Автогенният тренинг е сходен с редица древни методи за борба със стреса и за личностното преизграждане. Такива методи са:индийската система "хата-йога", китайските системи "тай-чи-чуан", "кунгфу" и "тао", японският "дзен"-будизъм, българският исихазъм.
За разлика от тях автогенният тренинг е освободен напълно от религиозни и култови моменти. Автогенният тренинг представлява концентрирано себеотпускане. Този метод произлиза от учението за хипноза и от сродни на нея психотерапевтични техники.
Всички заболявания с невротични и психогенни компоненти са подходящи за лечение с автогенен тренинг. Такива са: безсъние, вегетативни нарушения, притеснение, безпокойство, тревога, неврози, натрапли вости, депресивни състояния, хипертония, стенокардия, състояние след сърдечен инфаркт, стомашно-чревни заболявания, климактериум.
Опитът показва, че т.н. "меки", безхарактерни личности по-добре усвояват автогенния тренинг, отколкото "силния човек". Пациенти със слабости в логичното мислене, но с богат емоционален живот вярват в ефективността на автогенния тренинг повече, отколкото сухи, вечно колебаещи се интелектуалци, и съответно постигат по-значителен успех.
Известно значение имат и други личностни особености - точните, търпеливите и уравновесените са по-подходящи за автогенен тренинг, отколкото активните, нервните и агресивните лица.
Успява онзи, който не се поддава на импулсите по време на тренинг, а потъва в себе си без опит за анализ и противодействие. Начинаещият трябва да е настроен неутрално. Много по-добре, ако той има доверие в автогенния тренинг, ако иска да промени себе си, ако е готов за промяна и вярва, че може да я постигне. За да има положителен резултат, единственото изискване към пациента е системното и последователно трениране.
От гледна точка на учението за стреса обект на автогенен тренинг са всички случаи на дистрес. Лечението не може да започне по време на остри пристъпи, съпроводени от болка и намалена концентрация на вниманието. Добър ефект се получава при вазомоторни нарушения, недостатъчно кръвооросяване, мигрена, уртикария, функционални спастични състояния на стомашно-чревния тракт.
Автогенният тренинг като средство за отдих е приложим навсякъде и особено при професии с ненормиран и неритмичен работен ден. Пет-десет-минутен автогенен тренинг осигурява няколко часа висока работоспособност, тонус и самочувствие. Във всекидневната дейност има много моменти, когато човек не върши нищо съществено /в асансъор, в транспорта, при чакане на опашка, престои/.
С помощта на автогенния тренинг тези моменти могат да се използуват за ефективна почивка. Достатъчно е да се прави "минитренинг", т.е.релаксация /отпускане/ на лицето, рамена та, ставите и да се набляга на издишването. Автогенният тренинг дава възможност за премахване на страха, за самовнушаване на положителни емоции, емоционално наситени действия и на чувство за бодрост.
Формиране на групи за обучение по автогенен тренинг
Добре балансираната група се състои от 15-20 души. Тя е хомогенна по интелигентност, социален статус и възраст. Голямият брой хипохондрично болни създават лоша терапевтична среда и трябва да се избягва натрупването им в една група. За предпочитане са онези, които са в състоя ние да виждат причината за заболяването си във външни обстоятелства, а не в субективно усещане. Неуместно е събирането на еуфорични с депресивни болни в една група, както и на лица с експлозивен характер заедно с резонъори /лица-подмазвачи/.
Всред кандидатите обикновено преобладават жени. Двама-трима болни с еднакви или сходни заболявания създават добра база в групата за разколебаване на патологичната уникалност, без риск за значичитлно взаимно влияние и без да се стесняват тематично дискусиите. Най-лесно могат да се сформират групите "сърце", "глава" и "покой", които традиционно попадат при психиатъра.
