Градът отново пари. Асфалтът дими. Температурите прескачат 40 градуса и дори сянката бяга. Но насред пек и умора, има едни червени фланелки, които не се предават. Едни ръце, които не се страхуват да подават, и едни усмивки, които не изсъхват. Това са хората на Българския Червен кръст – Шумен.
25 юли. Денят започна с горещо слънце и още по-гореща решимост. Доброволците се събраха рано. Под синята шатра, с бутилки вода, тетрадки за отчитане и неизменна усмивка, те се впуснаха в борба със жаждата на улицата.
Сцените се повтаряха като ритуал:
Възрастен мъж спира с шапка и умора в очите – подава му се бутилка.
Момиченце с розов тротинет изпреварва майка си и с блеснал поглед приема вода, сякаш ѝ се предлага съкровище.
Жена, седнала на стъпалата пред магазин, с бастун до себе си – приема глътка живот и се усмихва.
„Не съм вярвала, че ще ме трогне толкова просто нещо – вода. Но когато ти я подаде дете с емблемата на кръста, сякаш ти се подава надежда“, сподели жена пред магазин БИЛЛА, стискайки бутилката като подарък.
Пунктовете отново бяха в центъра на града: пред БИЛЛА, до Областната администрация, в градинките край театъра – навсякъде, където хората се движат, страдат, бързат, но и – намират глътка човешка близост.
Това не е просто раздаване на вода. Това е паметта на една общност – че в най-горещите мигове на живота, единственото, което ни спасява, е другият човек.Може би така започват истинските летописи – с бутилка вода, подадена от непознат, в един жежък градски юли.
Вижте галерията от втория ден – нашите доброволци отново в действие!
Коментари