Христо Григоров: В самото начало искам да ви благодаря за вашата позиция. Много от вас застанаха на една принципна позиция и когато мина шокът, който преживяхме в първите няколко месеца, бяхте обективни. Аз вярвам, че сега пак вие ще сте тези, които ще дадете на българското общество необходимата информация. Както “сто” антимафиоти ме арестуваха, оковаха във вериги и ме пуснаха в затвора, сега аз вярвам, че сто добри, професионални журналисти ще кажат на българското общество истината. Поводът за тази пресконференция е да споделя с вас и като физическо лице, и като председател на най-голямата хуманитарна организация, какво се случи. Повод да се срещна с вас е и това, че вече 15 дена откакто излезе постановлението на Софийска градска прокуратура, никой от институциите не намери доблест и чест да излезе пред българското общество и да каже едно “Извинете!”, защото тук не се касае за физическото лице Христо Григоров, тук се касае за председателя на най-голямата неправителствена организация и тук се касае фактически за българското общество, за всички нас.
Много накратко ще се върна 2 години назад, защото за мене това, което се случи тогава е или поръчково изпълнение или абсолютна некадърност, некомпетентност на институциите. Ще ви дам няколко факти. Преди 2 години аз бях много шумно арестуван. Господин министърът на вътрешните работи Румен Петков тържествено, пред целия български народ декларира, че един от големите български престъпници вече е хванат и затворен, че той е изграждал схеми и канали в Българския Червен кръст, чрез които са се продавали хуманитарни помощи за бедните хора в България. Аз бях вкаран в затвора за 7 дена с най-тежката мярка – задържане под стража. Започва сценарият или поръчката. Първата инстанция, на която ние отидохме за отменяне на мярката за задържане под стража, беше на първо ниво и то се водеше от съдия Вера Цветкова. Госпожа Вера Цветкова, имам чувството, че дори не беше прочела делото, ме остави в затвора с едно заключение, което е безпрецедентно в историята, а именно понеже Григоров е публична личност, той трябва да остане в затвора. И, разбира се, след няколко дена госпожа Вера Цветкова беше повишена, на по-висока работа в йерархията в съдебната система. След това ние отидохме на апелация, в апелативния съд, който беше абсолютно безкомпромисен във вземането на решение, като постанови, че няма нито един довод, нито един мотив, който да подкрепи тезата на обвинението и след като отмени моята мярка в подписка, прокурорът припадна. Аз бях обвинен за дарение, което беше получено от Българския Червен кръст с изричната воля на дарителя да бъде дадено на Главно мюфтийство на базата на договор между нас за регионите със смесено население. Тази стока беше дадена на мюфтийството със съответните подписи и протоколи. Даже имаме подписа главния мюфтия тогава Селим Мехмед, че той няма право да продава, а това е стока само за хуманитарни нужди. С което хуманитарната мисия на Българския Червен кръст беше изпълнена. Ние не упражняваме последващ контрол. Какво прави мюфтийството с тази стока, това не е наш проблем. Това е част от втората история – Григоров беше обвинен, че е закарал тировете на Илиянци и на други популярни места в страната и там е продавал помощите. В решението на СГП, вие ще го имате, многократно е посочено, че НСБОП, тогавашният НСБОП, не е дал достатъчно доказателства и липсват каквито и да е данни за извършването на това престъпление от Григоров. Какво престъпление може да извърши Григоров след като тази хуманитарна помощ е предоставена на бенефициента – Главното мюфтийство със съответните протоколи и отговорността не е повече наша.