Събирането на болни с еднакви заболявания в една група наистина създава риск за взаимно повлияване и стеснява периметъра на обсъжданията до тясно специализирани дискусии. Това обаче има предимства, тъй като времето на специализираната дискусия нараства. Голямият брой участници в една група /над 18 лица/ затруднява контрола върху състоянието им и деформира лечебната про цедура поради обстоятелствени, повтарящи се и безплодни дискусии.
Съотношението на дискусиите спрямо тренировките трябва да е 1:1. По правило групата е затворена. Това е по-лесно изпълнимо при стацио нарни условия /в лечебно заведение/. Лекарят трябва да включи умело своя авторитет, за да подтикне пациентите към промяна. Различната скорост на овладяване на методиката се използува за създаване на допълнителна мотивация и за поощряване на междуличностните отношения. Самотният пациент се подтиква към изява, контролира се и се сравнява с другите. Себичният пациент се насочва от повърхностни изяви към задълбочени занимания и наблюдения.
Класическата методика за автогенен тренинг е с продължителност 3-4 месеца. Понастоящем повечето курсове са с продължителност 8 до 12 сбирки.
Освобождаването на пасивното внимание при автогенен тренинг изисква от пациентите курсисти избягване на "външните и вътреш ните шумове", които биха привлекли пасивно внимание, т.е. - необходими са тихо помещение, полумрак, удобни дрехи, удобна поза и тренировката да се провежда след нахранване.
Упражненията се правят три пъти на ден, със затворени очи, в продължение на 30 до 300 секунди. Често допускани грешки при заемане на позата са асиметрия на тялото, остатъчно напрежение и затруднено движение на диафрагмата.
Техника на автогенния тренинг
Базисната формула "Аз съм спокоен" е основна за автогенния тренинг. В началото съдържанието на базисната формула не отговаря на действителността и тя може да бъде заместена с "почивам си" или "обгръща ме спокойствие".
Овладяването й се улеснява от създаване на по-богатата представа, която закономерно успокоява, напр. "лежане на поляна", "лежане на топъл пясък на брега на морето". След упражнение ръцете и краката задължително енергично се раздвижват, тялото се протяга, поема се рязко въздух и едва тогава се отварят очите.
Въвеждане на формула "Дясната ръка е тежка". Не е задължително да се започне с упражнението "Дясната ръка е тежка". След определяне на водещата мозъчна хемисфера може да се започне и с друг крайник. Пациентът готов за следващото упражнение едва когато тежеста се генерализира и върху другите три крайника.
Дълбочината на постигнатото хипноидно състояние има три степени:
1. Усещане за натежаване, "заспиване на тялото";
2. "Безтегловност", "Тялото спи - съзнанието е будно";
3. Тялото не е нито тежко, нито леко, то е изчезнало.
Упражненията трябва да се правят за кратко време - за 30-60 секунди или се препоръчват допълнителни представи, подпомагащи релаксацията /спокойни картини, музика/. Трудно се релаксират дългите гръбни и гръдни мускули. Внезапно отпускане може да настъпи след специално отпускане на коремната мускулатура,тила, перинеума, които често се пропускат от трениращите.
Въвеждане на формулата "Дясната ръка е топла". За формулата "Дясната ръка е топла" е необходимо пациенти със световъртеж да заемат легнало положение. При тях формулата може да се ограничи до "Китката е топла". Допълнителните представи за лежане във вана или на плажа подпомагат трениращия. При упорит неуспех упражнението може да се предшествува от реална топла вана.
По правило по-лесно се затоплят по-далечните участъци и постепенно - по-близките. Реализирането на затоплянето е полесно при издишване и в идеалния случай има характер на "излъчване" на топлина. Прекратяване на топлинно упражнение не се налага.
Въвеждане на формулата "Сърцето бие спокойно и силно", "Пулсът е добър и спокоен". За изпълнение на това упражнение не е желателна активна концентрация. Всеки опит за активност води до нежелани резултати. Половината трениращи непрекъснато концентрират вниманието си върху сърцето. Те често казват: "разхлопа ми се сърцето", "свими се сърцето". При тях се използува формулата "Пулсът е добър и спокоен".
