Хипократ

Родоначалникът на съвременната медицина е роден през 460 г. преди новата ера на о. Кос.

Негово е определението за 4-те типа темперамент у човека.

- холеричен , сангвиничен, меланхоличен, флегматичен.

За делата си и творбите във т.нар. Хипократов сборник от 153 съчинения в 72 книги Хипократ е признат за баща на медицината. Известна е неговата Хипократова клетва. С която при дипломирането си се заклеват и съвременните медици. Освен знаменит лечител той е още мислител, реформатор и учен.

Съветите, които ни е оставил, отдавна са влезли в учебниците по медицина, някои от тях се цитират като афоризми.

Ето някои от тях:

- Лекарят цери, природата лекува.

- Човек е това, което яде.

- Младият дух спасява съсипаното тяло.

- Всичко е отрова зависи от дозата.

- При тези, които имат болезнено страдание, а не чувстват болките си, духът е болен.

А ето и клетвата:

В името на Аполон- Лечителя, в името на Асклепии, Хигия и Панацея, и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, заклевам се, че по силите на знанието си, ще върша всичко, в което се кълна.

На учителя, който ме е научил да лекувам, ще гледам като на баща:

ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно и ще гледам на децата му като на свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, ще ги науча без пари и без никакви задължения в бъдеще, ще ги науча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците, които са записани при мен и които са положили клетва.

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим- според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.

Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам, комуто и да било, подобно нещо.

Когато влизам в някой дом, това ще бъде само в полза на болния, като се държа чист от всякаква неправда и от всякакви сластолюбия към мъжете, децата и жените, със свободни или роби.

Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия което не бива да се разправя, аз ще го запазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.

Дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не пристъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.