петък, 20 март 2009 г.

3 те М на теглото

Много често сме свикнали да виним майките си за разочарованията в живота, но според д-р Елсън Хаас, автор на книгата Staying Healthy with Nutrition, поне що се отнася до наднорменото тегло, сме само отчасти прави: “Повечето възрастни, които имат проблем с килограмите, са го имали още от времето, когато са били деца. Гените определено играят важна роля за телосложението, но не бива да смятаме, че са само те”.

Според авторът, първият фактор М несъмнено е майката, но не само заради гените, а и заради навиците за хранене, които ни предава: “Вес пак да не забравяме, че тя е тази, която ни храни в най-ранната ни възраст, като определя и какво и колко да ядем”.

Има обаче и второ М – вътрешната ни мотивация. “Глупаво е да търсим решение чрез “бързото” хапче – наднорменото тегло има всъщност дълга предистория”. Ако си дадем сметка кои фактори в живота ни имат значение за натрупването на килограми, ще можем съответно да бъдем по-ефективни в борбата с тях: “Нищо няма да се получи за един ден – става дума за трайни навици, т.е. и тяхната промяна е дълъг, но напълно възможен процес”.

Напоследък все повече специалисти обръщат внимание и на трето М – метаболизмът на тялото. В употреба навлезе терминът базисен метаболитен индекс – БМИ (на английски Basal Metabolic Rate – BMR), т.е. нивото на калориите, от които организмът има нужда, така че да изпълнява нормално всички функции.

Известна е и формулата, по която можете да изчислите своя индекс:
- при застоял начин на живот – БМИ х 1,2
- при слабо активен – БМИ х 1,375
- при средна физическа активност – БМИ х 1,55
- при активност, над средната – БМИ х 1,725
- при занимания с професионален спорт – БМИ х 1,9

Ако желаете да изчислите своя БМИ, натиснете тук за калкулатора на Discovery Health

сряда, 18 март 2009 г.

Как да подобрим начина си на хранене?

Колкото и да сте уверени, че сте направили всичко, за да се храните правилно, може би някой детайл все пак ви е убягнал. Вижте някои основни правила, които биха ви помогнали да подобрите хранителните си навици, а те ще ви се отплатят.

1. Пийте повече вода! Тя не съдържа захар, кофеин или мазнини, които влизат в състава на повечето газирани или млечни напитки. Освен това, водата способства за прочистването на организма и за подобряването на работата на храносмилателната система, а освен това е полезна и за здравето на кожата.

2. Приготвяйте месото на грил вместо да го пържите. Това ще намали съдържанието на мазнините, но няма да повлияе върху вкуса му.

3. Вместо чипс или вафли по-добре изяжте някакъв пресен плод, ако сте гладни между основните хранения.

4. През зимата приготвяйте супа от различни зеленчуци: картофи, лук, кервиз, праз, моркови. В съчетание с препечени хапки тя е много подходяща за обяд или като първо ястие за вечеря.

5. Не консумирайте едно и също ястие два пъти дневно. Редувайте например ориза с пюре или задушени зеленчуци.

6. Избирайте пици с домати, червени чушки и други зеленчуци. Кашкавалът също е добре да е нискокалоричен.

7. Заменяйте повече продукти със зеленчуци. Например, когато приготвяте спагети, заменете каймата със зеленчуци.

8. Вместо сметана използвайте кисело мляко – то е по-нискомаслено.

9. Експериментирайте, опитвайте различни видове хляб, плодове и зеленчуци и по този начин диетата ви ще се разнообрази.

10. Ежедневно изяждайте поне 5 порции плодове и зеленчуци. Една порция се равнява на един пресен плод или резен диня, чиния салата или чаша плодов сок.

11. Закуската трябва да ви засити и да даде добро начало на деня, за да не се появи изкушението за кроасан или нещо подобно.

12. Вечерята не трябва да е много късно. Организмът не успява да преработи приетите мазнини преди лягане, ако сте вечеряли твърде късно.

13. Не забравяйте за разходката! Тя помага на организма да преработи храната.

14. Подобрявайте вкуса на ястията с разнообразни подправки: пресни или изсушени, или лимонов сок. Те не съдържат мазнини и са много по-полезни, отколкото солта.

15. Не се страхувайте да експериментирате в готвенето! Домашно приготвената храна е по-здравословна от полуфабрикатите.

16. Не си струва напълно да се лишавате от сладко. Пълното ограничаване от нещо ще ви накара да намразите здравословното хранене.

17. Не преживявайте много, ако сте нарушили някое от правилата - просто отново се върнете към балансирана диета.

18. Опитайте се да въвлечете всички членове на семейството в здравословното хранене. Нека децата ви помагат в готвенето. Това ще се превърне в полезен за тях навик.

19. Преди да отидете на среща с приятели в бар, изяжте сандвич, малка порция спагети или банан. Това ще помогне на организма да се справи с алкохола.

20. Винаги изпивайте чаша вода след всяка чаша алкохол и ще видите колко добре ще се чувствате на следващата сутрин.

Експериментатори ли сте в секса?...

Обичате ли разнообразието в леглото? -
Всички жени могат условно да бъдат разделени на две групи: дами, които обичат да експериментират в леглото и дами, които предпочитат едни и същи познати сексуални техники.
Списание ТЯ ви предлага тест, който ще ви помогне да определите към кой тип принадлежите.

Безплодието...

Мужское бесплодие – это состояние организма, при котором мужчина не способен к зачатию ребенка.

Бесплодие – это патологическое состояние, которое характеризуется невозможностью семейной пары обзавестись потомством на протяжении одного года без применения методов контрацепции.

Длительное время считалось, что причина бесплодия кроется в женском организме. Однако сегодня уже не вызывает сомнений факт наличия мужской формы бесплодия.

Каждый мужчина, обеспокоенный бесплодием, заслуживает составления подробной медицинской карты и тщательного осмотра. Врачу следует побольше узнать о прошлых медицинских проблемах пациента, операциях и вредных привычках. При осмотре особое внимание уделяется пропорциям тела, расположению волосяных покровов (для доказательства гормональной недостаточности или хромосомных отклонений), а также гениталиям. Если длина раскинутых рук на 5 см или более превышает рост, мужчина относится к евнухоидному типу: он не прошел через половое созревание. Размер яичек вдоль длинной оси должен быть более 3,5 см. Тщательный осмотр должен выявить наличие семявыносящего протока, придатков яичек и семенных пузырьков: хоть это и редко случается, но иногда они отсутствуют от рождения.

Врач может направить вас на общие анализы мочи и крови. Более сложные анализы могут потребоваться после анализа спермы.

Анализ спермы

После двух-трех дней воздержания от половой жизни мужчина мастурбирует в стерильную лабораторную посуду, нагретую до температуры тела. Содержимое исследуется в течение двух часов после получения спермы, а лучше не позднее, чем через час. Результаты анализа слишком важны, поэтому врач может потребовать две пробы.

Лаборатория делает следующие записи:

1. Объем эякулята должен быть от 1,5 до 5 см3 (5 кубиков - это примерно чайная ложка). Отклонение внутри этих пределов не играет большой роли. Каждый день воздержания увеличивает объем эякулята примерно на 0,4 см3, но в течение недели вырабатываемый объем выравнивается и не превышает 5 кубиков. Поскольку более 95% семенной жидкости представляет собой секрет простаты и семенных пузырьков, наличие или отсутствие сперматозоидов не слишком заметно в общем объеме эякулята. Вот почему мужчины, подвергшиеся вазэктомии, не замечают изменения объема эякулируемой жидкости. Небольшой объем выделенной спермы указывает на закупорку или отсутствие семенных пузырьков; инфицированная простата может давать излишек жидкости.

2. Эякулят должен быть непрозрачным, с жемчужным отливом, похожим на яичный белок. Нормальная сперма быстро сгущается, и за полчаса разжижается. Когда это произойдет, она будет капать тяжелыми каплями. Медленное разжижение или его отсутствие не обеспечивает условий для быстрого передвижения сперматозоидов.

3. Число сперматозоидов в нормальном эякуляте должно составить от 20 до 150 миллионов на см3. Подсчет проводится достаточно просто, а малое количество, видимо, не столь важно, как полагали раньше. Нижним, пределом в последнее десятилетие считается 20 миллионов, хотя некоторые специалисты все еще отдают предпочтение цифрам от 50 до 60 миллионов как минимум. Мужчины с числом сперматозоидов менее 20 миллионов не обязательно стерильны, поскольку врачи сегодня владеют методикой сбора и концентрации спермы для последующего искусственного оплодотворения.

4. Наиболее важный показатель качества спермы - подвижность сперматозоидов - может скомпенсировать низкое их количество. Лаборанты записывают два показателя: количество двигающихся сперматозоидов, норма составляет более 50%; качественные характеристики подвижности - насколько быстро и прямо они плавают в семенной жидкости. Во избежание влияния индивидуального восприятия лаборатории используют видеокамеры, лазеры, компьютеры и специальные счетчики.

5. Морфология спермы: более 60% сперматозоидов должны быть нормальными. Сперматозоиды могут существовать в поразительном разнообразии размеров и форм, включая многоголовые и многохвостые экземпляры. Нормальные сперматозоиды должны иметь овальную головную часть, пропорциональную середину и активный хвост.

6. Фруктоза: если объем спермы или количество сперматозоидов малы, лаборатория должна произвести анализ на этот сахар, который реализуется в семенных пузырьках. Отсутствие фруктозы указывает на заблокированный проток.

7. Культуры: хотя инфекции приводят к бесплодию, они исчезают задолго до того, как человек обратится к врачу. Но если изучение спермы выявляет подозрительные клетки или слипшиеся сперматозоиды, то врач назначает посев культуры для поиска болезнетворных микроорганизмов, особенно в качестве меры безопасности перед проведением искусственного оплодотворения.

8. Антитела: большинство бесплодных мужчин с проблемой иммунитета спермы имеют нормальные анализы; у меньшинства обнаруживаются слепленные сперматозоиды или очевидные отклонения в их передвижении. Поскольку прямых доказательств обычно нет (и потому, что иммунология является привлекательным полем деятельности для многих заинтересованных исследователей), специалисты все чаще назначают анализ на антитела при обследовании по поводу бесплодия, а некоторые делают это всегда.