При упорит неуспех трениращия може да бъде посъветван въображаемо да "свива" в ръка топка за тенис при вдишване да я стиска, а при издишване да я пуска.
Друга възможност за успокояване на сърдечната дейност дава лекото ритмично поклащане на гръдния кош в такт със сърдечния ритъм. Ако въпреки това пациентът се оплаква от сърдечен дискомфорт, се съветва това упражнение да се проведе след дихателното. Друга част от болните никога не са усещали сърдечната дейност. При тях е желателно по време на тренировката ръката да се постави върху сърдечната област. В тези случаи формулата може да се трансформира в "Сърцето бие мощно". Критерий за овладяване е възможността на трениращия да усети успокояване на сърдечната дейност и да задържи това състояние, без да се слага дясната длан върху сърдечната област.
Въвеждането на формулите "Свободно дишане" и "Белият дроб се пълни с въздух" осигуряват правилното вдишване и издишване. Дишането при депресивни болни е угнетено, а при манийни - учестено. Когато опасността отмине всички "въздишат с облекчение", а при страх "секва дъхът". Враждебните и гневни лица дишат участено. Всяка емоция или дори ярка мисъл спира дъха, при което нерядко, освен диафрагмата, се напряга и мускулатурата на гърба и корема. Правилното дишане по време на автогенния тренинг е свързано с няколко нереални, чисто субективни преживявания.
Първото "нереално" преживяване е, че активността при дишането не изхожда от трениращия. Той като че ли е обдишван.
Второто нереално усещане е свързано с процеса на издишване, при което въздухът като че ли преминава през диафрагмата и прониква във вътрешността на тялото. Представата за преминаване на въздуха при издишване през диафрагмата отпуска мускулите и има голямо значение за релак сацията /отпускането/ - на диафрагмата, коремните и дълбоките гръбни мускули. Друга особеност на дишането при автогенния тренинг е, че релаксацията изисква осъзнаване на издишването и неглижиране на вдишването.
Процесът "внушаване" протича несъзнателно, докато при издишването се стремим да направляваме усещанията и движението на диафрагмата /тя се издига нагоре/. Издишването е по-дълго от вдишването. Силните и спокойни лица лесно овладяват това упражнение, докато сла бите и зависимите лица се нуждаят от про дължителни тренировки.
Освен при белодробни заболявания дихателните упражнения имат специфичен ефект при тютюнопушенето. Ако пушачът изпитва удоволствие от вдишването на дима, т.е. - набляга на вдишването, значи той използува пушенето за тонизиране и за борба с еднообразието и точно това трябва да му предложи психотерапията. Обратно, ако пушачът прави дълги и бавни издишвания, значи с пушенето преобладава стресът и има нужда от такива упражнения. Дихателните упражнения най-лесно и най-бързо водят до хипноидна промяна в съзнанието /напр. внушение на положителни емоции/.
При упражнението "Слънчевият сплит излъчва топлина", както и при другите "топлинни" упражнения, едно неочаквано разпространение на топлина може да посочи "най-уязвимо място" - напр. при стенокардия често се чува куркане на червата, появява се увеличено слюноотделяне. Слабите пациенти имат чувство, че топлината се разпространява ветрилообразно от гърба към корема.
Понякога се появява чувство на глад. При стомашно-чревна спастичност ръката може да се постави върху болното място. Успешно трениращите съобщават за "плуваща топлина", "вътрешно отпускане", "едно слънце в корема".
За формулата "Челото е хладно" е характерен ефектът "Кръвта нахлува в главата". Счита се, че концентрацията на вниманието върху слънчевия сплит усилва контакта с несъзнаваното То, докато фиксирането на челото и свързаната с него вазоконстрикция, въздействува на Аз.
