Ние и горещото лято... Добре е да знаем...

         Характерните за  летните месеци високи температури, особено през последните години станаха често явление за нашата страна. Очакваните високи температурни рекорди за месеците юли и август през така наречените горещници, често водят  до опасни последици за хората и  поставят в рискова ситуация живота на много от нас. 

През горещите летни месеци добре е да се имат предвид следните съвети:

·         Необходимо е да се следи метеорологичния бюлетин, предаван по средствата за масова информация.

·         Отложете пътуването през горещите часове на деня, ако не е наложително.

·         Ако непременно трябва да излезете или пътувате, за предпочитане е това да става с транспортно средство разполагащо с климатик.

·          По възможност, носете и ползвайте за пиене повече минерална вода. Пийте най – малко 2 – 3 литра вода на ден. Газирани напитки, напитки които съдържат кофеин и алкохол не утоляват жаждата и не допринасят за подобряване на състоянието на човек.

·         Почивайте на сянка и останете колкото е възможно повече на хладни и проветриви места.

·         Когато сте изложени на слънце използвайте лосион за защита с висок защитен фактор.

·         Носете светла шапка и светли дрехи.

·         Уверете се, че малките деца и възрастните хора приемат достатъчно течности, дори ако не са жадни.

·         Избягвайте интензивна физическа дейност през горещите часове.

·         Запомнете, топлинен удар може да се развие дори, ако приемате достатъчно течности.

·         Ако сте получили слънчеви изгаряне с мехури не ги докосвайте, а своевременно потърсете медицинска помощ.

ВНИМАВАЙТЕ ЗА ОПАСНОСТТА ОТ ПРЕГРЯВАНЕ!

Откритите части на тялото подложени на преките слънчеви лъчи могат да предизвикат изгаряния за кратко време, а високата температура да предизвика термичен шок.  Най застрашени са малките деца, възрастните, сърдечно болни, светлите хора и други. Имайте предвид, че вероятно настъпва обезводняване, ако имате: главоболие, гадене, повръщане, мускулни крампи и или не уринирате през последните часове. Препоръчва се в случая да се пие вода в малки количества, на малки глътки до стабилизиране. Ако някой повръща не бива да пие. Потърсете медицинска помощ.

Ако се забелязва обърканост, дезориентираност, войнственост или друга промяна на психичното състояние на човек, това най – вероятно е топлинен удар. Потърсете медицинска помощ.

           Какви могат да са  поражения от прегряване при високите летни температури

1.       Топлинен    синкоп

            До топлинен синкоп се стига чрез безобидна липсваща регулация на вегетативната нервна система. Тя се причинява чрез страх, стресване, болка, възбуда, топлина и дълго стоене прав. В тази ситуация може да се стигне до  внезапно разширение на кръвоносните съдове и брадикардия – забавен пулс.  Възникналият от това спад на кръвното налягане предизвиква кратковременна хипоксия на мозъка. Последицата е кратка загуба на съзнание (синкоп). 

Разпознаване:

• при възникнала ситуация
• изключване  на другите причини за синкоп

Мерки:

• човек се поставя в легнало положение
• евентуално за кратко краката да се поставят нависоко
• да се внимава за съпровождащи наранявания от падане

2.       Топлинно изтощение

             Причините за изчерпване на силите от прегряване са водните  и  електролитни загуби, чрез потене при едно и също приемане на течности. Водно-електролитното отклонение може да предизвика мускулни схващания / крампи.

Разпознаване

• бледа, студена и потна кожа
• ускорение на пулса, спадане на кръвното налягане
• нормална, до леко повишена телесна температура
• прилошаване, повръщане, неспокойствие
• мускулен спазъм
• възможни смущения в съзнанието

Мерки

• поставяне на краката в студено обкръжение
• при леките случаи без гадене и замъгляване на съзнанието – приемане на течности

Това е индикация за повикване на спешен лекар при нестабилно кръвообръщение и смущение в съзнанието.