Лучший анализ - после полового акта

Изолированные анализы имеют ограничения. В конце концов лишь беременность служит неопровержимым доказательством того, что сперма выполняет свою задачу. Хотя это практически достижимо, прослеживание попыток сперматозоидов оплодотворить человеческую яйцеклетку все еще остается сугубо исследовательским методом. Наблюдения за яйцеклетками самок хомяков дают ценную информацию, но это сложное и дорогостоящее занятие. Поэтому анализ непосредственно после сношения остается лучшим и легкодоступным средством доказать способность мужчины к оплодотворению.

Пара должна совершить половой акт примерно во время овуляции женщины. В тот же день врач берет пробу из слизи шейки матки для микроскопического исследования. Обнаружение в поле зрения пяти или большего количества активных сперматозоидов обеспечивает лучшее доказательство способности мужчины к оплодотворению, чем любой изолированный тест. Ненормальный результат не должен рассматриваться как окончательный приговор, так как в этом случае могут играть роль чисто женские проблемы.

Что делать, если после тщательного обследования спермы патологии у мужчины не обнаружилось?

Здесь на помощь приходит более сложная диагностика - оценка гормональной функции организма, хромосомный анализ.

Оценка гормональной деятельности

Поскольку эндокринные нарушения нечасто вызывают бесплодие, врачи не занимаются их поисками до тех пор, пока анализы и результаты осмотра не вызовут подозрений на их наличие или не обнаружится, что сперма имеет низкую плотность, или когда, к огорчению врача и пациента, рутинные анализы не дадут результатов.

Кроме измерения уровня тестостерона, врач назначает анализ крови на содержание двух гормонов гипофиза, управляющих функционированием яичек: фолликулостимулирующего (ФСГ) и лютеинизирующего гормона (ЛГ). Ненормальные результаты обычно складываются в три типичных картины:

1. Низкий уровень тестостерона и высокие уровни гормонов гипофиза указывают на дефекты яичек. Реагируя на низкий тестостерон, гипофиз вырабатывает излишки ФСГ и ЛГ в бесполезной попытке стимулировать яички.

2. Низкие уровни тестостерона, ФСГ и ЛГ указывают на заболевание самого гипофиза. Тестостерон остается низким, несмотря на нормальные яички, из-за недостаточной гипофизной стимуляции. Хоть эта ситуация встречается редко, такие заболевания центральной нервной системы довольно легко излечиваются.

3. Нормальный или немного завышенный уровень тестостерона наряду с завышенными уровнями ФСГ и ЛГ является признаком сниженной чувствительности яичек к андрогенам: гормоны адекватны, но половые клетки отказываются на них реагировать. Изредка наблюдается избыточное производство другого гормона гипофиза - пролактина, чье действие на мужчин пока неясно. Это связано с редко встречающимися опухолями гипофиза наряду с действием лекарств и других скрытых заболеваний. Избыточный пролактин способен подавлять другие гормоны, поэтому врачи могут измерить у вас и его уровень.

Так же, как организм женщины производит небольшое количество мужских гормонов, мужчины вырабатывают эстрадиол, женский гормон. Мужчины со сниженной чувствительностью к андрогенам вырабатывают его слишком много; такое же действие оказывают редкие случаи опухолей яичек или надпочечников, но главным виновником бывают заболевания печени. Нормально функционирующая печень снижает уровень эстрадиола, а больная работает медленнее, почему и возрастает его содержание в крови. Алкоголики с циррозом печени всегда имеют повышенный уровень эстрадиола, сочетающийся с маленькими яичками, большими грудными железами и бесплодием.

Более сложные анализы

Хромосомный анализ.
Один мужчина из 500 рождается с лишней Х-хромосомой: его хромосомный набор - XXY вместо XY, что именуется синдромом Клайнфелтера. Будучи в остальных отношениях здоровыми людьми, такие мужчины внешне могут ничем не отличаться от других, а иногда выглядят несколько женственными, но у всех них маленькие яички и они всегда бесплодны. Для диагностики этого и других редких отклонений лаборатории выращивают клетки такого пациента на тканевой культуре, затем обрабатывают их для визуализации хромосом и подсчитывают (человек имеет 46 пар) под микроскопом. Подобные аномалии иногда удается выявить у людей с маленькими яичками или малым количеством сперматозоидов. У физически нормальных людей встречается очень редко.

Лечение может улучшить внешность или потенцию, но бесплодие у мужчин с хромосомными нарушениями неизлечимо.

Биопсия яичек.
Это простая "кабинетная" процедура, когда врач берет пробу в виде маленького кусочка и направляет ее патологу на исследование под микроскопом. В отличие от приоритета данной процедуры при поисках опухоли, при лечении бесплодия она стоит в конце списка всевозможных проверок и анализов. Если в эякуляте пациента количество нормальных сперматозоидов достаточно, то вероятность некой патологии яичек весьма низка.

Если мужчина с нормальными яичками производит достаточный объем спермы, но содержащей мало сперматозоидов, врач рассмотрит возможность биопсии. Если микроскопический анализ не выявит признаков производства сперматозоидов, то, скорее всего, мужчина рожден с таким дефектом. В этом случае никакое лечение тут не поможет.

Если же исследование покажет, что сперма нормальна, значит, где-то на протяжении семявыносящего протока есть закупорка.

Проверка на закупорку: вазограмма.
Делая вазограмму, врач, как и при ангиографии коронарных артерий, вводит в проток контрастное вещество (через небольшой разрез в мошонке) и следит за его прохождением с помощью рентгеновского аппарата, отмечая место закупорки. В принципе, вазограмма - простая процедура, но врач должен быть очень умелым, чтобы попасть в тонкий семявыносящий проток, не повредив его нежных стенок и не задев ничего по пути. Хорошо обученный и опытный хирург выполняет эту процедуру, имея рядом набор инструментов и операционный микроскоп, чтобы быстро устранить обнаруженную закупорку (и исправить любое повреждение, причиненное самой процедурой).

Некоторые специалисты ищут закупорку, делая в протоке небольшое от- верстие с целью взятия проб жидкости. Наличие спермы в пробе подтверждает, что закупорка находится дальше. Врач может ввести в проток физиологический раствор: если он протечет до конца, значит, проток свободен. В противном случае врач может вставить в проток тончайший катетер и попутаться нащупать место закупорки. Вазограмма делается только тогда, если данные обследования не дадут результата.

Хомячковая проба.
Если сперма выглядит нормальной и остальные исследования обоих партнеров ничего подозрительного не выявили, врачи предполагают, что в сперме есть скрытые дефекты. Хотя наблюдения за внедрением сперматозоида в яйцеклетку стали рутинным делом в клиниках, занимающихся проблемой оплодотворения in vitro, обычным врачам вовсе не улыбается перспектива собирать у женщин яйцеклетки исключительно для анализа. Практической заменой им стали яйцеклетки самки хомяка обыкновенного.

Неповрежденные яйцеклетки хомяка воспринимают только сперму хомяка. Лаборанты обрабатывают их ферментами, растворяющими наружное покрытие - zona pellucida. Это покрытие окружает яйцеклетку и женщины, и любого другого млекопитающего именно с целью предотвращения оплодотворения чужеродной спермой, а также препятствует проникновению в яйцеклетку более одного сперматозоида. После смешивания яйцеклеток хомяка с человеческой спермой лаборанты записывают процент яйцеклеток, в которые проникли сперматозоиды, а также количество сперматозоидов, успешно атаковавших их.

Это сложный тест, поэтому специалисты в разных лабораториях используют для получения результатов различные методики. Однако есть общее соглашение: бесплодной признается сперма, которая внедряется менее чем в 10% очищенных от защитной оболочки яйцеклеток хомяка. Успешное прохождение этого теста - хороший признак, хотя некоторые мужчины и при положительном результате по-прежнему практически бесплодны по непонятным еще причинам. Отрицательный результат, хоть и обескураживает, не является окончательным приговором. От 5 до 10% таких мужчин все же способны к деторождению с помощью технологий концентрации спермы или оплодотворения in vitro.

После всех анализов.
Несмотря на постоянный рост диагностических возможностей, врачи способны находить причины бесплодия лишь у 60% мужчин. Со временем мы научимся большему, но и для оставшихся 40% прогноз не безнадежен. Если они будут продолжать попытки, то четверть из них станет отцами.

четвъртък, 12 март 2009 г.

Опасен ли е холестеролът?

1. Какво преставлява холестеролът?

През последните години, поради лошата си репутация на рисков фактор за сърдечни заблявания, холестеролът се свързва предимно с негативни явления. Същият обаче е важен компонент от мембраните на клетките и е съществен за структурата и функцията на клетките на организма.

Той е структурен елемент в състава на някои важни хормони.

За да циркулират в кръвта, чиято основна съставка е вода, холестеролът и триглицеридите трябва да бъдат носени от белтъци, наречене апопротеини. Липопротеините са комбинация от липиди (мастните кръвни субстанции) и апопротеини. Главните типове липопротеини са:

  • липопротеини с ниска плътност (LDL) - наричани понякога "лош холестерол", транспортира холестерола към различни части на тялото, където се отлага в съдовете. LDL обуславя натрупването на холестерол в съдовете.
  • липопротеини с висока плътност (HDL) - наричани "добър холестерол", спомага за изчистването на холестерола от организма.
  • липопротени с много ниска плътност (VLDL) - съставени предимно от тригилицериди, малко количество белтъци и холестерол.
Наличието на ниско ниво на LDL и високо на HDL е желателно за намаляване на риска от образуване на атеросклеротични плаки и развитието на стенокардия в резултат на промените в коронарните съдове (съдовете, снабдяващи сърдечния мускул с кръв)

2. До какво води повишеното ниво на холестерол в организма?

Когато нивото на холестерола и триглицеридите (мазнините в кръвта) стане прекалено високо, се увеличава опасността от развитие на съдържащите холестерол депозити (плаки) в кръвоносните съдове. С течение на времето, плаките причиняват стесняване на съдовете, което затруднява кръвотока и създава нарушения, известни като атеросклероза.