Прекаленото охлаждане на челото може да доведе до главоболие, мигренозни пристъпи, дори до колапс. Обикновено лицата, които обичат да пият кафе, добре понасят охлаждане на челото. Обратно, онези, които са чувствителни към студ и от години носят шапка, реагират зле на охлаждането.
Изработване на индивидуални програми за автогенен тренинг
Програмните формули се въвеждат при напреднали в обучението по автогенен тре нинг след 3-6 месеца занимания.
Програмните формули биват:
1. Подкрепящи мотивацията за изпълнение на замисленото действие;
. Неутрализиращи, при които болестотворната връзка се преодолява с афекта /напр. "провалът ми е безразличен"/;
3. Парадоксални - насочени към усилване на нежеланата мисъл или действие.
Правилно съставената неутрализираща формула не съдържа нито внушение за успех, както подкрепящата формула, нито пък отрицание или забрана, предлага безразличие и обезценяване на нежеланото поведение.
Програмните формули се въвеждат само при напреднали пациенти. Когато е правилно поднесена, тя се вмъква след упражнението за слънчевия сплит, като на този етап тренировката в автогенния тренинг достигне 10-20 минути. Не е желателно да се използуват едновременно повече от 1-2 програмни формули. Те могат да се използуват при лечението на алкохолизъм, наркомании, безсъние, болки, за преодоляване на всекидневния стрес от обкръжението.
Специалната програма, насочена за борба против стреса, включва формули, повишаващи мотивацията за справяне и омаловажаващи отрицателните моменти. Стресовият фактор може да се отстрани чрез представата за бягство от него,чрез летене,плуване, скриване във или зад нещо,както и с представа за промяна на соб ствена консистенция - превръщане в нещо меко, хлъзгаво, пластично или проникващо.
Автогенната медитация се постига след пълно овладяване на автогенния тренинг. Тя се практикува от много напреднали па циенти, при които генерализацията настъп ва за 20-30 секунди. Трениращият може да се занимава при всякакви външни условия, както и в състояние на стрес. Чувството му за време е добре развито. Той може да остава без рискове в състояние на автогенен тренинг 60-90 минути, като достига автохипноидно състояние.
За разлика от тях автогенният тренинг е освободен напълно от религиозни и култови моменти. Автогенният тренинг представлява концентрирано себеотпускане. Този метод произлиза от учението за хипноза и от сродни на нея психотерапевтични техники.
Всички заболявания с невротични и психогенни компоненти са подходящи за лечение с автогенен тренинг. Такива са: безсъние, вегетативни нарушения, притеснение, безпокойство, тревога, неврози, натрапли вости, депресивни състояния, хипертония, стенокардия, състояние след сърдечен инфаркт, стомашно-чревни заболявания, климактериум.
Опитът показва, че т.н. "меки", безхарактерни личности по-добре усвояват автогенния тренинг, отколкото "силния човек". Пациенти със слабости в логичното мислене, но с богат емоционален живот вярват в ефективността на автогенния тренинг повече, отколкото сухи, вечно колебаещи се интелектуалци, и съответно постигат по-значителен успех.
Известно значение имат и други личностни особености - точните, търпеливите и уравновесените са по-подходящи за автогенен тренинг, отколкото активните, нервните и агресивните лица.
Успява онзи, който не се поддава на импулсите по време на тренинг, а потъва в себе си без опит за анализ и противодействие. Начинаещият трябва да е настроен неутрално. Много по-добре, ако той има доверие в автогенния тренинг, ако иска да промени себе си, ако е готов за промяна и вярва, че може да я постигне. За да има положителен резултат, единственото изискване към пациента е системното и последователно трениране.
От гледна точка на учението за стреса обект на автогенен тренинг са всички случаи на дистрес. Лечението не може да започне по време на остри пристъпи, съпроводени от болка и намалена концентрация на вниманието. Добър ефект се получава при вазомоторни нарушения, недостатъчно кръвооросяване, мигрена, уртикария, функционални спастични състояния на стомашно-чревния тракт.