След като бях пуснат от затвора, точно една седмица след това, гръмна ново обвинение срещу Григоров. Генерал В. Танов каза пред медиите: “Абе то не става въпрос там за шапките и маслата, то става въпрос за лекарства.” Значи, един човек в България може да го арестуват, без да има никакъв повод, само защото на някого е неудобен или само защото някой иска той да бъде отстранен от някакъв пост. Започна сагата за лекарствата, става дума за ‘Таксол”. Вие много добре знаете какъв сценарий се разигра тогава. Григоров с неговата частна фирма продава за 3000 лв. една ампула, Най-страшното – цялата концепция на НСБОП беше изградена на една неправилна позиция и липса на информация или скрита информация. Те даже не знаеха, че между Българския Червен кръст и Министерство на здравеопазването има договори, на база на които се реализира това дарение. И когато предоставихме договорите на пресконференция, вие бяхте тук, се получи втори шок в НСБОП. Две години десетки експертизи, две години работа на десетки хора, вместо да се занимават с реалната престъпност в България, те се заровиха в Българския Червен кръст и бизнеса на Григоров. В крайна сметка какво се получи?! – Получи се, че няма нищо. Каквото е освободено – това е дадено и на болниците. Днес г-н Танев си позволява да прави нови инсинуации във вестник “Труд”, които ще ви прочета...: “Прокуратурата трябва да се извини на обществото. Не е виновен Христо Григоров за това, което се случва в държавата. Аз и моят екип си свършихме перфектно работата...” – и после казва, че: “Григоров победи истината.” Господин генерал, истината никой не може да я победи. Истината е такава, каквато е. А и Вие бяхте победен от истината, защото Вашата некомпетентност или указанията за извършване на поръчка вкараха всички нас в тази каша. Трябваше Интерпол миналата година да излезе с едно становище, в което предостави на НСБОП информация за дарените количества. И какво се получи, уважаеми колеги и приятели, количествата, които се получиха от Интерпол съвсем официално като дарения са същите количества, за които ние имаме протоколи, че са получени в онкологичните диспансери. За каква истина говорите, г-н генерал Танов, или за някаква поръчка, която не можахте да изпълните?!
Продължаваме нататък, нека да тръгнем сега малко по-нагоре във веригата. Заместник- главният прокурор на Република България г-н Ситнилски с лека ръка подписва моето арестуване, с лека ръка подписва запечатването на Българския Червен кръст, конфискуването на компютри, на материали и най-важното – запечатване на складовете на БЧК. Складове, в които в този момент имаше хуманитарна помощ по международна програма за 100 хиляди евро, с която помощ ние трябваше да изхранваме 5 хиляди българи. Месец и половина тези складове бяха затворени. Хуманитарни помощи, насочени към България, бяха отклонявани. Предложенията за съвместни проекти в социалната област бяха спрени. Ето, господин министър на вътрешните работи, загубите на България. Не господин Григоров е откраднал милионите, а Вие с Вашето решение доведохте до това, че България загуби милиони.
Господин Ситнилски подписва с лека ръка. Без да отвори папката и да прегледа фактите. Ако беше го направил, щеше да установи, че няма нито един факт, нито едно нещо, което да обвинява Григоров и Българския Червен кръст. Какво значи това? Това значи, че на уважавания магистрат Ситнилски някой му е повлиял. Кой е този, който му е повлиял? Кой е този, който е отишъл при него с авторитета си и е казал: “Подпиши тук, ние сме готови.”, кой е този? Това е нещо, което вие трябва да откриете.
Продължавам нагоре по веригата. Министърът на вътрешните работи... Как може министърът на вътрешните работи, една политическа личност, да се яви в ролята на обвинител. Министърът на вътрешните работи няма право да се явява като обвинител. Единственият, който има право да обвинява в Република България, съгласно закона, това е съдът. А той иззе функцията на следствие, на прокуратура, на съд и се яви горе и каза: “Григоров е виновен.” И ако всички си спомняте, тупаше папката и каза: “Тука са далавери за милиони. И най-страшното, за да бъдат открити тези далавери, ние вкарахме огромен човешки и материален ресурс.” Кой е този ресурс, уважаеми дами и господа? Ресурс на българския данъкоплатец. И къде отиде този ресурс? Пропилян е, защото ето го решението на прокуратурата. Няма абсолютно нищо. За да може господин министърът на вътрешните работи Румен Петков да излезе пред българския народ и да размахва папката с доказателствата, това значи, че някой много голям отнякъде му е казал, при условие, че е поръчка. Ако не е поръчка, това говори за некомпетентност на институциите, които той ръководи.
