село Ивански, област Шумен, 2 май 2025 г.
Пролетта пристигна в Североизточна България с аромат на цъфнали дръвчета и надежда. Село Ивански, сгушено сред полетата на Шуменска област, се събуди не само със слънце, но и със сърца, пълни с живот. Там, където времето сякаш тече по-бавно, а погледът на човек се спира в хоризонта, се случи нещо просто, но значимо — младите доброволци от Българския Червен кръст в Шумен донесоха знания, умения и нещо повече — пример.
На училищния двор, сред глъчта на ученици и щастливи възгласи, група от енергични млади хора с червени елеци подредиха своите пособия. Манекени за първа помощ, превръзки, информационни табла — всичко бе приготвено с внимание и прецизност. Но най-важното, което носеха, не можеше да се побере в раниците им: страст, отдаденост и искреното желание да помагат.
Гледах как децата, първоначално срамежливи, се приближаваха. Ръцете им докосваха бинтове, усмивките им се отпускаха. Те се учеха как да спасят живот, как да реагират при бедствия, как да бъдат добри граждани. А доброволците — млади хора, които можеха да бъдат навсякъде другаде в този ден — стояха до тях търпеливо, обясняваха, показваха, насърчаваха. Там, на онзи училищен двор, не просто се предаваха знания. Там се изграждаше общност.
Видях момче на около 12 години, което съсредоточено правеше сърдечен масаж на манекен. До него коленичи млада доброволка и му прошепна: „Браво, справи се страхотно.“ В очите на момчето проблесна гордост. Не от онзи тип гордост, която крещи. А от онзи, който се помни дълго — защото някой повярва в теб.
Дъжд не валя, но небето се наведе ниско — сякаш и то искаше да чуе, да види, да научи. Денят завърши с прегръдки, снимки, и обещание — че ще се върнат отново.
Когато вечерта сля сенките си над Ивански и селото се прибра в тишината си, остана нещо трайно. Един малък пламък в сърцата на децата. Пламък, който може би един ден ще ги направи доброволци, лекари, спасители — или просто добри хора.
А аз си мисля, че ако светът има шанс, той ще дойде не от велики речи или богати дарители, а от такива дни. От хора, които дават време, грижа и сърце — без да очакват нищо в замяна.
И това, приятелю, е истинската победа на човечността.
Коментари