Стесняването на кръвоносните съдове, снабдяващи сърцето с кръв (коронарните артерии), намалява доставката на кислород до сърдечния мускул. Това означава увеличен риск от миокарден инфаркт. По същият начин, намаленото количество кръвоток към мозъка води до риск от мозъчен инсулт. Сниженото кръвоснабдяване на долните крайници води до свързана с натоварване болка и риск от гангрена.

3. Кои са причините за повишен холестерол?

Може да имате висок холестерол в резултат на генетични фактори или нездравословен начин на живот или и двете. Гените ви може да са ви предали клетки, които не отстраняват ефективно холестерола от кръвта или сте унаследили черен дроб, който произвежда прекалено голямо количество холестерол под формата на VLDL-частици. Генетичното предразположение може да доведе до прекалено малко количество HDL-частици.

4. Кои са рисковите фактори за повишен холестерол в кръвта?

  • недостатъчна физическа активност - намалява нивото на HDL.
  • затлъстяване - наднорменото тегло увеличава триглицеридите, намалява нивото на HDL и увеличава VLDL. От значение е и разпределението на затлъстяването в тялото - ако е разпределено предимно около бедрата и ханша - е налице затлъстявне от женски или гинекоиден тип, ако е по-изразено в областта на корема - мъжки или коремен тип. Мазнините в областта на корема и коремните органи увеличават риска от нарушения, свързани със затлъстяването. Обиколката на женската талия не трябва да надминава 80 см, а мъжката - 94 см.
  • хранене - холестеролът естествено се намира в храните от животински произход - месо, яйца, сирене и др. Приемът на храни, богати на мазнини и холестерол допринася за повишено му ниво в кръвта. Наситените мастни киселини повишават кръвния холестерол. Обратно на тях, ненаситените мастни киселини понижават холестерола, който е склонен към натрупване под формата на плаки в кръвоносните съдове.

5. Кои други фактори повишават риска от атеросклероза?

  • тютюнопушене - цигареният дим уврежда кръвоносните съдове, увеличавайки склоността за натрупване на мастни плаки. Тютюнопушенето може да намали нивото на HDL.
  • високо кръвно налягане - чрез увреждане на стените на кръвоносните съдове, повишеното кръвно налягане увеличава риска от отлагане на мастни плаки в стените им.
  • диабет тип 2 - води до повишено ниво на кръвната захар. То може да доведе до стесняване на кръвоносните съдове. Ако имате диабет, контролирането на нивото на холестерола и триглицеридите може значително да намали риска от сърдечно-съдови усложнения.
  • наследствена атеросклероза - ако близък член на семейството (родители, братя или сестри) развие атеросклероза преди 55 години, високото ниво на холестерола Ви поставя в по-голям относителен риск от ранни съдови увреждания.

6. Как се установява повишеният холестерол?

Най-добрият начин за ранното откриване на повишен холестерол и взимането на навременни мерки е редовното изследване на нивото на холестерола в кръвта. Заедно с общия холестерол, някои лекари препоръчват изследване на HDL и триглицеридите.

Стандартните изследвания включват:

  • общ холестерол
  • HDL
  • триглицериди

LDL може да бъдат пресметнато от горните три стойности. При необходимост от прецизно установяване на LDL, се прави специфично изследване.

Изследване само на общия холестерол може да бъде подвеждащо, защото някои хора имат ниско ниво на HDL и високо на триглицеридите, но нормални и даже високи стойности на LDL. В тези случаи стойността на общия холестерол може да изглежда нормална. Заедно с лекуващия си лекар може да не подозирате риска от сърдечни заболявания, дължащ се на отклоненията в споменатите изследвания.Даже и при нормален общ холестерол, ниският HDL води до повишен сърдечно-съдов риск.

Желаното ниво на холестерола варира в зависимост от другите рискови фактори, каквито са възраст, пол, фамилна обремененост и общото здравословно състояние.

Направете си изследване на холестерол, когато сте на около 20 години и след това - поне веднъж на всеки пет години. Ако стойностите ви са извън желаните граници, лекуващият лекар може да ви препоръча по-чести контролни изследавния и лечение.

7. Какви са усложненията на повишения холестерол?

Високият холестерол може да причини развитие на сърдечни заболявания, които могат да завършат фатално. Много от смъртните случаи се дължат на натрупване на мастни депозити (плаки) в стените на кръвоносните съдове, което води до стесняване, запушването им и развитие на атеросклероза. Холестеролът играе значителна роля в това предотвратимо състояние.

Атеросклерозата в началото е тихо, безболезнено нарушение, което причинява намален кръвен ток. Ако намаленият кръвоток засегне съдовете, които снабдяват сърцето с кръв (коронарните артерии) - това може да доведе до стенокардия.

При нарастване на атеросклеротичната плака, вътрешният слой на кръвоносния съд загрубява. Разкъсването на плаката може да причини образуването на съсирек. Такъв съсирек може да блокира кръвотока или да запуши друг съд.

Нарушеното кръвоснабдяване на сърцето може да доведе до развитието на миокарден инфаркт, а това на мозъка - до мозъчен инсулт.

Високият холестерол, заедно с високото кръвно налягане, инсулиновата резистентност (нечувствителност към действието на инсулина) и затлъстяването са факторите, които представляват т.н. метаболитен синдром - комбинация от нарушения, които значително увеличават риска от развитие на сърдечни заболявания, мозъчен инсулт и диабет.

8. Какви мерки да вземем, за да намалим холестерола в кръвта?

Хранете се здравословно

контролирайте общото количество мазнини - особено "твърдите". ограничете холестерола в храната - избягвайте богатите на холестерол храни като например животински вътрешности, яйчен жълтък и млечни произведения. консумирайте храни с разтворими фибри - те могат да намалят нивото на холестерола в кръвта. Храните, богати на разтворими фибри са овесени трици, овесени ядки, фасул, грах, оризови трици, ечемик, цитрусови плодове, ягоди, ябълки.

  • консумирайте повече риба - някои риби, особено по-тлъстите - сьомга, скумрия и херинга съдържат високо количество уникален тип полиненаситени мастни киселини, наречени омега-3 мастни киселини. Този вид мастни киселини способстват за намаляване нивото на триглициридите. включвайте повече соеви продукти - соевите съединения, наречени изофлавони действуват като човешки хормони, които регулират нивото на холестерола. Приемът на соеви белтъци може да намали общия холестерол, LDL и триглицеридите. Консумацията на соя може да повиши нивото на HDL, който предпазва от сърдечни заболявания.
  • пийте умерено алкохол - умерената употреба на алкохол може да увеличи нивото на HDL. Ограничете алкохола до едно питие на ден (50 г), ако сте жена и не повече от две питиета (100 г) на ден за мъжете. Не консумирайте алкохол, ако сте с високи триглицериди.
  • намалете приема на захар - по този начин ще намалите нивото на триглицеридите, което трябва да бъде под 1.4 mmol/l.
Физически упражнения
  • затлъстяването обуславя висок общ холестерол. Намаляването на килограмите снижава нивото на холестерола. Започнете програма от физически упражнения за отслабване, използувайки следните насоки:

съставете програма за времето и продължителността на физическите натоварвания - постепенно увеличавайте времето на натоварване до 30 - 45 мин. поне три пъти седмично. Ако сте с наднормено тегло или недостатъчно активен физически, постигнете това натоварване за няколко месеца.

  • придържайте се към програма от физически упражнения - спазвайте редовен график за упражнения. Забавлявайте се с тях. Ако те не ви доставят удоволствие, едва ли ще ги правите редовно. Намерете приятел или група за физически упражнения, които ще ви поддържат мотивирани.
Не пушете или спрете цигарите
  • нивото на HDL може да се върне към нормалните граници.

9. Как се лекува повишения холестерол?

Промените в начина на живот са първите стъпки, които трябва да предприемете, за да намалите нивото на холестерола и триглицеридите в кръвта. Това включва промени в храненето, редовни физически упражнения и избягване на тютюнопушене.

Когато общият холестерол остава висок въпреки взетите мерки, и особено високо е нивото на LDL, лекуващият Ви лекар може да назначи лечение с медикаменти.

Преди предписването им, лекарите преценяват много фактори - възраст, общо здравословно състояние и странични ефекти на медикаментите. Ако се нуждаете от лекарства за намаляване на нивото на холестерола - ще е необходимо да ги приемате за много години напред.

Стойността на LDL е отправна точка. Ако липсват други рискови фактори за сърдечни заболявания, а LDL е над 5.0 mmol/l се налага приемането на медикаменти за снижаването му. Наличието на два и повече рискови фактори за сърдечни заболявания и LDL над 4.1 mmol/l може също да наложи прием на медикаментозно лечение. Ако атеросклеротичните плаки са стеснили кръвоносните съдове на сърцето и са намалили кръвотока към сърдечния мускул (стенокардия), лекуващият лекар може да Ви препоръча медикаменти и промяна в начина на живот за намаляване на LDL под 2.6

10. Кои медикаменти намаляват нивото на холестерола в кръвта?

  • Йоннобменни смоли - предписват се рядко у нас, поради страничните действия, изразяващи се в стомашно-чревни оплаквания. Такива медикаменти са холестирамин и колестипол (колестид), които снижават холестерола по косвен начин чрез свързване с жлъчните киселини в червата. Черният дроб произвежда жлъчните киселини, необходими за храносмилането от холестерол. Чрез свързването на жлъчните киселини в комплекси, йоннообменните смоли карат черния дроб да произвежда повече жлъчка - повече холестерол се използува за този процес и по този начин по-малко холестерол достига до кръвния ток.
  • Лекарства, снижаващи триглицеридите - фибратите гемфиброзил, фенофибрат (липантил), ниацин (ниаспан) намаляват продукцията на триглицериди, отстраняват ги от кръвообращението и могат да увеличат нивото на HDL ("добрия холестерол").
  • Статини - действуват директно върху черния дроб, като блокират субстанциите, използувани от него за производство на холестерол. По този начин чернодробните клетки се "изпразват" от холестерола, което ги кара да поемат холестерол от кръвта. Статините могат да подпомогнат организма в "извличането" на холестерола от атеросклеротичните плаки в стените на съдовете. В групата се включват: флувастатин (Лескол), ловастатин (Липопрес, Холетар), симвастатин (Зокор), правастатин, аторвастатин (Липитор) и резувастатин.
  • Лекарства, намаляващи усвояването на холестерола - тънките черва "поемат" холестерол от храната. Впоследствие той навлиза в кръвообращението. Общият холестерол е резултат от внесеният с храната и този, произвеждан от черния дроб. Медикаментът Зетия (нерегистрирано у нас) намалява постъпването на холестерола от храната.