Мога да допълня още нещо. Нормативната база на Българския Червен кръст се състои от над 70 вътрешни документа, които не дават възможност, разберете, не дават възможност не само за далавери, не за схеми, а за отклонения и на най-малката хуманитарна помощ. Може би някой в съзнанието си е мислил, че може да използва Българския Червен кръст и чрез него да прави схеми, канали и далавери и може би това е било част от сценарий да бъда сменен, за да бъде сложен човек, който да направи тази политика. Не мога да говоря, аз само гадая. Така че в БЧК, повярвайте ми, не може да има корупция, няма възможност, организацията не позволява. Това е обществена организация.
Аз смятам да спра до тук, но нека приключа с нещо ваше, написано от ваша колежка: “Подобен скандал не помни нито Европа, нито светът. Това е поредният случай, когато страната ни ще бъде вписана като първенец с отрицателен знак... Но каквото и да е развитието на цялата тази нелепа история, губим всички. БЧК губи голяма част от авторитета, а вероятно и от даренията си. Бедните и болните губят вярата, че има някой, който мисли за тях и може да им помогне. Целият ни народ губи доверието си и в една от малкото институции, която не беше опетнена досега от скандали и обвинения за корупция.”
Аз искам някой да поеме политическа отговорност за това, което се случи. Защото тук става въпрос за авторитета на една 130-годишна институция, която се казва Български Червен кръст, която е изградена от българския народ, за да служи на българския народ. 130 години ние достойно изпълняваме нашата мисия да помагаме на българското общество и на държавните институции и никой няма право на такава арогантност, такава безпардонност и с такава некомпетентност да посяга на БЧК. Аз като председател на тази организация настоявам официално пред всички вас, пред целия български народ, да се поеме политическата отговорност и някой да застане пред вас и да каже цялата истина за Българския Червен кръст и неговия председател. Само тогава българското общество ще може да бъде спокойно и само така ние ще можем да вървим напред в нашето развитие. Недомлъвките, прикриването на истината не са начинът и не са достойнство за българските политици. Благодаря ви! Извинете за моята емоция, но сами разбирате това са 2 години тормоз, това са 2 години безсънни нощи.
Много накратко ще се върна 2 години назад, защото за мене това, което се случи тогава е или поръчково изпълнение или абсолютна некадърност, некомпетентност на институциите. Ще ви дам няколко факти. Преди 2 години аз бях много шумно арестуван. Господин министърът на вътрешните работи Румен Петков тържествено, пред целия български народ декларира, че един от големите български престъпници вече е хванат и затворен, че той е изграждал схеми и канали в Българския Червен кръст, чрез които са се продавали хуманитарни помощи за бедните хора в България. Аз бях вкаран в затвора за 7 дена с най-тежката мярка – задържане под стража. Започва сценарият или поръчката. Първата инстанция, на която ние отидохме за отменяне на мярката за задържане под стража, беше на първо ниво и то се водеше от съдия Вера Цветкова. Госпожа Вера Цветкова, имам чувството, че дори не беше прочела делото, ме остави в затвора с едно заключение, което е безпрецедентно в историята, а именно понеже Григоров е публична личност, той трябва да остане в затвора. И, разбира се, след няколко дена госпожа Вера Цветкова беше повишена, на по-висока работа в йерархията в съдебната система. След това ние отидохме на апелация, в апелативния съд, който беше абсолютно безкомпромисен във вземането на решение, като постанови, че няма нито един довод, нито един мотив, който да подкрепи тезата на обвинението и след като отмени моята мярка в подписка, прокурорът припадна. Аз бях обвинен за дарение, което беше получено от Българския Червен кръст с изричната воля на дарителя да бъде дадено на Главно мюфтийство на базата на договор между нас за регионите със смесено население. Тази стока беше дадена на мюфтийството със съответните подписи и протоколи. Даже имаме подписа главния мюфтия тогава Селим Мехмед, че той няма право да продава, а това е стока само за хуманитарни нужди. С което хуманитарната мисия на Българския Червен кръст беше изпълнена. Ние не упражняваме последващ контрол. Какво прави мюфтийството с тази стока, това не е наш проблем. Това е част от втората история – Григоров беше обвинен, че е закарал тировете на Илиянци и на други популярни места в страната и там е продавал помощите. В решението на СГП, вие ще го имате, многократно е посочено, че НСБОП, тогавашният НСБОП, не е дал достатъчно доказателства и липсват каквито и да е данни за извършването на това престъпление от Григоров. Какво престъпление може да извърши Григоров след като тази хуманитарна помощ е предоставена на бенефициента – Главното мюфтийство със съответните протоколи и отговорността не е повече наша.