3.       Топлинен удар

   При топлинния удар се стига до отказ на телесната температурна регулация под дългото въздействие на висока околна температура и недостатъчна възможност на тялото да отдава топлина. Тялото се настройва за образуване на пот, стига се до задържане на топлина. Телесната температура се покачва непрекъснато, а над 42 ºС настъпва смърт. Телесното натоварване във влажно и горещо обкръжение, изолиращо облекло или пребиваване в непроветрена, намираща се на слънце кола, могат да доведат до топлинен удар.

Разпознаване

• отначало суха, гореща, червена кожа
• по-късно сиво-цианотична кожа
• телесната температура - >40 ºС
• гадене, виене на свят, главоболие
• ускорение на пулса и дишането
• може да се прояви и с нормална до леко повишена телесна температура
• замъгляване на съзнанието, загуба на съзнание

Мерки

• поставяне в студено обкръжение, с леко издигната горната част на тялото
• охлаждане (ледена вода, обвиване)
• подаване на кислород, по възможност 100 %
• контрол на пулса

4.       Слънчев удар

            Чрез интензивно слънчево облъчване на непокрита глава се стига до дразнения на мозъчната кора. Симптомите често възникват със закъснение. Като последица може да се развие мозъчен оток с повишаване на мозъчното налягане. Рискови пациенти са деца и пациенти с гола глава. 

Разпознаване

• много червена, гореща кожа
• останалата кожа е с нормална температура
• нормална телесна температура
• прилошаване, повръщане, виене на свят
• болки в челото, стягане в челото (менингизмус)
• ускорение на пулса, спадане на кръвното налягане
• замъгляване на съзнанието, до загуба на съзнание

Мерки

• поставяне в студено обкръжение, горната чат на тялото - леко издигната
• охлаждане на главата с влажни кърпи
• подаване на кислород
• контрол на пулса  

        През лятото инфарктите, инсултите и психичните заболявания се увеличават почти двойно!

Ви­со­ки­те летни тем­пе­ра­ту­ри се от­ра­зя­ват неб­ла­гоп­ри­ят­но вър­ху фун­к­ци­и­те на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм. Най-често се за­ся­га цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма - вло­ша­ват се съ­щес­т­ву­ва­щи ве­че за­бо­ля­ва­ния и въз­ник­ват но­ви.

Хората, пре­ка­ра­ли ис­хе­мич­ни и хе­мо­ра­гич­ни мо­зъч­ни ин­сул­ти, тряб­ва да зна­ят, че ви­со­ка­та тем­пе­ра­ту­ра во­ди до обез­вод­ня­ва­не (де­хид­ра­та­ция), по­ви­ше­на кръв­на кон­цен­т­ра­ция, по­ви­ше­на склон­ност на тром­бо­ци­ти­те към аг­ре­га­ция - ви­сок риск от об­ра­зу­ва­не на тром­би, про­ме­нят се стой­нос­ти­те на елек­т­ро­ли­ти­те, ня­кои ен­зи­ми. Те­зи про­ме­ни до­веж­дат до ряз­ко по­кач­ва­не на рис­ка от ис­хе­мич­ни мо­зъч­ни ин­сул­ти, вло­ша­ва се със­то­я­ни­е­то на бол­ни с мо­зъч­носъ­до­ви за­бо­ля­ва­ния.

Как­во става по вре­ме на го­ле­ми­те го­ре­щи­ни?

- уве­ли­ча­ват се слу­ча­и­те на пре­ход­ни на­ру­ше­ния на мо­зъч­но­то оро­ся­ва­не;
- ко­лап­си­те;
- ряз­ко на­рас­т­ват оп­лак­ва­ни­я­та от га­де­не;
- те­жест в гла­ва­та;
- за­май­ва­не;
- све­то­вър­те­жи;
- шум в уши­те;
- вес­ти­бу­лар­ни кри­зи;
- на­ру­ше­ния в ко­ор­ди­на­ци­я­та и по­ход­ка­та.

Из­к­лю­чи­тел­но опас­но е го­ре­що­то и влаж­но вре­ме за стра­да­щи­те от

- епи­леп­сия;
- деп­ре­сии;
- нев­ро­зи;
- нер­в­но-ве­ге­та­тив­ни дис­то­нии;
- раз­лич­ни дру­ги нев­ро­тич­ни раз­с­т­рой­с­т­ва;
- гла­во­бо­лие.