Пчелният мед - храна и лекарство!

Медът може да бъде незаменима храна в менюто на всеки човек. Пчелният мед представлява хранителен вискозен, течен или кристализирал продукт, произвеждан от медоносни пчели от нектара на цветовете или секрециите върху живите части на растенията, които пчелите събират, трансформират и комбинират с конкретни вещества, които те отделят, складират и оставят да узреят във восъчни пити.



Нектарът и маната са източници на пчелния мед. Те произхождат от т.нар. флоемен сок на висшите растения, в който се съдържат 15-25 % сухо вещество. Около 90% от неговото съдържание съставляват въглехидратите. Видът и количеството им зависи от климатичните условия, вида на растението и др.

Натуралният мед по своите вкусови и хранителни качества е един от най-ценните хранителни продукти, познат още от древността. Той се усвоява изцяло от организма, като от 1 килограм мед се усвояват до 3400 калории енергия. Относителното тегло на меда е 1,4 (обемът на 1 килограм вода, заместен с мед, тежи 1,4 килограма).


Естествено, свойството на меда е рано или късно да кристализира. У нас това явление се нарича захаросване и на такъв мед се гледа с недоверие. Но в някои далеч по-развити европейски страни на пазара по-добре се приема кристализираният мед, защото при него е сигурно, че съдържанието на вода е не повече от 18%, а всички останали свойства са запазени. Кристализиралият мед има още едно предимство – по-добре се смесва с други препарати при изготвянето на лечебни средства.


При течните методи за изготвяне на лечебни смеси с мед се срещат трудности, поради разликата в относителното тегло на съставките и утаяването им на слоеве. В това може да се уверите и като смесите два вида мед, например светъл акациев и тъмен боров (относително тегло на тъмния мед е по-голямо и той ще се отдели на дъното на съда, докато акациеввият мед ще остане над боровия).


В зависимост от произхода си медът се разделя на:

  • нектарен пчелен мед – пчелен мед, получен от нектара на растенията
  • Нектарът е воден разтвор на захари и обикновено съдържа захароза, гликоза и фруктоза в различни съотношения, което е пряко свързано с условията на средата. В нектара се съдържат различни вещества, от които: захари 3-80%, неголеми количества азотни и фосфорни съединения, органични киселини, витамини, пигменти, ароматични вещества, минерални соли, ензими и аминокиселини.
  • манов пчелен мед, който бива два вида:
  • животинска мана – продукт, получен главно от екскретите на смучещи насекоми по растенията (Hemiptera)
  • медена роса – продукт, получен от секрети на живи части от растенията – листа и млади клонки (растителна мана).
  • Прясно отделената мана е безцветна, но на въздуха бързо потъмнява и се сгъстява.
  • смесен пчелен мед – продукт, получен при смесването на нектара и маната от пчелите.


Преработка на нектара в мед

Пчелите работнички (събирачки) изсмукват сладкия сок (нектар или мана) с хоботчето си и го събират в медовото си стомахче, като се отделят няколко ензима, които са в основата на преработката на нектара в мед.

Пчелата пренася събрания и обогатен с ензими нектар в медовото си стомахче до кошера. Там го предава на една или няколко кошерни пчели приемачки. Те го преместват многократно от медовото си стомахче към хоботчето и по този начин изпаряват водата от нектара.


Когато водното съдържание намалее до 35-40%, пчелите го поставят на малки капчици по стените или дъната на килийките, като постепенно ги запълват.

Благодарение на активната вентилация в кошера изпарението на водата продължава и когато нейното съдържание в нектара достигне 15-20/21%, а количеството на захарозата под действието на ензимите достигне до 5%, нектарът вече е мед.

След това пчелите допълват килийките и ги запечатват с восъчно капаче, което предотвратява поемането на влага от меда. За преработване на нектара в мед са необходими 1-3 дни в зависимост от водното съдържание, температурата, влажността на въздуха в кошера, силата на пчелното семейство и притока на нектар.

Химически състав на пчелния мед

Въглехидратите
са 95-99% от сухото вещество. Те са представени главно от гликозата 20,4–44,4% и фруктозата 21,7–53,9%, които обикновено се означават като редуциращи захари.

Енергийността
на меда е средно 1272 Дж, или 304 кал на 100 г.
Съдържанието на захароза в нектарния мед е до 5%, а в мановия мед – до 10%. В меда се съдържат моноиди и олигозахариди.

Водата е вторият преобладаващ компонент на меда. Количеството й варира между 15-23% и зависи от много фактори: медосбора, климатичните условия, вида на растенията, расата (вид) на пчелите и други.

Органичните киселини
се съдържат в меда в малки количества. Някои от тях са мравчена, оксалова, янтарна, лимонена, винена, млечна и др. киселини. Техните естери определят аромата на меда.

Минералните вещества,
които преобладават в меда, са калий, натрий, калций, фосфор, сяра, хлор, магнезий, желязо и алуминий. В по-малки количества присъстват 23 химични съединения (берилий , бор и др). В нектарния мед се съдържат по-малко минерални вещества в сравнение с мановия. По-тъмните видове мед са по-богати на минерални вещества.

Белтъчните и азотните вещества в меда са представени от албумин, глобулин, пептони, ензими и съставляват половината от колоидните вещества. Количеството им в мановия мед е по-голямо (до 1,67%) .

Аминокиселините, съдържащи се в меда, са около 20 на брой (лизин, хистидин и др.)

Витамините са В1, В2, В3, В6, РР, С, фолиева киселина, биотин (Н); провитамин А (каротин), К и Е.

Липиди
се съдържат в минимални количества, които се състоят от триглицериди, стероли, фосфолипиди, свободни мастни киселини (палмитинова, и др.) и техни естери.

Съдържат се още етерични и ароматични вещества, деривати на хлорофила. Някои видове мед съдържат токсични за човека и пчелите вещества – алкалоиди и гликозиди. Такъв е медът от растения от сем. Пиренови (Рододендрон, Азалеа, Андромеда, Калмиа), от сем. Лютикови, от Зеленика и др.



Цветът, вкусът и ароматът са най-важните органолептични свойства на пчелния мед. Зависят от произхода и условията на преработка и съхранение.


Цветът на пчелния мед варира от светложълт, жълт, кафяв до тъмнокафяв в зависимост от произхода му. Медът става по-светъл при кристализация, но потъмнява при продължително съхранение. Цветът на пчелния мед е свързан и със съдържанието на пепелни елементи – желязо, мед, манган.



Ароматът на меда се придава от три групи вещества – алдехиди и кетони, алкохоли и естери. В меда се съдържат над 50 съединения, които определят аромата му, но голяма част от тях не са идентифицирани.


Вкусът на всички видове мед е сладък, а кестеновият, тютюневият и някои видове манов мед имат горчив вкус. Ароматът и вкусът могат да се променят след нагряване.



Истинският пресен мед е гъста, прозрачна, полутечна маса, която постепенно кристализира до втвърдяване.


Някои видове мед кристализират бавно или не кристализират. При съдържание на гликоза под 30% медът изобщо не кристализира.



Жилавостта е способността на меда да се противопоставя на разтягане. Медът има висока жилавост и се точи бавно. Тя намалява с повишаване на температурата и водното съдържание.



Начин на съхранение


Медът и е един от най-трайните хранителни продукти. Според някои трайността му е дори неограничена. Може да се съхранява в стъклени, глинени, порцеланови, керамични и дървени съдове на тъмно, прохладно и сухо място, където няма странични миризми. Хладилникът не е най-подходящото място за съхранение на меда поради високата влажност.

Преките слънчеви лъчи са пагубни за меда. След 48 часа непрекъснато слънчево облъчване ферментите в пчелния мед се разрушават, и то най-вече става дума за инхибин – ферментът с противомикробно действие. При температура над 150° медът се трансформира просто във въглехидратна смес.

Медът не бива да се съхранява в метални съдове, заради киселините, съдържащи се в него. Те могат да предизвикат окисляване, а това да доведе до увеличаване съдържанието на тежки метали и до намаляване на полезните вещества в меда. Такъв мед може да предизвика неприятни усещания в стомаха и дори до доведе до отравяне.




Фармакологични качества на пчелния мед


Носители на терапевтичния ефект са, от една страна, отделните му съставки – захари, микроелементи, витамини, ензими, растителни антибиотици и др., а от друга – тяхното комплексно лечебно действие.


Фруктозата има предимство пред гликозата като енергиен източник при редица болестни състояния: диабет, кетози, паренхимни заболявания на черния дроб, сърдечни заболявания, постоперативни състояния и др. При смущения в обмяната се усвоява по-леко и 20 пъти по-добре от гликозата.


Гликозата и фруктозата способстват още за регулиране на нервната дейност, разширяват кръвоносните съдове, подобряват храненето на сърдечния мускул, усилват диурезата, подобряват обмяната на веществата, имат кръвоспиращо действие, нормализират сърдечната дейност, понижават високото кръвно налягане.



Поради това медът се препоръчва при декомпенсирано сърце, аритмия, хипертония, отоци от сърдечно и чернодробно естество, като слабително и тонизиращо средство.


Фармакодинамични действия
:

Повишава имунобиологичните защитни сили на организма; антибактериално, антимикотично; противовъзпалително; хипосенсибилизиращо; кръвообразуващо; отхрачващо; регенеративно; кардиотонично; болкоуспокояващо; невротоночно; тонизиращо; слабително;



Медът и лечебните му свойства са обект на постоянен интерес и предмет на изследване от науката. Използвал се е от най-дълбока древност в народната медицина.

