Дефиниции вече са давани много, но важното е това понятие да се превърне в реалност, в нещо, което всеки човек може да види, почувства и разбере:
• Представете си бамбука: висок, красив, силен, не твърд, но гъвкав и способен да устоява на силни ветрове, дъжд и всякакви стихии. Вроден резилианс.
• Една от онези любими детски играчки – Кели, топка, облечена като клоун. На която и страна да я хвърлиш, тя винаги се изправя. Резилианс.
• Или, един често използван от мен пример при демонстрация – фотоапарат в калъф. Комплект. Ако го ударите е твърд, но не е гъвкав и лесно се троши. Махнете апарата и ударете калъфа. Ще се смачка, но изчакайте малко и ще си възвърне формата. Жилав.
• Прочут спортист, който преживява злополука и остава в инвалидна количка и който се завръща като шампион сред хората с увреждания. Резилианс.
Ето и няколко основни момента, без специфична подредба, на които да гледате като на средата на отглеждане, храната за развитие, необходима за всички деца, ако искаме да насърчаваме резилианса:
1. Поне един възрастен, на когото може да се разчита, който изпитва истинска обич и полага истинска грижа. Някой, който вярва в детето. В идеалния случай родител, но може да бъде брат или сестра, съсед, учител или представител на общността. Основните човешки нужди като чиста вода, достатъчно храна, подслон, чист въздух са важни. Опитът е показал обаче, че дори в най-тежките ситуации на лишение, първостепенни се оказват човешката топлина и грижа. За дете, което се чувства защитено, обгрижвано, вероятността да преодолее и най-тежките трудности е най-голяма.
2. Още от много ранна възраст бебетата, към които се подхожда с любов и нежност, се научават да откликват с усмивка, за да получат каквото искат, а не с плач и викове. В резултат получават повече положително внимание. Бебетата имат нужда от много нежност и любов, за да се закалят!
3. В повечето култури е призната необходимостта децата да слушат като част от процеса на учене, но децата трябва и да бъдат слушани. Така се научават да разбират нашите притеснения, да измислят идеи, да се изразяват.
4. В много култури се очаква децата да се подчиняват на по-възрастните. Важно е да се окуражава създаването на климат, в който децата от малки да се научават да правят разлика между правилно и неправилно, и който насърчава у тях уважение към възрастните, което не е просто сляпо подчинение. Да се окуражават децата да мислят самостоятелно; да създават възможности за дебат. Тук философията за деца може да бъде много полезна.
5. Позитивна подкрепа. Вниманието се насочва към нещата, които детето прави добре, а не само към грешките. Начините да кажем „Браво!” са безброй.
6. Насърчаване и изграждане на увереност на детето в себе си. Да се помогне на детето да харесва себе си. Тук външният вид е важен, така че детето трябва да се научи да полага грижи за себе си. Щастливата усмивка, чистата коса, добре измитото лице, независимо дали дрехите са износени, ще накарат детето да се чувства добре, да предизвиква положителна реакция у останалите!
7. Обучението в социални умения помага на детето да реагира позитивно сред връстници и други и да се интегрира във всякакви групи и класи.
8. Позитивен поглед към нещата. Не „недъгави”, „слепи”, „проблемни” деца, а преди всичко ДЕЦА. Винаги мислете за детето, за децата. Деца с увреждания. Деца с увредено зрение. Всички са деца.
9. Надежда. Положителен поглед към бъдещето. Намиране на някакъв смисъл в живота. Тук, установена система от вярвания може да се окаже много важна. Религиозните и културни вярвания, които обясняват, че в живота има смисъл, трябва да се подсилват.
10. Образование. Образование, което овластява детето да заеме своето място в общността си. Основни умения за четене и смятане. Обучение в умения, които ще дадат на детето възможност да си изкарва хляба и да бъде финансово независимо, когато съзрее.
11. Забавление. Децата трябва да се забавляват. Вижте децата в бежанските лагери! Вижте как с една успяват да играят футбол, където и да са, как си правят играчки от всякакви боклуци, камъчета, каквото им попадне! Драмата може да се използва успешно да помогне на децата да разберат света, в който живеят и да търсят решения на проблемите.
Откъс от Практическо ръководство за насърчаване на резилианс
Шърли Фозард, Консултант, ICCB/BICE; 2005 г.
(публикацията е по материали предоставени от Институт по социални дейности и практити)
web-site на проект "Резилианс без граници" - http://resiliencebg.com/bg/
Коментари