При бол­ни­те с епи­леп­сия мо­гат да за­чес­тят при­па­дъ­ците, да се по­я­вят но­ви. Чес­ти са вне­зап­ни­те прис­тъ­пи от за­май­ва­не, све­то­вър­теж, при­ло­ша­ва­не, крат­ка за­гу­ба на съз­на­ние, из­по­тя­ва­ния по тя­ло­то и край­ни­ци­те, зат­руд­не­но ди­ша­не, из­т­ръп­ва­ния по ли­це­то, гла­ва­та, пръс­ти­те на ръ­це­те и още ре­ди­ца по­доб­ни сим­п­то­ми.
Те мо­же да са изя­ва на нев­ро­ве­ге­та­тив­на дис­то­ния, нев­ро­за, хи­пер­ти­ре­о­иди­зъм, хи­пер­то­ния, ане­мия, за­ха­рен ди­а­бет, пси­хич­но раз­с­т­рой­с­т­во.

Зас­т­ра­ше­ни са бол­ни­те с деп­ре­сии,

ка­то при ня­кои, ко­и­то са в ста­би­ли­зи­ра­но със­то­я­ние и на­пъл­но от­з­ву­ча­ли деп­ре­сив­ни и тре­вож­ни оп­лак­ва­ния, могат да се по­я­вят от­но­во прояви на болестта и свър­за­ни­те с нея мно­го и най-раз­лич­ни кли­нич­ни сим­п­то­ми. При ня­кои па­ци­ен­ти с та­ки­ва проб­ле­ми, ако не е нап­ра­ве­на сво­ев­ре­мен­на ко­рек­ция на ле­че­ни­е­то, се раз­ви­ват но­ви сим­п­то­ми, вло­ша­ва се хо­дът на за­бо­ля­ва­не­то ка­то ця­ло; мо­гат да нас­тъ­пят по­ве­ден­чес­ки и адап­тив­ни раз­с­т­рой­с­т­ва.

НЕВРАЛГИЯТА СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ НЕВРИТА САМО ПО БОЛКАТА

По­ня­ти­я­та нев­рал­гия и нев­рит важат за бо­лес­т­ни про­я­ви, ко­и­то се раз­ви­ват в да­ден пе­ри­фе­рен нерв или т.нар. нер­в­но ко­рен­че, ко­е­то из­ли­за от ство­ла на гръб­нач­ния мо­зък или от най-нис­ко раз­по­ло­же­ни­те час­ти на глав­ния мо­зък, съв­сем бли­зо до на­ча­ло­то на гръб­нач­ния мо­зък.
То­ва са нер­в­ни влак­на и ко­рен­че­та, ко­и­то фор­ми­рат че­реп­но-мо­зъч­ни­те нер­ви или те­зи, ко­и­то да­ват се­тив­на и дви­га­тел­на инер­ва­ция на гла­ва­та и ли­це­то. С на­и­ме­но­ва­ни­е­то нев­рал­гия се обоз­на­ча­ват пре­ди всич­ко вре­мен­ни, фун­к­ци­о­нал­ни на­ру­ше­ния във фун­к­ци­я­та на да­ден нерв или нер­в­но ко­рен­че. Ос­нов­на­та кли­нич­на осо­бе­ност на то­ва със­то­я­ние е сил­на­та неп­ре­къс­на­та или прис­тъп­на бол­ка, ко­я­то за­ся­га оп­ре­де­ле­на те­лес­на част и се инер­ви­ра от да­де­но­то ко­рен­че или нерв.
Бол­ка­та е из­к­лю­чи­тел­но неп­ри­ят­на, емо­ци­о­нал­но оц­ве­те­на, труд­но по­но­си­ма, во­ди до об­ща пре­въз­бу­да и пси­хо­е­мо­ци­о­нал­на де­за­дап­та­ция и из­то­ще­ние.
По­я­ва­та на бол­ко­ви­те сим­п­то­ми е труд­но пред­ви­ди­ма. Те могат да за­поч­нат вне­зап­но, гру­бо, сил­но, бру­тал­но и неп­ре­диз­ви­ка­но. Бол­ни­ят не мо­же да по­со­чи фак­то­ри, ко­и­то са пре­диз­ви­ка­ли кри­за­та. Про­дъл­жи­тел­ност­та е раз­лич­на, от ня­кол­ко ми­ну­ти до ча­со­ве и дни. Са­ма­та бол­ка мо­же да при­те­жа­ва пос­то­я­нен или пул­си­ращ ха­рак­тер, в за­ви­си­мост от за­сег­на­та­та струк­ту­ра и мес­то­по­ло­же­ни­е­то на съ­от­вет­ния нерв.
Кра­ят на болката мо­же да нас­тъ­пи така вне­зап­но, как­то е за­поч­на­ла, или пос­те­пен­но с пе­ри­о­ди на обос­т­ря­не и за­тих­ва­ния.