В наши дни, благодарение на напредъка на медицината, учени от университета в Бон са успели да докажат, че медът наистина може за седмици да лекува рани, инфектирани от устойчиви бактерии.

Антисептичните (антибактериални) ефекти на меда бяха доскоро необясними, но с напредването на науката това се промени. Установено е, че пчелите синтезират ензим, наречен glucose oxidase, който осигурява постоянния приток на хидроген-пероксид, който организмът ни извлича от захарта в меда. Именно хидроген-пероксидът е силен антисептик и е причината за заздравяващите качества.

Както знаем, медът може да увеличи нивото на антиоксидантите в кръвта. Те са средството, с което природата се бори със заразите и най-вече с признаците на остаряването. Силата им е еквивалентна на тази в много от зеленчуците. Дори учени от университета в Илиноис публикуваха изследване през април 2006, в което като извлечение предлагат меда като заместител на захарта – основен подсладител на приеманата от нас храна.

Изследвания на различен цвят мед установяват, че най-тъмният изразава най-силно ефектите от антиоксидантите. Като вземем под внимание опасно високата консумация на захар в Америка – 3 паунда на седмица на човек (около 1350 грама), веднага можем да видим ползата от меда като заместител на захарта в подслаждането – антиоксидантите ще са в наистина значително количество и ще окажат своя благотворен ефект.

сряда, 11 март 2009 г.

Как да се предпазим от рак?...

Може, но за съжаление не винаги и затова се налага да се говори само за намаляване на риска от развитие на това заболяване, тъй като често е невъзможно да се отстрани въздействието на вредните фактори, смятат експерти, цитирани от Journal of the American Board of Family Medicine.

Най-голямо значение в профилактиката на онкологичните заболявания имат:
- отказването на тютюнопушенето
- нормализиране на теглото
- спазването на диета
- редовната физическа активност.
Това е първичната профилактика на рака.

Вторичната профилактика е насочена към определяне и отстраняване на предраковите заболявания и ранното отстраняване на злокачествените образувания, а също профилактика на повторно появилите се след лечение ракови образувания.

Мамографията, гинекологичните и другите профилактически прегледи, фиксирането на онкомаркерите и рисковите групи способстват за ранното диагностициране на раковите заболявания.

Какво да разбираме под термина “противоракова диета”?

Съществуват 6 основни принципа на противораковата диета:

- Предпазване от затлъстяване. Известно е, че наднорменото тегло е фактор за риска от развитието на много злокачествени образувания (в това число и рак на гърдата).

- Намаляване на употребяваните мазнини. В мазнините се съдържат канцерогени. В епидемиологичните изследвания е доказана пряката връзка между употребата на мазнини и честотата на развитие на рак на гърдата, рак на дебелото черво и простатата.

- Задължително присъствие на плодове и зеленчуци в храната, които осигуряват на организма растителна целулоза, витамини и вещества, които притежават антиканцерогенни свойства.

- Редовна употреба на растителна целулоза, съдържаща се в житните растения, плодовете и зеленчуците. Растителната целулоза намалява контакта на канцерогените с дебелото черво.

- Ограничена употреба на алкохол. Известно е, че алкохолът е един от факторите на риска за развитието на рак на устнатакухина, хранопровода, черния дроб и гърдата.

- Ограничаване на пушената и нитрат-съдържащата храна. В пушената храна се съдържа значително количество канцерогени, а нитрати има най-вече в различните видове колбаси (те често се използват за тяхното оцветяване).

Редовните физически упражнения предпазват от затлъстяване и по този начин способстват за намаляване на развитието на рак.

Спорен е въпросът за ползата от хранителните добавки. Те без съмнение съдържат микроелементи и растителна целулоза, които предпазват от развитието на рак, но на пазара съществуват и много продукти, за чието противораково действие няма никакви доказателства.

Специалистите препоръчват употребата на следните продукти, притежаващи профилактични свойства по отношение на възникването на рак:

- зеленчуци, съдържащи каротин (най-често такива са жълтите и червените – моркови, домати, репички и т.н.);

- плодове и зеленчуци, съдържащи голямо количество витамин С (цитрусови, киви и други);

- зеле, броколи, карфиол;

- чесън.

Защо не отслабваме?...

Смятате, че сте взели всички мерки и правите всичко необходимо, а въпреки това не отслабвате? Може би всъщност ви убягва някакъв “детайл” - на пръв поглед дребен, а на практика важен и определящ...

Прочетете за няколко варианта. Решението може да се окаже именно някой от тях... Дори да е повече от един...

1. Пропуснатата закуска

Всички знаем добре, че закуската е най-важното ядене през деня. Въпреки това мнозина я пропускат редовно с надеждата, че така ще свалят някой и друг килограм. На практика този навик е не само вреден, но и безсмислен от гледна точка на намаляване на теглото – съвсем ново изследване доказва, че хората, които закусват различни зърнени храни (корнфлейкс, овесени ядки) и дори черен хляб, имат значително по-нисък индекс на телесното тегло в сравнение с тези, които гладуват, пропускайки сутрешното хранене.

2. Яденето “в движение”

Оправдавайки се непрекъснато с липсата на време, все по-често не ядем, а уж похапваме – на бюрото, в колата и дори пред телевизора. Заети с основното си занимание обаче не забелязваме сигнали на организма, че поетата храна му е достатъчна. Затова – свикнете, че подходящи за хранене са кухнята, дневната и ресторантите. Така едновременно ще престанете да се храните уж набързо, където ви “хване” глада, а и ще успявате да се наслаждавате на поеманата храна.

3. “Почистете” менюто си

Калориите се трупат. Дори да подбирате какво ядете, добре е всеки път да знаете приблизително колко калории поемате. Без особено усилие можете да намалите 150-200 калории, като прескочите дори натуралния сок, който иначе е безспорно полезен.

4. Забравеният фитнес

Много хора, когато минат на диета за отслабване смятат, че щом са намалили количеството на приеманите калории, това ще им осигури намаляване на теглото и ще успеят да го запазят така. Всъщност тази система работи, но само в началото. Редица изследвания са доказали, че трайно заниженото тегло може да бъде задържано само с комбинирането междусъответните храни и активния начин на живот. Дори последното да се изразява просто в 15-20 минути разходка.

5. Среднощното хапване

Това е най-честия начин, по който хората съботират диетата си. Целият ден са броили калориите, не са прекалили дори на вечеря, а изведнъж през нощта задоволяват всяка прищявка на глада си.

6. Фобията от мазното

Дори да избягвате каквито и да било мазнини в храната си, това не е гаранция, че ще свалите тегло. Освен че придават добър вкус на доста храни, мазнините ни носят удовлетворение от яденето. Пък и много храни, които не съдържат мазнини, имат голямо количество калории. Специалистите препоръчват да изгради така диетата си, че да приемате 30% от предвидените калории именно чрез мазнини, а от време на време да не се лишавате и от любимото си ястие без значение от неговия състав.

7. Алкохолът

Независимо под каква форма – бира, вино или концентрат – той носи със себе си много калории – около 7 на грам. Освен това той изостря усещането за глад. Ако все пак поводът го изисква, “разредете го”, като пиете едновременно и вода (избягвайте соковете, пълни със захар и калории). Добро правило е също никога да не излизате вечер преди поне малко да сте хапнали – иначе организмът ви ще си “иска” калориите и ще устоите по-трудно на “жаждата”.

неделя, 8 март 2009 г.

Шум в ушите

Шумът в ушите е оплакване, което, макар и да не осъзнаваме, почти всички сме изпитвали. Той може да е временен, след концерт или престой в дискотеката. Понякога обаче, поради разбираема, а нерядко без категорична причина, се появява и остава постоянен, предизвиквайки изключителен дискомфорт. Описван е по различен начин – като бучене, свирене, пищене, свистене, съскане, тиктакане, щракане, шум на листа или вълни и т.н. В условията на абсолютна тишина винаги се установяват някакви звуци, но те са в рамките на нормата, трудно доловими са в обичайни обстоятелства. Понякога и патологичният шум е дискретен и се чува само при изключително тиха среда, особено преди заспиване. В друг случаи обаче той може да бъде толкова силен, че да се чува и в нормална, "замърсена" от шумове обстановка, и дори да пречи на ежедневните задължения.

Слуховият апарат е комплексен, но същевременно функцията му е изключително фино координирана. Усетът за звука е резултат от точното му провеждане през външното, средното и вътрешното ухо. В последното се намират рецепторните клетки, а те са подредени стриктно, бивайки чувствителни на определени честоти и предавайки също толкова изрядно и типично разделени звуковите сигнали в мозъчни структури – подкорови и корови, под формата на нервни импулси.

Лезии от различен характер на всяко едно ниво се смята, че могат да предизвикат симптоми, включително и шум в ушите. Такива могат да бъдат аудиотравми, инфекции, токсични увреждания от различни медикаменти и дегенеративни изменения, събиране на течност, наличие на чужди тела и др. Най-често се касае за увреждане на рецепторния апарат и крайните разклонения на невроните. Причината може да произхожда и от друг източник, локализиран в областта на главата и шията. Обикновено, когато става въпрос за шум в ушите, се разбира субективно оплакване, невъзможно да бъде установено от други лица чрез обективни методи. Много често се комбинират и с отслабване на слуха или световъртеж, нарушение в равновесието, смущения в паметта, обща слабост и недобро самочувствие.

Нерядко шумът в ушите се асоциира и с излагането на стрес, предимно психически, тревожни и депресивни състояния. При тумори, особено ангажиращи слухово-вестибуларния черепномозъчен нерв, е описвана такава симптоматика. Ототоксични (увреждащи слуха) медикаменти има сред антибиотици, химиотерапевтици, аналгетици и аспирин, диуретици и невролептици, антиаритмични средства и др.