Автогенният тренинг като средство за отдих е приложим навсякъде и особено при професии с ненормиран и неритмичен работен ден. Пет-десет-минутен автогенен тренинг осигурява няколко часа висока работоспособност, тонус и самочувствие. Във всекидневната дейност има много моменти, когато човек не върши нищо съществено /в асансъор, в транспорта, при чакане на опашка, престои/.
С помощта на автогенния тренинг тези моменти могат да се използуват за ефективна почивка. Достатъчно е да се прави "минитренинг", т.е.релаксация /отпускане/ на лицето, рамена та, ставите и да се набляга на издишването. Автогенният тренинг дава възможност за премахване на страха, за самовнушаване на положителни емоции, емоционално наситени действия и на чувство за бодрост.
Формиране на групи за обучение по автогенен тренинг
Добре балансираната група се състои от 15-20 души. Тя е хомогенна по интелигентност, социален статус и възраст. Голямият брой хипохондрично болни създават лоша терапевтична среда и трябва да се избягва натрупването им в една група. За предпочитане са онези, които са в състоя ние да виждат причината за заболяването си във външни обстоятелства, а не в субективно усещане. Неуместно е събирането на еуфорични с депресивни болни в една група, както и на лица с експлозивен характер заедно с резонъори /лица-подмазвачи/.
Всред кандидатите обикновено преобладават жени. Двама-трима болни с еднакви или сходни заболявания създават добра база в групата за разколебаване на патологичната уникалност, без риск за значичитлно взаимно влияние и без да се стесняват тематично дискусиите. Най-лесно могат да се сформират групите "сърце", "глава" и "покой", които традиционно попадат при психиатъра.
Събирането на болни с еднакви заболявания в една група наистина създава риск за взаимно повлияване и стеснява периметъра на обсъжданията до тясно специализирани дискусии. Това обаче има предимства, тъй като времето на специализираната дискусия нараства. Голямият брой участници в една група /над 18 лица/ затруднява контрола върху състоянието им и деформира лечебната про цедура поради обстоятелствени, повтарящи се и безплодни дискусии.
Съотношението на дискусиите спрямо тренировките трябва да е 1:1. По правило групата е затворена. Това е по-лесно изпълнимо при стацио нарни условия /в лечебно заведение/. Лекарят трябва да включи умело своя авторитет, за да подтикне пациентите към промяна. Различната скорост на овладяване на методиката се използува за създаване на допълнителна мотивация и за поощряване на междуличностните отношения. Самотният пациент се подтиква към изява, контролира се и се сравнява с другите. Себичният пациент се насочва от повърхностни изяви към задълбочени занимания и наблюдения.
Класическата методика за автогенен тренинг е с продължителност 3-4 месеца. Понастоящем повечето курсове са с продължителност 8 до 12 сбирки.
Освобождаването на пасивното внимание при автогенен тренинг изисква от пациентите курсисти избягване на "външните и вътреш ните шумове", които биха привлекли пасивно внимание, т.е. - необходими са тихо помещение, полумрак, удобни дрехи, удобна поза и тренировката да се провежда след нахранване.
Упражненията се правят три пъти на ден, със затворени очи, в продължение на 30 до 300 секунди. Често допускани грешки при заемане на позата са асиметрия на тялото, остатъчно напрежение и затруднено движение на диафрагмата.
Техника на автогенния тренинг
Базисната формула "Аз съм спокоен" е основна за автогенния тренинг. В началото съдържанието на базисната формула не отговаря на действителността и тя може да бъде заместена с "почивам си" или "обгръща ме спокойствие".
Овладяването й се улеснява от създаване на по-богатата представа, която закономерно успокоява, напр. "лежане на поляна", "лежане на топъл пясък на брега на морето". След упражнение ръцете и краката задължително енергично се раздвижват, тялото се протяга, поема се рязко въздух и едва тогава се отварят очите.