В ЖЕГИТЕ ЗАЧЕСТЯВАТ ПРИЛОШАВАНИЯТА, КЛИМАТИЦИТЕ ДОКАРВАТ ПЛЕКСИТ И ГЛАВОБОЛИЕ

Ста­тис­ти­ка­та по­каз­ва, че през лет­ния се­зон за­чес­тя­ват вне­зап­ни­те при­ло­ша­ва­ния, за­май­ва­ния, све­то­вър­те­жи, ко­лап­с­ни със­то­я­ния.
В този сезон за­чес­тя­ват и слу­ча­и­те на плек­си­ти, бол­ки във вра­та и схва­ща­ния, дис­ко­па­тии, нев­рал­гии, нев­ри­ти, гла­во­бо­лие.
Най-чес­та­та при­чи­на за та­ки­ва оп­лак­ва­ния е из­пол­з­ва­не­то на кли­ма­тик в не­под­хо­дя­що вре­ме и мяс­то, бърз пре­ход от сту­де­но и су­хо към влаж­но и топ­ло или об­рат­но - прос­ту­ди при пъ­ту­ва­не и дру­ги спе­ци­фич­ни ус­ло­вия.
Тряб­ва да се има пред­вид, че неб­ла­гоп­ри­ят­ни­те ме­те­о­ро­ло­гич­ни ус­ло­вия мо­гат да въз­дей­с­т­ват при на­пъл­но здра­ви ли­ца:

- по­я­вя­ват се оп­лак­ва­ния от те­жест в гла­ва­та;
- сън­ли­вост;
- на­ма­ле­на кон­цен­т­ра­ция;
- зат­руд­не­но вни­ма­ние;
- раз­се­я­ност;
- лес­но заб­ра­вя­не;
- га­де­не;
- труд­но със­ре­до­то­ча­ва­не;
- без­съ­ние.

Имен­но по­ра­ди те­зи при­чи­ни през то­зи се­зон се уве­ли­ча­ват ка­тас­т­ро­фи­те с фа­та­лен край.
Хо­ра­та с хро­нич­ни нер­в­но-пси­хич­ни за­бо­ля­ва­ния тряб­ва да спаз­ват оп­ре­де­лен ре­жим за да не се сти­га до не­же­ла­ни пос­ле­ди­ци.
Важ­но е да не се из­ли­за на­вън в ин­тер­ва­ла меж­ду 11:00-18:00 ча­са, ко­га­то днев­ни­те тем­пе­ра­ту­ри са над 27 гра­ду­са, да се но­си шап­ка, да се прос­ле­дя­ват ре­дов­но кръв­но­то на­ля­га­не, хо­лес­те­ро­лът, об­щи­те мас­ти, вре­ме­то на кър­ве­не и съ­сир­ва­не и ня­кои дру­ги по­ка­за­те­ли. Не­об­хо­ди­мо е да се при­е­мат дос­та­тъч­но теч­нос­ти (но не сту­де­ни, га­зи­ра­ни и слад­ки), да се спаз­ва ди­е­ти­чен ре­жим - по­ве­че прес­ни пло­до­ве и зе­лен­чу­ци, да не се пре­яж­да -осо­бе­но ве­чер. Най-доб­ре е да се пра­ви по един раз­то­вар­ващ ден в сед­ми­ца­та са­мо с пло­до­ве и ми­не­рал­на во­да.