Макар и рядко, шумът в ушите може да бъде и обективен, с невро-мускулна или съдова генеза. Пример за първата са дегенеративни невромускулни заболявания, които засягат и фините мускули на средното ухо. Трептенето или миоклоналните съкращения са също източник на шум. Засягането на тези и други мускули в областта на главата и шията могат да бъдат обусловени от инсулт, травма, енцефалити, дегенеративни заболявания, множествена склероза. Турбуленции, предизвикани от високото кръвно налягане, могат да създават оплаквания. Такива възникват и при патология на сънната артерия, като аневризми, както и на големите венозни съдове, локализирани в областта.

Съществуват неврофизиологични теории относно патогенезата на субективния шум в ушите. Вече стана въпрос, че отделните рецепторни клетки в кохлеата (охлюва) на вътрешното ухо са разположени тонотопични – т.е. честотно разпределени. Тази типичност се запазва и през провеждането на стимула, т.е. отделните неврони също се активират от различни честоти, чак до кората на главния мозък, където е най-висшето интегриране на получената информация. Според теорията, при някои от посочените по-горе причини, най-често хронично или еднократно излагане на силен шум, възпалителни и дегенеративни заболявания, настъпва увреждане на част от рецепторните клетки. Това обикновено се асоциира и със загуба на усета към възприеманите от тях честоти. Свързаните с тези клетки подкорови и корови области подлежат на контрол, но при тази увреда очевидно той бива загубен. Това позволява спонтанна активност на съответните участъци при липса на периферна стимулация. Друг компонент на теорията е, че разположените в близост рецепторни клетки променят своята чувствителност и към други честоти.

Диагностицирането на шума в ушите се базира основно на субективните данни. За изясняването генезата му се търсят подробни обстоятелства около работната и домашна среда, навици, прекарани заболявания, травми, съпровождащи оплаквания. Информация носят и някои лабораторни, но преди всичко образни методи като ангиографии, КТ, ЯМР. Интересни са резултатите от аудиограмата. При посочените обективни причини се оказва, че лицето може да фиксира честотата на чувания от него шум и подаваните през апарата сигнали с по-ниска честота не се регистрират, а тези с по-висока се регистрират и заглушават шума.

Можем ли да се предпазим от това усложнение? Със сигурност всеки от нас може да вземе мерки по отношение запазването на слуховия си апарат. Има достатъчно средства за защита от шума в работната среда – музика, работа на машини и т.н. Препоръчително е адекватно и своевременно лечение на инфекциите в областта на главата и шията, особено такива, засягащи ухото. Избягване на психическа преумора, съобразена почивка също не трябва да се пренебрегват. Рисковите медикаменти следва да се приемат с повишено внимание. Удачен е стабилен контрол над кръвното налягане и избягване употребата на стимулиращи средства като никотин или кофеин.

За съжаление лечението на шума в ушите не е особено ефикасно. Дори и при наличие на мускулна или съдова генеза или тумор, за които споменахме, не всички лица съобщават за спирането му. При тях действително се предприемат оперативни намеси, инжектира се ботулинов токсин, поставят се кохлеарни импланти, отстраняват се чужди тела и т.н. Известна полза се регистрира и при употребата на някои медикаменти, преди всичко такава е описана при антидепресанти от различни класове. Ниацинът и билкови препарати като гинко билоба дават противоречиви резултати. Такива са и данните от приложението на електростимулации или транскраниална магнитна стимулация. Акупунктурата се смята, че има преди всичко благоприятен психологически ефект. Най-често даваният съвет е опитът за маскиране на шумовете – чрез радио, часовници и т.н. В някои страни дори са създадени апарати с такава цел.

Развенчаване на митове - очите...

Съществуват доста митове за това, кое е вредно и кое полезно за очите ни. Проучванията показват, че някои от разпространените твърдения за зрениета са истина, но-огромна част не са научно обосновани и подвеждат пациентите. Ето някои най-разпространените митове в тази насока:



МИТ ПЪРВИ - Синдромът "сухи очи" се засилва и за това до голяма степен са виновни компютрите.


Според проучвания на специалисти, това е абсолютно вярно. Синдромът "сухи очи" е само един от здравните проблеми, до които води прекомерното използване на високите технологии. Японски учени са изследвали повече от хиляда души на възраст между 19 и 73 години, които използват компютър ежедневно . Резултатите показват, че при около една трета от тях е установен синдрома "сухи очи". Това заболяване се характеризира с изсъхване на слъзния секрет, който защитава очите на човека. В някои случаи се нарушава качеството на секрета. Това може да доведе до микроскопични увреждания на очната ябълка и развиване на някои инфекциозни болести.



МИТ ВТОРИ - Да се гледа телевизия е вредно.


Лекарите не препоръчват гледането на телевизия повече от средно 3 часа на ден. Широко разпространеното убеждение, че да се гледа телевизиа от близко разстояние е изключително вредно, нама научнообосновани доказателства. Самите очи са добър индикатор Те се уморяват не заради малкото разстояние до екрана, а ако помещението няма достатъчно светлина.


МИТ ТРЕТИ - Очите се "износват".

Този мит не е истина. Очите не могат да се износят. Зрението се влошава, не от постоянната употреба на очите, а от факта , че не се грижим достатъчно добре за тях.


МИТ ЧЕТВЪРТИ - Упражнения могат да подобрят зрението.


Това твърдение не е напълно вярно.Има някои упражнения, които до известна степен стимулират зрението. Но няма категорични доказателства, че такива упражнения могат решаващо да подобрят зрението. Очите просто трябва да се използват разумно. Ако се грижим за тях достатъчно правило, те ще са в добро състояние.


МИТ ПЕТИ - Да се носят очила е вредно.


Очилата са вредни, само ако не точно съобразени с индивидуалните особености на нашите очи. Правилно определените диоптри подобряват зрението. Ползването на очила никога няма да увреди очите ви, стига те да са правилно подбрани от специалист.


МИТ ШЕСТИ - Възрастните получават "второ зрение".


Под това се разбира способността да се вижда по-добре. Това явление обаче е краткотрайно. То се дължи на изменения в окото, свързани с развитието на катаракта.


МИТ СЕДМИ - Зрението се влошава след 40 г.


Има заболявания като глаукомата, които могат да се проявят и на по-ранна възраст. Затова специалестите съветват, да преглеждате очите си поне веднъж годишно, дори да нямаме оплаквания. Ако заболяването се хване в ранен етап , и се лекува адекватно може и да не доведе до трайно увреждане на зрението.


МИТ ОСМИ - Слепите имат шесто чувство.

Слепите хора просто се опитват да компенсират липсата на зрение, като тренират повече останалите си сетива.


МИТ ДЕВЕТИ - Морковите подобряват зрението.


Витамин А, който се съдържа в моркова, наистина е необходим за зрението, но в умерени количе¬ства. Прекомерно много моркови могат да доведат до сериозни проблеми.


МИТ ДЕСЕТИ - Създадено е изкуствено око.


Наистина учените работят по създаването на микрочип, който да замести отчасти някои повредени части на окото. Други изследвания се опитват да свържат специални камери директно към мозъка. И в двете направления има някои обнадеждаващи резултати. Дори изкуственото око да стане факт, малко вероятно е то да бъде широко прилагано и в никакъв случай неможе да компенсира липсата на истинско зрение.



МИТ ЕДИНАЙСТИ - Тъмните очила пазят очите от слънцето.


Съвременните усъвършенствани слънчеви очила създават такъв ефект, но има много фалшификати, които не го правят. Ултравиолетовите лъчи могат да увредят сериозно и необратимо очите. Прякото наблюдаване на слънцето за по-малко от минута води до трайна слепота.


МИТ ДВАНАЙСТИ - Влошаване на зрението е неизбежно.


Редовните прегледи значително намаляват и отлагат във времето влошаването на зрението, свързано с възрастта. Ако заболяването бъде открито навреме, то може да бъде забавено, а в някои случаи и прекратено.

събота, 7 март 2009 г.

Хранителни добавки или подправки - изберете сами!

В средата на миналия век модерната западна медицина, в стремежа си да отхвърли повечето т.нар. алтернативни методи за здравословен живот, обяви използването на подправките за лечение като “шарлатански подход”. Днес обаче, далеч по-широко скроена, тя е склонна да приема и изследва тяхното въздействие и по този начин допринася за реабилитирането им – например като съветва към храната да се добавят повече подправки вместо традиционната сол и захар – за да стане храната и по-вкусна и по-полезна.

Противниците на широкото използване на подправките и днес твърдят, че те са вредни за здравето. Но може би всъщност отговорът е много прост: в големи количества всичко е вредно, включително лекарствата.

Несъмнено - хората, които страдат от прекомерно отделяне на стомашен сок, трябва да избягват подправките, които стимулират този процес. Преди сън не се препоръчва употребата на силен чай или кафе, които възбуждат дейността на кората на главния мозък, сърцето, кръвоносните съдове и дихателните органи.

Дали в крайна сметка умерената употреба на някои подправки може да се нарече лечение, преценете сами. Ние просто ще изброим ефектите, които е известно, че притежават няколко вида подправки.

Белият джинджифил повишава апетита, подобрява работата на стомаха и черния дроб и притежава диуретично действие. Той e от полза при паралич, жълтеница, настинки. Съществуват някои доказателства, че този джинджифил подобрява паметта. В съчетание с твърдо сварен жълтък и шамфъстък засилва половите функции.

Жълтият джинджифил помага при функционални нарушения в черния дроб и белите дробове. Той спомага за понижаване на температурата и за успокояване на болката.

Кардамонът подобрява работата на храносмилателните органи, помага при стомашни проблеми, болести на черния дроб и сърцето. Тази подправка успокоява нервната система и повишава настроението. Премахва неприятната миризма от устата и миризмата на пот. При главоболие се препоръчва да се диша кардамон, стрит напрах.

Дафиновия лист притежава специфичен приятен аромат, познат на всяка домакиня. Народната медицина препоръчва отвара от неговите семена за лечение на склероза, болести на бъбреците, черния дроб, далака, опорно-двигателния апарат, подуване на стомаха.