След като бях пуснат от затвора, точно една седмица след това, гръмна ново обвинение срещу Григоров. Генерал В. Танов каза пред медиите: “Абе то не става въпрос там за шапките и маслата, то става въпрос за лекарства.” Значи, един човек в България може да го арестуват, без да има никакъв повод, само защото на някого е неудобен или само защото някой иска той да бъде отстранен от някакъв пост. Започна сагата за лекарствата, става дума за ‘Таксол”. Вие много добре знаете какъв сценарий се разигра тогава. Григоров с неговата частна фирма продава за 3000 лв. една ампула, Най-страшното – цялата концепция на НСБОП беше изградена на една неправилна позиция и липса на информация или скрита информация. Те даже не знаеха, че между Българския Червен кръст и Министерство на здравеопазването има договори, на база на които се реализира това дарение. И когато предоставихме договорите на пресконференция, вие бяхте тук, се получи втори шок в НСБОП. Две години десетки експертизи, две години работа на десетки хора, вместо да се занимават с реалната престъпност в България, те се заровиха в Българския Червен кръст и бизнеса на Григоров. В крайна сметка какво се получи?! – Получи се, че няма нищо. Каквото е освободено – това е дадено и на болниците. Днес г-н Танев си позволява да прави нови инсинуации във вестник “Труд”, които ще ви прочета...: “Прокуратурата трябва да се извини на обществото. Не е виновен Христо Григоров за това, което се случва в държавата. Аз и моят екип си свършихме перфектно работата...” – и после казва, че: “Григоров победи истината.” Господин генерал, истината никой не може да я победи. Истината е такава, каквато е. А и Вие бяхте победен от истината, защото Вашата некомпетентност или указанията за извършване на поръчка вкараха всички нас в тази каша. Трябваше Интерпол миналата година да излезе с едно становище, в което предостави на НСБОП информация за дарените количества. И какво се получи, уважаеми колеги и приятели, количествата, които се получиха от Интерпол съвсем официално като дарения са същите количества, за които ние имаме протоколи, че са получени в онкологичните диспансери. За каква истина говорите, г-н генерал Танов, или за някаква поръчка, която не можахте да изпълните?!
Продължаваме нататък, нека да тръгнем сега малко по-нагоре във веригата. Заместник- главният прокурор на Република България г-н Ситнилски с лека ръка подписва моето арестуване, с лека ръка подписва запечатването на Българския Червен кръст, конфискуването на компютри, на материали и най-важното – запечатване на складовете на БЧК. Складове, в които в този момент имаше хуманитарна помощ по международна програма за 100 хиляди евро, с която помощ ние трябваше да изхранваме 5 хиляди българи. Месец и половина тези складове бяха затворени. Хуманитарни помощи, насочени към България, бяха отклонявани. Предложенията за съвместни проекти в социалната област бяха спрени. Ето, господин министър на вътрешните работи, загубите на България. Не господин Григоров е откраднал милионите, а Вие с Вашето решение доведохте до това, че България загуби милиони.
