сряда, 24 юни 2015 г.

Национално обучение в Кресненското дефиле на ДЕРБАК- БЧК Шумен

Ето, че дойде дългоочакваният  ден, в който групата от доброволци към ДЕРБАК от БЧК Шумен трябваше да потегли към своята поредна мисия. Поводът беше Националното  обучение от 17-21 юни  по водно спасяване в бързотечащи води, провеждащо  се в котловината на река Струма, а именно Кресненското дефиле. Красотата на гледката от пътуването, както и разказите за изминали неща и спомени, бяха малка прелюдия към това, което ни очакваше. Още при самото пристигане видяхме познати лица, топли усмивки и последвало ръкостискане на мъжка ръка. Досегът до хора като Кирил  Макаров-Национален инструктор по спасяване в бързотечащи води, беше чест за всеки доброволец, поел по пътя на себеотдаване,  мисия за спасяване на човешки живот.

Още от първия ден групите бяха разпределени и след последвал задължителен инструктаж скочиха в „дълбоките води" на занятието.

Какво видях още в самото начало???

Доста неуверени лица, лек уплах и недоверие към човека до теб. Отчитайки всички тези фактори от предишни занятия, знаех че в края всичко това ще се размие в рамките на придобитите опит и рутина. Обличането на неопреновите костюми бе като едно тайнство за нестъпвалите на подобни занятия. Реката, тази която в началото ни беше враг, се оказа, че можеше да бъде и добър приятел. Всеки от нас се учеше да „чете" по бързо течащата вода различните ситуации на риск, които тя предлагаше. Чест за шуменския екип на ДЕРБАК беше това, че един от нас бе избран за водач на група.  Да гледаш как след теб плуват хора, доверили се на твоя  натрупан опит, е чест и отговорност, която запазваш в сърцето си за цял живот. Накрая на всяко занятие в дух на самокритичност и толерантност, всеки от нас подтискаше собственото се его в името на екипната дейност.

Вече сме и в последния  ден на курса.  До реката виждам редица от хора, с обветрени лица и суров поглед, готови за поредната и последна мисия. Желанието да помогнеш и да подадеш ръка сякаш витаеше във въздуха. След приключването и на финалното  комплексно занятие, прочетох една скрита усмивка по лицата на иначе суровите инструктори- най-ясна индикация за това , че всичко е добре, когато свършва добре!

Последна вечер сред тишината на Кресненското дефиле. Огън. Китари. Усмивки. Размяна на адреси в тайнството на новите запознанства и приятелства. На тръгване, аз се обърнах и видях една друга река....тази, която вече беше наш приятел. Оставам с очакванията,  че ще я видя отново! 

Публикуване на коментар