Дафиновият лист помага и при кашлица и задух. Неговата отвара в комбинация с оцет успокоява зъбобола. Маслото от семената се определя като ефективно съдоразширяващо средство, което способства също така за успокояване на нервната система и за облекчаване на болката. Препоръчва и при хронична хрема.

Карамфилът в съчетание с храната и чая подобрява настроението и стимулира работата на мозъка. Маслото от него се използва за инхалации при простудни заболявания. При хрема се препоръчва втриване на прах от карамфил в ноздрите. Редовната употреба на тази подправка (до 1,5 г на ден) в комбинация с чаша мляко повишава потентността.

Канелата способства за понижаване на температурата и притежава диуретично действие. Повишава работоспособността и подобрява настроението, укрепва нервите. Тя е профилактично и в някои части на света дори лечебно средство при настинки, заболявания на черния дроб и бъбреците.

Не се препоръчва при висока температура, тъй като може да засили главоболието. Маслото от канела се използва за масаж при паралич, а за отварата се смята, че подобрява слуха.

Шафранът е известен като диуретично средство, което също така спомага и за намаляване на температурата. Съчетан с мед, той помага при камъни в бъбреците. Тази подправка укрепва дихателните органи, спомага за по-добрата концентрация и регулира настроението. Някои я използват при дифтерит и пневмония, аритмия, при болести на черния дроб и бъбреците.

Маслото на шафрана успокоява нервите и способства за здравия сън. Единственият страничен ефект е понижаването на апетита.

Черният пипер активизира функцията на стомаха и черния дроб, засилва храносмилането. Способства за понижаване на температурата, неутрализира.неутрализира отровите в организма, помага при болести на дихателните органи и при болки в стомаха и корема. Подобрява паметта.

Употребата на черен пипер е противопоказна при болести на черния дроб, бъбреците и други вътрешни органи.

Подправките запазват свойствата си само известно време. Повечето от тях (ако не са смелени) могат да се съхраняват от 2 до 5 години, смелените подправки от 6 месеца до 2 години, а на листа – от 3 месеца до 2 години.

Разрушаване на митове...

Страшно е да си помислим, но още по-важно е да признаем, че понякога човек разполага с остаряла информация за здравето. Новите медицински изследвания често внасят значими корекции в медицината и дори коренно я променят. Затова и група лекари и психолози от Университета на Мериленд са се постарали да дефинират най-популярните митове, които могат да нанесат вреда на нашето здраве.

Мит: Режимът на легло е най-доброто лекарство за болки в гърба.

Да - преди 5 години мнението на лекарите беше такова. Днес обаче те са убедени, че умерената подвижност и леките упражнения по-бързо възстановяват здравето. Според проведените изследвания натоварването на дисковете в областта на гръбнака и кръста е 100%, ако стоите, 150% - ако седите, а когато се навеждате, то може да достигне 250%. Така че - движете се повече! Правете гимнастика, разхождайте се, плувайте, карайте колело. Започнете с по-малки натоварвания и постепенно ги увеличавайте, докато достигнете оптималното натоварване за вашето тяло.

Мит: Една ваксина срещу тетанус ще ви спаси живота.

Вие можете да се заразите от тетанус на различни места. Това остро инфекциозно заболяване най-често се предизвиква от замърсяване на открити рани. Ваксината, разбира се, може да ви защити от инфекция. Но имайте предвид, че тя действа само 10 години, а след това отново трябва да се направи ваксиниране. Ако не помните точната дата и имате основание да се страхувате от заразяване, по-добре се обърнете към лекар и започнете необходимото лечение без да чакате първите симптоми на заболяването.

Мит: Алкохолът не е вреден в умeрени количества.

Не е важно колко пиете, а как пиете. Най-опасно е да се напивате. В такива случаи се повишава кръвното налягане и се увеличава рискът от множество заболявания: от инсулт до инфаркт. Три жени от всеки 10 могат да си поделят цяла бутилка вино по време на вечеря и да не се напият, но 22% от жените ще се напият от такова количество алкохол. Според науката от алкохолизъм страдаттези хора, които изпиват на едно сядане по 6 и повече чаши вино. При жените съотношението на мазнини и вода е по-голямо, отколкото при мъжете и затова алкохолът се разгражда и преработва по-трудно в женския организъм.

Мит: Слънчевите очила са само моден аксесоар.

Слънчевите очила не са само мода. С възрастта става помътняване на роговицата - това е главната причина за намаляване или дори загуба на зрението при хората над 50 години. Често става постепенна загуба на централното зрение, докато бавно умират чувствителните към светлината клетки на ретината, но при 10% от случаите зрението се изгубва внезапно, за около 6 месеца. Това става, когато между ретината и очното дъно се появят тънки кръвоносни съдове. Те способстват за помътняването на роговицата. Въздействието на ултравиолетовите лъчи засилва риска. Затова е най-добре да вземете мерки и да защитавате очите си от тях.

Мит: Главната причина за появата на диабет е злоупотребата със сладкото.

Истинската причина за това заболяване е затлъстяването. Диабетът от втори тип, появяващ се по правило на по-късен етап от живота, е провокиран от неправилния начин на живот. За последните 20 години броят на хората, боледуващи от този тип диабет е нараснал двойно. Съществува заблуда, че злоупотребата със сладки неща дава тласък към рязко увеличаване на нивото на захар в кръвта, бързо нарушава инсулиновия баланс и води до диабет. Това не е така. Именно затлъстяването повишава риска от развитие на диабет от втори тип. Статистиката показва, че 80% от болните от диабет от втори тип са с наднормено тегло.

Мит: Най-страшното, с което ни заплашва тютюнопушенето, е рак на белите дробове.

Всички знаем, че пушенето е вредно за здравето и че то е главен фактор за повишаване риска от рак на белите дробове. Според последните изследвания при хората, които злоупотребяват с алкохол и изпушват повече от 1 кутия цигари дневно, рискът от развитие на рак на устната кухина нараства 24 пъти. Рискът за рак нарак на бъбреците и пикочния мехур нараства при пушачите с 50%. Нараства рискът и от рак на шийката на матката и рак на стомаха. Ако и тази информация не ви е достатъчна, за да се откажете от този вреден навик, ето още - една пета от случаите на смъртност от сърдечно-съдови заболявания е предизвикана от пушенето.

Мит: Диетата с ограничена употреба на мазнини е винаги полезна.

Не само натрупаните мазнини увеличават нивото на холестерола в кръвта. Доказано е, че някои белтъчини също запушват артериите. Появяват се все повече доказателства за връзката между повишеното ниво на хомоцистеин и сърдечно-съдовите заболявания. Причината е в ниското ниво на фолиевата киселина. Използвайте в диетата си продукти с високо съдържание на тази киселина: зеленчуци с тъмно-зелени листа, плодове, орехи.

Мит: Калцият е най-добрата защита срещу остеопороза.

От детство ни внушават, че за да не боледуваме трябва да пием мляко, да ядем сирене или най-общо - да приемаме калций. Специалистите твърдят, че съществуват два вида клетки, които контролират плътността на костите - едните ги заздравяват, а другите ги разрушават. След 30-годишна възраст разрушителните вземат превес.
Единственото, което може да се направи, е да се занимаваме с физически упражнения. Активните хора имат по-здрави кости. Важно роля играят и приеманите минерали и витамини. Изследвания показват, че приемането на витамини, обогатени с антиоксиданти, предотвратяват разрушаването на костите. Има и различни плодови и зеленчукови диети, предотвратяващи остеопорозата, но тяхното точно действие все още не е изяснено от науката.

Мит: Ако сме на диета по-лесно ще се ограничим от количеството употребявана сол.

78% от нас добавят сол в храната - по време на готвене или непосредствено преди ядене. Ако не сте сред тези хора, все пак във вашия организъм попада сол - например заедно с полуфабрикатите. За да се определи точното количество употребявана сол е необходимо количеството натрий, посоченовърху опаковката да се умножи по 2,5.
Единственият начин да избегнем изцяло солта е да употребяваме само домашно приготвена храна.

Мит: Хората в зряла възраст не се заразяват от инфекции, предаващи се по полов път.

Само през последната година заболеваемостта от сифилис е нарастнала с 68%. И повишението се дължи главно на мъжете над 45 години. Броят на жените над 45 години, боледуващи от сифилис или хламидии също се е увеличил в сравнение с преди 10 години. Често това са разведените жени или тези, които не живеят с постоянен партньор

четвъртък, 5 март 2009 г.

Въздържанието /постенето/...

Някои сигурно знаят, че преди Великден винаги е времето за т.нар. Велики пости. И въпреки че всяка година се изписва и изговаря много на тази тема, мнозина не са наясно защо и как трябва да се прави, ако сте решили да ги спазвате. За едни това е изпитание за тялото и волята, за други – просто начин да се направи опит за сваляне на поне няколко килограма.

И все пак – в какво точно се състои особеността на тези над 40 дни?

Погрешно е да се смята, че постенето е преди всичко отказ от месото, млякото, яйцата. “Постенето не е диета, а въздържание от греха, злото, омразата, гнева, лъжата, укротяване на похотта”, ще кажат църковните служители. А ограничаването на храната просто помага на човек да се концентрира в това.

Постите не са психотерапия

Преосмисляйки преживяното, молейки и изповядвайки се по време на Великите пости, човек израства духовно и търси отговори на много неразрешими въпроси. Но не трябва да се разчита на това, че постите ще ни избавят от сериозните вътрешни конфликти, повечето от които са заложени у нас още от детските години.

За праведния християнин по време на постите трябва да се посещават църковните служби по големите празници и в неделните дни. Без това Великите пости няма да бъдат пълни.

Постното меню

През понеделниците, средите и петъците се препоръчва сухата храна: сурови зеленчуци, плодове, ядки и други. През вторниците и неделите, а също така на Благовещение и Цветница се разрешава храна, приготвена с растителна мазнина, риба и морски продукти.

Какво може да се яде? Плодове, зеленчуци, каши, постни супи, хляб, ядки, гъби, бобови култури, чай.

Какво не трябва да се яде? Месо, сланина, млечни продукти, шоколад. Не трябва да се злоупотребява със сладкото, соленото, пърженото, а също така с кафето.