Господин Ситнилски подписва с лека ръка. Без да отвори папката и да прегледа фактите. Ако беше го направил, щеше да установи, че няма нито един факт, нито едно нещо, което да обвинява Григоров и Българския Червен кръст. Какво значи това? Това значи, че на уважавания магистрат Ситнилски някой му е повлиял. Кой е този, който му е повлиял? Кой е този, който е отишъл при него с авторитета си и е казал: “Подпиши тук, ние сме готови.”, кой е този? Това е нещо, което вие трябва да откриете.
Продължавам нагоре по веригата. Министърът на вътрешните работи... Как може министърът на вътрешните работи, една политическа личност, да се яви в ролята на обвинител. Министърът на вътрешните работи няма право да се явява като обвинител. Единственият, който има право да обвинява в Република България, съгласно закона, това е съдът. А той иззе функцията на следствие, на прокуратура, на съд и се яви горе и каза: “Григоров е виновен.” И ако всички си спомняте, тупаше папката и каза: “Тука са далавери за милиони. И най-страшното, за да бъдат открити тези далавери, ние вкарахме огромен човешки и материален ресурс.” Кой е този ресурс, уважаеми дами и господа? Ресурс на българския данъкоплатец. И къде отиде този ресурс? Пропилян е, защото ето го решението на прокуратурата. Няма абсолютно нищо. За да може господин министърът на вътрешните работи Румен Петков да излезе пред българския народ и да размахва папката с доказателствата, това значи, че някой много голям отнякъде му е казал, при условие, че е поръчка. Ако не е поръчка, това говори за некомпетентност на институциите, които той ръководи.
Мога да допълня още нещо. Нормативната база на Българския Червен кръст се състои от над 70 вътрешни документа, които не дават възможност, разберете, не дават възможност не само за далавери, не за схеми, а за отклонения и на най-малката хуманитарна помощ. Може би някой в съзнанието си е мислил, че може да използва Българския Червен кръст и чрез него да прави схеми, канали и далавери и може би това е било част от сценарий да бъда сменен, за да бъде сложен човек, който да направи тази политика. Не мога да говоря, аз само гадая. Така че в БЧК, повярвайте ми, не може да има корупция, няма възможност, организацията не позволява. Това е обществена организация.
Аз смятам да спра до тук, но нека приключа с нещо ваше, написано от ваша колежка: “Подобен скандал не помни нито Европа, нито светът. Това е поредният случай, когато страната ни ще бъде вписана като първенец с отрицателен знак... Но каквото и да е развитието на цялата тази нелепа история, губим всички. БЧК губи голяма част от авторитета, а вероятно и от даренията си. Бедните и болните губят вярата, че има някой, който мисли за тях и може да им помогне. Целият ни народ губи доверието си и в една от малкото институции, която не беше опетнена досега от скандали и обвинения за корупция.”
Аз искам някой да поеме политическа отговорност за това, което се случи. Защото тук става въпрос за авторитета на една 130-годишна институция, която се казва Български Червен кръст, която е изградена от българския народ, за да служи на българския народ. 130 години ние достойно изпълняваме нашата мисия да помагаме на българското общество и на държавните институции и никой няма право на такава арогантност, такава безпардонност и с такава некомпетентност да посяга на БЧК. Аз като председател на тази организация настоявам официално пред всички вас, пред целия български народ, да се поеме политическата отговорност и някой да застане пред вас и да каже цялата истина за Българския Червен кръст и неговия председател. Само тогава българското общество ще може да бъде спокойно и само така ние ще можем да вървим напред в нашето развитие. Недомлъвките, прикриването на истината не са начинът и не са достойнство за българските политици. Благодаря ви! Извинете за моята емоция, но сами разбирате това са 2 години тормоз, това са 2 години безсънни нощи.
Коментари