича така. Аз бих ги нарекъл деца с ръце, които спасяват.
В теоретичната част ръцете бяха спокойни, но умовете – остри. Тест с 30 въпроса. Кръвотечения, изгаряния, шок. Въпрос след въпрос. Четири умни глави в търсене на точния отговор.
После – практиката. Земята дишаше под краката им, докато трима от всеки отбор влизаха в ролята на спасители. Импровизирани сцени. Писъци. Фалшива кръв. Истинска бързина. Истински инстинкт.
Когато всичко свърши, нямаше аплодисменти, нямаше фанфари. Имаше само числа. Имената на победителите се изписаха не на небето, а на хартия. Първи – II-ро ОУ „Д-р Петър Берон“. 218 точки. Точни, категорични. Ще представят област Шумен на националното състезание от 06 до 08 юни в София. Втори – отборът от Смядово – с 179 точки.
Денят свърши. Но не и това, което те оставиха. Умения. Смелост. Пример.
Това са децата, които утре ще знаят какво да направят, когато се случи нещо истинско.
Коментари