Мнението на лекарите за постите

1. Постите могат да ни избавят от вредни навици

Постенето способства за прочистването на организма от шлаката и токсините и всички системи си почиват от утежненотохраносмилане. Поради това през първите дни може да възникне усещането за отпадналост, гадене и понякога дори виене на свят.

За да се помогне на организма да изведе по-бързо шлаката, специалистите съветват всеки ден да се взима горещ душ, веднъж в седмицата да се прави парна баня (това, разбира се, е характерно за по-северните народи), а също така да се пият повече плодови и зеленчукови сокове.

В следствие на прочистването се подобрява общото здравословно състояние на човека. След постите човек може по-лесно да се избави и от вредните навици - пушене, алкохол.

Храненето трябва да става на два пъти. Не е желателно в храната да се добавят сол и други подправки, тъй като те засилват апетита. С други думи постната храна не трябва да бъде много вкусна . Газираните напитки също са абсолютно забранени, защото те раздразват лигавицата на стомаха и увеличават апетита.

Особено полезно за човека, успял да издържи целите пости, е след това един ден в седмицата той да си прави разтоварващ ден. Това е много важно особено за хората над 40 години, които вече са с намалена обмяна на веществата и разтоварващите дни при тях ще способстват за избягването на мастните наслоения.

2. Постите могат да ни “ударят” в сърцето

Много диетолози смятат, че постите са отживелица и че те не отговарят на представите за пълноценното хранене, тъй като не осигуряват на организма необходимите вещества. По време на постите човек рискува да получи разстройства в обмяната на веществата, белтъчна дистрофия, дисбактериоза, полова слабост, да задълбочи атеросклерозата, а следователно да навреди на сърцето си.

Много от нас смятат, че ограниченията от месото и мазнините – основните източници на холестерол (главния виновник за атеросклерозата) способстват за здравето на организма. Но ако холестеролът се ограничи твърде много, организмът започва да го синтезира сам, при това в “агресивна” форма.

Затова постите са подходящи само за напълно здравите хора и са противопоказни за възрастнитевъзрастните хора, бременните жени, кърмещите майки и децата.

Втората опасност от поста се крие в това, че пресните зеленчуци, които се предлагат през този период, по правило съдържат доста нитрати. И за съжаление, в желанието си да разтоварят организма си, хората го натравят.

Повечето специалисти смятат, че полезни могат да бъдат т.нар. непълни пости, т.е. тези, които изключват месото, но позволяват употребата на млечни продукти и яйца, от които организмът си набавя необходимите аминокиселини и по този начин се избягват негативните последствия за здравето.

За да решите струва ли си да постите (според канона) трябва:
- да се вслушате във вътрешния си глас – не трябва да се пости по принуда.
- да се консултирате с лекар, който ще определи има ли противопоказания към постите.
- да се посъветвате с някакво духовно лице, което ще ви подскаже графика на постите с оглед на вашия начин на живот.
- да се откажете от вредните навици и секса – по време на постите трябва да се откажете от всичко, което ви носи телесно наслаждение.
- да съберете колкото се може повече информация за постите –трябва да сте наясно какво ви очаква през тези не толкова малко дни.

За да понесете по-лесно постите (според канона) трябва:
- да се обливате със студена вода;
- да се молите и изповядвате;
- да се занимавате с творчество.

След Великите пости не трябва да преминавате веднага на месо или друг вид тежка храна – това ще бъде твърде силно натоварване за организма.

Да пушим или да дебелеем? - риска за здравето е еднакъв...

Затлъстяването и изпушването на 10 цигари на ден крият еднакъв риск за здравето. Това показват резултатите от изследване, публикувано в новия брой на специализираното издание British Medical Journal.

Авторите на изследването – група учени от Каролинския институт (Karolinska Institutet) в Швеция твърдят, че според получените от тях данни рискът за хората, страдащи от затлъстяване е най-малко равен на този ако човек пуши по 10 цигари на ден.

Д-р Мартин Неовиус и неговите колеги са анализирали здравните показатели на повече от 45 000 души за период от 38 години.

“Оказва се, че хората със силно завишено тегло още към 18-годишна възраст, имат повишен риск от преждевременна смърт с около една трета, докато при тези, страдащи от затлъстяване рискът нараства с над 50%”, се казва в публикацията.

Подобна е констатацията и за хората с твърде ниско тегло (индекс на телесната маса под 17), независимо от това дали пушат или не.

Приблизително същите резултати показва и анализа при пушещите. Любопитен е обаче фактът, че наличието на двата фактора в комбинация – твърде ниско/високо тегло + тютюнопушене - не показва допълнително увеличава риска.

вторник, 3 март 2009 г.

GSM ите - опасни играчки...

В началото на 2009 година са обявени категорични доказателства за вредите, които нанасят върху здравето мобилните телефони и антените за тях. Здравните власти в Германия, Франция, Швейцария, Гърция, Израел и други държави настояват мобилните телефони да се използват по-рядко, особено от децата.

Германските здравни власти дори обсъждат въвеждането на забраната за използване на мобилни телефони от деца до 10 г. Специалистите съветват да се води разговор по мобилен телефон до 1 минута. При по-дълго използване се повишава температурата на мозъка. Лекарите предупреждават, че трябва да има поне 40 минути пауза между два разговора по джиесем. След набиране на номера мобилният телефон трябва да се отдалечи от главата, защото в този миг излъчването е най-силно. Мобилен телефон не бива да се носи в близост до сърцето си и до половите органи, защото това води до сърдечносъдови проблеми и стерилитет. За децата е препоръчително да се избират джиесеми с ниска стойност на погълната електромагнитна енергия.

Експерти към Световната здравна организация неотдавна са представили доклад, базиран на 10-годишни изследвания. В него се казва, че ползването на мобилен телефон повече от 60 минути общо на ден до 10 години гарантира тумор на слуховия нерв, ларинкса или на слюнчените жлези. Това лъчение въздейства с малки дози, но дълго време върху ДНК и променя генетично клетките.

Нобеловият лауреат и водещ неврохирург и онколог от австралийската клиника "Мейо" – д-р Вини Курана, твърди, че мобилните телефони могат увредят мозъка. Според него хората трябва колкото се може повече да избягват ползването на мобилни телефони. Той настоява производителите им да предприемат незабавни мерки за намаляване на радиацията.

Д-р Курана прави своите заключения на базата на анализ на над 100 изследвания върху ефекта от мобилните телефони. Те показват, че използването на мобилен телефон десет или повече години може да удвои опасността от рак на мозъка. Д-р Курана изтъква, че ако индустрията и властите не предприемат незабавно решителни мерки, случаите на злокачествени мозъчни тумори ще се увеличат в целия свят през следващите 10 години.

Асоциацията на мобилните оператори във Великобритания реагира критично на тези твърдения. Представители на тази асоциация посочват, че изследването на д-р Курана не е балансиран анализ на всички публикувани трудове и противоречи на изводи на някои експерти от Световната здравна организация и на над 30 независими научни изследвания.

За вредите от антените за мобилни телефони напоследък също бяха обявени тревожни факти и изводи. Учени от университета в Технион, Израел, доказват, че лъчението от GSM антените нахлуват в меките тъкани на тялото и се превръща в топлина. Телесната температура се повишава с до 3 градуса. В окото на човека тя предизвиква появата на мехурчета, които развиват катаракта (перде на окото).

Окото на човека първо реагира на невидимите лъчения към тялото ни. И първо се уврежда. Израелски военни медици са установили, че операторите на радари много често страдат от катаракта. Понеже GSM антените имат подобно излъчване, това предизвикало специално изследване в университета в Технион.

Проф. Леви Шахтер от Технион твърди, че продължителността на излъчването с високочестотни електромагнитни полета, подобни на тези при мобилните телефони, може да доведе до макро- и микроповреди на лещата на окото. Въпреки че облъчването е в малки дози, то е постоянно и се натрупва в меките тъкани, като повишава температурата им. Именно повишената телесна температура провокира появата на катаракта на окото.

Френски специалисти са установили, че вредните лъчения от мобилните телефони и антени за тях предизвикват по-голяма агресивност у хората и особено в подрастващите.

Шведски експерти посочват, че всяка от тези антени има електромагнитно поле и хора, чиито жилища или офиси попадат в пресечните точки на тези полета и са с т.нар. свръхчувствителност (EHS), страдат от главоболие, слаба памет, сърцебиене и др. Има данни, че могат да се стимулират и други заболявания, включително ракови и Алцхаймер.

понеделник, 2 март 2009 г.

Работа и щастие...

Проучване сред 27 000 души на тема “Може ли работата да носи удовлетворение или радост?” проведоха американски социолози и установиха, че това е напълно възможно, а професионалната дейност дори прави някои хора истински щастливи, съобщава correspondent.net.

Социолозите твърдят, че най-удовлетворени от своята работа са хората с творчески професии, както и тези, чиито професии са свързани с опекунство, преподаване и защита на други хора.
При хората с не толкова престижни и високо платени професии нивото на удовлетвореност е по-ниско. Например само 21% от черноработниците, 24% от продавачите на дрехи и 24% от хората, които опаковат стоки, са доволни от своето занимание.

Само 25% от строителните работници и касиерите, 26% от барманите и 27% от сервитьорите получават професионална радост и удовлетворение.
Като цяло 47% от анкетираните са доволни от своята работа, а 33% от тях заявяват, че са щастливи, изпълнявайки професионалните си задължения. 50% от полицаите, медицинските сестри, счетоводителите и журналистите също получават удовлетворение от работата.

Социолозите публикуваха и списък на 10-те професии, които по думите на самите анкетирани “наистина повишават тонуса”:

1. Свещеник – 87%
2. Пожарникар – 80%
3. Физиотерапевт – 78%
4. Писател – 74%
5. Преподавател в специализирани училища за умствено изостанали деца и инвалиди – 70%
6. Учител – 69%
7. Администратор в учебно заведение – 68%
8. Художник и скулптор – 67%
9. Психолог – 66%
10. Специалист, предоставящ услуги в сферата на безопасност – 65%.(а)