Въвеждане на формула "Дясната ръка е тежка". Не е задължително да се започне с упражнението "Дясната ръка е тежка". След определяне на водещата мозъчна хемисфера може да се започне и с друг крайник. Пациентът готов за следващото упражнение едва когато тежеста се генерализира и върху другите три крайника.
Дълбочината на постигнатото хипноидно състояние има три степени:
1. Усещане за натежаване, "заспиване на тялото";
2. "Безтегловност", "Тялото спи - съзнанието е будно";
3. Тялото не е нито тежко, нито леко, то е изчезнало.
Упражненията трябва да се правят за кратко време - за 30-60 секунди или се препоръчват допълнителни представи, подпомагащи релаксацията /спокойни картини, музика/. Трудно се релаксират дългите гръбни и гръдни мускули. Внезапно отпускане може да настъпи след специално отпускане на коремната мускулатура,тила, перинеума, които често се пропускат от трениращите.
Въвеждане на формулата "Дясната ръка е топла". За формулата "Дясната ръка е топла" е необходимо пациенти със световъртеж да заемат легнало положение. При тях формулата може да се ограничи до "Китката е топла". Допълнителните представи за лежане във вана или на плажа подпомагат трениращия. При упорит неуспех упражнението може да се предшествува от реална топла вана.
По правило по-лесно се затоплят по-далечните участъци и постепенно - по-близките. Реализирането на затоплянето е полесно при издишване и в идеалния случай има характер на "излъчване" на топлина. Прекратяване на топлинно упражнение не се налага.
Въвеждане на формулата "Сърцето бие спокойно и силно", "Пулсът е добър и спокоен". За изпълнение на това упражнение не е желателна активна концентрация. Всеки опит за активност води до нежелани резултати. Половината трениращи непрекъснато концентрират вниманието си върху сърцето. Те често казват: "разхлопа ми се сърцето", "свими се сърцето". При тях се използува формулата "Пулсът е добър и спокоен".
При упорит неуспех трениращия може да бъде посъветван въображаемо да "свива" в ръка топка за тенис при вдишване да я стиска, а при издишване да я пуска.
Друга възможност за успокояване на сърдечната дейност дава лекото ритмично поклащане на гръдния кош в такт със сърдечния ритъм. Ако въпреки това пациентът се оплаква от сърдечен дискомфорт, се съветва това упражнение да се проведе след дихателното. Друга част от болните никога не са усещали сърдечната дейност. При тях е желателно по време на тренировката ръката да се постави върху сърдечната област. В тези случаи формулата може да се трансформира в "Сърцето бие мощно". Критерий за овладяване е възможността на трениращия да усети успокояване на сърдечната дейност и да задържи това състояние, без да се слага дясната длан върху сърдечната област.
Въвеждането на формулите "Свободно дишане" и "Белият дроб се пълни с въздух" осигуряват правилното вдишване и издишване. Дишането при депресивни болни е угнетено, а при манийни - учестено. Когато опасността отмине всички "въздишат с облекчение", а при страх "секва дъхът". Враждебните и гневни лица дишат участено. Всяка емоция или дори ярка мисъл спира дъха, при което нерядко, освен диафрагмата, се напряга и мускулатурата на гърба и корема. Правилното дишане по време на автогенния тренинг е свързано с няколко нереални, чисто субективни преживявания.
Първото "нереално" преживяване е, че активността при дишането не изхожда от трениращия. Той като че ли е обдишван.
Второто нереално усещане е свързано с процеса на издишване, при което въздухът като че ли преминава през диафрагмата и прониква във вътрешността на тялото. Представата за преминаване на въздуха при издишване през диафрагмата отпуска мускулите и има голямо значение за релак сацията /отпускането/ - на диафрагмата, коремните и дълбоките гръбни мускули. Друга особеност на дишането при автогенния тренинг е, че релаксацията изисква осъзнаване на издишването и неглижиране на вдишването.
