понеделник, 12 октомври 2015 г.

Национално учение на ДЕРБАК и МАЕ- к-к Крайморие 2015г.


 

Ето, че дойде и дългоочакваният момент , в който шуменската група на ''ДЕРБАК'' замина за поредното си национално учение на БЧК в Бургас , съвместно с младежките аварийно- спасителни екипи. Пътуване като пътуване, изпълнено с догадки, планиране на занятията и опознаване с двамата нови членове на екипа Борко и Петър. Двама младежи, които оказа се са вече едни зрели бойци и мъже. Школата на МАЕ-младежките аварийни екипи си беше казала думата и двамата се вписваха идеално в общата кауза на спасителите от БЧК. Още не пристигнали и вече бяхме в прегръдките на стари познати и приятели от цялата страна. Спомени, закачки и напътствия съчетани придружаваха изграждането на палатковия ни лагер. Очакваше се една дълга дъждовна нощ . Така поне казаха синоптиците, които за пореден път не се оказаха прави.

 Първи ден и първи занятия. Мирис на море и заревото на залеза над бургаския залив, сякаш подсказаха ,че изненадите тепърва започват. Точно в 21.00ч.   бе подаден сигнал за  ''загубени'' бежанци в района на масива- част от ''Странджа планина'' в покрайнините на Бургас. Предварително разделени на групи под ръководството на вече утвърдени водачи по планинско спасяване, трите екипа от по 30 спасители разтваряха всяко храстче по светлината на своите челници с надеждата да намерят заветния белег обозначаващ намерен бедстващ бежанец. Не мина и без произшествия. Едно ухапване от стършел и две навяхвания на крайници  само ни подсказаха колко ненадейно може да се промени иначе спокойната атмосфера на едно учение. Както са казали мъдрите''всичко е добре, когато свършва добре''. Проливният вече изсипал се дъжд само идваше да подскаже, колко мокра и прогизнала може да бъде радостта от добре свършената работа. Последвала заслужена почивка и на другия  ден нови занятия. Спасителното куче Вихър ''намираше ''оцеляващи под бурните аплодисменти на много хора. Запознаването с концепцията на въоръжените сили за работа с бежанци и спасителни действия също бе част от програмата. Васко Гуров за пореден път показа невероятните си човешки и професионални качества изразени под формата на лекция. Дойде и ден трети. Денят , в който трябваше вече сглобени като една ударна сила да покаже на какво сме способни. Условията на задачата, за щастие само импровизация бяха спасяване на пострадали от земетресение и извозването им по вода. Другата основна част от нещата беше качване на бежанци от спасителен катер в в транспортна лодка на БЧК. Гледах лицата и съсредоточеността на младите колеги от екипите и знаех: След време тези очи щяха да намират, а тези ръце да спасяват. Занятието приключи, а всички желаещи да опитат от соления  вкус на водата имаха възможността да го направят под вещите инструкции на водачите на спасителни лодки. Неминуемо и сутринта на раздялата дойде сякаш от само себе си. Нормален глъч и приглушена мъка издаваха, че на мястото, където четири дни струеше глъч, звук на китара   и лагерен смях, сега ще остане само пуста морска скала.

До кога ли???..............До следващия път, когато отново заредени с емоции и мотивация ще дадем всичко от себе си да усъвършенстване на своите умения за основната ни кауза - спасяването на човешки живот.






Публикуване на коментар