Шумът в ушите е оплакване, което, макар и да не осъзнаваме, почти всички сме изпитвали. Той може да е временен, след концерт или престой в дискотеката. Понякога обаче, поради разбираема, а нерядко без категорична причина, се появява и остава постоянен, предизвиквайки изключителен дискомфорт. Описван е по различен начин – като бучене, свирене, пищене, свистене, съскане, тиктакане, щракане, шум на листа или вълни и т.н. В условията на абсолютна тишина винаги се установяват някакви звуци, но те са в рамките на нормата, трудно доловими са в обичайни обстоятелства. Понякога и патологичният шум е дискретен и се чува само при изключително тиха среда, особено преди заспиване. В друг случаи обаче той може да бъде толкова силен, че да се чува и в нормална, "замърсена" от шумове обстановка, и дори да пречи на ежедневните задължения.
Слуховият апарат е комплексен, но същевременно функцията му е изключително фино координирана. Усетът за звука е резултат от точното му провеждане през външното, средното и вътрешното ухо. В последното се намират рецепторните клетки, а те са подредени стриктно, бивайки чувствителни на определени честоти и предавайки също толкова изрядно и типично разделени звуковите сигнали в мозъчни структури – подкорови и корови, под формата на нервни импулси.
Лезии от различен характер на всяко едно ниво се смята, че могат да предизвикат симптоми, включително и шум в ушите. Такива могат да бъдат аудиотравми, инфекции, токсични увреждания от различни медикаменти и дегенеративни изменения, събиране на течност, наличие на чужди тела и др. Най-често се касае за увреждане на рецепторния апарат и крайните разклонения на невроните. Причината може да произхожда и от друг източник, локализиран в областта на главата и шията. Обикновено, когато става въпрос за шум в ушите, се разбира субективно оплакване, невъзможно да бъде установено от други лица чрез обективни методи. Много често се комбинират и с отслабване на слуха или световъртеж, нарушение в равновесието, смущения в паметта, обща слабост и недобро самочувствие.
Нерядко шумът в ушите се асоциира и с излагането на стрес, предимно психически, тревожни и депресивни състояния. При тумори, особено ангажиращи слухово-вестибуларния черепномозъчен нерв, е описвана такава симптоматика. Ототоксични (увреждащи слуха) медикаменти има сред антибиотици, химиотерапевтици, аналгетици и аспирин, диуретици и невролептици, антиаритмични средства и др.
Макар и рядко, шумът в ушите може да бъде и обективен, с невро-мускулна или съдова генеза. Пример за първата са дегенеративни невромускулни заболявания, които засягат и фините мускули на средното ухо. Трептенето или миоклоналните съкращения са също източник на шум. Засягането на тези и други мускули в областта на главата и шията могат да бъдат обусловени от инсулт, травма, енцефалити, дегенеративни заболявания, множествена склероза. Турбуленции, предизвикани от високото кръвно налягане, могат да създават оплаквания. Такива възникват и при патология на сънната артерия, като аневризми, както и на големите венозни съдове, локализирани в областта.
Съществуват неврофизиологични теории относно патогенезата на субективния шум в ушите. Вече стана въпрос, че отделните рецепторни клетки в кохлеата (охлюва) на вътрешното ухо са разположени тонотопични – т.е. честотно разпределени. Тази типичност се запазва и през провеждането на стимула, т.е. отделните неврони също се активират от различни честоти, чак до кората на главния мозък, където е най-висшето интегриране на получената информация. Според теорията, при някои от посочените по-горе причини, най-често хронично или еднократно излагане на силен шум, възпалителни и дегенеративни заболявания, настъпва увреждане на част от рецепторните клетки. Това обикновено се асоциира и със загуба на усета към възприеманите от тях честоти. Свързаните с тези клетки подкорови и корови области подлежат на контрол, но при тази увреда очевидно той бива загубен. Това позволява спонтанна активност на съответните участъци при липса на периферна стимулация. Друг компонент на теорията е, че разположените в близост рецепторни клетки променят своята чувствителност и към други честоти.
Диагностицирането на шума в ушите се базира основно на субективните данни. За изясняването генезата му се търсят подробни обстоятелства около работната и домашна среда, навици, прекарани заболявания, травми, съпровождащи оплаквания. Информация носят и някои лабораторни, но преди всичко образни методи като ангиографии, КТ, ЯМР. Интересни са резултатите от аудиограмата. При посочените обективни причини се оказва, че лицето може да фиксира честотата на чувания от него шум и подаваните през апарата сигнали с по-ниска честота не се регистрират, а тези с по-висока се регистрират и заглушават шума.
Можем ли да се предпазим от това усложнение? Със сигурност всеки от нас може да вземе мерки по отношение запазването на слуховия си апарат. Има достатъчно средства за защита от шума в работната среда – музика, работа на машини и т.н. Препоръчително е адекватно и своевременно лечение на инфекциите в областта на главата и шията, особено такива, засягащи ухото. Избягване на психическа преумора, съобразена почивка също не трябва да се пренебрегват. Рисковите медикаменти следва да се приемат с повишено внимание. Удачен е стабилен контрол над кръвното налягане и избягване употребата на стимулиращи средства като никотин или кофеин.
За съжаление лечението на шума в ушите не е особено ефикасно. Дори и при наличие на мускулна или съдова генеза или тумор, за които споменахме, не всички лица съобщават за спирането му. При тях действително се предприемат оперативни намеси, инжектира се ботулинов токсин, поставят се кохлеарни импланти, отстраняват се чужди тела и т.н. Известна полза се регистрира и при употребата на някои медикаменти, преди всичко такава е описана при антидепресанти от различни класове. Ниацинът и билкови препарати като гинко билоба дават противоречиви резултати. Такива са и данните от приложението на електростимулации или транскраниална магнитна стимулация. Акупунктурата се смята, че има преди всичко благоприятен психологически ефект. Най-често даваният съвет е опитът за маскиране на шумовете – чрез радио, часовници и т.н. В някои страни дори са създадени апарати с такава цел.
Коментари