Процесът "внушаване" протича несъзнателно, докато при издишването се стремим да направляваме усещанията и движението на диафрагмата /тя се издига нагоре/. Издишването е по-дълго от вдишването. Силните и спокойни лица лесно овладяват това упражнение, докато сла бите и зависимите лица се нуждаят от про дължителни тренировки.
Освен при белодробни заболявания дихателните упражнения имат специфичен ефект при тютюнопушенето. Ако пушачът изпитва удоволствие от вдишването на дима, т.е. - набляга на вдишването, значи той използува пушенето за тонизиране и за борба с еднообразието и точно това трябва да му предложи психотерапията. Обратно, ако пушачът прави дълги и бавни издишвания, значи с пушенето преобладава стресът и има нужда от такива упражнения. Дихателните упражнения най-лесно и най-бързо водят до хипноидна промяна в съзнанието /напр. внушение на положителни емоции/.
При упражнението "Слънчевият сплит излъчва топлина", както и при другите "топлинни" упражнения, едно неочаквано разпространение на топлина може да посочи "най-уязвимо място" - напр. при стенокардия често се чува куркане на червата, появява се увеличено слюноотделяне. Слабите пациенти имат чувство, че топлината се разпространява ветрилообразно от гърба към корема.
Понякога се появява чувство на глад. При стомашно-чревна спастичност ръката може да се постави върху болното място. Успешно трениращите съобщават за "плуваща топлина", "вътрешно отпускане", "едно слънце в корема".
За формулата "Челото е хладно" е характерен ефектът "Кръвта нахлува в главата". Счита се, че концентрацията на вниманието върху слънчевия сплит усилва контакта с несъзнаваното То, докато фиксирането на челото и свързаната с него вазоконстрикция, въздействува на Аз.
Прекаленото охлаждане на челото може да доведе до главоболие, мигренозни пристъпи, дори до колапс. Обикновено лицата, които обичат да пият кафе, добре понасят охлаждане на челото. Обратно, онези, които са чувствителни към студ и от години носят шапка, реагират зле на охлаждането.
Изработване на индивидуални програми за автогенен тренинг
Програмните формули се въвеждат при напреднали в обучението по автогенен тре нинг след 3-6 месеца занимания.
Програмните формули биват:
1. Подкрепящи мотивацията за изпълнение на замисленото действие;
. Неутрализиращи, при които болестотворната връзка се преодолява с афекта /напр. "провалът ми е безразличен"/;
3. Парадоксални - насочени към усилване на нежеланата мисъл или действие.
Правилно съставената неутрализираща формула не съдържа нито внушение за успех, както подкрепящата формула, нито пък отрицание или забрана, предлага безразличие и обезценяване на нежеланото поведение.
Програмните формули се въвеждат само при напреднали пациенти. Когато е правилно поднесена, тя се вмъква след упражнението за слънчевия сплит, като на този етап тренировката в автогенния тренинг достигне 10-20 минути. Не е желателно да се използуват едновременно повече от 1-2 програмни формули. Те могат да се използуват при лечението на алкохолизъм, наркомании, безсъние, болки, за преодоляване на всекидневния стрес от обкръжението.
Специалната програма, насочена за борба против стреса, включва формули, повишаващи мотивацията за справяне и омаловажаващи отрицателните моменти. Стресовият фактор може да се отстрани чрез представата за бягство от него,чрез летене,плуване, скриване във или зад нещо,както и с представа за промяна на соб ствена консистенция - превръщане в нещо меко, хлъзгаво, пластично или проникващо.
Автогенната медитация се постига след пълно овладяване на автогенния тренинг. Тя се практикува от много напреднали па циенти, при които генерализацията настъп ва за 20-30 секунди. Трениращият може да се занимава при всякакви външни условия, както и в състояние на стрес. Чувството му за време е добре развито. Той може да остава без рискове в състояние на автогенен тренинг 60-90 минути, като достига автохипноидно състояние.
Коментари