Да си доброволец не е демоде |
Да си доброволец не е демоде. Много от хората, които пораснаха преди падането на Берлинската стена, трудно разбират това. А често дори не искат да разберат защо един млад човек иска да бъде доброволец.
За съвременните млади хора доброволчеството е възможност – да се срещнат с връстници, да пътуват, да овладяват нови умения, да се чувстват полезни.
„Дадох си сметка, че поколенията са се сменили - разказва Людмила Атанасова от Фондация „Помощ за благотворителността в България”, - когато по време на едно обучение член на скаутската организация каза какъв е техния девиз - „Бъди подготвен”. И никой не се изсмя. За днешните ученици и студенти аналогията с пионерския поздрав „Бъди готов! – Винаги готов!” не съществува. Те не са обремени, техният свят е друг.”
Как се чувстват като доброволци, какво търсят и какво очакват от обществото, споделиха стотината млади хора от България, Македония, Румъния и Великобритания, събрали се на тридневна конференция в София, в първите дни на декември.
Каквито и разлики да имат обществата ни, общото е отличимо - навсякъде младежите искат да помагат, да се чувстват част от общност и едновременно с това - усилията им да бъдат признати и оценени.
За прагматичната страна на доброволчеството младите говорят откровено и без неудобство. Все повече от тях искат да доброволстват в други държави – заради купона, заради ученето на език, за да се пробват как е. Възможност за това дава в най-голяма степен Европейската доброволческа служба – EVS.
И все пак, повечето български младежи са доброволци в родните си градове. Привличат ги екологични и образователни проекти и кампании.
Оказва се, че от младежкото доброволчество има една неочаквана полза - за бизнеса е по-добре да наема хора с доброволчески опит.
В България младежката безработица е 25%. Потокът от млади и образовани хора, напускащи България, ни плаши – около 9 000 души годишно. От друга страна работодателите често искат да наемат хем млади хора, хем образовани, хем с няколко години опит. Високотехнологичните компании, зелените индустрии, социалните професии имат остър глад за хора с нови умения и с различен поглед.
Образователните институции по правило са консервативни и трудно се променят. И затова, с някои малки изключения, те не „произвеждат” качествата и уменията, които пазарът търси. Качествата, които днешният млад човек е добре да притежава, за да успее - у нас, или зад граница.
Доброволстването към нестопанска организация запълва тази ниша. То е златна възможност за един ученик или студент да се научи да общува, да се свързва с други хора, да решава конфликти, да работи в екип, да подготвя кореспонденция, да управлява хора, да разработва и изпълнява проекти, да си изгради трудови навици и да стане отговорен. В зависимост от профила на организацията, доброволците усвояват и съвсем практически професионални умения – на еколози, социални работници, културни мениджъри, преводачи.
Така младите хора добиват опита, който работодателите търсят.
Малко млади хора, обаче, вписват доброволческия си опит в своите биографии. Такива са впечатленията на специалистите Човешки ресурси в големи компании на българския пазар.
”От биографиите, които сме получавали, в не повече от 1,5% се споменава за доброволчество, въпреки че съветваме кандидатите да го вписват – споделя Владислава Раднева, Мениджър Човешки ресурси в Дънди прешъс метълс. - Жалко, защото за нас това би имало значение.”
Младите хора често пропускат факта на своето доброволстване, защото никой не им е подсказал, че това може да даде тежест на CV-то им. Някои имат лошия опит да срещнат подигравки от потенциален работодател. Други обаче са имали късмета да попаднат в компании, управлявани от модерно мислещи хора.
„Компаниите, които развиха социално отговорна политика, ценят доброволчеството - казва Ирена Райчева-Удрева от „Мобилтел” АД. - Ние насърчаваме нашите служители да участват в благотворителни инициативи и самите те да бъдат доброволци.”
HR-специалистите подсещат, че в европейските модели на CV има обособена част за доброволческия опит. Западните университети също оценяват този опит при приема на нови студенти.
За да стане графата „Доброволчески опит” в CV-то по-популярна, е необходимо и неправителствените организациите да стават по-професионални. Доверието на обществото, и на работодателите, в частност, трябва да расте.
Разбира се, за тежестта на биографията има значение колко дълго един млад човек е бил доброволец, какво точно е правил, и много важно – за коя организация е работил. А неправителствените организациите у нас събират различни мнения и оценки, още повече в различни среди.
За организациите, които са публично известни като Червения кръст, Каритас, Организация на българските скаути, ИМКА (българското YMCA), Българско дружество за защита на птиците и други, вероятно ще бъде относително по-лесно да получат общественото доверие и да осигурят „конвертируем” опит за биографиите на своите доброволците и у нас, и в чужбина.
Не бива, обаче, да бъдат подценявани качествата на младите хора, работили безвъзмездно за читалища, дневни центрове за деца, малки местни организации. А и не бива да забравяме, че от доброволеца става добър работник, не само заради неговите умения и опит, а и заради човешките му качества.
Камелия А. Станчева
Фондация „Помощ за благотворителността в България”
Коментари